|
абе те да си я превеждат аз ще направя превод също...дпро и да не е толкова точен ето 2ра глава :
Глава 2
След първоначалните възбуда и притеснение, после вихрушка от правенето на нови запознанства, останалата част от пътуването с влака изглеждаше забележително досадна.Джеймс се превъплати едновременно в екскурзовод за двамата си нови приятели или си обясняваше wherever they centered on Muggle life and concepts. Той намери за невероятно това, че те са прекарали по голямата част от живота си в гледане на телевизия. Независимо дали бяха гледали, че те и техните приятели са играли на игри, правейки се че карат състезателни коли или да изживяват приключения, или да играят на някакъв спорт. Джеймс разбира се бе чувал за телевизия и видео игри, но е имал най-вече приятели магъосници, и е играл на тези мъгълски неща само когато не е имало абсолютно нищо за правене. Когато попита Ралф защо прекарва толкова много от времето си в игри на спортове по телевизията, вместо да ги практикува в истинският живот, Ралф само подбели очи, правейки exasperated шум и после погледна безпомощно Зейн. Зейн удари Джеймс по гърба и каза :
- Джеймс, приятел, това са мъгълски работи. Няма да ги разбереш.
Джеймс на свой ред обясняваше колкото може по-добре за Хогуърдс и магическият свят. Каза им за недостижимото място на замъка, което значеше, че не може да бъде намерен на никоя карта от някого, който не знае точното му място. Той обясни училищните правила и точковата система както майка му и баща му му бяха обяснили. Опита се колкото може по-добре да обясни Куидича, които направи и двамата объркани и frustratingly unenthusiastic. Зейн имаше нелепата представа, че само вещиците могат да се качват на метли, базирано на филм наречен Магъосникът от Оз. Джеймс се опита да обясни търпеливо, че и маговете и магъосниците могат да се качват на метли и това изобщо не е момичешко нещо. Зейн , явно наблюдавал разговора, започна да настоява, че всички вещици трябва да имат зелени брадавици по кожата и носовете им, когато разговорът бързо се влоши.
Когато вечерта наближаваше небето стана бледо лилаво и се виждаха силуетите на дърветата навън, през прозореца. Тогава високо, по-възрастно момче, с руса коса, почука рязко на вратата на купето им.
-Следваща спирка Хогсмийд.- каза той показвайки във въздуха целта им. - Предполагам, че ще искате да облечете училищните си роби.
Зейн замръзна и повдигна вежди към момчето. - Трябва ли, трябва ли ? - попита той -Почти седем часът е. Съвсем сигурен ли си ?- той натърти на думата "съвсем" с неговия нелеп английски акцент. Високото момче малко се помрачи.
- Моето име е Стивън Мицкър. Пети курс. Префект. А ти си ?
Зейн скочи, поднасяйки ръката си с онзи глупав жест, който бе показал на Джеймс по-рано на пътуването.
- Уолкър. Зейн Уолкър. Щастлив съм да се запознаем г-н Префект.
Стивън погледна към протегнатата ръка и после реши, с очевидно голямо усилие, да отиде напред и да се здрависа с него. Говореше на всички в купето :
- Ще има вечеря в Great Hall promptly след като пристигнете в училище.Училищните роби са задължителни. Ще приема вашия акцент, г-н Уолкер. - каза той, retracting ръката си и гледайки към Зейн. - Това облекло за вечеря е сравнително ново понятие. Без съмнение ще схванете бързо. - той хвана погледа на Джеймс, намигна му набързо и изчезна в коридора.
- Без съмнение ще. - каза Зейн приповдигнато.
