Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 04:19 17.10.21 
Хуманитарни науки
   >> История
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
Тема История на галите.  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано01.10.06 21:05



История на Келтите и влиянието им в Европа


Автор Алексей Гоцев 04 Aug 2006
Миналото на един велик народ винаги е предмет на задълбочени изследвания и оживени дискусии.
Много са проблемите, които потомците трябва да решават. Не винаги за историята му има достатъчно сведения и в писмените извори. Дори с помощта на археологията много въпроси не получават задоволителен отговор, а често възникват и нови проблеми. Подобно е положението и с келтите, изиграли значителна роля в съдбините на древния свят в продължение на векове, оставили неизлечими следи в съкровищницата на човешката култура и участвували като образуващ елемент във формирането на редица народности в Европа. Сведенията за тях са противоречиви.

Ако се доверим на античните римски и гръцки автори, би трябвало да приемем, че това е народ от разршители и грабители. Но ако се вгледаме в паметниците на келтското изкуство с тяхната сурова красота, своеобразна романтика и експресивни изразни средства, ако обобщим и оценим всичко оставено от келтите на огромни територии в Европа, ще трябва да признаем, че древните писатели са пристрастни. Все пак, за да разберем къде е истината, трябва да се върнем към началото и да зададем въпроса: "Откъде идват келтите?"

Най-рано келтите, или както по-късно ги наричат римляните — галите, са споменати от Хекатей Милетски и от бащата на историята — Херодот, но освен приблизителна информация за техните местоживелища нищо повече не научаваме от тези сведения. С доста голяма сигурност наличието на келти се проследява до бронзовата епоха. Вероятно в района между Източна франция и Чехия и от Алпите до Средноевропейската низина е била тяхната прародина. По-нататък, през къснобронзовата епоха, келтите са носители на т.н. "Култура на полетата с погребални урни". А през ранножелязната епоха тяхното развитие се проследява в западните варианти на халщатската култура.

Времето на максимален разцвет и подем на келтите е периодът V—I в. пр.н.е., когато тяхната материална култура се формира в своя класически вид, влиянието им се разпространява в почти цяла Европа. Археологическите паметници от този период се обозначават с термина Латенска култура — по името на местността Латен близо до Нюшателското езеро в Швейцария, където е разкрит уникален комплекс от предмети, характеризиращи келтската култура.

Но още преди формирането на тази култура започват първите миграции на келтските племена. Разселването им в периода до III в. пр.н.е. е с такива размери, че те заселват земи от Великобритания и Испания, та чак до Мала Азия. Тази експанзия в ранната й фаза се характеризира с това, че келтите и завареното население формирали единни общности. Например в земите на днешна Испания местните ибери и идващите от север келти образуват келто-иберийския народ, който по-късно дълго и упорито отстоявал свободата си в борба срещу римляните. Сравнително рано е завладяна и територията на днешна франция, покъсно провинция Галия, която се оформя като център на латенската култура. Вероятно по това време келтите заселили и Британските острови. Но келтската "историческа експанзия" започва в началото на IV в.пр.н.е. и се осъществява в южна и източна посока. Съществува легенда, според която келтският цар Амбигат изпратил двамата си синове да търсят нови земи за народа му — единият — Беловез, на юг до Италия, а Сеговез — на изток. Това са посоките на придвижване на келтите през следващите години.

Първи усетили върху гърба си келтската мощ римляните. През първата половина на IV в. галите завладели Северна Италия, откъдето извършвали набези и опустошавали огромни територии от Апенинския полуостров. В 385 г. Вечният град бил обсаден.

След неуспешния опит да го превземат с пристъп келтите замислили нощно нападение. Уморените защитници спели спокойно, тъй като не очаквали щурм. Галите достигнали до крепостните стени и се готвели да се прехвърлят през тях, когато посветените на Юнона гъски от Капитолийския хълм надали оглушителни крясъци и събудили римляните. Нападението било отблъснато, а гъските влезли в историята като спасители на Рим. По същото време галите се насочват и на изток — достигат Моравия, Силезия и Трансилвания. В края на IV в. се надигнала нова вълна от нашествие на келти. Оттогава датират и първите опити да проникнат на Балканския полуостров, където ги спира силната преграда на Македония. В началото на III в обаче положението е по-различно.

Македонската държава е изтощена от вътрешни борби. Сега вече на полуострова нямало сила, способна да се противопостави на келтските набези. Първите от тях са по-скоро с цел да се опипа почвата и да се установят връзки с местните племена. Това е традиционният начин на действие на келтите при походите им и няма основание да мислим, че сега са действували другояче. В 280 г. започнало голямото нашествие срещу Гърция и Македония. За да участвуват в него, в Панония дошли племена от цяла Келтика. Македонският цар Птоломеи презрително отхвърлил условията, предлагани му от келтите, и заплатил с живота си това високомерие.

В битката неговият слон бил ранен, а самият той уловен и обезглавен по стар келтски обичай. Пълчищата на завоевателя разграбили страната и се завърнали обратно в Панония.Успехът от този поход предопределил мащабите на следващото начинание. Под водачеството на Брен— талантлив и предприемчив вожд — 150 хил. души пехота и 60 хил. конници в 279 г. се отправили срещу Македония и Гърция и по-точно към Делфийското светилище и неговите богатства. От тази огромна войска се отделят около 20 хил. души, които се прехвърлят в Мала Азия. Въпреки че местният монарх Антиох I ги побеждава в така наречената "битка на слоновете", келтите основават тук свое царство и се установяват задълго в Централна Анатолия.

По-друга е съдбата на келтите, действували в Елада. В началото успехът е на тяхна страна. Последователно побеждават македонската армия, разбиват при Термопилите сборна гръцка войска, ръководена от Атина. Пътят към богатствата на Делфи е открит. С отчаяни усилия етолийците сформират втора армия, която отблъсква нашественика. Обратният път на победените не бил никак лесен. Сред келтите избухнали противоречия накъде да се върви. Една част от тях се върнали обратно, други се отправили към Византион. Като победили В сражение местните тракийски племена, основали тук свое царство със столица Тиле. В продължение на около 60 години това обединение се запазва на територията на древна Тракия.

По обхват то не е такова, че да изиграе решаваща роля в съдбините на населението от полуострова. Разположено е северно от Византион, така че да контролира пътищата към него. Градът е принуден да плаща данък в размер на 80 таланта на владателя на царството. Местното тракийско население попада под властта на келтите и трябва да ги издържа. Тази своеобразна симбиоза между паразитно съществуващите завоеватели и местното полузависимо население, което се крепи само на силата на оръжието, не била трайна и в края на III в. въстаналите траки унищожават царството. Това бил първият по-траен контакт между келти и траки, за който имаме сигурни сведения. От археологическите данни, с които разполагаме в момента, може да се съди, че взаимовлиянията между двата народа не били особено интензивни. Дошли като завоеватели, основали свое държавно обединение, което се крепяло на военно превъзходство над местните племена, келтите не могли да оставят трайни следи в местната материална култура. Но правилно ли ще бъде, ако ги обявим за разрушители на местната култура? Каква е структурата на келтското общество? Най-голямата единица в него е племето. В своите "Записки за галската война" Цезар е оставил чудесна етническа география на племената в Галия, а от сведенията на други автори нашите познания се допълват. Броят на племената бил значителен, тъй като само в тази област по времето на Октавиан Август те са над 300. Някои са големи и силни, с 200—300 хил. души население, но има и малки, които никога не са играли значителна роля в историята на келтския свят. Основна структурна единица в обществото е семейството. То е патриархално моногамно, само в някои отдалечени и изостанали в своето развитие райони се запазват до късно архаичните форми на семейството — полигамия и полиандрия. Бащата на семейството има пълна власт над съпругата и децата си. Все пак и жената имала определени права и понякога дори упражнявала голяма власт в келтското общество — известни са случаи, когато жената е била вожд на племето. Отделните семейства образували рода. Това е по-скоро духовна връзка между малко или много близки роднини, които имали свое свещено животно-тотем. Според Цезар, галското общество се състои от три класи — конници, друиди и свободен народ. Конниците са представители на племенната аристокрация, която притежавала крупни поземлени владения — основа на икономическата им мощ. Свободният народ включвал селяни, занаятчии и търговци. Въпреки че притежавали свои парцели, селяните били задължени към конниците.

Те участвували в походите, но нямали решаващ глас при обсъждането им, както и при разпределянето на плячката. Робство в класически смисъл в Галия не се развило. То останало в своя патриархален стадий, когато робите се включвали в рода като негови непълноправни членове. Военнопленниците не ставали роби, а най-често били ритуално умъртвявани още на бойното поле. В "Записките" намираме Келтски предмети, открити в различни области на Западна Европа описание на келтско жертвоприношение — хората били затваряни в огромни кошове от върбови клони, които после били запалвани. Цезар твърди, че когато липсвали пленници или престъпници — жертва на боговете ставали и невинни хора. Друидите съставлявали третата класа в об­ ществото. Прорицатели, певци, жреци, съдии, лечители, пазители на старинните галски добродетели, друидите се ползвали с огромен авторитет. Те имали и последната дума при вземане на политически решения от племенния вожд. Желаещите да станат друиди се подбирали грижливо сред най-талантливите младежи в племето. Обучавали се в продължение на двадесет години, като било строго забранено да се записват постиженията на жреческата наука — за да се запазят в тайна и за да се тренира паметта на ученика.

Римляните се опитали да унищожат тази прослойка, която би могла да организира келтите срещу тяхната власт, но въпреки суровите мерки друидите се запазили до V век и по този начин голяма част от религиозните вярвания и култура на келтите преминали в средновековието, разбира се, примесени с християнски елементи. На практика цялата власт в обществото принадлежала на племенната аристокрация. От нейните среди се избирал ежегодно вождът на племето, който провеждал политика, съобразена с интересите й. Военните походи и набези срещу други племена осигурявали богата плячка, която още повече засилвала нейните позиции в обществото. Амбициите на аристокрацията за нови земи и богатства обаче могат да се осъществят само в условията на едно проспериращо стопанство. Това е материалната база, върху която се гради успехът на външнополитическите акции на келтите — от грабителския набег до завоюването на нови земи. Основен поминък на келтските племена е земеделието, а в някои райони със специфичен климат преобладава скотовъдството. В областта на земеделието редица открития и нововъведения се приписват на галите. Те първи въвели в употреба ралото с железен палешник, плуга с колело и. по този начин увеличили добивите. При своето разселване из Европа те направили достояние на много народи и други технически новости като косачката, мелница с въртящи се камъни и пр. Ако сравним нивото на развитие на стопанството в Галия и Рим, трябва да признаем, че не във всички асекти "госпадарите на света" имат водеща роля.

Известно е например, че за да се изхрани населението на Апенинския полуостров, налагало се е да се внася зърно от Египет и Сицилия, докато подобен проблем никога не е стоял пред жителите на Галия. Силно развито при келтите е занаятчийското производство — направата на накити, предмети на бита, оръжие. Майсторите-гали боравели с глина, желязо, благородни метали, бронз и създавали истински произведения на изкуството. Особено ясно това личи при фибулите — античните безопасни игли, с които се прикрепяли дрехите. В много райони, включително и днешните български земи, се откриват фибули, които съчетават в себе си както стари местни традиции, така и елементи, характерни за латенската култура, т.е. сега по археологически път се доказва влиянието, което оказва келтската култура на тракийската. Освен икономическата основа и гъвкавата политическа организация на обществото необходимо условие за успеха на келтската експанзия е и превъзхождащата другите народи военна сила. "Цялата раса, която сега се нарича галска или келтска, страстно обича войната, горда е и устремна в боевете" — Страбон. Войната заемала важно място в живота на келтите, нещо повече — тя била тяхно ежедневие.

В непрекъснатите борби се калявал духът, възпитавали се воински добродетели, които правели галите превъзходни войници. В древността тактиката не била на особено Галска бронзова статуя високо ниво. Двете армии се построявали една срещу друга, като спазвали условието пехотата да се сражава с пехотата и конницата с конница. Изходът от битката бил определян в повечето случаи от личните качества на бойците — тяхната воля за победа, както и умението им да боравят с оръжието. В такива случаи ясно личи превъзходството на келтите над другите народи.

Организирани от своите вождове, те спазвали сравнително висока тактическа дисциплина, а техните военни добродетели били всепризнати. Сам Цезар, техен противник, който далеч няма за цел да ги хвали, в своите "Записки" често дава да се разбере, че римляните са срещнали достоен противник. Келтската войска се състои от пехота и конница. Някои от военачалниците се сражават с колесница. Често преди боя те препускат пред фронта на двете армии и призовават на двубой предводителя на противника. Изходът от тези единоборства предрешавал и изхода от цялата битка. Галската конница е широко известна със своята устремност и маневреност в боя. Цезар оценява по достойнство нейните качества и включвал в своята войска контингенти от келти-кавалерис- ти. Основната част от келтската войска в епохата на техните преселения е пехотата.

Много често в погребенията се намира инвентар, характерен за местната култура — (тракийска или илирийска) метална апликация — умбо, келтски меч и копие. Този факт поставя пред изследвача проблема за етническата принадлежност на погребания воин. Не винаги е ясно дали това е местен боец, въоръжен с по-хубавия келтски меч, или е погребение на келт, извършено по друг, местен погребален обред. Пример в това отношение са некрополите от Северозападна България. В тях погребалният инвентар най-често се състои от мечове келтски тип, копия, бойни ножове, умба; юзди, по рядко накити-фибули, гривни, торкви и епизодично се среща местна керамика. При тези погребения срещаме както келтски, така и чисто тракийски елементи. Не са проучени други обекти от този район като крепости, селища и пр. и това още повече усложнява нещата. Основният проблем е за етническата принадлежност на погребаните мъже (женски погребения не са открити) в тези некрополи. Възможни са няколко отговора на този въпрос. Тъй като това е територия на тракийското племе трибали, би могло да се допусне, че погребаните воини са принадлежали към това силно племе, а латенските паметници са внос или местно подражание на келтските форми.

В подкрепа е и фактът, че погребалните обреди, както и керамичните съдове са характерни за тракийската материална култура. От дълбока древност траките се славеликато опитни коневъдци и наличието на юзди в тези погребения също е довод в полза на изказаното по-горе мнение. Но има и елементи, които Келтски орнамент от II в. пр.н.е. ни карат да не бъдем толкова категорични, когато определяме тези погребения като тракийски. Налице е не само появата на латенски елементи, но и промяна в погребалния обред. Древните траки не са поставяли като дар на мъртвия неговото оръжие. Пълен набор въоръжение се открива само в богатите погребения на вождовете от периода V—IV в. пр.н.е. в същинска Тракия.

