|
Интересно продължение.. тъй като На живо ми пусна кой съд и къде да търся намерих странни факти. Чрез името на колегите открих в гугъл това:
Оттам пък попаднах на това:
РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 25.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Т.А. и в присъствието на прокурора ………………., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. №1216 по описа за 2010 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1892/ 22.10.2010г. по гр.д.№2561/ 2010г. по описа на ПлРС са осъдени на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД Е.Д.А., П.Д.А. и Б.С. Спасов да заплатят на ЕТ”Алекс-В-В.Г.”***, представляван от В.Б.Г., сумата от 730 лева / 373.24 еврова равностойност/-дължима неустойка съгласно т.15 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.05.2007г. като за разликата до претендираните 5 671.91 лева / левовата равностойност на претендираните 2900 евро/ е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.Осъден е ЕТ”Алекс-В-В.Г.”***, представляван от В.Б.Г., да заплати на Е.Д.А., П.Д.А. и Б.С. Б. сумата от 294.74 лева, представляваща направените по делото разноски от ответниците съразмерно на отхвърлената част от иска.
Постъпила е въззивна жалба от ЕТ”Алекс-В-В.Г.”, представляван от В.Б.Г., против решение №1892 по гр.д.№2561/ 2010г. по описа на ПлРС.Излагат се доводи, че съгласно предварителния договор, който по смисъла на чл.20а от ЗЗД има силата на закон за тези, които са го сключили, купувачите и продавачите са се задължили да заплатят на посредника възнаграждение /комисионна/ в размер на 2,5% от реално договорената продажна цена на имота, като комисионната се изплаща на посредника в брой, в момента на подписване на предварителния договор за покупко-продажба.Счита, че в момента на подписване реално договорената продажна цена, записана в договора, е 116 000 евро, от която се изчислява този процент.Изплатено е капаро в размер на 10 000 евро, което е около 10% от тази продажна цена, а не капаро от 2 900 лева, от продажна цена от 29 201 лева.Купувачите са изплатили 1000 евро, които са част от комисионна в размер на 1 450 евро, а не част от комисионна в размер на 365 лева, за да се приема, че ответниците дължат двойния размер от 730 лева.моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за изплащане на обезщетение поради неустойка по договор от ответниците в размер на 2 900 евро-двойния размер на комисионната му.
За въззиваемите Е.Д.А., П.Д.А. и Б.С.Б. процесуалният представител изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.Основният въпрос е за размера на неустойката по чл.11 от договора за определяне на размера на неустойката.Самата клауза препраща към т.15 от предварителния договор, тъй като е обвързана с размера на комисионната, която не е определена, а е уговорена като определяема, с посочен договорен процент върху реално договорената продажна цена на имота.Предварителният договор се различава от окончателния по цената на имота, но затова е предварителен, за да се съдържат условия, които впоследствие могат да бъдат изменяни.Следвало е да се води производство за оспорване на тази част от нотариалния акт и се представят доказателства за действително изплатената цена, като такива не са представени и с нотариалния акт за договорна ипотека.Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, считано от 01.11.2010г., на 11.11.2010г., от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима.
Съдът намира за установено следното.
От приложения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.05.2007г. е видно, че в т.15 от същия страните са уговорили, че за извършената работа по предмета на договора и във връзка с т.1/ настоящият договор е възлагателен/, купувачите и продавачите са се задължили да заплатят на посредника възнаграждение / комисионна/ в размер на 2,5% от реално договорената продажна цена на имота, като комисионната се изплаща на посредника в брой в момента на подписването на предварителния договор за покупко-продажба /по преценка на посредника при 50% изплащане на комисионната останалата част се изплаща в 14 дневен срок/.При просрочване виновната страна заплаща комисионната на посредника в двоен размер/.В т.11 е посочено, че при неизпълнение на т.15 в заключителните разпоредби, виновната страна заплаща комисионна на посредника в двоен размер.
Продавачите по този договор-Е.Д.А., Б.С. Б. и П.Д.А. са се задължили да прехвърлят на купувачите-к.в.р. и ц.л.р. собствеността върху следния недвижим имот: магазин №3, находящ се в гр.Плевен, ул.”*** състоящ се от 34.70 кв.м., в срок до 02.07.2007г.Продавачите са се задължили да прехвърлят правото на собственост на купувачите срещу цена от 116 000 евро, от която сума при сключването на договора купувачите са изплатили на продавачите капаро в размер на 10 000 евро, като разликата в размер на 106 000 евро при изповядане на сделката пред нотариус.
Посредник / изпълнител/ по договора е Агенция за недвижими имоти, представлявана от ЕТ”Алекс-В”В.Г..
Посочено е, че комисионната е изплатена от купувача- 1000 евро.Отразено е също така, че комисионната не е изплатена от продавачите.
