От доста време чета в този клуб и ми е страшно интересно и приятно. Обаче има едно нещо ,което не разбирам- сега ме провокираха мнения в отговор на темата "pomosht" от "help".
Та става дума за следното- двама души са заедно в продължение на години- гаджета са, не са семейство, живеят или не заедно... в един момент, когато всичко върви привидно идеално, или поне спокойно, единият казва: "Аз съм до тук.Обичам те, но....." И той със сигурност има своите основания да го каже.
После, когато двамата вече не са заедно, винаги този, който е направил крачката към раздялата е виновен в очите на околните,той става "лошият". Защо?
Аз минах преди време през това и отнесох всички негативи. Бях много години с човек, с когото дори мислех, че ще създам семейство един ден. Обаче в живота не става винаги както предполагаш... бавно и постепенно започнах да не се чувствам добре с него, знаех,че не му давам това, от което той има нужда, явно и аз не получавах това,от което аз имах нужда....... това продължи месеци, в които в главата ми все по-ясно ставаше, че няма как да продължим живота си заедно. Обаче и не знаех как да го кажа на човека до мен. Защото щях ужасно да го нараня. А той не заслужава това.
И в един миг прозрях, че продължавайки да бъдем заедно, ние се нараняваме всеки ден, той чака от мен нещо, което няма да получи и по този начин, бидейки с него, аз му преча да намери жената, с която ще бъде щастлив. Естествено същото важи с пълна сила и за мен.
И го направих, казах му,че няма смисъл в това, аз няма да стана негова съпруга и майка на неговите деца, аз не го обичам, както се обича мъж, за мен той с годините стана приятел, на когото мога да кажа всичко, на когото винаги мога да разчитам, който винаги може да разчита на мен.
Тогава плакахме. И двамата. Много години всеки ден бяхме заедно и изведнъж това се промени. Болеше ни. Много. Той ми благодари ,че съм била честна с него и не съм го заблуждавала. Но това бяха думи на емоцията.
Сега, почти две години по-късно, когато раните са зарастнали,ние се чуваме поне веднъж в седмицата, виждаме се малко по-рядко, говорим както говорят брат и сестра, обичаме се така, както се обичат брат и сестра. Той ще се жени тази есен, намери жената, която го прави щастлив и с която иска да остарее. Аз се радвам за него. Той се радва за мен и затова,че и аз срещнах човек, в когото виждам това, което търся.
И се питам - толкова виновни ли сме ние, толкова лошо ли постъпваме като прекратяваме една изчерпана връзка?Трябва ли да казват за нас :"Остави го/я , той/тя не те заслужава.Ще си върнеш за всичко, ще видиш как после той/тя ще се осъзнае и ще плаче за теб....." Защо трябва да се насажда този негативизъм между хората? Трябва ли да бъдем слагани под общ знаменател с тези, които лъжат и мамят половинките си, унижават ги и т.н. ? Толкова ли е лошо да бъдеш честен с човек, на когото държиш, когото истински уважаваш?
Не знам... аз се радвам, че постъпих така, радвам се,че бях честна с него. Защото сега той ми е приятел, иначе сигурно щяхме да станем врагове един ден...

Е, то виновен не може да няма. Единия трябва да се оправдава с другия. Единия винаги е по-добър, по-чувствен, повече е давал.. и изобщо голяма щедрост от негова страна. Разбира се, че не той е виновния. Трябва да обвиняваме някой, иначе не можем да преживеем. Трябва да обвиняваме чувствата на другия, а не да ги разбираме. И въпреки всичко продължаваме да твърдим, че обичаме. Странно.

To lose you, I'd rather see the endless time of space go passing by.. this time around

Не, не сте виновни, правилно постъпвате, и дай боже всеки да е честен по този начин, вярно е, че мнго боли, но то и иначе боли. Не сте виновни, опитал съм се да го кажа в темата на хелп. И аз бих постъпил така.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

за всяко правило си има изключения... мдаа... разбира се че правилно си постъпила, но хубавото в случая е че твоят човек те е разбрал, което се случва мнооого, мнооого рядко.....

Аз когато казах същото нещо на човека до мен, той не поиска да ме разбере, напротив..... Отнесох обиди, заплахи, молби.... Но не и разбиране

И тази агония продължава и до ден днешен, вече почти цяла година..... Така че радвай се, явно найстина човека с когото си била е заслужавал и честността ти и уважението ти!