И така, второто предположение е тези гробове да са келтски, или по-точно на скордиските, келтско племе, което около средата на III в. се локализира между реките Сава и*Драва на територията на днешна Югославия. Според античните автори това са онези келти, които след неуспешния поход срещу Делфи се заселват в тези земи. Тук те раз­ вили своя култура, чийто връх се отнася към края на I! и началото на I в. пр.н.е. Би могло да се допусне, че при своето възходящо развитие скордиските постепенно са изтласкали трибалите от техните земи, а въпросните погребения са материална проява на този процес. И двете хипотези имат привърженици и врагове. Малкото данни, които засега ни дават археологическите проучвания, не позволяват да се отговори категорично на този въпрос. За неговото решаване трябва да се привлекат и писмените сведения, и данните от лингвистиката.

Страбон говори за наличието на смесен келто-тракийски народ в този район и това е най-вероятното обяснение. В продължение близо на два века скордиските и трибалите са в съседни области. През това време материалната култура на тези племена е в разцвет. При тези условия се осъществяват връзките между двете племена. Трибалите устояват с по-доброто въоръжение, като в началото са си доставяли негови образци по търговски пътища, а по-късно сами започват да го произвеждат. Кел ите пък, които при идването си на полуострова са предимно пехотинци, възприемат от траките тактиката на боя с коне и, както споменават писмените извори за техните нападения над римските провинции, те били добри ездачи. И ако отново се върнем към въпроса какво са на Балканския полуостров — само разруха и опустошение, или една водеща, утвърдила се в почти цяла Европа култура, можем да отговорим, че частица от келтското наследство, с което много народи днес се гордеят, е достигнала и до нашите земи.

Изказаното предположение за наличието на смесен народ от траки и скордиски се нуждае от още доказателства. В негова полза са сведенията на древните историци за съвместни нападения на келти и траки срещу Македония — по това време римска провинция. Бъдещите проучвания ще дадат отговор дали и доколко е имало смесване между двата етноса и в какви форми се е осъществявало то. Безспорен е фактът, че келтското присъствие на полуострова не трябва нито да се омаловажава, нито да се вижда само в негативна светлина. Келтите са оставили трайни следи в оформянето на материалната култура на тракийските племена, които по-късно участвуват като етнически компонент в Българската средновековна държава.

АЛЕКСЕЙ ГОЦЕВ



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано01.10.06 21:13



Материалът е взет от :



ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ




Под водачеството на Брен— талантлив и предприемчив вожд — 150 хил. души пехота и 60 хил. конници в 279 г. се отправили срещу Македония и Гърция и по-точно към Делфийското светилище и неговите богатства. От тази огромна войска се отделят около 20 хил. души, които се прехвърлят в Мала Азия.


Легендата за Болг и Брен е всъщност и старогалска.

Привет Болг и Брен Арии !!!





Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Koпpивeнa_мeтлa (lutomsky)
Публикувано01.10.06 21:30



Айде на Умберто Еко и Брен(г)Ариите!

Действия крепят Вселената.


Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано01.10.06 21:47



История на галите / келтите /, според западноевропейските представи :

284 - In a continuing war, the Celts were victorious at Arretium (Arezzo) killing the Roman commander Lucius Caecilius.

283 - The Romans led by Curius Dentatus burnt and pillaged the Senones Celts at Picenum. The northern Boii Celts joined the Etruscans to fight the Romans who annihilated the Etruscans and the Celts withdrew, only to form a treaty with the Romans the following year. Roman territory was increasing.

The Greek king, Pyrrhus of Epiros, landed in south Italy to help the Greek cities against the Romans, allied with the Po Valley Celts, but lost to the Romans at Beneventum and returned home taking Celtic warriors with him.

279 - Three divisions of Celts invaded the Greek penninsula. Bolgois' division defeated Macedonia and killed the king Ptolemy Ceraunos, who had been Alexander's foremost general. The army under Brennus and Acichorios entered Greece, passed Macedonia to Thessaly and defeated Callippus, son of Moerocles at the battle of Thermopylae. The third army led by Cerethrios defeated the new Macedonian king Antigonatus Gonatas. The Celts sacked the holy sanctuary of Delphi. Greece had to cancel their annual games that year. The Olympics? Some Celts remained, threatening Macedonia while others returned to the north settling in Trace (Bulgaria), Albania and Rumania.At the invitation of Nicomedes of Bithynia, 20,000 Celts and their families (from the Tolistoboii, Tectosages and Trocmi tribes led by their kings Litarios and Leonnarios) migrated to Asia Minor establishing a settlement in Turkey's central plains, Galatia, becoming the Galatian tribe. Tectosages in Ancyra (Ankara), the Tolistoboii (renamed Gordium) to Vindia, and the Trocmi settled east of the river Halys.

277/276 - 4000 Celt warriors traveled to Egypt to serve the pharaoh Ptolemy II.





Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано01.10.06 21:53



Trace (Bulgaria) , а не е както им се присънва на грачовците : Trace /Greece/ !



Редактирано от Vencci* на 01.10.06 21:54.



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Koпpивeнa_мeтлa (lutomsky)
Публикувано01.10.06 22:36



Ово байо е грешка.
Това ще да е друга Тракия, някаква имагинерна, защото Thrace е и в днешна Елада, Румъния, Северна Сърбия, Европейска Турция и естестевно България.
За Trace не знам, може би и да е в Bulgaria.

Действия крепят Вселената.


Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано01.10.06 23:07



BELINANT
The father of Dodinel. He may be, in origin, the Celtic god Beli.


BELINUS
Brother of Brennius, King of Britain. He quarrelled with his brother but they were eventually reconciled and together they sacked Rome. He built many roads and established his capital at Caer Usk. He built Billingsgate in Trinovantum (London) and was buried there in a golden urn.




-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-

Автор : Rolleston, T. W. Celtic myths and legends.
Studio editions London, 1990 .



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано01.10.06 23:17



EXCALIBUR:

The sword given to Arthur by the Lady of the Lake. Some sources suggest that Arthur gave it to Gawain. After Arthur's last battle he made Bedivere return it to the water where it was grasped by a hand and drawn under. Its scabbard prevented the wearer from loosing blood. When Gawain fought the magician Mabon over the fairy Marsique, she obtained the scabbard for him but it subsequently disappeared. The Welsh name for Excalibur was Caladvwlch, equating linguistically with Irish Caladbolg, the name of a sword borne by heroes in Irish legend, derived from CALAD (hard) and BOLG (lightning).




-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-

The Welsh name for Excalibur was Caladvwlch, equating linguistically with Irish Caladbolg, the name of a sword borne by heroes in Irish legend, derived from CALAD (hard) and BOLG (lightning).







Литература :

Clinch, R. and M. Williams
KING ARTHUR IN SOMERSET Bossiney Books St Teath 1987

Coghlan, Ronan
THE ENCYCLOPAEDIA OF ARTHURIAN LEGENDS Element Books Shaftesbury, Dorset 1991

Coghlan, Ronan
POCKET DICTIONARY OF IRISH MYTH AND LEGEND Appletree Press Belfast 1985

Colwell, E.
ROUND ABOUT AND LONG AGO - TALES FROM THE ENGLISH COUNTIES Kestrel Harmondsworth 1972

Colwell, E.
TALES FROM THE ISLANDS Kestrel Harmondsworth 1975

Conway, D. J.
CELTIC MAGIC Llewellyn Publications St Paul, Ma., USA 1990

Cooper, J. C.
SYMBOLIC & MYTHOLOGICAL ANIMALS Aquarian/Thorsons London 1992

Редактирано от Vencci* на 01.10.06 23:26.



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Йoaн_Mизийckи (Мизантропец)
Публикувано01.10.06 23:44



a sword borne by heroes in Irish legend, derived from CALAD (hard) and BOLG (lightning).

А дали самите герои не са се наричали Колад и Болг?



Може би българската история може да даде отговор на този въпрос?



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Йoaн_Mизийckи (Мизантропец)
Публикувано01.10.06 23:46



BOLG (lightning)

Страшни лингвисти!!!
Когато става дума за народа, преселил се от Тракия в Ирландия, "превеждат" Фир Болг(ар) като фир=народ, а болг=торба.

Изведнъж разбираме, че болг било гръмотевица...

Последно?





Тема Re: История на галите.нови [re: Йoaн_Mизийckи]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано01.10.06 23:47



Точно така.
И го дава :

“Вкратце о болгарословенском народе”, публикуван от Георги Раковски. В него се разглежда най-старата история на българите, представени като един от най-старите народи на Европа - една истина, която неуморно отстояваше и достойният български историк Ганчо Ценов (6). Летописът започва така: “Българският народ излезе в древността до Черното море до река Волга от великата Скандинавия, и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ, където се умножиха и още преди Александър Македонски дойдоха първи в тази страна. Илирик беше първи крал след 3522 от Сътворението на Света (1986 г. пр.Хр. – б.а.), а след него царуваше Крал Бладилий, и той Филипа Македонски цар победи и свой поданик го направи. После през 3685 (1823 г. Пр.Хр. – б.а.) крале бяха двамата братя Брем и Болг, и понеже много крале надвоюваха и много земи завладяха, то народът се назова на техните имена. Брем завоюва Западната страна , и остана там покрай Западното море, Балтийско до Померания, и назоваха се Пеми и Словаци, а след това и Бранди-Бури. Болг завоюва и усвои земя на Източната страна , и засели се там със своя народ , и назоваха се Българи, които след това с Александър Македонски воюваха и с неговите македонци.”(7)




Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано01.10.06 23:49



Болг завоюва и усвои земя на Източната страна , и засели се там със своя народ , и назоваха се Българи, които след това с Александър Македонски воюваха и с неговите македонци.





Тема Re: История на галите.нови [re: Йoaн_Mизийckи]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано01.10.06 23:51






BOLG (lightning)


- Гръм от ясно небе !!!

Редактирано от Vencci* на 01.10.06 23:53.



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано02.10.06 00:04



"Летопис и родословие"
Поп Йовчо от Трявна
1786-1855


(Съдържа: Имена на родоначалниците , Имена на съдиите израилеви, Имена на съдии и царе юдейски, Имена на юдейските князе след плена, Имена на асирийските царе, Имена на македонските царе, Имена на римските кесари, Имена на константинополските царе, Имена на славянските князе, Имена на българските князе и царе, Имена на отоманските султани, Имена на цариградските султани, Имена на руските князе в Киев, Имена на Киевските князе, Имена на великоруските князе, Имена на великоруските императори, Митрополити в Москва, Синове на руските царе, Родословие на българските князе, Родословие на отоманските султани, Летопис на поп Йовчовия род )

"... Имена на славянските князе,които рядко се срещат - от годините преди Рождество Христово, за които и число (пореден номер) не слагаме , а само имената



години от години от
Адам Рождество
Христово


Пелемен, които беше
в Троада 5324(?) 1184 пр.Хр.
Антигон,негов наследник 5388(?) 1120 пр.Хр.
.
.
.
.
Илирик 4522 986 пр.Хр.
.
Владилий 4688 820 пр.Хр.
Коледа 4808 700 пр.Хр.
Болг 4838 670 пр.Хр.
Лила 4923 585 пр.Хр.
Перун 5148 360 пр.Хр.
Сирма 5168 340 пр.Хр.
Агрон 5208 300 пр.Хр.
Лангар 5238 240 пр.Хр.
Пинии 5258 250 пр.Хр.
Гентии 5308 200 пр.Хр.
Декефал 5388 120 пр.Хр.
.
Вологис 5450 58 пр.Хр.

Аттила 5908 400
(допълнен по-късно) Боян 430
(допълнен по-късно) Кардан 460


Имена на Българските князе

Българите бяха
прогонени от Траян
Римски и пак се
възвърнаха в година 5997 489



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано02.10.06 00:15



Спиридон Габровски. История во кратце о болгарском народе славенском. 1792 :



в лято от сътворение мира 4522 /986 преди Христa/ и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая /земя/ Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик. А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мнра 4785 /723 преди Христа/, се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе /земята/ на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически.




Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано02.10.06 00:22



Пак там :

За Колад, трети крал илирически

След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 /763 преди Христa/. Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и, просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, иллирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди два сина: името на първия бе Болг или Боу; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни сиреч "Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе", и прочие /словa/ повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай. След това Бог го уби с гръм и така измоли окаяната си душа.

За Брем, четвърти крал илирически

След смъртrа на Колад дойдоха синовете му Болг и Брем в годината от сътворението на света 4785 /723 преди Христa/, и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си: разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе /земите/ на север от Дунав и на запад и завоюва земите даже до Балтийско море до Померания, и се заселиха там и /народа му/ се назова по името на своя крал - бреми или пеми - сегашните чехи. Померания, която е земята Брандбурия и не само Брандбурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна отгам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи в земята им и го нарече Нов-город. До тогава русите нямаха град, ни села: живееха като диви в къщи по полята, сиреч прехождаха от място на място. И когато се върна оттам в Сармация, бе убит от своите.

За Болг, петия крал илирически

Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, /стигнa/ даже до Бяло море и Рим. И той бе подобен на своя баща - голям мъчител: заповяда на народа да се нарича на неговото име болгаре, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река иде /името/ болгари. Гърците като нямат словото "буке" /буквата "Б"/, не могат да кажат болгари; а римляните, имащи буквата "Б" могат да кажат болгари.



Тема Какво значи "иллирически"?нови [re: Vencci*]  
Автор Йoaн_Mизийckи (Мизантропец)
Публикувано02.10.06 00:22



Павел Йовий:

Moscovitae Illyrica lingua, Illyricisque literis utuntur, sicuti et Sclavi, Dalmatae, Bohemi, Poloni, et Lituani. Ea lingua omnium longe latissima esse perhibentur, nam Constantinopoli Ottomanorum in aula familiaris est, et nuper in Aegypto apud Memphiticum Sultanum et equites Mamaluchos haud ingratis auribus audiebatur. In hanc linguam ingens multitudo sacrorum librorum industria maxime divi Hieronymi et Cyrilli translata est. Praeter quoque patrios annales, Alexandri etiam magni, Romanorumque Caesarum, itemque M. Antonii et Cleopatrae memoriam iisdem literis commendatam tenent.

(Московитите ползват илирийски език и илирийски букви, същите като на славяните, далматинците, бохемите, поляците и литовците. Вярва се, че този език е най-разпространеният. Добре известен е и в отоманския палат в Константинопол, и наскоро се чу радостно в Египет, в двора на султана на Мемфис и при мамелюкските рицари. Огромно количество свещени книги бе преведено на този език, което се дължи основно на усърдието на светите Йероним и Кирил. Те са написали с такива (илирийски) букви хрониките на своята държава, както и тези за Александър Велики, за римските цезари и тези за Марк Антоний и Клеопатра.)



