Джеймс Потър и Залата на Древните... ПРЕВОД / Фен клубове / Хари Потър

ето продължението (до края на птрва глава) (ии съжалявам за местата, които съм оставила на английски) :

... му се усмихваше .
-Аз имам котка-каза момчето неочаквано.Джеймс премигна срещу него, но после забеляза кутията стояща да момчето. Имаше "hinged" отвор за врата и малка черно-бяла котка можеше да се види вътре, излежавайки се и ближейки своята предна лапичка.-Не си алергичен към котки, нали ?-Момчето попита Джеймс настойчиво.
-О, не-отговори Джеймс.-Не мисля така.Семейството ми има куче, но леля Хърмаяни има голям стар килим от котка.Никога съм нямал проблем с него.
-Това е добре-отгожори момчето "matter-of-factly".Имаше американски акцент,което Джеймс намери за малко учудващо.-И майка ми и баща ми са алергични към котки затова не успях да имам никога, но ги харесвам.Когато видях че можех да си донеса котка разбрах, че бе това, което исках.Това е Тъмбс.Той има допълнителен пръст виждаш ли?По един на всяка лапа.Не е особено магическо, оредполагам, но го прави интересен. Ти какво носиш ?
-Аз имам бухал.В семейството е от години.Голям, стар недодялан бухал, който има доста излетени мили.Исках жаба, но баща ми каза, че едно момче би трябвало да започне училище с бухал.Каза, че няма по полезно животно за първата година, но мисля че искаше да имам един, защото и той е имал.
Момчето се ухили щастливо. - Значи твоят баща е магъосник също?Моят не е.Нито пък майка ми.Аз съм първият в семейството.Открихме за магическият свят преди година.Трудно повярвах ! Мислех, че магията е нещо, което се случва на малките деца по рождените партита. Мъже с високи черни шапки, вадещи сребърни парички от ушите ти. Такива неща. Уоу ! Знаеше ли през целия си живо, че си магъосник?
- Мхм. Трудно е да го прекъснеш когато първият ми спомен е от това как леля ми идва за Коледа през камината.-отговори Джеймс, гледайки как очите на момчето се разширяват.-Разбира се, това никога не ми е изглеждало странно, знаеш.Това бе просто живот.
Момчето въздъхна признавайки.- Това е диво и странно ! Щастливец ! Както и да е, името ми е Зейн Уолкър.От Щатите съм, ако не си познал все още.Баща ми работи в Англия от година. Той работи във филмите, което не е толкова вълнуващо колкото звучи.I’ll probably be going to the wizarding school in America next year, but it looks like it’s Hogwarts for me this year, which is fine by me, although if they try to give me any more kidneys or fish for breakfast, I think I’ll blow a gasket. Приятно ми е да се запознаем.Той завърши бързо и се протегна през купето, за да се разтърси ръката на Джеймс с жест, който бе толкова guileless и автоматичен, че Джеймс едва се спря да не се замсее.Той разтърси ръката на Зейн щастливо,облекчен да има толкова бързо запознанство.
-Щастлив съм да се запознаем също, Зейн. Моето име е Потър. Джеймс Потър.
Зейн седна обратно клатейки глава любопитно.-Потър. Джеймс Потър?-повтори той.
Джеймс се почуства малък, с изблик на гордост и удолетворение. Той биваше разпознаван, дори да не го искаше.Зейн направи нещо като присмехулно полу намръщване, полу ухилване. - Къде е Кю, двойното - о и седем ?
Джеймс се обърка. - Моля ?!?
- Какво ? О, извинявай.-каза Зейн.Неговото изражение се промени от едно в bemusement . - Помислих, че си правиш шегичка тип Джеймс Бонд. Трудно го разгадах с този акцент.
- Джеймс кой ? - каза Джейм, чувствайки, че разговорът му се изплъзва.-И какъв акцент ? Ти си този с акцента !
- Последното ти име е Потър ? - това дойде от третото момче в купето. Той бе свалил книгата си.