Но може и другояче да се разсъждава. Така или иначе си намерила подходящия мъж в живота си. Или поне достатъчно подходящ за теб. Любовта е преходна, естествено, емоциите и страстта избледняват и си отиват с времето. Следваща любов с пореден подходящ мъж е неминуемо обречена да излинее и се превърне в близко приятелство, както правилно го определяш. Така че не е ли по-добре да не рискуваш да търсиш друг подходящ, след като си имаш вече един истински проверен такъв приятел А ако ти трябват емоции, което е нормално, просто може да кръшкаш, дори да си намериш любовници, какво му е лошото И се жениш за приятеля си, бивш любим, но пък с него сте си достатъчно близки и можете да си се доверявате, нали? Много хора дори споделят с половинката си за емоционалните си завоевания, и никой не се чувства задължително наранен, нали? Така че трябва да признаем и обратната възможност - намерила веднъж някой достатъчно подходящ, си го запази задълго, жени се за него, имай деца от него, а пък емоции и страсти и любови колкото искаш, стига да ги търсиш, всичките са преходни обаче

Да, това е точно така. Всъщност всеки го разбира на определен етап от живота си. И или приема тази мъдра житейска философия, или се прави на идеалист и не смее дори дълбоко в себе си да признае, че вече я няма любовта към човека, спящ на съседната възглавница. Нито пък смее да си и помисли, че може да има нова любов, защото знае, че и тя завършва така.

Има основание в думите Ви, прави сте. Приемам го. Но докато сме млади не трябва ли да опитаме поне да намерим Човека? Дори и да е илюзия. Трябва ли да да се правим ,че не виждаме двамата старци по къси бели панталонки в парка, които се държат за ръце и се гушкат като 16-годишни?
Може би трябва....но на мен все още ми се иска да вярвам,че това се случва понякога

Но какво значи "докато сме млади" в случая? 20? 25? 30? 40? Колко на брой връзки? Съжителства? И каква ти е гаранцията, че на 30 ще срещнеш по-подходящ човек, отколкото на 25, например?

Ако вече от години си имаш гадже, достатъчно сте били заедно, живеете заедно, много сте направили и постигнали заедно, значи ставате за съвместен живот. Какво има да се "опитваш да намериш" някой друг? Намерила си вече твоя "Човек" Е, то човеци много, ама имат ли смисъл усилията и загубите да прелиташ от един на друг? Както вече отбелязах, и ти май се съгласи, ако ти трябват трепети, страсти, емоции, любови, луд секс ... заповядай, младежите далеч не са се свършили, използвайки ги колкото и както ти се иска Но няма смисъл да зарязваш питомното, за да гониш дивото, нали

Mа много бакалска тая любов. Значи непрекъснато калкулираш да не се минеш. Хем да си имаш някой който да се гриши за теб финансово, хем да си правиш кефа. А не се ли стига така до Содом и Гомор?
Е, това е лично мнение. На мен повече ми допада философията на Лунната соната.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

Двамата старци по бели панталонки са сенилни лицемери, освен това съществуват предимно в наивните приказки за млади девици

Кое точно е бакалското не можах да ти разбера? Кое трябвало да се калкулира? И какво общо имат Содом и Гомор? Аз не пропагандира зоофилията и други подобни пикантерии, нещо бъркаш историческите факти.
А Лунната соната, както я наричаш, очевидно повече от теб схвана идеята, та се съгласи на практика Или поне явно нейната и моята "философия" са отражение на едно и също нещо
За никакви сметки, финанови грижи, или правене на кефа не става дума. Просто става дума за банални житейски мъдрости и простички факти. Е, прехвърчането от цвят на цвят, с оправданието че търсиш истинската любов или нещо подобно, е доста удобно идеалистично прикритие на курвалръшката природа, да ме прощаваш за грозните думи

Съгласих се, че е много вероятно да отминат тръпка,любовта, страстта...но, че има и живи примери за това, че може и да не отминат.
И освен това- защо да се лъжем - когато вече не искаш да се гушнеш в любимия човек, когато този "любим" човек не предизвиква в теб трепет, когато го обичаш както обичаш баща си или брат си, когато той просто престане да бъде "любим"...и всичко това докато сте още на 25, само двамата, когато нямате деца, когато не сте се сблъскали още с толкова много ежедневни,досадни,чисто битови проблеми... Когато още тогава видиш, че няма живец във връзката- има ли смисъл?
Както и да е- моята тема не беше дали трябва да се ожениш за първия човек, с когото се разбираш, с когото си бил дълги години,не търся и съвет-аз минах по този път преди доста време и не съжалявам и за момент,че постъпих така.
Въпрос на гледна точка, предполагам

Понеже ми се струва че ти ме разбра какво исках да кажа, не считам за нужо да отговарям на другата. Нека си тълкува думите ми както си иска. За мен по-голям курвалък от това да живееш с някой и да си правиш кефа с други няма.