Тема Re: Какво значи "иллирически"?нови [re: Йoaн_Mизийckи]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано02.10.06 00:32



Има и едно друго предположение,
че Илирик носи името на Св. Илия,
защото е роден и живял в нея.

ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ

Хорватите са наричали глаголицата - ГОТИЦА !!!

/ Готи ~ Гети ~ Хети и др. /

Много е възможно тази писменост да е много по-древна,
отколкото ни се пробутва от СГАН-та.



Тема Re: Какво значи "иллирически"?нови [re: Йoaн_Mизийckи]  
Автор tonza (новак)
Публикувано02.10.06 00:39



То ест пишат на (К)Иллирица





Тема Re: Какво значи "иллирически"?нови [re: tonza]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано02.10.06 08:00



Или /ки/ Рилица.





Тема Re: История на галите.нови [re: Йoaн_Mизийckи]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано02.10.06 08:14



П И Р И Н - П Л А Н И Н А
____________________

През вековете планината е била позната под различни имена: тракийското Орбелус (Орбел), означаващо “снежна планина”, старославянското Юденица (от юди - самодиви, които в народните представи обитавали планината), по-новото славянско Перун, свързано с бог Перун, който според славянската митология е живял на връх Вихрен и хвърлял своя огън под формата на гръмотевици, турското Бериде, означаващо “разперен”. Според последните проучвания, названието Пирин произхожда от хетската дума “перунаш” - скала, и тракийското име Перинтус или Пиринтос.



ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ

Тракийското ??? :

+ Бели Хора ;
+ Белун ;
+ Белобог ;
+ Белик, Болга = Велик, Велика ;
/ Болга Ария = Велика Ария /
+ Болг или Цар Бел !?!?
+ Болем = Голям ;
+ Бол, Болии = Много, Множество ;
+ Булка, Ябулка /ябълка/ ~ Българка.

Относно последното сравнение :

"Коя всъщност е ябълката на раздора ???" - Как мислиш ?



И второ,
Каква е тази хетска / гетска или готска / дума "перунаш" със значение /!?/ : "скала" ???

Редактирано от Vencci* на 02.10.06 08:22.



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Йoaн_Mизийckи (Мизантропец)
Публикувано02.10.06 08:22



тракийското Орбелус (Орбел), означаващо “снежна планина”

А бе не знам отде им хрумна, че значи "снежна планина", но другарите етимолози да видят какво сами са си писали по етимологичните речници:

орбел(ус)=ърбел=ХРЕБЕТ (диал.)
БЕР, А-З, стр. 14





Тема Re: История на галите.нови [re: Йoaн_Mизийckи]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано02.10.06 08:28



Хетското ПЕРУШАН - ха-ха-ха !!!

Защо ли си имаме нещо подобно в :

- перушина
- пера
- перука и др. / напр. Перущица -

/ ???


Не се свързва нещо името Перущица със Скалица / !?! /



Тема Re: История на галите.нови [re: Йoaн_Mизийckи]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано02.10.06 08:34



Belius/Belinus е западното име на Цар Болг.

/ Сравни по-горе / .

Възможно е Пирин да носи негото име : Белун, Белин,
т.е. Белият Цар ~ Цар Бел и т.н.

Редактирано от Vencci* на 02.10.06 08:46.



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано02.10.06 10:01



Извори :

Страницата на Соня Илиева за Древна Тракия и Тракология


Старото население на Балканския полуостров през бронзовата епоха (3-то – 2-ро хил.пр.н.е.) се е развивало под влияние на културата на Изтока (шумеро – акадските култури, египетска култура). Религиозните представи на Изтока са били съвместими с културното и социално развитие на населението на Балканския полуостров, така в света на Егейското крайбрежие се появяват влияния, откриват се дори преработки на месопотамски, хетски и египетски първообрази. Посредством Крит и Самотраки тези религиозни вярвания после остават да битуват у траките.

С оглед на пренасянето и усвояването на концепции, не е изненадваща появата на вярата в бога, който умира и се ражда у келтите. Във времето на най – голямото му териториално разширение през ІІІ в.пр.н.е., светът на келтите заема площ от Ирландия и Шотландия, Средна Европа до Апенинския и част от Балканския полуостров. Тракия е в активни взаимодействия с Мала Азия и Персия, със земите свързани с Черноморския басейн, западните части на Балканския полуостров (илири), тракийската култура – паидейа е във взаимодействие и с Централна Европа (населена с келти), към която Тракия играе ролята на посредник на заемки от Изтока. Прякото влияние и контакт между двете общества са засвидетелствани в писмените извори за и след ІV в.пр.н.е., но със сигурност този контакт е много по – ранен и той трябва да се отнесе далеч преди събитието определено в историческата литература като “келтско нашествие”. За галските набези на Балканите съобщава Тит Ливий (ХХХVІІІ, 16); това което научаваме от извора е, че под водачеството на Брен те (галите) достигнали до Дардания, където бил избухнал бунт, и че двадесет хиляди души начело с вождове Леонарий и Лутарий се отцепили и обърнали пътя си към Тракия. От този момент нататък келтите продължават нашествието си на Балканите, за да разширят и утвърдят териториите си в Централна Европа и Балканите достигайки най – голямата си мощ към 70-те години на ІІІ в.пр.н.е. За периода след ІV – ІІІ в.пр.н.е. е сигурен обмена на идеи и влияния в културата и това не е в противоречие с твърдението, че е възможно паралелното съществуване на сходни представи в общността на траките и келтите далеч преди този период.

В обществото на келтите дворът в Тара е сакрално място за кралската коронация, там се сключва ритуалния брак между краля и страната, персонифицирана като богиня на върховната власт. Такава персонификация се свързва с богинята Ериу, която подава златна чаша с червено вино на кралете, като символ на техния съюз. Няма съмнение, че Ериу е персонификация на Майката на боговете – тя е обект на келтския празник Белтене по време, на който се осъществява връзка между участниците в обреда и Майката на всичкото (боговете) и когато келтският бог Кернунос осъществява свещен брак с Богинята, за да разиграе собственото си ново раждане.



От представените аналогии, няма съмнение, в догадката на Рейнак (Reinach, S., 1905-1906, Cultes, Mythes et Relioions, vol. 1-2;), че Тракия, която е определена от него като люлката на орфизма е в отношение с келтите. В работата си Рейнак заключава, че засега е по – добре да се предлагат внушения, отколкото решения. Като се основава на твърдението на Рейнак Александър Фол (Фол, А., Тракийският Дионис, книга 1, Загрей, София 1991 г., с. 128) определя, че “в областта на трако – келтските паралели трябва тепърва да се направят опити са структурно сближаване, както и на сближаване на отделните реалии, персонификации, зооморфикации и идентификации в космогонията, митологията и религията”. Сближаванията могат да започнат с изображението и свързването на змията, като атрибут и зооморфен образ на бога при траките и келтите. Комплексната символика на змията е свързана от физическата и характеристика – заради свойството и да смъква старата си кожа тя се възприема като символ на прераждането. Змиите се свързват и със сексуалната енергия заради способността си да дават многобройно поколение. Земната природа на змията, месоядството и, както и способността и да убива и придават хтонична символика.



В тази връзка, е явна хтоничността на родения на седмата степен Загрей, не напразно той е сближен с Аид от Есхил - той е змийско чедо. Образът на змея (змията, дракона) е хтонична зооморфикация и затова съгласно тракийския орфизъм Великата Богиня – майка ражда своя хтоничен син, който е наречен Загрей “рогата змия” от Нон. Подобно на Загрей (вече определен като “рогата змия”) змията е неотделен атрибут или образ на Сабазий.

Змията е основен атрибут и на келтския бог Кернунос. Макар че до нас не е достигнал мит за смъртта и новото раждане на Кернунос, богът е обвързан с ритуали свързани с осъществяване на връзка с Майката на боговете по време на празника Белтене, когато според мита Кернунос извършва хиорогамия с нея, за да разиграе по този начин собственото си ново раждане.




Бог е роден по време на зимното слънцестоене - на празника Белтене (Beltane) и умира по време на пролетното слънцестоене. Той редува властта си върху живота и смъртта с богинята на луната, поддържайки цикъла смърт - ново раждане.

Келтската богиня (Brigid) съдържа в себе си целия комплекс от първоелементите вода, огън и вдъхновение. Синът (баща) – огън се явява (произлиза) от огъня на вдъхновението и от спящата майка- богиня на водата.

Вярата във вечно умиращия и раждащ се бог в религиозните представи на разглежданите древни общества е вяра в безсмъртието на интелектуалната енергия, която е мислена в космогоничен смисъл като свещен брак между Великата богиня – майка и нейния Син – Слънце, а в социологичен като хиерогамия между Богинята и сина на нейния Син осъществима по време на обреда.

ОБРЕДЪТ

Понеже вярата съществува и се съхранява в обреда, е необходимо да проследим ритуала, по време на който се изповядва тази вяра. Още повече, че ритуалът е материята, от който се твори мита, чрез обредът се изразява връзкатачовек - общество – космос и той свидетелства за вярата.

Божествената енергия се трансформира и предава на участниците в обреда по време на честването на празника Белтене при келтите. Празникът е известен на древните келтски общества под много имена; Белтене (Beltain - Ирландия), Белтун (Bealtum – Шотландия), Shenn do Boaldyn на Айл ъф Мен (Isle of Man) и като Galan Mae – Уелс. Думата Белтене означава “bright” или “brilliant fire” и се свързва с огъня, който запалват друидите в чест на стар келтски бог известен като Bel, Beli, Baltar или Belenus, за който се предполага, че е британският келтски еквивалент на галския бог Кернунос (името му е известно от надпис във Франция).


Празникът Белтене (Beltane) започва по залез слънце, вечерта на първия ден от лятото. Това е най-подходящото време, когато друидите запалват огън на висок хълм в отговор на жертвения огън на свещеният ирландски хълм. Празникът е свързван с обновяването на връзката между участниците в ритуала и богинята Ериу в Ирландия.

Обикновено, келтският празник Белтене (Beltane) се чества през април - май, времето, когато според християнската интерпретация, животните се преместват от зимните си леговища към пасищата и с това символизират прехода от домашното към същинско дивото. Вечерта хората носят у дома си клонки от глог (дърво на надеждата и закрилата) и украсяват къщите си. Друг обичай е прескачането на огъня, който се запалвал на открито по време на празника. Вярва се, че младите прескачат огъня за късмет в намирането на съпруг или съпруга, а бременните, за да имат леко раждане.


В наши дни по време на ритуала участват двама свещеници и един гадател. Свещеникът държи пита и я представя на другите, поставя я обратно като е направил знак от долната и страна. Питата се покрива с парче плат и участниците в обреда си избират парче, избралият парчето със знака е избран от боговете. После той се среща с гадателя, който му казва, че е пречистен от отвъдните сили и може за де върне в общността, където получава от всеки участник парче от питата и така всеки да получи божествената енергия. От главния огън се запалват още два от двете страни на портите и свещеника казва: ”Огънят на Белтене (Beltane) е огън на пречистване”.

1 /

За галските набези на Балканите съобщава Тит Ливий (ХХХVІІІ, 16); това което научаваме от извора е, че под водачеството на Брен те (галите) достигнали до Дардания, където бил избухнал бунт, и че двадесет хиляди души начело с вождове Леонарий и Лутарий се отцепили и обърнали пътя си към Тракия.

2 /

Белтене (Beltain - Ирландия), Белтун (Bealtum – Шотландия), Shenn do Boaldyn на Айл ъф Мен (Isle of Man) и като Galan Mae – Уелс. Думата Белтене означава “bright” или “brilliant fire” и се свързва с огъня, който запалват друидите в чест на стар келтски бог известен като Bel, Beli, Baltar или Belenus, за който се предполага, че е британският келтски еквивалент на галския бог Кернунос (името му е известно от надпис във Франция).




Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано02.10.06 10:26



Леонарий и Лутарий се отцепили и обърнали пътя си към Тракия.


Най-вероятно е Леон+Арий и Лут+Арий да са се присъединили към Цар Болг+Арий в Тракия.



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор jove ()
Публикувано02.10.06 10:30



Брачет, не е гот да си пълниш темата самичък.





Тема Re: История на галите.нови [re: jove]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано02.10.06 10:44



Идеята не е да "пълня", а да се изясни легендата за Цар Болг, категорично отхвърляна от съветско-гръцко-турските зурли и техните мераци.

Материалите, които съм публикувал ми отнема значително време.
Онези, които според мене си подходящи към темата ги публикувам, независимо от това дали има други мнения, особено актуални и адекватни, като тези на Метлата.

Ако съм в нарушение, / по моя молба /,
нека Комита заключи темата,
а мене да банира за "спън" / спан / или друго нещо ... / напр. : "Темата е в разрез с официалната наука и държавно платените главочи в нея" и др. /



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано02.10.06 14:04









Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано02.10.06 14:10









Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано02.10.06 14:27









Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано02.10.06 14:32







Vencci сравни горното с това.

Редактирано от BilGeits на 02.10.06 14:33.



Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор Last_Roman (PRAEFECTUS URBI)
Публикувано02.10.06 18:39



и какво общо има орелът от времето на Август с онази странна рисунка по-долу?



Vae victis


Тема Re: История на галите.нови [re: Йoaн_Mизийckи]  
Автор XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ (cana sub igo)
Публикувано02.10.06 21:47



+ ОР+БЕЛ - што ли знатши? Белио хОРЪ може би?!
+ Какъ се отива до сайта ти?
+ АРИЙ+СТО+КРАТЪ +



Тема Re: История на галите.нови [re: XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано03.10.06 13:21



Или легендата за : "Белият Орел и Змията" / Ор Бел ~ Белио Орел ~ Цар Бел и др. / !?!



Тема Re: История на галите.нови [re: Last_Roman]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано03.10.06 13:45



Romane коя рисунка от всичките имаш предвид по-долу???
и какво общо има орелът от времето на Август!?!?!?
А питаш ли се откъде Август може да го е каширал!
По долу под орлето това е Altartuch mit keltischem Muster reine Baumwolle
Als Unterlage für ihren Altar, Räuchergefäß ...
Oder als Wandschmuck.
Нещо свързано с келтите!Питай Vennci Историка той в момента работи върху една такава теза. Може да ти даде професионален отговор!

Редактирано от BilGeits на 03.10.06 13:46.



