Мнеее... аз не карам никой да се откаже от мечтите си, а точно обратното да се бори да ги осъществи със средствата с, които разполага вместо само да си седи и да си повтаря "Ех, ако можеше да дойде един вълшебник... и да ми остави за подарък 500 ескимо" . Въпроса е, че само да мечтаеш нестава. Трябва да се опиташ да ги осъществиш... или поне да се стремиш към тях. Ако полагаш усилия дори и да не ги достигнеш все пак ще се приближи максимално към тях. Може и да е цинично, но само с приказки и въздишки до никъде не се стига.

Т.е. казвам "Иди навън! Направи нещо! Удари се! Опари се! Само не ми стой цял ден на дивана, за да мрънкаш после, че ти е скуно..."

Редактирано от Gallandro на 09.01.04 11:57.

Въпроса е на колко оценяваш шанса си да те приемат в Лотлориен?! Там където малцина биват допуснати?

Не казвам, че не можеш да го заслужиш, но сигурно ще трябват мнооого години, за да станеш велик войн, изкустен поет или нещо друго, за да те допуснат там. Ако и това стигне всъщност. Значи обаче трябва да знаеш, че ства въпрос не за някакъв кратък период за привикване, а за много години през които да си изкарваш прехраната по някакъв банален начин докато освоиш нужните умения. След това следват разни повизи от, които, ако евентуално оцелеш имам малък шанс да бъдеш допуснат да се срещеш с Галадриел.

[ligotii]
дреме ми на жилото за галадриел...

Ще кажа, че съм пратеник на Манве и знам бъдещето ;)

Пък и ще се постарая портала ми да води точно там. Ако се материализирам пред всичките с блясък на мълния, има вероятност да решат, че не съм обикновен досадник, ммм? :)
[/ligotii]

Как да е, никой от нас не иска да става поданник там. Скиталец, или магьосник, или нещо такова... какъв е смисълът от приказните светове, ако там не живееш в приказка?

2+2*2

Нямаш проблеми с изразяването, просто си неприемливо радикален :)


И не сте прави за щастието. То е относително. И тленно. Но всеки има място, където е по-щастлив, отколото на другаде. Дали е в мечтите, или в топлият летен двор под ореха на село, няма значение. Ттова е място, където човек е едно със себе си.
Е, за мнозина то е в Средната Земя. Не в средновековието, не в раздираният от войни свят, на междурасови кръвопролития, а Арда - светът на мечтите.


Ти имаш американски тип мислене. Престани... остави другите да бъдат глупаци, мечтаейки тъпотии?

2+2*2

Чакай сега! Това е нещо съвсем друго! И аз нямам нищо против да отида някъде и да бъда велик магьосник . Въпроса на Безценното доколто разбрах беше, че се отваря портал и минавате през него с пет предмета. Не е казано нищо за мутации. Иначе е ясно, че то всеики би се изкушил да стане нещо богоподобно или поне крал някъде. Въпроса е би ли преминал, ако не получаваш купища знания и умения ей така?

Тогава искам шлем и Гронд. Ако не ме уцелиш в главата една стрела далеееч няма да ти стигне да ме повалиш. А докато презаредиш вече ще си чуваш сърцето от упор...

Feel the might
Inside of you!
Raise your blade
It's time to fight!

Американски начин на мислене?! Това беше обида! Какъв е според теб американския начин на мислене?

Има голяма разлика между ореха на село и отиванео в свят от, който не можеш да се завърнеш. Имай предвид, че там ги няма мама и тате, който да те нахранят и облекат. Нито, че я има къщичката на баба в, която да се прибереш като захладнее.

Кажи ми например ти грижил ли си се някога сам за себе си? Имам предвид наистина, а не примерно ваще да заминат нанякъде, като ти оставят пари за храна и жилище в което да живееш. Мслиш ли, какво би станало, ако утре осатнеш съвсем сам, без покрив над главата, без пукната стотинка и единствено с пет предмета в джобовете? Дори и тук, където всичко ти е познато. А сега се замисли какво ще е в непознат свят при положение, че не знаеш и езика? Не казвам, че не можеш да се оправиш, а първо да го пробваш и после да говориш.

От къде знаеш, че ще се чувстваш щастлив и комфортно там? Мисля, че въпроса беше за Арда, а не дали всеки би отишъл в собствения си вълшебен свят. Щом не си бил там, откъде знаеш, че ще ти е по сърцето? Аз лично съм си мечтал да посетя доста места тук на Земята, мислил съм си, че ще е чудесно да ги видя и как биха ми паснали, но когато най-сетне съм отивал там съм оставал разочарован. При това те са били точно каквито съм си ги представял, не по-различни, но някак си просто се оказва, че не ми вдъхват нужното усещане. Има и други места на които съм попадал почти случайно, запленявали са ме моментално и видаги ми е приятно да ги посещавам пак. Има голяма разлика между очаквания и впечатления.

Мечтите са хубаво нещо и още по разпалено бих спорил с някой, ако твърди, че са излишни, но дори и въображаемия свят може да крие неприятни изненади. Има една поговорка, която казва, че за да лети в облаците човек трябва да е стъпил здраво на земята.

Ми то не е идеята аз да оставам жив . Идеята е, че ти ще бъдеш повален.

От една стрела? Има няколко места в които можеш да ме убиеш, но само в главата ще достатъчно сигурно, че няма да стигна до теб преди да си презаредил.
Както и да е. Мисля, че мога да се справя с няколко орка. Най-малкото съм доста по-пъргав от тях.

Feel the might
Inside of you!
Raise your blade
It's time to fight!

много лесен и очевиден : хората сме устроени така (поне преобладаващата част) - да се залъгваме че "някъде" или "някога" ще ни е по-добре, ще сме по-щастливи.
Надали има по-голяма заблуда от тази! Но дори осъзнавайки го не мога да му се противопоставя....поне аз, за други не знам.
Както казват англичаните "Тревата на съседа е винаги по-зелена".
Хората винаги помнят предимно положителни емоции, затова и обществото никога не се поучава от грешките си.....защото ги забравя!
Хората винаги казват "Едно време не беше така, по-хубаво се живееше". Глупости на търкалета! Я да се родиш например прост свинар в мрачното Средновековие да те питам кое е по-добре...
Това е същия механизъм който те кара да си мислиш че ще си по-щастлив в Средната земя. А най-вероятно (както отбелязах) ще бъдеш изяден на 5-тата минута!