Джеймс помогна на Зейн и Ралф да облекат робите си. Ралф си я бе облякъл наобратно, правейки го да изглежда като най-младият пастор, който Джеймс бе виждал някога. Зейн, харесал се, бе обърнал своята наопаки нарочно, прогласявайки, че ако това не е стилно все още, ще стане. Когато Джеймс настоя, че това ще бъде неуважително към училището и учителите, Зейн неохотно се съгласи да я оправи. Джеймс бе казал нееднократно и с по-големи подробности какво ще се случи, когато пристигнат. Той знаеше за гара Хогсмийд, където бе бил, когато бе съвсем малък, въпреки, че нямаше спомен от тогава. Знаеше за лодките, които ще ги преведат през езерото и бе виждал дузина картини на замъка. Сега, той откри, че нито едно от тези неща не са го подготвили напълно за тази грандиозност и тържественост. Когато малките лодки минаха по езерото, drawing V-shaped wakes on the glassy water, Джеймс гледаше с учудване, което може би е било най-великото чувство, което някога бе изпитвал и незнаеше какво да очаква. The sheer bulk of the castle amazed him as it rambled and clumped on the great rocky hilltop. It soared upwards in turrets and ramparts, each structural detail lit on one side by the blue of the approaching night, on the other by the golden rose of the setting sun . A galaxy of windows dotted the castle, glowing a warm yellow on the shaded sides, glittering like sunfire on the lit. The massiveness and weight of the sight seemed to press down on James with a pleasant awe, going straight through him and down, down, into its own reflection deep in the mirror of the lake.
Имаше един детайл, който Джеймс не бе очаквал. Наполовина по пътя към замъка, когато сред новите ученици разговорите започваха пак те започнаха да крещят развълнувано. тогава Джеймс забеляза още една лодка във водата. За разлика от другите, тя не бе осветена от фенер. Нито доближаваше замъка. Беше надалеч от светлините на Хогуърдс, по-голяма от другите, но все пак малка, за да може да се скрие в сенките на ръба на езерото. Имаше един човек в нея, дългунест и слаб, приличащ на паяк. Джеймс помисли, че прилича на жена. Беше на път на се обърне и реши да забрави за това, когато фигурата погледна към него внезапо, сякаш усети любопитството му. На слабата светлина, той бе почти сигурен, че очите им са се срещнали и неочакван хлад го връхлетя. Това наистина бе жена. Кожата й черна, с костеливо, твърдо лице, с високи бузи и остра брадичка. Шал бе вързан около главата й и скриваше косата й. Лицето й, колкото той можеше да види, не беше уплашено или ядосано. Не изглеждаше тя да има някакво определено изражение, всъщност. И след това тя изчезна. Джеймс възкликна в изненада, когато осъзна, момент по-късно, че тя всъщност не е изчезнала, а просто е била замаскирана от тръстиката. Той разтърси главата си, усмихвайки се на себе си за това, че бе нервен първата година, след това върна погледа си напред.
Врявата от първокурсници влезе в двора с одобрително бъбрене. Джеймс се запиля и остана в задната част нна тълпата, докато изкачваха стълбите в ярко осветен коридор. Там бе г-н Филч, когото Джеймс разпозна по косата му, намръщения поглед и г-жа Норис, която той държеше в ръце. Тук бяха очарователните стълби, дори сега creaking and grinding into new positions to the mingled наслада и трепет на новите ученици. И ето, накрая, бе вратата на Великата зала и панелите gleaming mellowly на светлината на полилеите. Когато учениците отидоха там разговорите замлъкнаха. Зейн, стоящ рамо до рамо с Ралф, който бе с почти една глава по-висок, се обърна и погледна през рамо към Джеймс waggling his eyebrows and grinning. The doors creaked and swung inwards, light and sound pouring out through them тъй като те показаха Великата зала в цялото му великолепие. Четерите дълги маси на домовете бяха препълнени от ученици hundreds of faces grinning, смеещи се, chattering, and capering. Джеймс се огледа за Тед, но не успя да го намери в тълпата.
Висок, леко тромав учител, който ги бе довел до вратата се обърна, изправи се пред тях и се усмихна.
- Добре дошли в Хогуърдс първокурсници ! - каза той, надвиквайки шума в залата. - Моето име е професор Лонгботъм. Вие ще бадете разделени по домове след малко. Ведъж направено, вие ще намерите масата си и вечерята ви ще бъде сервирана. Моля последвайте ме.