На теб пожелания за всичко хубаво.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

Благодаря ти, същото и от мен за теб

И аз ти благодаря.
Тук ми звучиш повече като "апасионатата".


"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

Да, всеки си има гледната точка, както и си избира пътя, така е
Примери за неотминаваща тръпка, любов, страст ... хм, не съм убедена, че си права, аз поне не знам такива примери
Иначе ти нима не искаш да се гушнеш в приятел, брат си или баща си?? И нима не правиш редовно приличен секс с бившия "любим"? Нима не го будиш с интимни ласки, въпреки че прекрасно си осъзнала отдавна, че беше любовта я няма, или далеч не е същата? Говоря хипотетично, естествено, не за теб конкретно

Защо?

Хахахаха, чудесно, значи периодично, през няколко месеца или години, сменяш гаджетата, понеже страстта и емоциите поизбледняват, нали? Винаги след половин-една-две години ще се намери някой, който повече те привлича сексуално и емоционално, нали? И тогава ти честно и почтено зарязваш предишния, защото курварлъка не те влече, нали? Хехе, добра бройка ще докараш така, не мислиш ли? Та курварлъка е въпрос на дефиниция де

По бодро и тържествено. Да тържествено като концерта му за пиано и оркестър Н-р 5 "Императорски".


"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

Твойте хипотези нямат нищо общо с това което казах. А по-добре ли момичето да създаде семейство с този човек и двамата да са нещастни. Както тя пише той си е намерил жена с която и двамата са щастливи.
Ако бяха женени друг въпрос. Не забравяй че тук става дума за свободни мади хора.
Е, ако и сега не ме разбереш какво искам да кажа просто няма смисъл да си говорим повече на различни езици.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

За никакви хипотези не става дума. Че нищо не си разбрала, защото просто не ти отърва, е ясно и за слепия
Но я ми обясни ти каква е точно разликата в зависимост дали били "свободни млади хора" или "женени с деца"? Нещо не схващам. Тук всички се бият в гъдите за чистите си, святи и извисени чувства. Всички тук преживяват или наскоро са преживяли най-истинската любов на света, най-силната и тн. Ама изведнъж като стане дума за женени, всички ревват в хор "о, това е друг случай". Е кво му е другото не разбрах? Ти дали ще може да ми разясниш?
Също не разбрах защо реши, че ако момичето създаде семейство с някой, към когото любовта й вече е поизстинала, то щели да бъдат нещастни? Ако смяташ, че щастие може да има само в любовта, се връщаме на предишната точка - трябва доста начесто да прекачаш от цвят на цвят, в търсене на нова любов, ерго темата за дефиницията за курварлък, да ме прощаваш
Нито пък е понятно защо вярваш, че с другата, за която младежът се заженил, любовта ще трае вечно, а няма след по-малко от година да се превърне в същото това чувство на приятелска близост, но далеч не страстната и изгаряща любов, която може би е сега

А да си ожениш и живееш с един, обаче да си лягаш постоянно с разни други не курвалръшка природа така ли? Както вече не помня кой се изрази в една моя тема, "Аз тъ обичам, мъ по-ми е кеф да съ клатя върху някой друг". Тоя семейството дето е шъ плаща сметки, шъ съ грижи и.......пък ние моем си праим квото си искаме шъ съ клатим ей така и на всички шъ ни е добре. В една връзка колкото и свободни да са отношенията, независимо с брак или без брак, си има отговорности, ама то туй трябва само да ти го осъзнае мозъка с налагане не става. Оная работа "Аз тъ обичам и ти мисля хубавото, щом на теб ти е хубаво да си размяташ задника наляво и дясно, няма проблем, то аз безрезервно тъ обичам" Баси кой глупак го е измислил тва за безрезервната, любов незнам, нема такова нещо, или тя е до едно време, после болка, болка, болка, а тая безрезервност малко по малко умира. И си отива пак обичаш амъ ни ти е много убао, хич даже. Та тъй.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Абе господин "Свободни отношения" или си жена или.........искам да та питам ако си мъж, много ли шъ ти е приятно жена ти или приятелката ти като разпрана да се плющи с други, постоянно да излиза с други, че като се и прибере при теб и се гушне и ти каже, "Слънчице, занеш ли колко много те обичам?" И веднага след това почва ти разправя, мъ като бях с еди кой си на кафето и еди какво си, той е страхотен възхищавам му се, пък да знаеш къф секс прави страшен е в леглото......Е пък на ония бар къф страхотен пич срещнах, направо невероятен, мъжа на живота ми, не се сърди де така е думата, направо го завлякох в коридора, е не сме се такова ебали де, малкко се понатискахме, хм знаеш ли бях на кафе с еди кой си е кефи ме кара ме да се чувствам жена истинска дама, мъ с него няма да си легна не се притеснявай, просто ми е кеф, е може и да му врътна една свирка. Олеееее, пък еди кой си, знаеш къф е откачен правихме секс на гробищата. Ама скъпи ти забавлява ли се ония ден сколегите, имаше ли гаджета, що не си легна с някоя, оле ми онази дето .....виж каква е готина бе що не я изпраскаш знаеш, че нямам против. Аааа ма остави ме сега миличко не ми се прави секс ай де утре.