Приложен е нотариален акт за покупко-продажба №2, том V, рег.№4070, д.№550/ 2007г. на процесния магазин, както и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №3, том V, рег.№4071, дело №551/ 2007г.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства.От показанията на свидетелката с.й. е видно, че е работила при госпожа А. до месец април 2007г.Познава въззивника.Била е дадена обява за продажба на магазина към Агенция на тяхна позната.Той се е появил и е попитал дали се продава магазина, представил се е , че е потенциален купувач, тя го е възприела като купувач.Говорил е с шефката.След време тя си е комуникирала с А. и тя й е казала, че се е появил като брокер.Първо се е представил като купувач, после е казал, че оглежда оборудването на магазина, след това като брокер.
Въззивникът сочи, че намерил обявата във в.”Посредник”.
От показанията на свидетелката ц.р. е видно, че тя е купувач по сделката, според която случайно са се запознали с въззивника, който ги е завел към магазина на ул.”***, който се продава, където са се запознали с Е.А. и тогава и той се е запознал с нея.Представил се е като брокер, който води клиенти за закупуване на този имот.Започнали са да разговарят относно цената на бъдещата сделка покупко-продажба.Той е написал предварителен договор и са му заплатили комисионна от 1000 евро.С Е.А. не са имали никаква уговорка, уговорката е била, че трябва да платят комисионна на ищеца, който е казал, че сумата е достатъчна.След подписването на договора са тръгнали и той ги е догонил, като се е оказало, че е искал пари от Е.А. като комисионна и тя е отказала да му даде.казала е , че няма отношение, без малко да развали договора.Той е казал:”Само да не се развали договора. И 1000 евро са достатъчни”.Разчитали са на думата, която е дал, че това е комисионната и едната страна ще заплати, за да узакони договора.Платили са, колкото са се уговорили с ищеца-1000 евро и са подписали договора.Отдолу пише комисионната е изплатена.
По чл.176 от ГПК въззиваемата Е.А. обяснява, че договорът са го подписали, защото въззивникът е казал, че му трябва, за да действа пред нотариуса.Прочели са го и р. е попитал за 2,5%.Въззивникът е казал:”Ние така го пишем, аз от вас искам 1000 евро”.Тази клауза е останала и са подписали договора, в писмена форма не са договаряли да отпадне т.15.
Съдът приема, че следва да се кредитират показанията на свидетелите като обективни.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.05.2007г., като в т.15 във връзка с т.11 от същия е поето от страна на продавачите по предварителния договор-въззиваеми в настоящето производство, задължение да заплатят на посредника-въззивник в настоящето производство възнаграждение /комисионна/ в размер на 1.25% от реално договорената продажна цена по предварителния договор-116 000 евро или 1450 евро, а ако не бъде изплатена тази сума е уговорена дължимост в двоен размер-2900 евро.
В хода на първоинстанционното производство от страна на въззиваемите е направено възражение на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД, че претендирания размер на неустойка от 2900 евро е абсолютно прекомерен с оглед на изложените доводи във връзка с обстоятелството, че въззивникът, след като е разбрал, че магазинът се продава, само е завел купувачите и след като продавачи и купувачи са се договорили, е подписан предварителния договор, като им е заявено, че договорът е вид гаранция за заплатената сума като капаро.
Съгласно чл.92, ал.2 от ЗЗД ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер / с оглед на страните по предварителния договор от 21.05.2007г. не се касае до приложението на чл.309 от ТЗ/.
Приема се, че когато се прилага чл.92, ал.2 от ЗЗД преценката се прави във всеки конкретен случай, като намаляването трябва да става с оглед на съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с претърпените вреди, но във всички случаи неустойката не трябва да се свежда само до размера на вредите.Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.Също така се приема, че при намаляване на неустойката поради прекомерност не трябва да се изпуска санкционният елемент, както и това, че трябва да се търси границата, от която започва прекомерността, а тя не е друго освен резултативна величина между действителния размер на неустойката и претърпените вреди.
По силата на валидно поето договорно задължение, обективирано в предварителния договор от 21.05.2007г., купувачите и продавачите са се задължили да заплатят на посредника-въззивник в настоящето производство възнаграждение/ комисионна в размер на 2, 5% от реално договорената продажна цена на имота, като комисионната се изплаща на посредника в брой в момента на подписването на предварителния договор.Изхождайки от така постигнатата договореност следва да се приеме, тълкувайки волята на страните с оглед на чл.20 от ЗЗД, че купувачите и продавачите са поели задължение, както се посочи по-горе, всеки поотделно от тях да заплати на въззивника по 1,25% от 116 000 евро или 1450 евро .В процесния случай предмет на спора е основата, от която следва да се изчисли размерът на възнаграждението на въззивника.Каква е стойността на имота, обективирана в нотариалния акт, е без значение в настоящето производство, тъй като страните са договорили, че комисионната се изплаща в брой на посредника в момента на подписването на предварителния договор, т.е. следва да се изходи от посочената в него цена.