Той се обърна и отиде до средата на Великата зала. Нервни, първокурсниците го последваха, първо едва шавайки, после припкайки оживено, опитвайки се да не изостават. Джеймс видя главите на Зейн и Ралф назад и надигащите им се брадички. Той почти забрави за великолепният таван. Погледна нагоре, но едва-едва, за да не изглежда, че е твърде впечатлен. Колкото по-високо поглеждаше, the more the ceiling beams and alcoves retreated into transparency, revealing a stunning representation of the outside sky. Cold, brittle-looking stars glittered like silver dust on jeweler’s velvet and off to the right, just over the Gryffindor table, the half-moon could be seen, its giant face looking both mad and jolly.
- Лонгботъм ли каза, че се казва ? - Зейн попита Джеймс с ъгълчето на устата си.
- Да. Невил Лонгботъм.
- Уоу ! - Зейн се задъха. - Вие британците наистина трябва да се научите а финес.Дори не знам откаде да започна с такова име. - Ralph shushed him as the crowd began to quiet, noticing the first years lining up along the front of the hall.
Джеймс погледна към подиума, опитвайки си да си спомни какво зае за всеки от учителите. Там бе проф. Слъгхорн, изглевдащ още по-дебел и нелепо бароков отколкото родителите му ги бяха описали.
Джеймс си припомни, че Слъгхорн е дошъл като временен учител, по време на родителите му, очевидо неохотно, и после никога не е напускал. До него бе призрачният проф. Бинс, проф. Трелони, мигайки, приличаща на бухал, зад огромните си очила. По-надоло по масата, разпознат с размерите си ( Джеймс можеше да види , че той е седнал на три огромни книги), бе проф. Флитуик. Джеймс е разпозна няколко други лица, които бяха разпръснати наоколо: училители, които са дошли след родителите му и бяха определено непознати. Никакъв знак от Хагрид, but James had learned that he was off among the giants again with Grawp и няма да се върне до следващия ден. Накрая, в средата на масата, седяща бе Минерва Макгонъгъл, директорката.
- Добре завърнали се стари ученици и добре дошли нови - каза тя с треперещ глас.- на този първи банкет от новата година в у-ще Хогуърдс за магъоснчество и магия.- Щастливи възгласи дойдоха от ученици зад Джеймс.Той погледна зад рамото си, преглеждайки тълпата. Видя Тед седящ, заобиколен от някакси невъзможно красиви момичета и момчета на масата на Грифиндор. Джеймс се опита да му се усмихне, но Тед не го забеляза.
Когато наздравиците намаляха, проф. Макгонъгъл продължи:
- Радвам се да видя, че всички сте развълнувани, че сте тук, както вашите учители и училищен персонал.Нека се надяваме, че този дух на взаимно разбирателство и единство на целите ни ще ни придружава по време на учебната година. Тя прегледа тълпата, спирайки се на определени лица.Джеймс чу scattered scuffling and the marked silences of conspicuous guilty grins .
- И сега - директорката продължи, докато двама от по-големите ученици изнасяха стол на сцената. Джеймс забеляза, че единият бе Стивън Мицкър, префектът, когото бяха срещнали във влака.- Нашата традиция е на първото ни събиране за тази година да разпределяме новите ученици по домовете. Първокурсници, пристъпете напред. Ще ви викам подред. Вие ще дойдете тук и ще седнете.
