Не, защото тук остава онова, което обичам.
Мъж, родители, приятели.
Гробовете на близките ми, ако щете.

Не, и защото тук имам шанс да съм полезна все с нещо.
А там може да съм предимно товар и пречка.
/или да ме забутат до готварска печка! [i shte poludeq]/

Светът ни более и има нужда от нас.
За да сме родени тук и сега има причина (както каза the_witch)
И тази причина едва ли е възможността да се чупим в Средната земя.

Всичко, което изредихте, е вярно.
/Талиесине, защо мислиш, че някой ще се учуди на детето в теб? Ти виждал ли си се в огледало като се усмихнеш?!/
/Мрак, .... да, така е/
И аз искам да съм със Сивия отряд.
Искам Итилиен.
И "Ах! Зелените поля на Лебенин!"
Мечтая за Духа на Толкин.
Искам да видя Хуан, искам да говоря с Турин.
Искам да познавам Белег.
Искам да чуя Фелагунд.
Искам да ... всъщност искам твърррде много неща, за да ги изреждам тук :)


Искам да отида, да.
Но не на всяка цена, не на тази цена.
И не искам да бягам.

Обичай съдбата си

Много неща има които ме задържат тук, но има още толкова които ме влекат натам. Лошото е, че отстрани изглежда едно ама там ще е друго. Какво ще ям, къде ще спя, дали ще спя, какво ще (обичам секса), с какво ще се занимавам, ами дивите животни, ами кой ще ми прави прическата! Ами зъбките на реката ли ще си ги мия! Ама пък и тези големи дървета! ОФФффф!
И тази трева дето е такава зелена! Ами ако мине някоя мечка, ами ако не е мечка! А пък тез много големите неща ъъъъ.ъъъ.... АА Замъци! Пфу! Гадост!
Ами тези елфи и елфки и тези безКРАЙНИ!! ПОЛЕТА!!!! ААААААА???!!!!!!!!

Ботушки
Ножка
Голяма ножка
Хляб
Сирене

...и съм там!

Знаеш ли колко много ми се е искало да се измъкна от този свят но все си напомням че това би било като бягство, както каза Рох от тукашните задачи. А с това не мога да стоя спокойно, не обичам да заобикалям това което ми е по задължение. Но наистина искам да живея в онова място, там нещата са уредени по друг начин но още не съм готова, не съм си го заслужила...

Иска ми се да отида, но както вече каза Рох – "Не на тази цена!"

...............................

Не, това би било връщане назад... И аз като някой по-горе бих искала да донеса малко от онзи свят тук :))

This ain't no technological breakdown...
This is the road to hell...

... от 18 годишна възраст (когато прочетох Властелина) до днес.
Всъщност навремето повече мислех...

Откакто прочетох "Лъвът, вещицата и дрешникът" все се надявам някоя врата да се отвори към правилната посока. Въпреки че Нарния е прекрасен вариант - не е като този тук, дето няма вртщане назад. :) В Нарния може да стоиш години и да се върнеш какъвто си бил ... Ех, ех... Там ВЕДНАГА бих отишла. За някой и друг век...

Връщам се на Трудния избор...

Това, което ме притеснява (освен липсата на мехишка тоалетна хартия) е фактът, че в онези условия с очила като че ли няма да оцелея за дълго (не и след трагичната кончина на очилата :), а не знам дали ще има някой велик Лечител, който да отстрани проблема.
Другото, за което се замислям е, че да, ние възприемаме книгата като голямо приключение, но няма да ни стигне живота, за да участваме пълноценно в него - може да уцелим периода на "изминаха 20 години..." и купона да почне навръх 60-ия ни рожден ден :)
Или пък да попаднем във вихъра на събитията, да оцелеем в героичните битки, а после има да
1. копаем царевица и лющим грах в някое селище
2. подреждаме пожълтели древни архиви в някоя библиотека
до края на живота си :)

Вещи... 5 броя... Не знам. Нямам подходящи дрехи и обувки, но все ще се намерят разни елфически чудесии със съгревающо-защитни функции.
Книги - няма смисъл - аз и без това си знам любимите четива, а и са излишна тежест.
Музика?! Не става - няма батерии, нито зарядни...
Може би нещо дребно за спомен...

Но... мисля, че бих тръгнала. Ама ако е Сега. Веднага. Без да се обръщам. Без да се замисля.

Защото ако се замисля, ще остана тук.
И безкрайно ще съжалявам след години.




Всъщност в края на 1991 г. бях писала едно дъъъълго новогодишно стихотворение за Приятел, в началото на което споменавах някои от Събитията през изминалата година, нато например:

Аз помня я с "Пътуване към Икстлан"
Прочетох... Не! ЖИВЯХ във Властелина.
Това са мечти, поднесени на длан
и отговори, търсени с години..."