Та как я виждаш тая ситуация, дали няма да ти е малко кофти, хихихи, малко ли казах? Вероятно ще се усмихнеш и ще кажеш да да няма проблем миличка лека нощ. М? Какво мислиш по въпроса, аз мисля, не само щи е кофти ми и шъ съ отвратиш. Та след всичко това което описах конкретния ми въпрос е ДОБРЕ ЛИ ЩЕ СЕ ЧУВСТВАШ?

П.С. Това горе не е измислица, казвам го щото съм го преживял и знам ей такива свободни .........някой ще каже, няма чак такива имааааааа. Всичко по-горе е от личен опит мой човек. ТИ имаш ли го?

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Приятелю,

Не се впягай толкова то такива хора дето като ги удари хормона не могат хич да мислят, защото цялата им кръв слиза в онези работи, има и от двата пола.

Аз затова му казах на бай ти хуй че говорим на различни езици, ама той продължава със свободните си съчинения. Е, негова си работа. Защо обаче аз да си губя времето да му обяснаван неща които едва ли ще ме разбере.
А ти Митчо бъди жив и здрав и гледай напред.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

Уфффф, не само се впрегнах, ми съм бесен направо, честно. А като се има на пред вид, че всики казват, че съм голям непукис и имам биволско спокойствие. Не се впрягам и за всяко нещо реагирам спокойно и с разбиране, дори и в моменти които съм описал в предния си пост. Рядко ми се случва да се (може да ми говорят каквото си искат да ме обиждат и....) обидя раздразня и ако се случи е де да знам за секунди може би, винаги успявам да го овладея. В някои постове (мои) които се срещат из форума може, да изглежда, че нещо съм раздранен, или че се заяждам но не е така, не влагам такива чувства. Понякога влагам чувства когато пиша нещо лично. Ама ей тоя горе тотално ме издразни. Много сме отворени няма що, издрани ме щото с такава лекота приказва за неща дето имам чувството и понятие си няма когато му се случат как ще се чувства. Аз не познавам човек който да се чувства много щастлив при гореописаните обстоятелства.

Иначе благодаря ти за пожеланията.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Ми тъй си е. Напълно съм съгласна с теб.
Сега е моден термина "Серийно моногамен", щото, нали, все пак е по-културан от "курвалък".

Сложен въпрос повдигаш, за отговорността да бъдеш щастлив, за волята да обичаш един човек, за това човек да управлява тръпките, а не те него, за своята част от "задължението" да си щастлив... Затова не те разбират.

Все пак, случва се, ше знаеш, случва се любовта, Оная... и не пита..., и те отнася, повлича, заличава всичко... ама то тва друга тема...



Да ти се невиди и ника, човек не знае как да се обърне към теб.

О ти разбираш господина, баси иронията аз не, обаче чудесно разбирам теб.
Ще ми кажеш ли какво зоначава е туй цялото "за отговорността да бъдеш щастлив, за волята да обичаш един човек, за това човек да управлява тръпките, а не те него, за своята част от "задължението" да си щастлив..." щото като се говори и пише трябва да се знае какво се пишпе и да се разбира това дето си го написала, а аз съм убеден, че господина горе мойе и да си разбрала, ама и понятие си нямаш ти какво си написала.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

E, не бъди и ти краен. Аз мисля че тя добре знае какво е написала. Само дето забравя че дори и ти да "упрявяваш" тръпката си и да искаш да си щастлив с един човек ако той не го иска нищо няма да се получи. А да не говорим че накой хора не могат да бъдат никога щастливи, ама да не повдигам тази тема която е извън "тематиката" на клуба.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