James tuned out the rest. Той познаваше добре церемонията, разпитвайки родителите си безкрайно за нея. Предишните дни бе по-развълнуван за разпределителната церемония отколкото за всичко друго. Той си призна, че вълнението му бе замаскирано от страх. Разпределителната шапка бе първият тест, който той трябваше да премине, за да покаже, че той е човекът, когото неговите родители са мислили, че е. Той бе видял статия в Daily Prophet няколко седмици по рано. Беше щастлива малка статия от "Какво се случи с еди-кой-си" вид и все пак тя запълни Джеймс с вид на студено, трепетно чувство. Статията обобщаваше биографията на Хари Потър, вече овенен за своята ученическа любов, Джини Уизли, и обяви, че Джеймс, първородният син на Хари и Джини , щеше да прекара първата си година в Хогуърдс.James had been particularly haunted by the line that ended the article. Той можеше да я повтори дума по дума : Ние в Daily Prophet и всички други в магъосническия свят, ти пожелаваме, г-н Потър, всичко най-добро and perhaps even surpass, the expectations any of us could hope to have of the son of such a beloved and legendary figure.
Какво ли би си помислил Daily Prophet или останалия магъоснически свят ако синът на такава легендарна личност седне на стола и Парпределителната шапка каже нещо различно от Грифиндор ? Преди това, на платформа Девет и Три Четвърти Джеймс бе поверил този страх с баща си.
- Няма никаква различна магия от това да си в Грифиндор или Хафълпаф, или Рейвънклоу или дори Слидерин, Джеймс.- Хари Потър бе казал това, слагайки ръка върху рамото на Джеймс. Джеймс бе стиснал устни заейки, че той ще каже нещо подобно.
- Ще се успокоя ли, когато съм готов, седна на стола и сложа шапката на главата си.- попитал той с нисък, но сериозен глас.
Баща му не отговорил, само събрал устните си, усмихнал се унило и разтресъл главата си. - Но аз бях разтревожени повърхностен тогава, Джеймс, моето момче. Пробвай да не бъдеш като мен в този аспект, ОК ? Ние знаем страхотни магове и магъосници от всички домове. Ще съм горд да имам син в който и да е от домовете.
Джеймс бе поклатил глава, но все още бе разтревожен. Той знаеше, че неговият баща наистина искаше да го вдъхнови тогава. Джеймс искаше да бъде в Грифиндор, като мама и татко, като чичо и леля, като всички герои в легендите, които му разказваха, когато беше бебе, чак до Годрик Грифиндор, най-велик от всички откриватели от Хогуърдс.
И сега, докато стоеше, докато гледаше как Разпределителната шапка бе представена от кокалистите ръце на Директор Макгонъгъл разбра, че всички страхове и притеснения са го напуснали. Сега умът му се изчисти. He had assumed all along that he had no choice but to compete with his father and try to fill his enormous shoes. His subsequent terrible fear had been that he would be unequal to the task, that he would fail. Но имаше ли друг вариант ? какво ако той просто не опита ?
James stared ahead, unseeing, as the first students were called to the chair, as the hat was lowered onto their heads, almost hiding their intensely curious, upturned eyes. Той гледаше като статуя - статуя на малко момче, с черната коса на баща си и майчиният си нос и изразителни устни. Какво ако той просто не опиташе да живее в сянката на баща си ? Той можеше да бъде велик по свой път. просто щеше да е различен начин. Определено, умишлено различен начин. И какво ако това започнеше тук ? Точно тук, на платформата, на първия си ден, да бъде провъзгласен...добре, нещо различно от Грифиндор. Това ще бъде всичко, което е от значение. Освен...
- Джеймс Потър- гласът на Директорката прозвуча с натъртено Р в последното му име.Той започна, поглеждайки нагоре, за да не забрави, че тя е там. Тя изглеждаше сто стъпки висока, стояща там на подиума, изправената й ръка, държаща Разпределителната шапка над стола, хвърляйки триъгълна сянка на него. Той тъкмо щеше да се качи на подиума, когато зад него се чу глас. Това го шокира и обърка за момент. Той се страхуваше, че е предал мислите си и сега масата на Грифиндор го освирква. Но не беше такъв шум. Беше шум от ръкопляскане, учтиво и продължително, в отговор на името му. Джеймс се обърна към масата а Грифиндор и усмивка на благодарност и щастие вече блестеше на лицето му. Но те не бяха тези, които аплоудираха. Те седяха съвсем безучастно. Повечето глави бяха извърнати по посока на шума. Джеймс се обърна, проследявайки очите им. Беше масата на Слидерин.