А финалът беше


И ако някой ден вратата се отвори,
аз колебанията трябва да забравя.
Птицата във мен ще проговори
и няма начин... Аз ще се отправя
към другите земи, към онзи замък.
Тогава, своя път поела,
ще взема само своя камък
и ще изчезна във тунела
към тайния, невидим свят
и може би ще си помисля само
За мене няма път назад.
Бях тук преди. От днес ме няма...

Така си е... Напълно съм съгласен с Рох (като се изключи мъжа и детето-нямам такива), Джил и.. непомня кой още... След като сме тука си има причина. Много хора ще ми липсват и едва ли бих отишъл просто ей така. Този свят е красив, но не сме (или поне аз) готови за него. "Да оцелеем някоя друга битка." - моля?! За вас не знам, но аз едва ли мога просто да взема един меч и да се включа в сражение, в което тренирани бойци загиват пък камоли аз... Пък и зависи от времето... Ако отида сега ще е скучно - да видя Манве и другите Валари няма да ми дадат, да натупам Феанор няма как той вече е мъртъв, да видя Финголфин - той също е мъртъв.
Естествено самото усещане, че сам в Толкиновия свят ще е велико, но наистина не си заслужава цената. Помня, като прочетох ВнП как си мечтаех да отида в Средната Земя, но с мен да е компютъра, касетофона и т.н Помните ли разговора м/у Сам и Фродо? Когато се чудеха дали ще са в някоя приказка... Ние го мислим за приключение, но отидем ли там едва ли ще ни е весело.
Абе ако наистина имам този избор, ще решавам на място според ситуацията...

-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...нали аз наскоро се измъкнах от там и то с бой...

Отговора ми определено е: Не.
Поне не и при тези обсоятелства. Има много неща, които биха ме накарали да го направя, ако е като алтернатива, но не и ей така.

Мога да обяснявам надълго и нашироко какво ще загубя, ако го направя, но няма да го направя.

Колкото до това какво ще спечеля... дали ще получа нещо което нямам?
Днес в един друг клуб дадох линк към един разказ, като потвърждение на думите си. Явно му е ден на въпросното писание . Ще го дам и

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ииииих! Отива!

Преди 20 годинки едва ли, но сега - отивам.

Щото не успях ( слава теб, Балроже!) да порастна.
Щото дългите приятелства пресищат - като да съм изяла буркан сладко наведнъж... става едно тегаво на стомаха, особено когато между мен и приятелите ми застанат техните семейства... И тогава предпочитам да нося приятелствата ( и възникналите междувременно гробове) в сърцето си.
Щото си изпълних тичърските функции в тоя свят.
Щото дадох първите 7 години на детето си и това му стига.
Щото със сигурност ще се оправя в свят, където липсва тоалетната хартия, зъбите се мият с четка с конски косъм , банята е в реката и със сигурност никой не е чувал за презервативи.

Какво да взема? Ммм...
Там имат обущари, оръжейни майстори, шивачи... значи екипировка - не. Тогава ще ми трябват:
1. Средства - значи злато.
2. Аптечка - претъпкана с антибиотици, хирургически конци и мм.. морфин.
3. Удобна раница, каквато няма да намеря там.

...за друго се не сещам. И да - много ще се радвам, ако се срещнеме

ех, аз ако имах такава възможност веднага си грабвам багажа и хуквам
мен поне не ме спират мъжа или децата - просто нямам такива, а и не се очертеват скоро ...

иначе със сигурност ще ми липсват приятелите, но много от тях и сега са далеч от мен, така че сме свикнали вече... пък и голяма част са върли почитатели на толкин, та няма как да не се засечем някъде по полята в Средната земя а и всичките си знаят, че винаги са си в сърцето ми, без значение колко далеч сме един от друг...

а факта, че в средната земя няма бойлери или микровълнови печки не ме притеснява особено - все някак се свиква и на въглища, сигурна съм
едно такова ходене до там ще ме отърве от нещо, което аз и без това не уважавам много, макар че го ползввам постоянно - мобилен телефон...
ммм... седя си аз нейде по полянките в графството, припичам си се на слънчице, и никой не може да ми звънне в най-неподходящия момент...кееф (освен ако мтел нямат покритие и там разбира се )

за 5те неща...
със сигурност няма да е нищо, което работи на ток или на батерии - все пак се опитвам да се отърва от такижа джаджи
вероятно ще е по нещо за спомен от приятелите ми...и кучето естествено

толкова хубаво би било да се измъкна от тук, по възможност и завинаги...
така че ако ще заминавате към средната земя скоро, пишете ме и мен в списъка на пътниците