Дълго време следя постовете по темата и накрая реших и аз да кажа нещо.
Лесно е да се разсъждава като тебе след като са минали години , след като всеки има щастлива връзка...след като болката е далече.
Но когато всичко е прясно има теми от рода:"Помощ",Ще се мятам от висок етаж"...
...."И се питам - толкова виновни ли сме ние, толкова лошо ли постъпваме като прекратяваме една изчерпана връзка?Трябва ли да казват за нас :"Остави го/я , той/тя не те заслужава.Ще си върнеш за всичко, ще видиш как после той/тя ще се осъзнае и ще плаче за теб....." Защо трябва да се насажда този негативизъм между хората? Трябва ли да бъдем слагани под общ знаменател с тези, които лъжат и мамят половинките си, унижават ги и т.н. ? Толкова ли е лошо да бъдеш честен с човек, на когото държиш, когото истински уважаваш?"
Не не е толкова лошо...но е достатъчно лошо за него/нея...
А когато е имало силни чувства - позитивни при случая веднага се заменят с негативизъм...нормална реакция - най боли когато близък те удари...
Та това е в общи линии.
Мисля че достатъчно добре разбираш нещата и от този пост- твоя разбрах само че искаш да ни се похвалиш как всичко е свършило добре...

Мда, то нали знаеш за такова нещо са необходими двама, в случая не съм краен, щях да бъда ако отсеча и изобщо и не изпитвам желание да я излушам, а аз просто съм я поканил да обясни какво точно е написала. щото на мен ми звучи абсолютно същото, като това което написал господина с мъжката гордост вместо ник . И как ако тя например си живее с мъжлето или приятеля си, като нещо и изчезнала тръпката ще продължи да си е с него ама шъ ходи си задоволява тръпката другаде. Точно това мнение подкрепи и се опитва да обясни как ние не сме разбирали. Е как шъ разбера бе аз съм тъп и ограничен, не ги разбирам тия работи. Не дай си боже да прогледна някой път. Предпочитам сляп да си остана. Всъщност като се замисля много добре я разбирам, както казах преживях и все още преживявам щото все още не е свършило. И прощавам и разбирам, ама боли, много боли. Що боли и кво и що за история е моята ще напиша някой път когато приключи.
И към нея съвсем спокойно се обръщам без някакви лоши чувства. отдавна ми мина беса.
Та като казах боли, е шъ ми обясни ли някой каква е тая обич, приятелство и разбирателство когато нараняваш човека до себе си. Ама хайде стига, че шъ взема се разпиша много.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Това което исках да кажа че по-принцип съм съгласен че когато тръпката е отминала трябва да се търсят други общи допирни точки и да си слагаш спирачки към апетита да изживаваш постоятнна тръпка независимо с кой. Ама пак повтарям ак това не се приеме от двете страни тогава е по-добре да кажеш честно на човека до теб. Затова ми се струва че лунната соната е постъпила много "мъжки".
Виж това безсрамно лицимерие да стоиш с един човек и да го мамиш аз също като теб не мога да приема за нормално. Това ми разбиране може да е старомодно или както искаш го наречи ама те това за мен си е супер курвалък. Та е и по лошо защото професията на курвите не е лека. Ама хайде да не се отклоняваме от темата.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

Е 10 де 10 де, и аз това казвам, нали още в първия си пост по темата съм отговорил, какво мисля по въпроса И съм 100% солидарен с твоето мнение и го споделям. Ми де да знам нормално ли е или не, това не мога да кажа, но не честно, не е приятелско, не се постъпва така и не се лъже човек когото обичаш или на когото държиш и уважаваш. Да постъпваш така с някой, е 1-во неуважение към самия себе си, под достойнството ми е. От лъжата и лицемерието боли много повече отколкото ако дойдат при теб и ти кажат "Ами хм изчуках се с....." (примерно) не, че иначе не боли пак боли. Иначе де да знам както казваш може и вече да е старомодно знам ли и аз.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

Виж, имаш право да мислиш както искаш, само че ми прозвуча като заяждане(извинявай, ако греша!)- аз не се хваля с това, че съм наранила някого, а сега сме приятели и т.н. Мисля, че и ти достатъчно ясно разбра какво искам да кажа, а ако не си- желая ти да не ти се наложи да разбираш.