Джеймс се почувства сякаш бе пуснал корени. Цялата им маса го гледаше с гостоприемни усмивки, всеки един от тях щастливо аплоудираше. Една от учениците, високо, много атрактовно момиче, с вълниста черна коса и големи, блестящи очи, бе право. тя пляскаше тихо, но уверено, гледайки право в Джеймс. Най-накрая другите маси се присъединиха също, първо едва едва, но после в по устойчиви, по-скоро озадачени овации.
- Да. Да, благодаря ви. - Директорката Макгонъгъл надвика овациите. - Това е достатъчно. Ние всички сме доста , ъъ, щастливи, че ще приемем младият г-н Потър тук с нас тази година. А сега ако обичате върнете се на местата си.
Джеймс започна да се изкачва на подиума, когато аплодисментите заглъхнаха. Когато отй се обърна и седна на стола, той чу директорката да казва:
- След малко ще приключим и ще имате вечеря преди следващото равноденствие.
Джеймс се обърна да я погледне, но видя само тъмната паст на Разпределителната шапка, която падаше към главата му. Той затвори очите си и усети студена мекота да обгръща главата му, падаща до веждите му.
Внезапно, целият шум спря.Джеймс бе в ума на шапката, or perhaps it was the other way around. Тя проговори, но не на него :
- Потър, Джеймс, да, очаквах го. Третият Потър, който идва под козирката ми. Винаги трудно, тези...- тя mussed към себе си тъй като се радваше на предизвикателството. - Кураж, да винаги, но куражът е скъп в младостта. Още един добър грифиндорец, както всички други.
Сърцето на Джеймс щеше да изскочи. Тогава той си спомни the thought he’d had standing before the dais and he faltered. Аз не трябва да играя играта , си припомни той, не е нужно да съм от Грифиндор. He thought of the applause, thought of the face of the pretty girl with the long, wavy black hair, standing beneath the green and silver banner.
- Слидерин, си мисли той - шапката продължи да говори уверено.- Да, тази възможност е добра. Като баща му. Той щеше да е велик слидеринец, но не искаше. Хмм, много несигурен в себе си е този, и това е първи за Потър. Липсата на увереност не е черта нито на Грифиндор, нито на Слидерин. Може би Хафълпаф ще го направи добър...
Не Хафълпаф, помисли си Джеймс. Лица се появиха в неговото съзнание : мама и татко, чичо Рон, леля Хърмаяни, всички грифиндорци. После те се загубиха и той видя усмихнатото лице на момичето от Слидерин, усмихващо се и пляскащо. Той се чу как бе разсъждавал Мога да бъда различен по чудесен начин, преднамерео различен начин.
- Не Хафълпаф, хммм ? Може би си прав. Да, сега го виждам. Може да си объркан, но сигурно не си. Моите първоначални инстинкти са правилни, както винаги.- и после силно Разпределителната шапка извика името на къщата.
Шапката се махаше от главата му и Джеймс помисли, че е чул Слидерин, и внезапно погледна към зелената и сребърна маса ма Слидерин, за да ги види да аплоадират, когато видя, че масата под един пурпурен лъв скача и започна да му пляска. Масата на Грифиндор пляскаха силно и щастливо и той осъзна, че аплодисментите, които получи по-рано бяха от учтивост. Той скочи от стола, слезе по стълбите и отиде към пляскащите. ръце се протягаха да се ръкуват с него, да го потупат по гърба или да му дадат пет. A seat near the front opened for him and a и глас каза в ухото му когато овациите накрая замлъкнаха:
- Не се усъмних и за минута, колега. - глас му каза щастливо. Джеймс се обърна да види Тед, който му кимаше и пляскаше отзад. Обърна се , за да види останалата част от Разпределителната церемония. Джеймс се почувства внезапно, толкова щастливthat he thought he might split right down the middle. Той не трябваше да следва точно стъпките на баща си, но можеше да почне да прави нещата умишлено различни от утре. Засега, той се гордееше със знанието че мама и татко щяха да разберат, че и той, като тях, е в Грифиндор.