- Да. Джеймс Потър.
- Потър ! - каза Зейн с доста нелепи опити да постигне английски акцент. - Джеймс Потър ! - той размаха юмрука към лицето си, като направи ръката си сочеща към тавана като пистолет.
- Да не си свързан с това хлапе Хари потър ? - каза по-голямото момче игнорирайки Зейн.- Само за него чета в тази статия "Кратка история на магическия свят". Изглежда, че е бил голяма работа.
- Той вече не е хлапе.-изсмя се Джеймс. - Той е баща ми.И е по-малко от голяма работа, когато всяка сутрин го виждаш да яде Wheatabix от неговите боксерки. - Това технически не беше вярно, но поставяше хората да казват, че имат умствен поглед над Хари Потър в даден момент. Голямото момче надигна вежди леко намръщено.
- Уоу ! Яко ! Тук се казва, че е победил най-злият черен магъосник някога ! - той погледна към книгата, преглеждайки я . - Точно тук някаде.Волда-нещо или нещо от сорта.
- Да, истина е.-каза Джеймс.-Но реално,сега, той е просто мой баща.Това е било преди много време.-но другото момче беше обънало внимание на Зейн.
- Ти също ли си мъгълокръвен ? - попита той. Зейн погледна baffled за момент.
- Какво ? Какъв съм роден ?
- Родители без магически способности. Като мен.-каза голямото момче сериозно.-Опитвам се да науча езика.Баща ми казва, че е важно да знам основните неща. Той е мъгъл, но вече е прочел "Хогуърдс:История открай до край". Изпитваше ме по време на цялото пътуване до тук.Попитайте ме въпрос. Каквото и да е.- Той погледна напред и назад между Зейн и Джеймс.
Джеймс повдигна вежди срещу Зейн, който се мръщеше и разтресе главата си. - Ъмм.Колко е седем по четиридесет и три ?
Голямото момче подбели очите си и се размърда в стола си. - Имах предвид от Хогуърдс и магъосническият свят.
- Аз имам нова пръчка. - каза Зейн, прекъсвайки момчето и започвайки да рови в чантата си.Направена е от бреза с tai от еднорог или нещо подобно. Can’t get it to do squat, yet. Но ще ти кажа, че не е от липса на усилие, все пак. Той се обърна, размахвайки пръчката, обвита в жълта кърпа.
- Аз съм Ралф между другото.- каза по-голямото момче, оставяйки книгата си настрани.- Ралф Дийдли.Купих си моята пръчка вчера.Направена е от върба с хималайски yeti за сърцевина.
Джеймс погледна в него. - Какво ?
- Мустак от хималайски yeti.Много рядка според човека, от когото я купихме. Струваше двайсет галеона.Което означава, че е добра, мисля.- Той изучаваше лицата на Зейн и Джеймс. - Ъъ, защо ?
Джеймс повдигна вежди. - Просто никога не съм чувал за хималайски yeti.
Ралф седна и се подпря напред усърдно. - Разбира се ! Ти знаеш какво са тези.Някои хора ги наричат гнусни снежни човеци.Мислех, че те са въображаеми.Но после, на рожденния ми ден, баща ми и аз разбрахме, че съм магъосник и преди винаги съм мислел, че магъосниците са въображаеми също ! Е , сега чета за всички щури неща, които съм мислел за нереални, но са се превърнали в истина.- повдигна книгата си отново, разгръщайки страниците с една ръка и жестокулирайки с друга.
- Просто от любопитство-каза внимателно Джеймс-откъде си купи пръчката ?
Ралф grinned.-Добре, предполагахме, че това ще е трудната част, нали ? Имам предвид, че не на всеки ъгъл има механици на пръчки откадето идваме, което е Surrey. Така че идваме по-рано тук в града и следваме упътстванията до мястото Диа-гон-али. Без проблем ! Имаше мъж точно там на пътя с малък щанд.
Зейн гледаше Ралф с интерес.
- Малък щанд.-Джеймс prodded.
