От доста време чета в този клуб и ми е страшно интересно и приятно. Обаче има едно нещо ,което не разбирам- сега ме провокираха мнения в отговор на темата "pomosht" от "help".
Та става дума за следното- двама души са заедно в продължение на години- гаджета са, не са семейство, живеят или не заедно... в един момент, когато всичко върви привидно идеално, или поне спокойно, единият казва: "Аз съм до тук.Обичам те, но....." И той със сигурност има своите основания да го каже.
После, когато двамата вече не са заедно, винаги този, който е направил крачката към раздялата е виновен в очите на околните,той става "лошият". Защо?
Аз минах преди време през това и отнесох всички негативи. Бях много години с човек, с когото дори мислех, че ще създам семейство един ден. Обаче в живота не става винаги както предполагаш... бавно и постепенно започнах да не се чувствам добре с него, знаех,че не му давам това, от което той има нужда, явно и аз не получавах това,от което аз имах нужда....... това продължи месеци, в които в главата ми все по-ясно ставаше, че няма как да продължим живота си заедно. Обаче и не знаех как да го кажа на човека до мен. Защото щях ужасно да го нараня. А той не заслужава това.
И в един миг прозрях, че продължавайки да бъдем заедно, ние се нараняваме всеки ден, той чака от мен нещо, което няма да получи и по този начин, бидейки с него, аз му преча да намери жената, с която ще бъде щастлив. Естествено същото важи с пълна сила и за мен.
И го направих, казах му,че няма смисъл в това, аз няма да стана негова съпруга и майка на неговите деца, аз не го обичам, както се обича мъж, за мен той с годините стана приятел, на когото мога да кажа всичко, на когото винаги мога да разчитам, който винаги може да разчита на мен.
Тогава плакахме. И двамата. Много години всеки ден бяхме заедно и изведнъж това се промени. Болеше ни. Много. Той ми благодари ,че съм била честна с него и не съм го заблуждавала. Но това бяха думи на емоцията.
Сега, почти две години по-късно, когато раните са зарастнали,ние се чуваме поне веднъж в седмицата, виждаме се малко по-рядко, говорим както говорят брат и сестра, обичаме се така, както се обичат брат и сестра. Той ще се жени тази есен, намери жената, която го прави щастлив и с която иска да остарее. Аз се радвам за него. Той се радва за мен и затова,че и аз срещнах човек, в когото виждам това, което търся.
И се питам - толкова виновни ли сме ние, толкова лошо ли постъпваме като прекратяваме една изчерпана връзка?Трябва ли да казват за нас :"Остави го/я , той/тя не те заслужава.Ще си върнеш за всичко, ще видиш как после той/тя ще се осъзнае и ще плаче за теб....." Защо трябва да се насажда този негативизъм между хората? Трябва ли да бъдем слагани под общ знаменател с тези, които лъжат и мамят половинките си, унижават ги и т.н. ? Толкова ли е лошо да бъдеш честен с човек, на когото държиш, когото истински уважаваш?
Не знам... аз се радвам, че постъпих така, радвам се,че бях честна с него. Защото сега той ми е приятел, иначе сигурно щяхме да станем врагове един ден...

Е, то виновен не може да няма. Единия трябва да се оправдава с другия. Единия винаги е по-добър, по-чувствен, повече е давал.. и изобщо голяма щедрост от негова страна. Разбира се, че не той е виновния. Трябва да обвиняваме някой, иначе не можем да преживеем. Трябва да обвиняваме чувствата на другия, а не да ги разбираме. И въпреки всичко продължаваме да твърдим, че обичаме. Странно.

To lose you, I'd rather see the endless time of space go passing by.. this time around

Не, не сте виновни, правилно постъпвате, и дай боже всеки да е честен по този начин, вярно е, че мнго боли, но то и иначе боли. Не сте виновни, опитал съм се да го кажа в темата на хелп. И аз бих постъпил така.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

за всяко правило си има изключения... мдаа... разбира се че правилно си постъпила, но хубавото в случая е че твоят човек те е разбрал, което се случва мнооого, мнооого рядко.....

Аз когато казах същото нещо на човека до мен, той не поиска да ме разбере, напротив..... Отнесох обиди, заплахи, молби.... Но не и разбиране

И тази агония продължава и до ден днешен, вече почти цяла година..... Така че радвай се, явно найстина човека с когото си била е заслужавал и честността ти и уважението ти!

Но може и другояче да се разсъждава. Така или иначе си намерила подходящия мъж в живота си. Или поне достатъчно подходящ за теб. Любовта е преходна, естествено, емоциите и страстта избледняват и си отиват с времето. Следваща любов с пореден подходящ мъж е неминуемо обречена да излинее и се превърне в близко приятелство, както правилно го определяш. Така че не е ли по-добре да не рискуваш да търсиш друг подходящ, след като си имаш вече един истински проверен такъв приятел А ако ти трябват емоции, което е нормално, просто може да кръшкаш, дори да си намериш любовници, какво му е лошото И се жениш за приятеля си, бивш любим, но пък с него сте си достатъчно близки и можете да си се доверявате, нали? Много хора дори споделят с половинката си за емоционалните си завоевания, и никой не се чувства задължително наранен, нали? Така че трябва да признаем и обратната възможност - намерила веднъж някой достатъчно подходящ, си го запази задълго, жени се за него, имай деца от него, а пък емоции и страсти и любови колкото искаш, стига да ги търсиш, всичките са преходни обаче

Да, това е точно така. Всъщност всеки го разбира на определен етап от живота си. И или приема тази мъдра житейска философия, или се прави на идеалист и не смее дори дълбоко в себе си да признае, че вече я няма любовта към човека, спящ на съседната възглавница. Нито пък смее да си и помисли, че може да има нова любов, защото знае, че и тя завършва така.

Има основание в думите Ви, прави сте. Приемам го. Но докато сме млади не трябва ли да опитаме поне да намерим Човека? Дори и да е илюзия. Трябва ли да да се правим ,че не виждаме двамата старци по къси бели панталонки в парка, които се държат за ръце и се гушкат като 16-годишни?
Може би трябва....но на мен все още ми се иска да вярвам,че това се случва понякога

Но какво значи "докато сме млади" в случая? 20? 25? 30? 40? Колко на брой връзки? Съжителства? И каква ти е гаранцията, че на 30 ще срещнеш по-подходящ човек, отколкото на 25, например?

Ако вече от години си имаш гадже, достатъчно сте били заедно, живеете заедно, много сте направили и постигнали заедно, значи ставате за съвместен живот. Какво има да се "опитваш да намериш" някой друг? Намерила си вече твоя "Човек" Е, то човеци много, ама имат ли смисъл усилията и загубите да прелиташ от един на друг? Както вече отбелязах, и ти май се съгласи, ако ти трябват трепети, страсти, емоции, любови, луд секс ... заповядай, младежите далеч не са се свършили, използвайки ги колкото и както ти се иска Но няма смисъл да зарязваш питомното, за да гониш дивото, нали

Mа много бакалска тая любов. Значи непрекъснато калкулираш да не се минеш. Хем да си имаш някой който да се гриши за теб финансово, хем да си правиш кефа. А не се ли стига така до Содом и Гомор?
Е, това е лично мнение. На мен повече ми допада философията на Лунната соната.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

Двамата старци по бели панталонки са сенилни лицемери, освен това съществуват предимно в наивните приказки за млади девици