Тема Re: История на галите.нови [re: XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано03.10.06 13:54



Орел и змия.
----------------

Според преданието Бастет била полубогиня-получовек, тракийска принцеса, озовала се в Древен Египет, която след смъртта й погребали в родните места. Била висока 1,60 м и носела фараонска корона. На врата й имало колие от злато и герб с орел и змия. На лицето винаги имала маска на котка. Те били богопомазани и посветени във видимия и невидимия свят. Нейните поданици я погребали в Странджа, защото такава била нейната последна воля.Тези, които са я боготворели, също закривали лицата си с маски.



На врата й имало колие от злато и герб с орел и змия.


Легендата е много по-стара, отколкото човешкото въображение може да си представи ..............

Второ :

Тези, които са я боготворели, също закривали лицата си с маски.

Странно.
За това ли са служели тракийските маски ???

Трето,
Странджа на староболгарски е СТРАНКА, т.е. чужденка.
Дали името на нашата планина е свързано с тракийката Бастет ?

Привет !

Редактирано от Vencci* на 03.10.06 14:01.



Тема Re: История на галите.нови [re: Last_Roman]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано03.10.06 13:59



Относно Астерикс и Обеликс ако не знаеш кои са вземи да гледаш филма:


Те са гали които редовно си пият отварата само ,че Обеликс като малък е паднал
вътре и оттогава на него не му дават рецептата се приготвя само от Жреца и само той
знае рецептата!Римляните се опитват да се докопат до нея ама все напразно начело с
Цезар и т.н.

Last_Roman ти пиеш ли от отварата?





Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано03.10.06 14:03







Тема Re: История на галите.нови [re: Last_Roman]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано03.10.06 14:11



На врата на Бастет е имало колие от злато и герб с орел и змия.

Романе,
въпросният герб е подобен на старя подпис към мненията ти.

Това се разисква вероятно от Бил Гейтс / Галът / !?!?
/предполагам/




Редактирано от Vencci* на 03.10.06 14:21.



Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор Last_Roman (PRAEFECTUS URBI)
Публикувано03.10.06 14:52



Е тея са ми любимци, но са творение на обидени французи, които не могли да проумеят как великите гали паднали за само осем години под властта на дребните римляни...



Vae victis


Тема Re: История на галите.нови [re: Last_Roman]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано03.10.06 15:21



Значения :

Орел - промяна към добро
Змия - враг, омраза.

-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.

Повече от час се рових в търсачките.
Горе съм ти изписал основните значения на двете съзвездия, символи и др.

Не мога да открия старогалската легенда за Бог Хор.
Попаднах на "подхвърляци", които не сметнах за необходимо да публикувам.
Много е нахвърляно, а ми се ще да е по-конкретно и по-ясно за възприемане и сравнение.

Привет !



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано03.10.06 17:23



Vennci и аз се рових в търсачките открих нещо за старогалската легенда за Бог Хор,
не знам дали е това но това ми излезна на всякъде.






Тема Re: История на галите.нови [re: Last_Roman]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано03.10.06 17:26









Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано03.10.06 18:10



Намерих го.

Хорбат дава продълженията на старогалските войни с азиатците в по-ново време, включително и верските им причини да воюват с атинските цигани и юдейските търгаши :



+ Предлагамъ за дискусия следната хипо+теза: ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ "ВАРВАРСКИ НАШЕСТВИЯ" СА ВСЪЩНОСТЪ - ВЕРСКИ ВОЙНИ, ПОРАДИ ПЪРВАТА СХИЗМА ВЪ ХОРИСТИАНСТВОТО, А ИМЕННО ПОДМЕНАТА НА ШЕСТИ КАНОНЪ, ПРИЕТЪ НА ВСЕЛЕНСКИЯ СЪБОРЪ ВЪ НИКЕЯ И ВЕДНАГА ЗАПОЧНАЛАТА СЛЕДЪ ТОВА, БОРБА ЗА ПОДМЕНАТА МУ. ТАЗИ МЕЖДУОСОБИЦА ИМА ДВА ПЕРИОДА - ОТЪ НИКЕЯ 325Г ДО АЛЕКСАНДРИЙСКИЯТЪ СЪБОРЪ 362Г И ДО ЦАРИГРАДСКИЯТЪ 381Г..

+ХУНИТЕ/УНИТЕ/ОБЕДИНЕНИТЕ/ - АРИИ/АРИАНИ/ - ЗАПОЧВАТЪ ВЕРСКА ВОЙНА СРЕЩУ ФАЛШИФИКАТОРИТЕ НА ШЕСТИЯ КАНОНЪ! ТАМЪ СА СЛОВЕНИ, ГЕРМАНИ/ГОТИ/ И УГРО-ФИНИ/УНГАРЦИ/, НАЧЕЛО СЪ ВОДЕЩАТА/УПРАВЛЯВАЩАТА/ КЛАСА - БОЛГЪ+АРИИТЕ!

+ ЛИТЕРАТУРА: "ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА" ОТЪ МИХАИЛЪ ПОСНОВЪ.

+ ШЕСТИ КАНОНЪ: " ДА СЕ ПАЗЯТЪ ДРЕВНИТЕ ОБИЧАИ ПРИЕТИ ВЪ ЕГИПЕТЪ, ЛИБИЯ И ПЕНТАПОЛЪ, ЩОТО АЛЕКСАНДРИЙСКИЯТЪ ЕПИСКОПЪ ДА ИМА ВЛАСТЪ НАДЪ ВСИЧКИ ТЕХЪ. ПОНЕЖЕ И НА РИМСКИЯ ТОВА Е ПРИСЪЩО. ПОДОБНО И ВЪ АНТИОХИЯ И ВЪ ДРУГИТЕ ОБЛАСТИ, ДА СЕ ЗАПАЗЯТЪ ПРЕИМУЩЕСТВАТА НА ЦЪРКВИТЕ"....

Редактирано от Vencci* на 03.10.06 18:15.



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Setebos (новак)
Публикувано04.10.06 20:21



Будица

http://en.wikipedia.org/wiki/Boudica



Тема Re: История на галите.нови [re: Setebos]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано05.10.06 13:42



Това ли ???

Boudica
From Wikipedia, the free encyclopedia
Jump to: navigation, search

Statue of Boudica near Westminster PierBoudica (also Boudicca, Boadicea, Buduica, Bonduca) (d. 60/61) was a queen of the Brythonic Celtic Iceni people of Norfolk in Eastern Britain who led a major uprising of the tribes against the occupying forces of the Roman Empire. Upon the death of her husband Prasutagus (circa 60), the Romans annexed his kingdom and brutally humiliated Boudica and her daughters, spurring her leadership of the revolt.

In 60 or 61, while governor Gaius Suetonius Paulinus was leading a campaign on the island of Anglesey in north Wales, Boudica led the Iceni, along with the Trinovantes and others, in a rebellion which destroyed the former Trinovantian capital and Roman colonia of Camulodunum (Colchester), and routed the Roman Legio IX Hispana under Quintus Petillius Cerialis. Boudica's army then burned to the ground the twenty-year-old settlement of Londinium (London) and destroyed Verulamium (St Albans), killing an estimated 70,000-80,000 people. Roman emperor Nero briefly considered withdrawing Roman forces from the island, but ultimately Boudica was defeated at the Battle of Watling Street by the heavily outnumbered forces of governor Suetonius.

The chronicles of these events, as recorded by the historians Tacitus[1] and Dio Cassius[2], were rediscovered during the Renaissance and led to a resurgence of Boudica's legendary fame during the Victorian era, when Queen Victoria was portrayed as her "namesake". Boudica has since remained an important cultural symbol in the United Kingdom.

Привет !!!



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Last_Roman (PRAEFECTUS URBI)
Публикувано06.10.06 00:11



Боадицея, абе добре, че е бил Светоний Паулин, че инак Британия щеше да бъде загубена за цивилизацията...



Vae victis


Тема Re: История на галите.нови [re: Last_Roman]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано06.10.06 11:21



Виж това :





Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано06.10.06 11:33



По-общи сведение за Болг и Брен от по-горното :

Келтите се устремили на юг и изток, към богатите земи на културите от средиземноморието, с които до този момент търгували. Рим бил нападнат през 369г.пр.Хр., а Италия подложена на грабежи. През 279г.пр.Хр. придвижващи се през Балканите келти се опитали за разграбят храма в Делфи, след което продължили своя поход на югоизток до Мала Азия.

Миграциите, които отговаряли на нуждата от нови места за живеене, продължили и през следващите няколкостотин години. Тяхната връхна точка бил опитът за преселение на хелветите, който завършил безуспешно, според коментарите на Цезар.

Драстична промяна за келтите настъпила по време на 8-те години на война с Рим, когато стотици хиляди от тях били убити, продадени в робство или осакатени. След като Юлий Цезар се върнал в родината си, за да отдаде внимание на вътрешно-политическите дела, Галия и Британия били оставени в покой през следващите 15 години. Когато по-късните римски императори започнали да въвеждат своята администрация, обстановката отново се променила за келтите. По-голямата част от южна и източна Галия били приобщени към империята сравнително лесно, защото келтите , които живеели там вече били възприели градският начин на живот на римляните и тяхната търговско-икономическа система.

Междувременно границите на империята започнали да се изменят под напора на т.нар.германски племена, които връхлитали от изток и в крайна сматка допринесли за разгрома на Рим през 5в. пр.Хр. Съществува известна неяснота относно степента на различие и родство между келтските и германските племена. Трудно е да се определи точно в кои отношения тези народи се различавали, тъй като античните извори често дават противоречива информация, според която нерядко едни и същи племена първо са наричани келти, а след това германи. Сам Юлий Цезар наричал всички, които живеели на север от р.Рейн германи, а хората, населяващи териториите на юг от реката – келти. Археологията свидетелства, че обективно съществували две различни материални култури (с различни типове постройки и погребални стилове), но същевременно потвърждава, че те съществували по-скоро в смесен вид, и не били така ясно разграничаеми, както научаваме от римското опростено виждане. H.R. Ellis-Davidson обсъжда взаимовръзките и различията на келтските и германските култури в няколко книги, които препоръчвам на заинтересования читател.

Континентални и островни келти
Съществува известна разлика между религиозните практики на континенталните и островните келти. Някои божества са общовалидни за целия келтски свят, но повечето имат регионален характер. Келтската култура от южната част на Англия, заселена някога от белгите, била свързана повече с континенталната келтска култура, докато северните територии на Британия (Шотландия) имали свои, по-различни божества и религиозни практики. Контактът на ирландските келти с Европа бил още по-ограничен и тяхната самобитна култура се съхранила до най-късно.

Келтите от континентална Европа били подложени на културно-икономическия натиск на средиземноморските култури много по-рано от островните келти. Активните връзки между Галия и източното средиземноморие започнали около 8-ми в.пр.Хр. и дори по-рано. Редовната търговия с южна Британия започнала през 6-ти в.пр.Хр. И все пак връзките на базата на епизодичната търговия били доста по-слаби от тези, осъществявани чрез редовния речен стокообмен на континента.

Източници на информация
Антични коментари
Дузина антични автори споменават келтите. За пръв път името Keltoi е използвано около 500 пр.Хр от гръка Хекатей Милетски. Повечето от гръцките и римски автори, чиито творби са запазени, не са имали информация от първа ръка за келтите. Данните за тях произхождат основно от началото на новата ера и се основават на наблюденията на стоическия философ Посейдон (ранния 1-ви в.пр.Хр.), чиито собствени писания са изгубени. Неговата информация се базира на непосредственото му наблюдение върху келтска общност в Галия. Части от творби на Посейдон се съдържат в по-късни писания и най-вече в тези на Атеней, Диодор Сицилийски (средата на 1-ви век пр.Хр.) и Страбон (40 г.пр.Хр.)

От Посейдон научаваме, че келтите приемали питагорейската идея за трансмиграцията на душата. Същото споменава и Юлий Цезар, за да обясни смелостта на келтските войни. Цезар също имал възможност да наблюдава келтите, живеещи както на континента, така и в Британия, но той отразявал предимно военните си взаимоотношения с варварите. Проявявал интерес и към религията на келтите, или по-точно към влиянието на друидите върху благородниците. Според Цезар друидите “извършват богослужението, ръководят обществените и частни жертвоприношения и дават отговори на всички религиозни въпроси. Голям брой младежи отиват при тях за да бъдат обучени и те са почитани много от своите съплеменници. Служат като съдии практически във всички спорове, както между отделните хора, така и между племената.” Цезар споменава още, че друидите имали властта и силата да забранят на някого да участва във жертвоприношенията, което означавало отлъчване от общността – най-тежкото наказание. Информира ни, че келтите имали много и различни божества, но не назовава никое от тях със собственото му име, а дава названието на съответстващото му по функции римско божество.

Представата за друидите, които берат имел със златен сърп, дължим на

Плиний Стари (1-ви век сл.Хр.). Тази информация била всъщност бележка към глава, посветена на имела в негова книга за растенията и дърветата! Думата, която използвал, била sacerdos, а не друид, и вероятно онези, които са изпълнявали описания ритуал са били ватеси. За делението на келтското “жречество” знаем от Страбоновата “География”, писана в края на 1 век пр.Хр., където се казва, че: “Сред всички галски племена, общо взето има три типа хора, които се ползват с голяма почит: бардовете, ватесите и друидите. Бардовете са певци и поети; ватесите, гадатели и природни философи; докато друидите, освен природната философия изучавали също и моралната философия.”(От думите му разбираме, че във всяка от тези три прослойки имало и жени).

Ирландската келтска традиция също дава сведения, които потвърждават това троично разделение.

Повечето съвременни историци смятат, че античните извори са склонни да търсят санзации в келтската религия. В крайна сметка те са писани от чужденци, които възприемали келтите като варвари. Съобщавала се е предимно екзотичната и “нецивилизована”информация, която вероятно се е преиначавала и доукрасявала допълнително. Много малко е писано за келтските божества сами по себе си, защото античните автори по-често ги сравнявали със своите собствени богове, когато откриели сходство между функциите им.

Пример за сензационен тип информиране е сведението на Лукан (1-ви век сл.Хр.), който отбелязва, че галите имали три главни божества, които изисквали човешки жертвоприношения – Таранис (изгаряне), Тевтат (удавяне), Есус (обесване и промушване). Римляните, които били отхвърлили човешкото жертвоприношение само преди едно-две поколения вероятно чувствали превъзходство над келтите и тази тяхна предполагаема религиозна практика.

