... наистина ли мислите, че няма да съм щастлив при елфите? Че мога да живея в малкото прекрасно царство на Галадриел и да не се чувствам прекрасно?

В смисъл след като свикна.


пък ен се смятам за щастлив човек тук....

2+2*2

Сспсоред нассс човек е щассстлив там, където му е сссърцето и душата.
Не, че някаква часст от тези двете не сса тук, но май по-голямата им часст е далеч, далеч... Някъде там....
Та,Икел, значи можеш да бъдеш щассстлив там, а може тук да не ссси. Зависсси от мноого неща.
Поне така ссси миссслим.

Ten thousands miles away
Where the moon took to the stars...

Въпрос на свикване ли е твоето щастие?

Необходимото Ми Зло

Рох, съвсем напълно съгласен съм с теб.... Чак няма смисъл да се обосновавам, това е едно от ония първи неща, за които говорехме при сянката :))


Галандро... недей така. Средната земя е свят на романтика и приключения, на магия и истиска, чиста любов. На елфически песни и люти сражения, на героизъм.... не е нашето средновековие, а измислен и красив свят. В по-късните епохи се скапва малко по малко, добивайки земния реализъм (може би щото е хроника на земята? ;)), но като цяло ако ще ходя там, ще положа усилие да е в по-така ранните епохи, по възможност по времето на Феанор или пък дори преди заминаването...


Това е приказка. Не го профанизирай.

2+2*2

Въпрос на отвикване.

Няма да мога да мина от 9-часа-на-ден-интернет-заместител-на-щастие към средноземновото елфическо битие съвсем изведнъж. Ще е като да бъда сляп... докато свикна, както казах. Аз съм наркоман. Но не нелечимо.

2+2*2

Не бе, Галандро. Това което казваш е в общи линии вярно. Не за това говорех обаче. Вчера ме домързя, не писах много и явно не си ме разбрал. Това на което наблягам е животът близо до корените на нещата, вярванията, суеверията. Да може би най-близо до това е животът на село преди около 100 години в България (най-близко имам предвид за сравнение от нормалния живот) Казваш ми върви там и там, но аз имам предвид тези същите обстоятелства, но без да ги има останалите от днешното съвремие. Тоест дори и да се опиташ да намериш същите неща в днешно време, винаги ще съществува оставения от теб свят ЗАЕДНО с този в който си избрал да се пренесеш. А ТАМ ще живееш в това което има, и то ще е единственото. Преди да прочета произведенията на Толкин и Хрониките на Амбър мечтата ми беше да попадна в средновековието по същите причини. Силният си е силен и тук и там, за това не споря, но там 2 и 2 е 4, а тук не е. Знам че обяснявам малоумно, но по добре не мога.
Да нямам нищо против да ора на нивата.
Тези които са орали също са били щастливи.

Не знам дали ме разбра, но доктора каза че не е много полезно да се замислям много и за това обяснявам малко разбъркано и не много ясно, но по добре не мога

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ммммммммммъъъъххххмммм. Икеле! Мед намаза ми душата!

С малката разлика, че не е чак толкова далеч от нашето средновековие.

Другарчета, май взехме наистина прекалено насериозно темата.
Наистина става въпрос за магически измислен свят, а не за паралелен земен.
Да, продължавам да искам да замина. Не смятам че е бягство.
А пък си мисля че Аданедел ако иска може да нарами и целия ВЕЦ на гръб.
Рох, спомни си кога се получават петната от нищо във Фантазия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама ние като питаме сссме готови и 20 ссстраници да прочетем, мдассс.
Така че, Шеф, ссядай и почвай да пишеш. Няма да ссе измъкнеш толкова лессно.

Ten thousands miles away
Where the moon took to the stars...

Би могло... сега остава да си намеря арбалет .

Ако не умееш да си щастлив там, където си, няма да бъдеш щастлив никъде другаде.

Пак успя да обобщиш абсолютно точно в едно изречение това, което се мъчих да напиша 15 минути . Вече почвам да се комплексирам, че имам проблеми с изразяването .