- Да ! Разбира се, той не даваше пръчките там на открито.Той продаваше карти.Татко купи една и попита накаде е най-близкият магазин за пръчки. Баща ми разработва софтуери за сигурност. За компютри. Споменах ли това ? Както и да е, той попита за най-добрия, най-посещаван от художници магазин за пръчки.Прави ги само от година, но ги прави специални за хора, които знаят какво търсят.Така че баща ми купи най-добрата, която той имаше.
Джеймс се опитваше да запази лицето си спокойно.-Най-добрата, което е имал.-повтори той.
-Да-потвърди Ралф.Бръкна в раницата си и извади нещо подобно на точилка, увито в кафява хартия.
- Тази с yeti сърцевина-потвърди Джеймс.
Ралф го погледна изведнъж, наполовина разопаковал багажа, който бе изкарал от чантата си.- Знаеш, че започва да звучи леко глупаво като го повтаряш, нали ?-попита той малко morosely. - Ъргх, мръсник !
Той смъкна кафявата хартия.Беше около 18 инча дълго и дебело колкото метла.The end had been whittled to a dull point and painted lime green. Всички зяпаха в него. След момент Ралф погледна леко отчаяно към Джеймс.- Не е добро за нищо магическо, нали ?
-Джеймс поклато глава.- Изглежда ми по-добре за убиване на вампири.
-Да-Ралф се ободри.
Зейн се изправи и посочи вратата на купето. - Уоо ! Храна ! Хей, Джеймс, имаш ли от онези смахнати магически пари? Умирам от глад.
Старата вещица, която управляваше количката с храната, връхлетя през отворената врата на тяхното купе.
- Желаете ли нещо, скъпи ?
Джеймс подскочи и започна да търси нетърпеливо, проверявайки всичко с тежко, критично око. След това погледна Джеймс с очакване. - Хайде, Потър, сега е твоят момент да приветстваш нас мъгълокръвните на маса с малко магическа щедрост.Всичко, което имам, е 10 долара.- Той се обърна отново към вещицата.- Не приемата американско зелено нали ?- Тя се опули и изглеждаше леко втрещена.
- Американско зелено...Извинете ме ?
- Drat . Така си и помислих. - каза Зейн, размахвайки неговите обърнати длани към Джеймс.
Джеймс бръкна в джоба на дънките си, вглъбен и изумен от нахалството на момчето.-Магическите пари не са като пари за игра, да знаеш.-каза той укорително, но можеше да се усети усмивка в гласа му.
Ралф вдигна поглед от книгата си отново, мигащ.- Да не би той току-що да каза Drat ?
- Ооо, вижте това.-проплака Зейн щастливо.- Cauldron Cakes! And Licorice Wands . Вие магъосниците наистина знаете да носите на метафора.Имах предвид Ние магъосниците. Хъх !
Джеймс плати на вещицата и Зейн се върна на мястото си отваряйки кутия с Licorice Wands. Assorted colors of wands were laid out in neat compartments . Zane produced a red one, brandished it, and then flicked it toward Ralph. There was a pop and a shower of tiny, purple flowers peppered the front of Ralph’s tee shirt. Ралф се загледа в тях.
- По-добри от тези, които излизат от моята пръчка засега.-каза Зейн, отхапвайки от края на една пръчка с удоволствие.
Джеймс беше изненадан и удолетвотен, че не беше нервен повече, или поне не толкова.Той отвори кутия, съдържаща негова собствена шоколадова жаба. Улови я във въздуха, тъй като тя скочи, и и отхапа главата. Погледна надоло и видя лицето на баща му да му се усмихва."Хари Потър-Момчето, което оцеля." гласеше заглавието на картичката.Той извади картичката и я подаде на Ралф.
-Ето. Малко нещо за новият ми мъгълокръвен приятел.-каза той когато Ралф я взе. Ралф едва забеляза. Той дъвчеше, държейки едно от малките, лилави цветя.- Не знам със сигурност-каза той, гледайки я-но мисля, че тези са направени от целувка (сладкиш)