Някои антични писатели споменават по няколко думи и за външността на келтите. Диодор отбелязва, че галите са високи и светли, със силни гласове и пронизващи очи. Добавя, че жените са също толкова големи и силни като своите съпрузи и също толкова свирепи. Тацит описва каледоните от Шотландия като червенокоси хора с големи, отпуснати крайници, докато силурите от Уелс били мургави, с тъмни къдрави коси. Дий Касий описва Будика като едра и сраховита жена, с ярко червена, дълга до коленете коса. Страбон ни съобщава, че и двата пола обичат да носят по много украшения, което обективно се потвърждава от археологическите данни, разкриващи тежки метални торкви, брошки, пръстени, огърлици и гривни. Един цитат от Виргилий обобщава добре идеализираната антична представа за келта: “Златна е тяхната коса, златни са носиите им. Бляскави са в своите шарени наметала, а техните млечно-бели шии са обвити в злато.”

Надписи
Редица надписи върху олтари и различни вотивни предмети ни разкриват около 400 келтски имена на божества. За съжаление повечето от тези имена се споменати само веднъж, без последващи насоки, които да ни помогнат да разберем нещо за същността на съответните божества. Значителна част от имената са допълнителни епитети, прилагани към имената на боговете. На някои места са написани както келтското име на божеството, така и римското такова. Благодарение на това, че разполагаме с информация за римските божества, можем да предположим с известна прецизност атрибутите и функциите на келтските съответствия. Някои от античните римски божества също получават келтски епитети, а античните богове – келтски съпруги. Когато е възможно исторците съпоставят надписите от различни райони и се опитват да отгатнат характеристиката на боговете, като се осланят и на коментарите на съвременници на келтите.

Космология
Изглежда, че келтите не са имали йерархия на божествените сили в смисъл на еднороден пантеон, който обитавал някое отдалечено място (като гръцкия Олимп например). Човешкият свят и Отвъдният свят били част от едно цяло, в което човешкото и божественото се преплитали. Всяка природна местност притежавала специални сили, които били отчитани от хората. Пример за това можем да видим в естеството на имената, които били давани на планини, реки и други природни забележителности. Повечето от тези имена са свързани с определени названия на божества, които обладавали специфични магически сили.

ІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІ


При келтското нашествие в Гърция през 278г. пр.Хр., когато вождът Брен влязъл в земите на Делфи и никъде не видял дарове от злато и сребро, а само каменни и дървени антропоморфни статуи, се присмял на гърците, че изобразяват боговете в човешка форма. В тази връзка Цезар споменава, че германите (респективно келтите) почитат единствено силите на природата.


Миграцията на келтите/галите става от Запад на Изток, т.е. от Европа към Азия :

Келтите се устремили на юг и изток, към богатите земи на културите от средиземноморието, с които до този момент търгували. Рим бил нападнат през 369г.пр.Хр., а Италия подложена на грабежи. През 279г.пр.Хр. придвижващи се през Балканите келти се опитали за разграбят храма в Делфи, след което продължили своя поход на югоизток до Мала Азия.




Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 15:36







Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 15:36







Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 15:38







Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 15:39







Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 15:40







Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 15:44







Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 15:44







Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 15:46







Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 15:47







Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 15:48







Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 15:50



Vennci би ли коментирал тези келтски предмети?



Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано06.10.06 16:31



Двуликият бог Янус се почитал като създател на света и небесния свод от хаоса. Жрец на Янус бил самит цар. Главни божества били "маните" - духовете на предците и "пенатите" - покровители на семейството. За покровители на общините и земите им се считали "ларите" - божествата на домашното огнище. Хората се покланяли на водата и огъня, а от древните богове - на Юпитер, Юнона, Минерва, Марс, Квирин, Диана, Венера. В процеса на сливане с гръцкия свят, римските богове се отъждествявали с гръцките, както следва: Юпитер със Зевс; Юнона с Хера; Диана с Артемида; Венера с Афродита; Виктория с Нике; Марс с Арес; Меркурий с Хермес и т.н.

ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ

Този Бог няма грачещ еквивалент !?!?!?!?!?!?!



Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано06.10.06 16:40






Древноримска монета с Янус.


ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ

Извор :



Теофилакт Охридски, византийският архиепископ на Цяла България: “.... когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели; той като премина през реката, наречена Истър (Дунав), дойде като тежък бич, изпратен от Бога върху западните краища (на империята). Те не познаваха името на Христа и със скитското си невежество служеха на Слънцето, Месечината и други звезди. Богът на Слънцето се наричаше при тях - ХОРС

Редактирано от Vencci* на 06.10.06 16:54.



Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано06.10.06 17:21



Явір Тодоров
Болгарія

БОЛГАРСЬКИЙ ПАНТЕОН
(Резюме)


Сонячна мати - вона зустрічається переважно в болгарському фольклорі. Піклується про свого сина Сонце, живе на краю світу, піклується за добробут людства. Вона є богинею плодючості, і втілює землю. Останнє підтверджується переказом, що коли розділились Небо і Земля, з'явився Місяць, а він є братом Сонця.

Сонце - він є образом який часто зустрічається в болгарському фольклорі. На відміну від фольклору литовців, германців, японців та інших народів, у нас Сонце є в чоловічою іпостассю. Він одружився із земною дівчиною, перемігши юнака; має сестру - Зірницю та Вечірницю, брата - Місяця. Сонце приносить плодючість та тепло. Живе на краю світу. Сонце народжується на початку року - Ігнажден-Коляда.

Місяць - в болгарській міфології постає переважно в чоловічій іпостасі, хоча сама назва "місяччина" наводить нас на жіночий образ. Він має чотири змінних образи. В фольклорі образ Місяця пов'язаний з різними повір'ями, які осягають майже усі сфери життя. Він, як і зорі, володіє магічною силою.

Денниця - ім'я можливо має зв'язок з авестійським словом "daena", використане пізніше в тюркській мові як "din". Воно нагадує і болгарське слово "ден" - світла частина доби. Отже можна етимологізувати це слово як "та що носить світло, віру". В фольклорі вона представлена як сестра Сонця, яка одружується із юнаком, втікаючи від Сонця. Вона є опікункою вівчарів та пастухів, а також володаркою хвороб. В книзі "Болгарський шаманізм" Анчо Калоянов я зустрів такий образ як Плеяди. Вони являють собою шість-вісім зірок і одна по центру. Вони називаються Стожарами і являють собою сезонних замісників Золотого стожару - Полярної зорі. З Денницею пов'язаний також 77-річний цикл, що має відношення до періоду Халеєвої комети. В народних піснях я знайшов різні імена - Яна, Янкулиці, Дена, Дана Ангела і та ін. Також імена жінок таких персонажів як - Ян, Янкул, Дан, Данкул, Бойдан.

Лада - присутня й у болгарському пантеоні та в обрядах ладування, лазарування, в одній пісні згадується про ріку Лада чи про дівчину Ладу. Її образ сильно зв'язаний з водою та дівочими ініціаційними обрядами. Зв'язок з водою наближає її до образу Яна, чиє ім'я на його батьківщині пов'язують з рікою, потоком часу, років. Про те каже проф. А. Калоянов в своїй книзі "Болгарські міфи". Така відповідність дає право вважати, що Лада є дружиною Янкула.

Змій - є господарем просторів та селищ. Він бореться з чужими зміями, забезпечує плодючість на просторах які він охороняє; викликає дощ. Також в образі змія криється бог дощу, грому та плодючості. Основні його вороги це халіти та ламіти, які є його сестрами та приносять самі лише лиха - зливи, тумани, потужні бурі і т. д. Змій, як і Сонце одружений з земною дівчиною, яка народила йому дивне дитя. Він наділений магічною силою і різними властивостями - може перетворюватись в різні предмети. Він є духом покровителем шаманів.

Самодиви, самовили, юди - то є покровительки життя та смерті, володарюють різними хворобами, які уміють лікувати, господарки джерел, мешкають в горах. Грають та танцюють; викрадають дівчат самовиди, потім їх убивають. З юнаками товаришують чи стають їхніми дружинами. Можуть літати, їдучи на шестикрилих оленях. На землі перебувають від Благовіщення до Усікновення, а весь інший час живуть в с. Змійкове, що знаходиться на краю світа. Суттєвим атрибутом самодивів є спеціальні ризи, які їм дозволяють літати, пояс зуниця - веселковий з переважаючим зеленим кольором. Ряд пісень представляють самодивів як будівничих градів, які знаходяться під небом між двома хмаринами. Ті гради збудовані для людських душ, себто померлих. Ті гради є язичницьким раєм, в якому померлі продовжують своє життя і займаються приємними справами. Інколи гради ці знаходять не на небі, а високо в горах. Самодиви є господарками раю та померлих, як і Господь в східних піснях.

Друга група

Богородиця - Вона є богинею плодючості та породіль. Відома під ім'ям св. Марії, Старої Божої матері. Вона є матір'ю Молодого Бога.

Ісус Христос - Якого ще досить часто називають молодим Богом. В піснях він зображається завжди малюком - немовлям, але то лише в колядних піснях - у день народження Ісуса Христа, яке співпадає з народженням Сонця, місце якого зайняв перший.

Святий Іван - Він один з найшановніших святих в болгарському фольклорі. Брав участь при розділенні неба, а можливо і землі що випливає з тексту однієї пісні з Македонії. При розділі неба йому дісталось опікувати кумівство і побратимство. Св. Іван постає як будівничий трьох церков, в яких священнодіють обряди - вінчання, хрищення та всепрощення. То його функції, які він править як перший священик, жрець. За християнським поконом св. Іван хрестив Молодого Бога, який як було сказано вище, відповідає Сонцю. Цей святий має три свята - Іванівдень, Еньовдень та Усікновення. Його ім'я Еньо пов'язане з персонажем із третьої групи, а саме з Старим Яно або Янкулом.

Святий Нікола - то є другий святий, якого повсюдно вшановують в Болгарії та він присутній у фольклорі. Св. Нікола постає як старший брат св. Івана. При розділі на небі на нього лягла відповідальність за північні моря - опікунство човнярами (гімджеїтами), як і "в службі і в трапезі". Такі функції визначають його, як і св. Івана, жерцем який відповідає за жертвоприношення і правильний хід обряду. В багатьох піснях він постає покровителем і подателем плодючості. Св. Нікола допомагає Молодому Богу уникнути страти на новий рік. Водночас окремі дослідники наділяють цього святого шаманськими функціями і діє він як шаман, головний жрець, допомагаючий іншим шаманам, жерцям, молільникам досягти Святої гори...

За столом св. Нікола починає співати (підносячи себе) і його дух відлітає аби рятувати геміджів в морі. Такий стан характеризує саме шаманів. В такий спосіб він став нарікатись головним святим. Святий постає як будівничий золотої церкви, а коли його не дістає на будівництво він позичає у свої сестри Ангелини - змії і вдовиці, котра живе під землею. Та церква схожа на каплицю, а швидше на дім жерця. В образі св. Ніколи багато дослідників бачать "слов'янського" Велеса, який постає жерцем - покровителем багатства, музики, він навчив народ сіяти та орати, лікувати, мудрості, він скеровує мандрівників, є зоряним пастухом. Багато з тих функцій належать Велесу, про що згадується в словнику древніх імен з "Влескниги", які підтверджують шаманізм його функцій.

Св. Ілля - Він є третім головним святим болгарського фольклору. При розділі на небі на нього перейшли обов'язки опіки літніми громами та блискавицями. Коли ділили землю йому припав Каравлашко, який не шанував християнського Бога та сімейні цінності. В одній пісні його функції як святого чітко представлені, це опіку плодючістю, різними хворобами, передання божих заповідей народу. Св. Ілля володіє ключами від раю, якими зачиняє та випускає дощові хмари. Святий також постає як борець з ламя, які шкодять родючості. Ті ж самі функції має св. Георгій, змієвий господар прикордоння. Окрім цих функцій св. Ілля є позивачем богів (святих) та царів до трапези на св. Петка чи св. Неділю. Жертовними тваринами на честь св. Іллі є бик та овен, а древні часи ще й олень. Відома легенда про самопожертву оленя, який з'являється в одне з двох свят (Георгієв день, Преображення) аби бути принесеним в пожертву. Усі ті жертви, пов'язані з Сонцем, а олень навіть з предками.

Св. Георгій - це один з найшановніших святих в Болгарії. Він вважається покровителем відродження природи та овечих стад. Святий постає як борець з ламя, які перешкоджають родючості природи. Св. Георгій завжди являється на білому коні. Його день пов'язаний з таємничими Плеядами та вважається одним із плеядових святих, заразом з його лисим братом св. Дмитром и св. Архангелом Михаїлом.

Св. Дмитро - Вірять, що св. Дмитро приносить зиму, доті як св. Георгій - літо. Свята цих двох святих накреслюють межу двох періодів - літом та початком зими. Св. Дмитро постає як білобородий старець, лисий брат Св. Георгія. На Дмитрів день робітникам дають вихідний. Хоча Св. Дмитро не є тим персонажем який часто зустрічається у болгарському фольклорі. В субота перед святом вшановують Дмитрове задушення. У древньоболгарському календарі день св. Дмитра припадав на суботу, що наводить на думку, що ті свята відзначались в один день.

Архангел Михаїл - Єдиний з усіх архангелів, що запосів в болгарськім фольклорі. Він постає як посланець Бога, він проводжає душу людини в рай або просто як посланець, виконує доручення Господа чи святих. Архангел Михаїл постає як власник стад і дев'яти сімей "костадинів", тобто царів. Відповідно однієї пісні Божа мати посадила три дерева, які родять золоті яблука. Ті дерева охороняє архангел, які він перераховує, той архангел то Михаїл. Якщо хто побачить яблука і візьме їх таємно від охоронця то використовує як ліки. З тої пісні постає ще одна функція архангела Михаїла, а саме лікувальна. Архангел Михаїл також вважається першим смертним царем і шаманом, якого можна порівняти з авестійським Йімою та водійським Ямою. Підстави для того дає пісня, в якій його ім'я пов'язане з Янкулом що має синів, названих "костадинами", то загальна назва царів. Це ім'я звичайно пов'язане з християнством.

Вогняна Марина - Вона є захисницею від пожеж. Вогняна Мирина має царське походження. Її матір'ю є цариця Домна, яка народжує її взимку, як і сонце. Свята є нареченою, що стане дружиною Сонця взимку на Георгіїв день. Її свято відзначається в середу влітку (17 липня) та відомий як Гарячниці, що тривають три дні. В цей день розпалюють новий, божий, дикий вогонь, який був загашений на першу Гарячницю (15 липня). Її ім'я подекуди поєднують з Богородицею і кажуть - свята Марія. Саме ж ім'я Марина може привести нас до слів "вогняна, сонячна", які походять з одного і того ж кореня що і східноіранське слова "mar", себто Сонце. В Странджі, Родопі та по течії р. Струма і р. Мєста ця свята відома як покровителька змій та лікування від їхніх укусів. Отже вона вшановується як знахарка та покровителька шлюбів. В одній пісні про розділ землі три світі, а саме - св. Ілля, св. Іван та св. Нікола називаються її братами.