Съгласно чл.20а, ал.2 от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.Свидетелката р. сочи, че след подписването на договора поради отказа на А. да заплати комисионната въззивникът е казал:”Само да не се развали договора.И 1000 евро са достатъчни”, т.е. с оглед на така постигната договореност за заплащане от 1 450 евро комисионна от всяка от страните-продавачи и купувачи и с оглед формата на доказване не са представени данни за изменението на договора в писмена форма.
Ето защо следва да се приеме, че сумата от 1 450 евро / левова равностойност-2 835.95 лева/ следва да се приеме, че е дължима от въззиваемите въз основа на сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот от 21.05.2007г.
Що се касае от останалата претенция от 1450 евро, то съдът приема, че тя уговорена като неустойка в случай, че е налице неизпълнение на поетото договорно задължение, като е налице пълно неизпълнение.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че сумата от 550 евро / левова равностойност от 1075.70 лева/ неустойка е достатъчна , за да се изпълнят функциите на същата, визирани в чл.92, ал.1 от ЗЗД, като за останалата част от 900 евро /1 760.24 лева левова равностойност/ неустойката е в прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, поради което следва да се намали в този размер.
Ето защо следва да бъде отменено обжалваното решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният иск за 1 626.76 евро / с левова равностойност 3 181.66 лева/ и вместо него в тази му част с оглед на гореизложеното следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да бъдат осъдени въззиваемите да заплатят на въззивника на основание чл.92 от ЗЗД сумата в размер на 1626.76 евро / с левова равностойност 3 181.66 лева/, дължима съгласно т.15 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.05.2007г.
За разликата от 900 евро /с левова равностойност 1 760.24 лева/, в която част предявеният иск с правно основание чл.92 от ЗЗД е отхвърлен, не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено в тази му част.
С оглед на изхода на спора следва да бъде отменено обжалваното решение в частта му, в която е осъден въззивникът да заплати на въззиваемите деловодни разноски в размер на сумата от 179.91 лева / разлика между присъдените разноски от 294.74 лева-114.83 лева-дължими такива/ следва да се отмени обжалваното решение.
При този изход на процеса следва да бъдат осъдени въззиваемите да заплатят на въззивника разноски за въззивната инстанция в размер на 65.02 лева.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №1892/ 22.10.2010г. по гр.д.№2561/ 2010г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен предявеният иск от ЕТ „Алекс-В-В.Г.” със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”*** представляван от В.Б.Г., ЕГН-**********, срещу Е.Д.А., ЕГН-**********, П.Д.А., ЕГН-********** *** и Б.С. Б., ЕГН-**********,***, за сумата от 1626.76 евро / с левова равностойност 3 181.66 лева/-дължима неустойка съгласно т.15 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.05.2007г., както и в частта, в която е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК ЕТ „Алекс-В-В.Г.” със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”*** представляван от В.Б.Г., ЕГН-**********, да заплати на Е.Д.А., ЕГН-**********, П.Д.А., ЕГН-********** *** и Б.С. Б., ЕГН-**********,***, сумата от 179.91 лева, представляваща направени по делото разноски от ответниците, КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.92 от ЗЗД Е.Д.А., ЕГН-**********, П.Д.А., ЕГН-********** *** и Б.С. Б., ЕГН-**********,***, да заплатят на ЕТ „Алекс-В-В.Г.” със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”*** представляван от В.Б.Г., ЕГН-**********, сумата от 1626.76 евро / с левова равностойност 3181.66 лева/, дължима неустойка съгласно т.15 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.05.2007г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1892/ 22.10.2010г. по гр.д.№ 2561/2010г. по описа на ПлРС в останалата му обжалвана част, в която е отхвърлен предявеният иск на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД от ЕТ „Алекс-В-В.Г.” със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”*** представляван от В.Б.Г., ЕГН-**********, срещу Е.Д.А., ЕГН-**********, П.Д.А., ЕГН-********** *** и Б.С. Б., ЕГН-**********,***, за сумата от 900 евро / с левова равностойност 1760.24 лева/-дължима неустойка съгласно т.15 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.05.2007г.
Осъжда Е.Д.А., ЕГН-**********, П.Д.А., ЕГН-********** *** и Б.С. Б., ЕГН-**********,***, да заплатят на ЕТ „Алекс-В-В.Г.” със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”*** представляван от В.Б.Г., ЕГН-**********, разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 65.02 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните чрез връчване на препис от същото.
Ето и линк...
Моля, за коментар, ако може...
|
[