Когато се каза името на Зейн, той отиде с бавни стъпки и седна на стола сякаш си мислеше, че това е парк за езда. He grinned когато сянката падна на главата му, и нямаше много време преди шапката да изкрещи Рейвънклоу . Зейн повдигна вежди и глава back and forth in a cheerfully mystified way that brought a peal of laughter from the crowd even as the Ravenclaws cheered and beckoned him to their table.
Повечето първокурсници си проправиха път до подиума и масите се препълниха чувствително. Ралф Дийдли бе един от последните, които се изкачиха и седмаха на стола. Шапката мисли изненадващо се дълго време. След това шапката каза : Слидерин.
Джеймс бе изумен. Той бе сигурен, че поне един от тях, ако не и двамата от неговите двама нови приятели ще седне до него на масата на Грифиндор. Нито един не се присъедини, и един от тях, от когото въобще не очакваше, се превърна в Слидеринец. Разбира се той забрави, че почти не се бе изпратил там. Но Ралф ? Мъгълокръвен, ако там изобщо имаше такъв ? Той се обърна и видя Ралф да седи на най-отдалечения край на масата, пренебрегван от неговите съученици. Момичето със светналите очи и вълнистата черна коса му се усмихваше отново приветстващо. Може би масата на Слидерин се е променила , си помисли той. Мама и татко трудно ще повярват.
Най-накрая, д-р Макгонъгъл остави Разпределителната шапка настрани.
- Първокурсници - поде тя - вашите нови къщи са вашите домове, но ние всички сме вашето семейство.Let us enjoy competitions wherever we may find them, but never forget where our ultimate loyalties lie. И сега - тя сложи очилата на носа си и погледна тълпата над тях - Известия. Както винаги, Забранената гора е забранена за ученици. Моля, бъдете сигурни, че това не е чисто академично предпочитание. Първокурсниците могат да попитат, когото и да е от по-големите - освен г-н Тед Лупин и г-н Ноа Мицкерм чиито съвети можете да използвате за това какво може да се очаква ако игнорирате това правило.
Джеймс не обърна внимание на другите известия и оглеждаше лицата в тълпата. Зейн, на масата на Рейвънклоу, бе взел купа с ядки пред него и беше съсредоточен над работата си. Из стаята, Ралф улови погледа на Джеймс и жестокулира изумено кам себе си и новите си съученици сякаш иска да попита дали е добре. Джеймс поклати глава некомуникативно.
- Оставям ви с една последна заповед за бизнеса.- каза накрая директорката, в съпровод на няколко смели наздравици. - някои от вас може да са забелязали, че има едно празно място сред учителите тук на подиума. Бъдете спокойни, ще имате учител по Защита срещу черните изкуства и че той е наистина еднозначно квалифицирани и талантливи експерт по темата. Той ще простигне утре следобед заедно с допълнително колеги преподаватели, студенти и сътрудници като международна среща на върха между неговото магическо у-ще и нашето. Очаквам утре всички вие да го посрещнете в главния двор за пристигането на представители от Алма Алерон и магическата администрация от департамента на обединените щати.
Звуци на смесено вълнение и присмех избухнаха в залата когато студентите моментално се обърнаха да обсъждат този доста забележителен обрат на събитията с техните сътрудници. Джеймс чу Тед да казва :
- Какво е способен един стар янки да ни каже за черните изкуства ? На кой канал го е гледал ? - това бе последвано от смях. Джеймс се обърна поглеждайки към Зейн. Той го намери, хвана погледа му, и посочи към него, shrugging. Твоите хора ще идват тук, той mounted. Зейн изпляска с ръце и се включи в поздравите на другите.
В средата на дебата, вечерята се яви на дългите маси, и Джеймс, заедно с останалата част от Хогуърдс, изпаднаха в удоволствие.
|
[