Господь - в болгарському фольклорі його образ не має нічого пов'язаного з християнського розуміння. Називають його Вишнім або дідо господь. Постає як будівничий храму для людських душ, що робить його властителем життя та смерті. В фольклорі він зображується під двома образами - людиноподібним та рослиноподібним. В людиноподібній личині він зображається наїзником коня або сонячного оленя, який розділяє світ між святими після його сотворіння. В рослиноподібній личині він постає переважно як дерево. Дерево є символом що зображує світи, так само як і великий рід. Болгарський Господь не являє собою небо сам по собі, а власне творчі сили, які перетворюють хаос у лад. Дмитро Марінов зауважував, що в болгарському фольклорі немає слідів від його шанування як неба. Господь швидше є символом єдиної родини, а земля-матінка, є дружиною в тій родині. Він мешкає в одному домі. Існує вірування, що в давні часи Господь ходив і жив на землі, але опісля опинився на небі.

Третя група

Янкул - в різних частинах країни він зустрічається під різними іменами. Відомий як Янкул воєвода, Дан воєвода, Старий Яно, Данкул воєвода. Він постає як багата людина, що має багато стад та велику родину. Він називається баном, тобто управителем краю. В його образ вплетено багато жрецьких функцій, що його сильно пов'язує із св. Іваном, тими функціями є опікування кумівством та побратимством, вінчанням та хрещенням. Його син став царем за бажанням колядників. Одне з його імен - Дан. Жінку Янкула знають під ім'ям Янкулиця, Яна, Дана. Ті імена нагадують Денницю, сестру Сонця. Денниця є дівчиною змією, яка зустрічає Дана воєводу після полювання.
Хатня цариця - це ім'я тлумачиться виключно як господиня. Вона є матір'ю Вогняної Марини. В одній пісні вона постає як ластівка і летить по сліду св. Еньо в червоних хмарах. Хатня цариця є земною володаркою, але її ім'я є узагальнюючим, а також подібне на імя першої земної цариці - наприклад порівняйте зі скитською, яка зветься Табіті скитською царицею. Це може привести нас до наступного передбачення - якщо Сонячна матір є богинею землі в цілому, то Хатня цариця є богинею обмеженого простору - градів і також є шаманкою. Її шаманський образ (летюча слідом за св. Еньо) наближається й до св. Ніколи і до св. Івана. Хатню царицю можна до певної порівняти із "скитською" Табіті - богиня священного домашнього вогнища.

Частина тих функцій перейняла на себе Божа матір при запровадженні християнства.

Цар Костадин - то персонаж який часто в болгарському фольклорі. Найчастіше згадується в піснях про царство. Інша думка, що він можливо є образом візантійського імператора, який володіє Каравлашкою та Богданським. Цар Костадин є болгарським володарем. Він є персонажем багатьох пісень що дає підстави вважати, що ім'я Костадин є загальним для царів. В одній пісні цар Костадин показаний узурпатором влади, яку пізніше передає законному спадкоємцю, якого звуть Іванчо. Що нагадує св. Івана, а водночас дає підстави вважати, що св. Іван - Янкул є перший володар.

Дойна - є героїнею багатьох народних пісень, особливо колядок. Вона постає дочкою володаря, має дев'ять братів, що пов'язує її з архангелом Михаїлом. Дівчина Дойна зводить град і оголошує, що якщо хтось встигне його захопити то зможе одружитись з Дойною. В іншій пісні подібній змістом до згаданої говориться, що той град є Будим град. Цікавим є місце де розташовується град в тій пісні. Те місце знаходиться між небом і землею, а будували його найімовірніше Господь та самодиви. Можливо той град є язичницьким раєм а бо щонайменше мідний тік. Дойна якоюсь мірою наближається до Хатньої цариці і є найголовнішою по ній, обоє вони є бездітними поки володарюють. Різняться тим, що якщо Хатня цариця народжує дітей від живої істоти, то Дойна народжує дітей від каменю, які також перетворюються на камінь.

Ім'я Дойна вповні можливо означає "володарка, господиня", що походить від слова "domina".

Король Будин - цей персонаж рідко зустрічається в піснях, але тут ми розглядатимемо згадки що є в фольклорі поблизу граду Будин (Будим). Сама назва "король Будин" означає короля (володаря) граду Будим. В одній пісні він постає як володар, що має сина Михайла та доньку Ірину. Саме ці відомості наближає його до Дана воєводи, та до архангела Михаїла, які є володарями граду Будим. Дослідники пов'язують ім'я граду з Будапештом, а той може бути пов'язаний з ім'ям Відин, себто Бєдин.

Позаяк то є умовне місто - столиця Болгарської держави. Він є центральним - стожаром країни, відповідним Полярній зорі (Золотий стожар).

Після нашого викладу можна зрозуміти, що є 12 божеств, які увійшли в болгарський фольклор тим або іншим чином. То є Сонячна мати (Стара Божа матір, Богородиця), Сонце (Ісусу Христос, Молодий Бог), Місяць, Денниця (Яна, Дана), Янкул (Дан, Старий Яно; св. Іван), св. Ілля, св. Нікола, св. Вогняна Марина, Архангел Михаїл, св. Дмитро, св. Георгій, Господь. До них можна також додати Хатню царицю, з якою буде 13.

Основним елементом народних пісень є родина та продовження Роду. Тому підпорядковані і боги. Вони діляться на дві групи, які вступають в родинні стосунки. В витоках першої родини є Сонячна мати, в другої Хатня цариця. Від роду Хатньої цариці походить людський рід і найголовніше владарський і жрецький роди. Вони поділяють країну на три частини, а потім на дев'ять. Для такого висновку може вистачити лише розгляду пісні на зразок "поділу землі святими" синам Михаїла, яких є дев'ять і яких нарікають "касатадинами", тобто царями.

Закінчення

Все життя болгарського народу пов'язане з шануванням древніх богів, які створили світ та життя, як і закони за якими усе те розвивається. Центром древньої віри є рід та родина, творені довкола домашнього вогнища. Народ вшановує своїх предків і вірить, що вони захищають народ від усякого лиха, а тому люди прагнуть до примноження роду. Найбільшим скарбом для древнього болгарина була родина, яка згадується в багатьох народних піснях. Засновники нашого роду піднялись на небо і стали богами. Ними були не лише перші володарі, але й жерці, засновники обрядів та звичаїв. Самі боги створювали родини, як ми це побачили з дослідження. Вони ж опікуються примноженням добробуту.
В болгарському народі всякий голова роду і його дружина є жерцями та проводять основні дійства в усіх обрядах. А старійшина селища є головним жерцем в громадських обрядах і звичаях. Форма сім'ї та роду впливає і на державний рівень - царя який і є верховним жерцем, в ньому відбито образ верховного небесного Бога, який поставив царя на престол.

Література:

1. Калоянов, Анчо. Български митове. С. 1979
2. Калоянов, Анчо.Българският шаманизъм. С.1995
3. Калоянов, Анчо. Добър юнак с добра коня.В.1986
4. Димитрова, Иваничка. Българска митология. С. 1981
5. Народна поезия и проза. Т.2,Т.4. С.1988
6. Вековно наследство.т.1.С.1976
7. Венедиков, Иван. Медното гумно. С. 1995
8. Венедиков,Иван. Златният стожер на прабългарите. С. 1987
9. СбНУ т.2-т.60 С.1880-1994
10. Дражева, Райна.Гергьовден. С.1982
11. Ганева-Райчева, Валентина.Еньовден.С.1990
12. Василева,Маргарита.Коледа и Сурва.С.1988
13. Беновска-Събкова,Милена.Змеят в българския фолклор.С.1995
14. Веркович, Стефан И.Народне песме македонски бугара. С.1980 (фототипно издание)
15. Братя Миладинови.Български народни песни. С.1981 (фототипно издание)
16. Влескнига.Омск 2000



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано06.10.06 17:26



Янкул - в різних частинах країни він зустрічається під різними іменами. Відомий як Янкул воєвода, Дан воєвода, Старий Яно, Данкул воєвода.

-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.

Идеята за "Видьовден" е свързан пряко с Бог Янкул / Янус
При христяните Видьовден отговаря на т.н. "Второ пришествие" и др.



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Last_Roman (PRAEFECTUS URBI)
Публикувано06.10.06 17:33



сега и на украински ли проговори?



Vae victis


Тема Re: История на галите.нови [re: Last_Roman]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано06.10.06 17:59



Бог Янкул се отъждествява с римсикият Юпитер !?!?


Юпитер :

мит. Върховен бог в древноримската митология, първоначално бог на светлината, господар на небето и другите богове; властелин на гърма и светкавицата, покровител на войската.

ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ


сега и на украински ли проговори?



Предполагам е разбираемо ...


На "прабългарски" няма никъде нищо ...
Що ли ?!?!?





Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 18:15







Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 18:18



49. Юпитер (лат.IVPITER) :








Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 18:19







Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 18:20







Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 18:22





Юпитер!



Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 18:24







Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 18:27







Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 18:28







Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано06.10.06 18:28



"IVPITER FVLGVR" (Бог грозы),

Странно.

Каква ли е връзката със Светкавицата Болг !??



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 18:53







Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано06.10.06 18:54



Хърс е бог на зимното слънце - старото слънце, което се смалява (денят се скъсява) и на 22-ри студен (декември) умира, победено от мрака, от злите сили на Чернобог. Но на 23-ти студен Хърс възкръсва, прераждайки се в новото слънце Коледа. Във връзка с това Хърс се почита и като бог на оздравяването, лечителството, оцеляването, победата над болестта, господар на билките, майстор-баяч, а оттам - бог-мъдрец.

_+_+_+_+_+_+_+_+_+_+_+_+_+_+_


Бог Хор, Бог Хорс/Хорос или Бог Христос !?!?



Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 18:58





Бог Хор!



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано06.10.06 18:58



ТОВА ОТ КЪДЕ СЕ ВЗЕ !?! :



Кой е словено-болгарският Бог Хорс / Хор / ХристосТема Re: Легендата за Коледа и бог Хорс / Хор, Христос [re: Vencci*] ... Хорс = Бог Хор, Хорос, Орос, Христос, Хорпей / Орфей / и др. : Хорс ...
clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=pravoslavie&Number=1946228112&page=0&view=collapsed&s... - 65k - Кеширана - Подобни страници




Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 18:58







Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 19:00







Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 19:00





Хорс!



Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 19:03







Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 19:04







Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 19:04







Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 19:06







Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано06.10.06 19:06



Хорс
Материал из Википедии — свободной энциклопедии
Перейти к: навигация, поиск
Хорос — бог солнечного диска. Почитание отдельно солнца как планеты и солнечного света, встречается у многих народов. Так, у этрусков бог солнечного диска — Усил, а света — бог Каве; у древних греков солнечный диск — Гелиос, а свет — Аполлон; у русичей бог солнечного света Дажьдьбог, а бог солнечного диска — Хорс.

Имя этого бога упомянуто в русских летописях пантеоне кн. Владимира, в апокрифе «Хождение Богородицы по мукам», в Поучениях против язычества: «Об идолах Владимировых», «Память и похвала Владимиру» и «Житии блаженного Володимера», «Слове некоего Христолюбца», «Слове о том, како первое погани суще языци кланялися идолом», поминается он в «Беседе трех святителей».

«Слово о полку Игореве» свидетельствует о некоем ночном пути Хорса, ибо Всеслав рыскал в образе волка именно ночью: «Всеслав князь людем судяше, князем грады рядяше, а сам в ночь волком рыскаше; из Кыева дорискаше до кур Тмутороканя, великому Хорсови волком путь прерыскаше». «Слово и откровение святых апостолов»: «в прелъстъ великоу не внидят мняще богы многы пероуна и хорса дыя и трояна и инiи мнози ибо яко то человецы были суть старейшины пероунь в елинахъ, а хорсь въ Кипре, Троянь бяше царь в риме.»

Приветствуя Хорса, славяне водили хороводы и строили ему святилища — хоромины, хоромы. В православии ассоциируется с Георгием Победоносцем и как солярный бог должен быть всадником и змееборцем, вероятно, он бог миропорядка в чем-то схожий с Митрой.

Немец Вундерер, путешествовавший по Руси позже 1581 года описал изображение Хорса близ Пскова : «Корс (то есть Хорс), который стоит на змее, имея в одной руке меч, а в другой — огненный луч».

С именем Хорса, вероятно, связаны в русском языке такие слова: хорошо, хорувь, хор, связанные с истинным порядком вещей (правью) и совместным делом. Хорс — бог миропорядка, связанного с ходом солнца.

Отметим, что корни «хоро» и «коло» семантически связываются с понятием круглого. Хоровод — круг из взявшихся за руки людей идущих по кругу, хоромы — круговая застройка, хоругвь — нечто объединяющее воинский круг. С корнем «коло» связаны такие круглые предметы, как колокол, колобок (круглый бок), кол, коловорот. В сербском языке коло — хоровод. Последнее понятие напрямую связано с изменением солнечных циклов.

(Источник: Д. А. Гаврилов, А. Е. Наговицын. Боги славян. Язычество. Традиция. — М.: Рефл-Бук, 2002)



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 19:06







Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано06.10.06 19:09



коло в колобър ....




Отметим, что корни «хоро» и «коло» семантически связываются с понятием круглого. Хоровод — круг из взявшихся за руки людей .

Редактирано от Vencci* на 06.10.06 19:12.



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано06.10.06 19:11







Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано10.10.06 11:53



За справка виж тази статия на Емил Захариев :






Привет !