Ми честито, спокойни младежо! Как няма да те правя някоя курветина на луд, точно както много подробно си описал ситуацията си сам по-горе, като си такъв добричък, спокойничък и уравновесен капут, а? Путьовците като теб естествено ги правят на маймуни такива какички, не знаеш ли?
Ясно, че не ти е било никак гот т.нар. ти гадже да ти разправя какви свирки е въртяла на пияна глава по тоалетните на баровете, нито как е опраскала половината момченца от работата, нито как си направо нищо в леглото в сравнение с комшията пешо от горния етаж ... да, лоша работа ...
Само че в твоя случай е ставало дума за класическа курветина, да ме прощаваш, но поне пред себе си трябва да го признаеш
А иначе никой не говори за връткане на свирки и задни прашки наляво и надясно, това си е ... ок, леко поведение да го наречем, промискуитет, ако искаш по-купешка думичка Но сексуалното поведение няма много общо с чувствата, пък ние по-горе за любов говорехме, нали?
Има и друго нещо. Никой не твърди, че ако имаш трепети с друга, трябва да обясняваш в подробности на благоверната си как точно се чукате, нали?
Е, като си толкова мъдър, спокоен и опитен, може тази нощ да помислиш над тези интересни въпроси, млади момко

Скъпа Амнерис,
Благодаря за разбирането Много благодаря
Наистина останалите като че ли схващат само част от идеята и веднага се нахвърлят върху, вярно, провокативната ми теза. Но пък очевидно реакцията им на отхвърляне е толкова детинска, че чак крещи "Не искам да помисля и за миг, че може би е така" Да, да приемеш подобни тези, означава доста сериозно да преосмислиш нещата в живота си, в чисто личен план, както и да поемеш редица доста сериозни отговорности, както казваш и ти. А повечето хора предпочита да вярват в химери, да подхранват наивни блянове, създадени от приказките и сериалите поверия, които обаче никой никога и никъде не е доказал. Та кой кога ви убеди всъщност, че любовта може да бъде вечна? Та дори вие чакате всяка ваша любов да е вечна, и като поизстине, и почнете да се жалите, че не била "истинската"? Това е детинско поведение, меко казано. Бягство от реалността и отговорността за самия себе си, както впрочем и за човека до теб ...
Но това ми лирично отклонение май също няма да бъде разбрано от повечето четящи, уви
На теб, Амнерис, желая всичко най-хубаво и бъди щастлива

Хъх, къде го чукаш къде се пука. Брилянтен пример, за това как добре може да се отклони човек от темата, и да натрие муцуната на другия и то яко. Поздравления!!! Кеф е нали? Мдааааа що бе, що и то мен стана по нападателен Нещо се подразни ли? М? Както и да е добре се справяш, ама не по темата. Така ще подмина целия ти пост, щото темата която ти повдигна не е да обсъждаме путьовците като мен а МЪЖЕТЕ които разбират свободните отношения. Ще те цитирам "А иначе никой не говори за връткане на свирки и задни прашки наляво и надясно," Така ли? "Но сексуалното поведение няма много общо с чувствата, пък ние по-горе за любов говорехме, нали? "
Анджък де, нали казваш, че сексуалното поведение нямало нищо общо с чувствата, демек (пропуснал си тоя цитата, е те тоя) "Обичам тъ мъ ми е кеф на друг да се клатя" Щото нещо останах с впечатлението, че баш това имаш пред вид, нещо грешно ли съм рабрал?
"Никой не твърди, че ако имаш трепети с друга," така ли му се вика вече?
Да сигурно тоята те щади и не ти казва. Дали не си само ти тоя дето не знае къде се клати жена му? Кофти тръпка, щастливец си ти да не знаеш. Е ми то друга работа като незнаеш нали едно лееееко ти става на душата. Пък междувременно и ти може да поклатиш някоя, ми то баси любовта а? Може би не съм толкова мъдър и опитен, нямам претенции за това, но едно знам със сигурност, малко по различен съм от теб. Може и да помисля тая нощ, щом си рекъл.. А иначе отдавна, не съм баш млади момко. Баси яяяя ква работа и в Христовата възраст, имало тъпаци, балъци и путьовци, кво нещо М?

