Така е. Еволюцията показва че само маймуните достигнали до ниво хомо сапиенс са създали общество. Другите още живеят на стада.
Знам че ти ще ме разбереш, ама да не инициираме излишни страсти държа да отбележа че се шегувам.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

радвам се за теб (за вас)
...и си постъпила възможно най-правилно.

Мнооого ще ми бъде интересно да видя как ще си отстояваш позицията, ако този, когото сега го обичаш много и си щастлива с него, те зареже някой ден по подобен благороден начин...

Ама точно когато се чувстваш много щастлива с него!

Този тип благородство си е в кавички и служи само за оправдание на гадостите и болката, която причиняваме на другите - ах, колко сме благородни, постъпваме честно и си измиваме съвестта с хубави думи!

Не, не ти го пожелавам. И аз се гордеех с умението си да късам връзки без да падат глави, докато не ми се върна с моите камъни. Когато бях на седмото небе и почти обявих че ще се омъжвам. След седемгодишна връзка, на която всички познати завиждаха. Седмица след страхотната ни почивка в Гърция бях грижовно заклана с най-човешко внимание от негова страна. С думите за угасващата напоследък емоция. Сега съм разбита. Как да приема рицарския му жест като запазване на достойнството ми? А няма и как да не повярвам в кармичното възмездие - нали по същия начин отстрелях двама бивши (единият - прекрасен човек, който не заслужаваше това).

Вече си знам - всичко, и добро и зло, се връща.
Така че поне да не се изтъкваме с благородството си, когато нараняваме!
Дано съдбата е по-милостива към тебе и не чуеш своите думи за раздяла от устата на човека до тебе!
Желая ти пълнолуние.

Е добре де, да речем, че се съгласим с теб ти какво предлагаш, как да постъпват хората, когато вече не се чувстват добре с някой?

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Да във всяка човешка дейност има риск да ти се случи нещо лошо. Никой не може да е 100% уверен че днес докато се прибира към дома няма да го блъсне кола и да го прати на оня свят.
Личното ми мнение е, че образно казано, когато човек е в блато със сигурност има две възмжности да си стой там докато затъне или да се опита да излеза. Естествено че пълна гаранция че ще излезе няма, ама ако стой е много по вероятно да "загине".
Съгласен съм че това е рационален поглед върху нещата, а когато са намесени емоции е доста по-сложно. Но такъв е живота.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

Би трябвало да знаем че няма рецепта. Всеки е свободен да решава според случая.
Исках да кажа, че да няма виновен е точно толкова измислено, колкото и да няма невинен.

Няма добра раздяла, ако обичаш с цялото си същество. Тя може да е безболезнена за този, който си тръгва, и да е смъртоносна за оставения.

Само се опитай да се поставиш на мястото на другия и помисли.
Предателството може ли да бъде благородно? Едва ли не да очаква благодарности и приятелство до гроб.

Сега се опитвам да простя, за да не си влошавам съдбата. Но дори да успея, няма да забравя. Не съм чак толкова добра. И след този урок мисля че вече не бих могла да нараня човек, който ме обича.
Желая ти митологична обич.

Чакай, чакай, малко никой не твърди, че е безболезнена, напротив всички се съгласиха, че е болезнено дори много. Още повече за този оставения както ти се изрази, спор няма. Но кой говори за предателство, замен предателство ще е ако, съм с някой с когото вече не се чувствам добре. Предатество ще е към него, да го лъжа, че всичко е наред (а всъщност да не е така) предателство ще е и към мен самия. Според теб какво трябва да направя, да продължавам да съм с него само защото ще го нараня ли, и след като ми е криво? А няма ли да го нараня повече ако му кажа, че вече години .............Или може би трябва да продължавам да съм с него но пък да ходя по чуждо, теза която някои господа и дами по-горе защитават. Това би донесло още по-голяма болка. Кажи според теб какво трябва да се направи.
Благодария ти за пожеланието, но митологичните обичи ги има само по митовете

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Благодаря ти, Myth!
Това исках и аз да напиша, но видях, че си ме изпреварил

свалям ти шапка за постъпката, мнението, начина на мислене и затова че споделила това тук! наскоро ми се наложи да постъпя по същия начин, но за мое съжаление не срещнах разбирането което си получила ти. be happy!



I see a red door and I want it painted black
No colours anymore I want them to turn back

Редактирано от LordDaemon на 15.09.05 20:14.

Благодаря Ви за подкрепата! Истината е,че когато написах това тук идеята ми не беше да търся подкрепа- това се случи преди толкова време, че раните отдавна са зарастнали. Но след всички упреци, които "отнесох", наистина- благодаря Ви!
И с пожелания да не се налага на никого да прави , нито да е потърпевш!