Тема Re: История на галите.нови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано10.10.06 12:25




Бог Хорс
Славянская мифология
Хорс
Виктор Корольков Хорс - славянский бог Солнца - светила, сын Рода, брат Велеса
Не все боги у славян и русов были общими. Например, до прихода на берега Днепра русов здесь не знали Хорса. Лишь князь Владимир установил его изображение рядом с Перуном. Зато он был известен у других арийских народов: среди иранцев, персов, зороастриицев, где поклонялись богу восходящего солнца — Хорсету. Это слово имело и более широкое значение — «сияние», «блеск», а также «слава», «величие», иногда
«царское достоинство» и даже «хварна» — особая отмеченность богами, избранность.
Ученые долго не могли определить природу русского бога Хорса. Получалось, что на Руси одновременно существовало, по крайней мере, три бога солнца: Даждьбог, Хорс и Ярило. В чем состояло их различие?
Даждьбог противостоял миру Тьмы, Нави. Он олицетворял собой небесный свет, проливающийся на землю, в мир Яви. Он есть всегда, даже в дождливый и пасмурный день, когда небо затянуто тучами. Это был Белый сеет, которым называли наш мир, так и говорили: «Обойти весь белый свет». Совсем иное дело, когда светит солнце: на душе сразу становится веселее, и жизнь кажется прекрасной.
Хорс — бог солнечного, желтого, света. Солнечное настроение и имя бога отражены во многих наших словах: хороший, похорошеть, прихорашиваться, а также — хоровод, хоромы. У многих народов словом «хоро» обозначали солнечный диск, круг. Отсюда и название танца по кругу и круговых построек. Даже город Корсунь раньше назывался по имени бога солнечного света — Хорсунь.
А все неприятное, несимпатичное, лишенное радости, называлось нехорошим. Скажут «нехорошо!» — и будто солнце скроется за тучи, ветром студеным повеет. И дело тут не только в настроении, а еще и в том, что при солнечном свете любое дело спорится, наливаются соком колосья и плоды. Поэтому Хорс считался заботливым помощником земледельцев. На Руси о нем пели песню:
Идет полем мужик-пахарь,
Над ним идет Добрый Знахарь,
А что мужик в поле робит,
То и Знахарь в Небе дробит!
Это означало, что все происходящее на нашей земле — в мире Яви, повторяется и в небесном мире — Прави. Пашет мужик поле, а над ним следом идет Хорс, пашет Синюю Сваргу. Так что Хорс был небесным тружеником и за то получил признание людей. «Хороший бог, труженик», — с уважением говорили о нем.
Хоровод
Роспись А.Кругликов
При этом Хорс никогда не появлялся один, а всегда в компании с другими богами. Не может, например, солнце быть без дневного света, поэтому Даждьбог и Хорс всегда рядом. Но одних только света и солнечного тепла для хорошего урожая недостаточно, нужен еще и дождь, а уж это прямое дело других богов. Подует Стрибог, нагонит Перуновы тучи, тот громыхнет, вспыхнут молнии и прольется небесная влага на поле. И тогда будет хороший урожай.
Культ солнца-светила известен уже у земледельцев Неолита, а в бронзовом веке он стал ассоциироваться с образом всадника. Днем этот всадник медленно двигается по небу, а ночью возвращается обратно по подземному «Морю мрака», чтобы утром вновь появиться на небосклоне. Имя «Хорс» происходит от корня «хор», обозначает «круг», «окружность», что так же отражается его связь с солнцем.
В «Повести временных лет» рассказывается, что изображение Хорса стояло в Киеве на холме в числе главнейших богов.
А автор «Слова о полку Игореве» пишет, что Всеслав Полоцкий, превратившись в волка, перебегал путь великому Хорсу. "Всеслав князь людем судяше, князем грады рядяше, а сам в ночь волком рыскаше; из Кыева дорискаше до кур Тмутороканя, великому Хорсови волком путь прерыскаше".
Культ Хорса был настолько популярным, что не угас с появлением христианства. В апокрифическом памятнике «Хождение Богородицы по мукам» записано:
«Хорса, Велеса, Перуна на боги обратила».
То есть, говориться о том, что славянами был создан культ упомянутых богов.
Имя бога Хорса упомянуто во многих русских летописях: пантеоне кн. Владимира, в апокрифе "Хождение Богородицы по мукам", в записях "О идолах Владимировых", "Память и похвала Владимиру" и житии "блаженного Володимера"; "Слове некоего Христолюбца", "Слове о том, како первое погани суще языци кланялися идолом", поминается он и в "Беседе трех святителей".

Немец Вундерер, путешествовавший по Руси позже 1581 года описал изображение Хорса близ Пскова : "Корс (т.е. Хорс), который стоит на змее, имея в одной руке меч, а в другой - огненный луч". Надо отметить несомненно значительный труд исследователя из России Алексея Бычкова, который, привлек множество недоступных нам ранее западных источников , похожим образом описывающих Хорса (и ряд иных славянских богов в позднем средневековье).

С именем Хорса, вероятно, связаны в русском языке такие слова: хорошо, хорувь, хор, связанные с истинным порядком вещей (правью) и совместным делом. Хорс - бог миропорядка, связанного с ходом солнца. Хорс и Даждьбог соотносятся как греческие Гелиос и Аполлон. Бог Нави мог именоваться в противоположность ему Черным Хоросом, т.е. тем же солнечным диском, но находящимся на ночной стороне мира. Образ восходит ко временам глубокой древности и змееборческому мифу. Возможно, у сколотов это Колоксай (Солнце-царь) - сын Таргитая (кузнеца Сварога), и тогда бог Хорс - Сварожич.

Корни "хоро" и "коло" семантически связываются с понятием круглого. Хоровод - круг из взявшихся за руки людей идущих по кругу, хоромы - круговая застройка, хоругвь - нечто объединяющее воинский круг. С корнем "коло" связаны такие круглые предметы, как колокол, колобок (круглый бок), кол, коловорот. Последнее понятие напрямую связано с изменением солнечных циклов.
Главная часть празднеств, посвященных Хорсу, - массовые танцы, после которых ему приносят жертву - специально приготовленные кушанья. Кстати отсюда видимо и появилось слово «хоровод», а так же «хорошуль» - круглый ритуальный пирог - курник.
День Хорса - воскресение, как и у Даждьбога, металл - червоное золото. Дни Хорса совпадают с любым солнцеворотом, например, летним - 21 по 25 июня (Купала), осенним - 21 - 23 сентября (Овсень Малый, Таусень, Осенний Хорос). Непременный атрибут почитания Хорса - хороводы.

Литература
Мифология древнего мира, -М.: Белфакс, 2002
Б.А.Рыбаков «Язычество древних славян», -М.: Русское слово, 1997
В.Калашников «Боги древних славян», -М.: Белый город, 2003
Д.Гаврилов, А.Наговицын «Боги славян. Язычество. Традиция», -М.: Рефл-Бук, 2002

ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ

Инфото е взето от :

Редактирано от Vencci* на 10.10.06 12:31.



Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: Vencci*]  
Автор XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ (cana sub igo)
Публикувано10.10.06 13:35



+ Въ Египетъ - Тинитска династия. Ви+Тини въ Анатолия и на Бал+кана, ТИНИ - около Мраморно море, Л(Атина), Латини на Апенините!? Тинк(а,о), Тинт:ява и т. н..



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано10.10.06 13:36



Пак там сравни Бог Хор с Хорос / Хорс / :

Бог Гор
Египетская мифология
Бог Гор, рельеф
фрагмент, 1320 г. до н. э. Гор, Хор ("высота", "небо"), в египетской мифологии бог неба и солнца в облике сокола, человека с головой сокола или крылатого солнца, сын богини плодородия Исиды и Осириса, бога производительных сил. Его символ — солнечный диск с распростертыми крыльями. Первоначально бог-сокол почитался как хищный бог охоты, когтями впивающийся в добычу. Согласно мифу, Исида зачала Гора от мертвого Осириса, коварно убитого грозным богом пустыни Сетом, его братом. Удалившись в глубь болотистой дельты Нила, Исида родила и воспитала сына, который возмужав, в споре с Сетом добивается признания себя единственным наследником Осириса. В битве с Сетом, убийцей своего отца, Гор сначала терпит поражение - Сет вырвал у него глаз, чудесное Око, однако затем Гор одолел Сета и лишил его мужского начала. В знак подчинения он положил Сету на голову сандалию Осириса. Свое чудесное Око Гор дал проглотить отцу, и тот ожил. Воскресший Осирис передал свой трон в Египте Гору, а сам стал царем загробного мира. Бог Гор
Статуя Гора 1290г. до н.э.

Литература
Мифология древнего мира, -М.: Белфакс, 2002
Легенды и мифы Древнего Египта, -М.: Летний Сад, 2001


Галерея живописи Энциклопедия мифологии Вверх

При использовании материалов сайта ссылка на проект Планета Gods Bay приветствуется!







Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано10.10.06 14:06



Списък на известните тракийски племена :
--------------------------------------------------------
акрокомаи
агриани: (западна Тракия, между Хемус и Родопите)
апсинти: (на Егейско море, град Апсинтус (Apsynthus)
асти: (между Странджа и Хемус, град Кипсела (Cypsella)
бастарни
бени: (край река Хебър (Hebros)
беси: (южни Родопи, град Бесапара (Bessapara)
бизалти: (край река Струма, до Хелеспонт (Hellespont)
бистони: (на Егейско море, между реките Места (Nestus) и Хебър (Hebros)
битини: вж. витини
бриги: (край Адриатическо море)
бризи
венети: вж. енети
витини (bithyni): (край река Струма (Strymon), през 8 век пр.н.е. се изселили в Мала Азия и образували областта Витиния (Bithynia)
дардани: (край Дарданелите)
дентелети (дантелетаи): (днешна Югозападна България)
денгери
дерони: (югозападна Тракия)
дерзаи: (северното крайбрежие на Егейско море)
дии: (в Родопите)
диобеси: (планинско племе)
долонки: (потомци на витините и тините)
дрози: (между реките Места и Хебър)
едони: (югозападна Тракия и Македония, град Амфиполис (Amphipolis)
елети
енети (венети): (живяли между племената дардани и трибали, преместили се в Мала Азия, където образували племето на пафлагоните)
гети: (северна Тракия, от двете страни на река Дунав)
каелети (коелети): (край река Хебър до Егеите)
каени (кени): (край Черно море (Pontus Euxinus), град Кипсела (Cypsella)
кабилети: (край град Ямбол - Кабиле (Cabyle)
кабири: (на остров Самотраки)
карбилези
кари: (живяли в днешна Добруджа, изселили се в Мала Азия и образували провинция Кария)
каукауни
кикони (cicones): (между реките Места и Хебър, край Хелеспонт (Hellespont)
коилалети
корели (корали): (източна Стара планина (Haemus), град Кипсела Cypsella)
корпиали: (край Пропонтида до Босфора)
крестони: (северното крайбрежие на Егеите)
лаиаи: (край река Струма (Strymon)
лики
мадуатени: (край град Кипсела Cypsella)
меди (маеди): (югозападна Тракия, река Струма (Strymon)
маиони
мигдони: (между градовете Пела (Pella) и Амфиполис (Amphipolis), край река Ехедорус (Echedorus)
мизи: (потомци на племето моези, изселили се през 2000 пр. Хр. в Мала Азия и основали там провинция Мизия)
моези (moezi): (северозападна Тракия, между Хемус и Дунав)
одриси: (източни Родопи, край Адрианополис, край реките Арда, Тунджа, Хебър, Ергин, Места)
одоманти
пайони (paeoni): (западна Тракия и Илирик, край река Аксиос (Аxios)
паити: (край Егеите, съседи на племето бистони)
пафлагони: (в Мала Азия, вж. „енети“)
прианти
пирогери
сабии (sabis)
самаи: (източно от реката Хебър)
сапаи (saepai): (между градовете Абдера и Адрианополис)
сатри: (южни Родопи, до Егейско море)
селети: (североизточна Тракия, между Стара планина (Hаemus) и река Панисос (Panysos)
серди (сарди): (край София (Serdica)
сигини (syginni): (северозападна Тракия, северно от Дунав)
синти (sinthi): (съседи на пайоните)
сюнти, саии (synthi, saii): (на островите Лемнос и Халкидике, Синтония (Sinthonia)
терици: (североизточна Тракия)
тини (thyni): (между град Византион и Странджа-планина)
траузери: (в западните Родопи)
трери: (западна Тракия, край река Искър (Oescus), край София (Serdica)
трибали: (по-рано са живяли край река Морава, по-късно в северозападна Тракия, река Искър (Istros)
трилатаи: (западна Тракия, река Искър (Oescus)
уекри
усдицези: (североизточно от племето бени, до Стара планина)
фрагонди: (между реките Струма (Strymon) и Места (Nestus)
фриги (phrygi): (старо македонско племе, между 2000 – 1200 пр. Хр. постепенно се изнесли в Мада Азия, където образували Фригия (Phrygiа)

ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ


Тини~Витини~Битини~Латини и др.

Най-древната епоха в Египет е наречена Тинитска / !? /.
+ ок 3100-2686 г.
Напълно е възможна връзката на тази династия с траките.
Според СГАН трако-египетските контакти бяха табу в изследванията на БАН.

Всепризнат факт е, че древноегипетският е сроден с галийските наречия и говори / гали~келти, траки, словени и др. / Противници на този факт са чифутите, грачовете и "съветската наука".


ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ

За галите / келтите виж това :


Редактирано от Vencci* на 10.10.06 14:57.



Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано10.10.06 14:23



Лични български имена започнащи със ГАЛ :

ГАЛEН - оригиналната форма на Галин, от фамилното име на известния римски анатом Клавдий Гален (129 - 212 н.е).

ГАЛEНА - женска форма на Галeн.

ГАЛЕНТИН - eднo име c нeвepoятнa иcтopия :o). Имaлo eднo вpeмe дядo Въльо. Ha дядo Въльо мy ce poдилo внyчe, кoeтo пo cтap български oбичaй peшили дa кръстят нa нeгo. Poдитeлитe, oбaчe, били "мoдepни" и peшили дa кръстят дeтeтo Валентин. Дoтyк дoбpe, oбaчe пoпът нe caмo нe бил "мoдepeн", нo явнo бил и дocтa paзceян, зaщoтo зaпиcaл иметo кaтo Галентин. B eyфopиятa пoкpaй кръщeнeтo poдитeлитe нe зaбeлязaли гpeшкaтa нaвpeмe и тaka ce пoявил Галентин :o). Благодаря на Галентин (внyк нa пъpвия Галентин) за тaзи иcтopия :o).

ГАЛИМИР - вариант на Галин.

ГАЛИН - форма на Гален, което пък е латинизиран вариант на гръцкoтo galini - тишина. Галин празнува на 10 март - мчци Кодрат и Галина.

ГАЛИНА - спокойствие, тишинa (oт гръцкoтo galini). Галя и Галина празнуват на 10 март - мчци Кодрат и Галина. Благодаря на Дpaгoмиp Paдyлoв и на iri за товa значение :o).

ГАЛЯ - кpaткa форма на Галина.




ІVІІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ

ГАЛИНА - спокойствие, тишинa (oт гръцкoтo galini).
Дрън-дрън !!!

А какво е : Галина Бланка !?

Редактирано от Vencci* на 10.10.06 14:27.



Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано10.10.06 15:27



Тези обичаи не бяха ли български ???