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

За какво, какво??? За отговорности ли си говорим??? За отговорност към човека до нас ли си говорим? Или за отговорност към ония дето е в гащите??? Е това е дилемата. Човека или онова м/у краката? Почти като да бъдеш или да не бъдеш.
Това е бягане от отговорност и задоволяване на половия ти нагон. Но само виж иначе колко авторитетно си замазал нещата. Първо беше брилянтен пример, за това да натриеш муцуната на "другарчето" сега е брилянтен пример за СОФИСТИКА ама в пълния смисъл на думата. Наистина имаш качества няма как да се отрече. Казваш детинско мдааа, щом така казваш....
Бягство от реалноста казваш, да бягство е да отречеш, че нещата вече не са наред и като идеш другаде да утолиш малкото си другаче, нещата ще се оправят. Да бягство е да си затвориш очите, че вече нещо не задоволяваш жена си както трябва, но предпочиташ друг да я тъпче и да се правиш, че всичко е наред, образцово семейство. Бягство, бягай, бягай виждам, че си бегач на дълги разстояния. Що не се опиташ да си решиш проблемите, вместо да ходиш при други, по-лено е нали?
Как ще обяниш на сина си някой ден, АКО ти се наложи?
-Ами сине виж какво, аз толкова много обичах майка ти, че не посмях да погледна проблемите м/у нас в очите и да поговоря с нея, ами предпочетох да ходя по курви, или да се утешавам при една съседка тя свястна е жената не се притеснявай. Толкова я обичах, че ......
МММММ? Ай ся ти помисли тая нощ. Млади ми момко

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

няма по-подходящ човек, има момент в които сте узрели да се срещнете и това е много относително във времето, за някои не настъпва никога.

Не е заяждане,между другото мислех да напиша че не се заяждам...май не трябваше да си го спестявам.Прекрасно съм разбрал какво искаш да кажеш.
Основното в поста ми беше-да покажа защо има виновни...мисля че бях изчерпателен.

Да.... почти 100% съм съгласна с теб. Само не и в частта,че няма "неподходящ" човек. Има такива хора. Но, че основното е именно в "неподходящия" момент- съгласна!

Стискам ти ръката за което! Малко хора проявяват такава коректност и запазват достойнстовото на човека до себе си.

Да идеален партьор няма, ама съм на 100% съгласен че "неподходящи" комбинации има. Това за съжаление се разбира като поотмине тръпката. И тогава идва трудният въпрос- какво да се прави?
Е, всеки го решава според свой си критерии, които могат да са различни като се почне от разни морални категории и се стигне до елементарното преследване единствено на неговият си кеф независимо на каква цена.
Разни хора разни идеали.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

Еми айде и аз да се изкажа по въпроса - защо трябва да има виновен?
Според мене на този въпрос всеки ще даде отговора, който смята той за правилен и съответно всеки ще е различен.
Като цяло аз лично смятам че винаги ще го има този "виновния" или по-скоро когато се стигне до някаква раздяла в крайна сметка тя е продиктувана от съответна причина! Виновният става "лошият", когато той бъде така представен на околните като такъв! А в противен случай наистина няма виновни - просто взаимоотношенията са се изгубили с времето и наистина най-добре е тези да бъдат прекратени. Аз лично немога да разбера как е възможно да обичаш човек и в същото време да не искаш да си повече с него?????
Според мене тези ваши приятелски отношения ще бъдат дотогава, докато ти не срещнеш друг и се влюбиш! Може и да греша, дано не го допуснете!
Нещо ми се изгуби мисълта, все пак съм и на работа, но това което искам да кажа е, че днес е много трудно да си намериш наистина половинката в живота! Това се отнася както за жени така и за мъже!

понеже ми ормъзна да гледам тая тема, взех, че я прочетох най-накрая
пич, зле си....въобще не можеш да вникнеш в дълбочина какво ти казват по-умните хора

Млади момко,
Нещо не разбирам какво се опитваш да обясниш тук. Очевидно доста точно описваш фактологията и неприятните си емоции покрай спомената си връзка с врътливата кака Наистина си бил изпаднал в доста жалка ситуация, но поне вярвам, че си си направил съответните изводи занапред
Хайде остани със здраве

Благодаря за пожеланията. За напред бъдещето ще покаже. Но явно пък на теб не ти отърва да разбереш какво искам да кажа. Явно е време да приключим, остани и ти със здраве.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Не си спомням на кой го казах, ама аз пък съм Тутанкамон. Може и зле да съм ама, пък умнте хора в случая, нещо не им е удобно да чуят аз какво казвам. Пределно ясно ми е какво се опитват да ми обяснят умните хора, мъ въпроса не е в това.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Аз всъщност срещнах друг преди доста време и го обичам много и съм щастлива с него, бившият ми приятел също има друга приятелка, обича я и ще се женят
И всъщност приятелството ни някак се заздрави точно откакто и двамата си имаме друг някой до себе си
Дано при всеки така стане!

Да, станаха доста спорове тук и това е нормално- аз приемам нещата по един начин, друг -по коренно различен
"Разни хора разни идеали"- както ти каза

Така е. Еволюцията показва че само маймуните достигнали до ниво хомо сапиенс са създали общество. Другите още живеят на стада.
Знам че ти ще ме разбереш, ама да не инициираме излишни страсти държа да отбележа че се шегувам.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

радвам се за теб (за вас)
...и си постъпила възможно най-правилно.

Мнооого ще ми бъде интересно да видя как ще си отстояваш позицията, ако този, когото сега го обичаш много и си щастлива с него, те зареже някой ден по подобен благороден начин...

Ама точно когато се чувстваш много щастлива с него!

Този тип благородство си е в кавички и служи само за оправдание на гадостите и болката, която причиняваме на другите - ах, колко сме благородни, постъпваме честно и си измиваме съвестта с хубави думи!

Не, не ти го пожелавам. И аз се гордеех с умението си да късам връзки без да падат глави, докато не ми се върна с моите камъни. Когато бях на седмото небе и почти обявих че ще се омъжвам. След седемгодишна връзка, на която всички познати завиждаха. Седмица след страхотната ни почивка в Гърция бях грижовно заклана с най-човешко внимание от негова страна. С думите за угасващата напоследък емоция. Сега съм разбита. Как да приема рицарския му жест като запазване на достойнството ми? А няма и как да не повярвам в кармичното възмездие - нали по същия начин отстрелях двама бивши (единият - прекрасен човек, който не заслужаваше това).

Вече си знам - всичко, и добро и зло, се връща.
Така че поне да не се изтъкваме с благородството си, когато нараняваме!
Дано съдбата е по-милостива към тебе и не чуеш своите думи за раздяла от устата на човека до тебе!
Желая ти пълнолуние.

Е добре де, да речем, че се съгласим с теб ти какво предлагаш, как да постъпват хората, когато вече не се чувстват добре с някой?

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Да във всяка човешка дейност има риск да ти се случи нещо лошо. Никой не може да е 100% уверен че днес докато се прибира към дома няма да го блъсне кола и да го прати на оня свят.
Личното ми мнение е, че образно казано, когато човек е в блато със сигурност има две възмжности да си стой там докато затъне или да се опита да излеза. Естествено че пълна гаранция че ще излезе няма, ама ако стой е много по вероятно да "загине".
Съгласен съм че това е рационален поглед върху нещата, а когато са намесени емоции е доста по-сложно. Но такъв е живота.

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

Би трябвало да знаем че няма рецепта. Всеки е свободен да решава според случая.
Исках да кажа, че да няма виновен е точно толкова измислено, колкото и да няма невинен.

Няма добра раздяла, ако обичаш с цялото си същество. Тя може да е безболезнена за този, който си тръгва, и да е смъртоносна за оставения.

Само се опитай да се поставиш на мястото на другия и помисли.
Предателството може ли да бъде благородно? Едва ли не да очаква благодарности и приятелство до гроб.

Сега се опитвам да простя, за да не си влошавам съдбата. Но дори да успея, няма да забравя. Не съм чак толкова добра. И след този урок мисля че вече не бих могла да нараня човек, който ме обича.
Желая ти митологична обич.

Чакай, чакай, малко никой не твърди, че е безболезнена, напротив всички се съгласиха, че е болезнено дори много. Още повече за този оставения както ти се изрази, спор няма. Но кой говори за предателство, замен предателство ще е ако, съм с някой с когото вече не се чувствам добре. Предатество ще е към него, да го лъжа, че всичко е наред (а всъщност да не е така) предателство ще е и към мен самия. Според теб какво трябва да направя, да продължавам да съм с него само защото ще го нараня ли, и след като ми е криво? А няма ли да го нараня повече ако му кажа, че вече години .............Или може би трябва да продължавам да съм с него но пък да ходя по чуждо, теза която някои господа и дами по-горе защитават. Това би донесло още по-голяма болка. Кажи според теб какво трябва да се направи.
Благодария ти за пожеланието, но митологичните обичи ги има само по митовете

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Благодаря ти, Myth!
Това исках и аз да напиша, но видях, че си ме изпреварил

свалям ти шапка за постъпката, мнението, начина на мислене и затова че споделила това тук! наскоро ми се наложи да постъпя по същия начин, но за мое съжаление не срещнах разбирането което си получила ти. be happy!



I see a red door and I want it painted black
No colours anymore I want them to turn back

Редактирано от LordDaemon на 15.09.05 20:14.

Благодаря Ви за подкрепата! Истината е,че когато написах това тук идеята ми не беше да търся подкрепа- това се случи преди толкова време, че раните отдавна са зарастнали. Но след всички упреци, които "отнесох", наистина- благодаря Ви!
И с пожелания да не се налага на никого да прави , нито да е потърпевш!

За нищо, пак заповядай, удоволствието е мое

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)