Това например :



Регионалните келтски народни източници, като историята за Кухулин в Ирландия, представят картинно описание на вземането на човешка глава. Подобно натуралистично описание правят и някои античните автори. Диодор Сицилийски например (цитирайки Посейдон?) отбелязва:

“Те отрязват главите на убитите в битката врагове и ги привързват към вратовете на конете си. Тази кръвава плячка предават на помощниците си за да я запазят като трофей, докато в същото време подемат с все сила благодарствен химн в чест на боговете и изпяват песен на победата. Приковават главите върху вратите на къщите си, така както правят някои с диви животни след успешен лов. Те балсамират главите на храбрите противници в кедрово олио и ги съхраняват грижливо в сандък, като ги показват с голяма гордост на странниците. Казват им, че за тази или онази глава един от техните предци, баща му или самият домакин, отказал в замяна на главата злато, равно на теглото и.”

Интересно е да се разбере защо е била предлагана такава сума? Дали защото родът на убития е искал да си възвърне обратно тленните останки на свой близък за да бъдат погребани?

Ливий ни е оставил сведение от 3-ти в след Хр., в което съобщава, че след като пленили римския консул Луций Постумиус в северна Италия, боите “съблекли дрехите му, отрязали му главата и триумфално понесли плячката си към най-светия от своите храмове. Там изчистили главата и по свой обичай позлатили черепа, който продължил да им служи като свещен съд, чрез който правили излияния или жреците и храмовите служители ползвали като купа за пиене.”

ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ


Ливий ни е оставил сведение от 3-ти в след Хр., в което съобщава, че след като пленили римския консул Луций Постумиус в северна Италия, боите “съблекли дрехите му, отрязали му главата и триумфално понесли плячката си към най-светия от своите храмове. Там изчистили главата и по свой обичай позлатили черепа, който продължил да им служи като свещен съд, чрез който правили излияния или жреците и храмовите служители ползвали като купа за пиене.”



Редактирано от Vencci* на 10.10.06 15:35.



Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано10.10.06 15:50







Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано10.10.06 15:53







Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано10.10.06 15:55







Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано10.10.06 15:58







Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано10.10.06 16:08







Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано10.10.06 16:13







Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано10.10.06 16:35



VOLCAE TESTOAGES ???

,
живяли в района на р. Буг, предполагаемата Болга,
която се влива в Северно море.

Инфо :






Volcae Tectosages, a people of South Gallia, having the cities Iliberis, Ruscino, Tolosa Colonia, Cassero, Carcaso, Baeterrae, and Narbo Colonia, of which Tolosa was the chief, and which was plundered by Q Servullius Caepio, consul in 106 BC. Their coins at one time were confounded with those of Volcae Arecomici, but their different style and the occurance of VOL only without the AR or AREC have led to their assignment to the Volcae Testosages:

1. Obv: Laureate head of Apollo left. Rev: VOL, horse galloping to left, a wheel with four spokes below; silver
2. Obv: Rude head of Apollo (?) left. Rev: an axe and large cross (as on Medieval coins), in the angles various symbols; silver.


пак там :

Volcae Arecomici, a people of South Gallia, having for their chief city Nemausus Colonia. Their coins are:
1. Obv: Bare head right, AR before. Rev: VOLC between the spokes of a wheel; silver
2. Obv: Head of Diana right, AR before. Rev: VOLC, an eagle with expanded wings holding a palm branch in one claw and a wreath in the other; the whole within a laureal wreath; bronze.
3. Obv: VOLCAE, head of Diana right, wreath before. Rev: AREC, a figure in toga standing left, branch of laurel before; bronze.



Редактирано от Vencci* на 10.10.06 16:43.



Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано10.10.06 18:09



VOLCAE ???

Etymology
Some believe that the name Volcae is related in some manner to the English word "folk", derived from Proto-Germanic *fulka "people" or "host". This is dubious, since it would imply a loan from Germanic to Celtic. Another posibility would be derivation from PIE ulkwos "wolf" (c.f. Russian volk).

Болга е със значение Боллик~Веллик / велик, могъщ /, а не "волк" или "фолк" и други.

Още инфо :


showing the relative position of the Volcae tribe.The Volcae in the 2nd century BC were a large and powerful nation of Gaul.

Contents [hide]
1 Overview
2 Etymology
3 Volcae Arecomici
4 Volcae Tectosages
5 References



Overview
They mainly lived in the province of Gallia Narbonensis, and occupied the district between the Garonne River (Garumna), the Cévennes (Cebenna mons), and the Rhône River (or even farther to the east in earlier times), corresponding roughly to the old province of Languedoc. They were divided into two tribes, the Arecomici on the east and the Tectosages (whose territory included that of the Tolosates) on the west, separated by the Hérault River (Arauris) or a line between the Hérault River and the Orbe River (Orbis). The Volcae were free and independent, had their own laws, and possessed the jus Latii. The chief town of the Tectosages was Toulouse (Tolosa); of the Arecomici, Nîmes (Nemausus); the capital of the province and residence of the governor was Narbonne (Narbo Martius). It was said that there was an early settlement of Volcae Tectosages near the Hercynian Forest (Hercynia Silva) in Germany; Tectosages was also the name of one of the three great communities of Gauls who invaded and settled in Asia Minor in the country called after them Galatia.


Etymology
Some believe that the name Volcae is related in some manner to the English word "folk", derived from Proto-Germanic *fulka "people" or "host". This is dubious, since it would imply a loan from Germanic to Celtic. Another posibility would be derivation from PIE ulkwos "wolf" (c.f. Russian volk). This is also unlikely, since the expected P-Celtic form of the word would be volp-. A more likely suggestion is a derivation from PIE *velk, a word for water or dampness (Old Irish failc "bathe"; cognate to English wallow, welkin [1]; c.f. Volga), according to which the Volcae would have been the "river people" [2]. The Proto-Germanic sound change that changed Volcae into *walha is known as Grimm's law, so that the contact between the Volcae and the early Germanic tribes would have occurred before that sound change, in the later 1st millennium BC.

The Volcae are consequently believed to have originally been settled north-east of the Rhine, in what is now western and central Germany in the basin of the Weser River where there are toponyms of supposed Celtic origin. Julius Caesar mentioned the Volcae Tectosages as a Celtic tribe which still remained in western Germany. For some time, the Volcae would have blocked Germanic expansion southwards. It is consequently not surprising that it became the generic name for Celts and later also for the Romans, contained in Wales, Wallachia, Wallonia, and walnut (see also Etymology of Vlach).


Volcae Arecomici
The Volcae Arecomici of their own accord surrendered to the Roman Republic in 121 BC, after which they occupied the Roman province of Gallia Narbonensis (the area around modern day Narbonne), the southern part of Gallia Transalpina. They held their assemblies in the sacred wood of Nemausus, the site of modern Nîmes.


Volcae Tectosages
The territory of the Volcae Tectosages lay outside the Roman Republic, to the southwest of the Volcae Arecomici. From the 3rd century BC, the capital city of the Volcae Tectosages was Tolosa (modern Toulouse), which was incorporated into the Roman Republic as part of the province of Gallia Aquitania with the conquest of Gaul by Julius Caesar in 52 BC.


References
This article incorporates text from the Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, a publication now in the public domain.

ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ




The Volcae in the 2nd century BC were a large and powerful nation of Gaul.


Редактирано от Vencci* на 10.10.06 18:27.



Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор Last_Roman (PRAEFECTUS URBI)
Публикувано10.10.06 18:43





Vae victis


Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано10.10.06 19:02









Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано10.10.06 19:03









Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано10.10.06 19:05









Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано10.10.06 19:05










Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано10.10.06 19:29



Geltae и getae са толкова еднакви като изписване, че не знам накъде повече. Гети=келти е доста интересно и не е задължително да е невярно. Важното е да видим какво знаем за келтите и тогава да отсъдим.

/ мнение на Боян /

Сравненията гети~гелти~келти и готи~гети~хети са близки.



Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: Last_Roman]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано10.10.06 19:46



Dacia
From Wikipedia, the free encyclopedia

Roman Dacia

Dacia, in ancient geography the land of the Daci, named by the ancient Greeks Getae, was a large district of Southeastern Europe, bounded on the north by the Carpathians, on the south by the Danube, on the west by the Tisa, on the east by the Tyras or Nistru, now in eastern Moldova. It thus corresponds in the main to modern Romania and Moldova, as well as parts of Hungary, Bulgaria and Ukraine. The capital of Dacia was Sarmizegetusa. The inhabitants of this district are generally considered as belonging to the Thracian stock.

Contents [hide]
1 Name
2 Geography
3 Culture
4 Religion
5 Society
6 Occupations
7 Language
8 Political entities
9 Roman conquest
10 See also
11 References
12 External links



[edit]
Name
The Dacians were known as Geton (plural Getae) in Greek writings, and as Dacus (plural Daci) and Getae in Roman documents; also as Dagae and Gaete— see the late Roman map Tabula Peutingeriana. Strabo tells that the original name of the Dacians was "daoi", which could be explained with a possible Phrygian cognate "daos", meaning "wolf". This assumption is enforced by the fact that the Dacian standard, the Dacian Draco had a wolf head.

[edit]
Geography

Dacian Kingdom, during the rule of Burebista, 82 BC.Towards the west Dacia may originally have extended as far as the Danube where it runs from north to south at Waitzen (Vacz). Julius Caesar in his De Bello Gallico (book 6) speaks of the Hercynian forest extending along the Danube to the territory of the Dacians. Ptolemy puts the eastern boundary of Dacia Trajana as far back as the Hierasus (Siret river, in modern Romania).

The extent and location of the later geographical entity Dacia varied in its four distinct historical periods (see History, below);

The Dacia of King Burebista- 82-44 BC, stretching from the Southern Bug river in what is today Ukraine to the Danube in what is today Slovakia, and from the Balkan mountains in what is today Bulgaria to Transcarpathia in what is today Ukraine
The Roman province Dacia Trajana, established as a consequence of the Dacian Wars during 101-106, comprising the regions known today as Banat, Oltenia and Transylvania.
The later Roman province Dacia Aureliana, reorganised inside former Moesia Superior after the abandonment of former Dacia to the Goths and Carpi in 271.
[edit]
Culture
Based on archaeological findings, the origins of the Dacian culture are believed to be in Moldavia, being identified as an evolution of the Iron Age Basarabi culture.

The Dacians had attained a considerable degree of civilization by the time they first became known to the Romans.

[edit]
Religion
Main article: Dacian mythology

Dacian Sanctuary at Sarmisegetuza Regia.According to Herodotus History (book 4) account of the story of Zalmoxis (or Zamolxis), the Getae (speaking the same language as the Dacians - Strabo) believed in the immortality of the soul, and regarded death as merely a change of country. Their chief priest held a prominent position as the representative of the supreme deity, Zalmoxis. The chief priest was also the king's chief adviser. The Goth Jordanes in his Getica (The origin and deeds of the Goths), gives account of Dicineus (Deceneus), the highest priest of Buruista (Burebista).

Besides Zalmoxis, the Dacians believed in other deities such as Gebeleizis.

[edit]
Society

Comati
Buridava Residential Pallace Reconstruction.Dacians were divided into two classes: the aristocracy (tarabostes) and the common people (comati).

The aristocracy alone had the right to cover their heads and wore a felt hat (hence pileati, their Latin name).

The second class, who comprised the rank and file of the army, the peasants and artisans, might have been called capillati (in Latin). Their appearance and clothing can be seen on Trajan's Column.

Dacians had developed the Murus dacicus, characteristic to their complexes of fortified cities, like their capital Sarmizegetusa in today Hunedoara (Romania). The degree of their urban development can be seen on Trajan's Column and in the account of how Sarmizegetusa was defeated by the Romans. The Romans identified and destroyed the water pipelines of the Dacian capital, only thus being able to end the long siege of Sarmizegetusa.

Greek and Roman chroniclers record the defeat and capture of Lysimachus in the 3rd century BC by the Getae (Dacians) ruled by Dromihete, their military strategy, and the release of Lysimachus following a debate in the assembly of the Getae.

The cities of the Dacians were known as -dava, -deva, -δαυα ("-dawa" or "-dava", Anc. Gk.), -δεβα ("-deva", Byz. Gk.) or -δαβα ("-dava", Byz. Gk.), etc. . A list of Dacian davas 1 :

1. In Dacia: Acidava, Argedava, Burridava, Dokidava, Carsidava, Clepidava, Cumidava, Marcodava, Netindava, Patridava, Pelendava, *Perburidava, Petrodaua, Piroboridaua, Rhamidaua, Rusidava, Sacidava, Sangidava, Setidava, Singidava, , Tamasidava, Utidava, Zargidava, Ziridava, Sucidava – 26 names altogether.

2. In Lower Moesia (the present Northern Bulgaria) and Scythia minor (Dobrudja): Aedeba, *Buteridava, *Giridava, Dausadava, Kapidaua, Murideba, Sacidava, Scaidava (Skedeba), Sagadava, Sukidaua (Sucidava) – 10 names in total.

3. In Upper Moesia (the districts of Nish, Sofia, and partly Kjustendil): Aiadaba, Bregedaba, Danedebai, Desudaba, Itadeba, Kuimedaba, Zisnudeba – 7 names in total.

Gil-doba, a village in Thracia, of unknown location.

Thermi-daua, a town in Dalmatia. Probably a Grecized form of *Germidava.

Pulpu-deva, (Phillipopolis) today Plovdiv in Bulgaria.

[edit]
Occupations

Dacian gold coins of Koson type, 1st century BC.The chief occupations of Dacians were agriculture, apiculture, viticulture, livestock, ceramics and metal working. The Roman Province Dacia is represented on Roman Sestertius (coin) as a woman seated on a rock, holding aquila, a small child on her knee holding ears of grain, and a small child seated before her holding grapes.

They also worked the gold and silver mines of Transylvania. They carried on a considerable outside trade, as is shown by the number of foreign coins found in the country. See also: Decebalus Treasure

Commercial relations were fluorishing for centuries, first with the Greeks, then with Romans, as we can find even today an impressive collection of gold currency used in various periods of the dacian history.

[edit]
Language

Dacian objects.Main article: Dacian language
Dacians spoke an Indo-European language, but its characteristics are still disputed, due to insufficient archaeological evidence. Some Greek sources quote some place names, words and even a list of about fifty plants written in Greek and Roman sources (see List of Dacian plant names), but this is still not enough to classify it, although many scholars assume it was part of the Satem branch.

Modern Romanian language has a substratum of several hundreds words from an ancient Balkan language, often identified with the language of the Dacians. Some of these words have cognates in Albanian language, which may have evolved from another Dacian dialect.

[edit]
Political entities

Classical Dacia and environs, from Alexander G. Findlay's Classical Atlas to Illustrate Ancient Geography, New York, 1849.At the beginning of the 2nd century BC, under the rule of Rubobostes, a Dacian king in nowadays Transylvania, the Dacians' power in the Carpathian basin increased by defeating the Celts who previously held the power in the region.

A kingdom of Dacia was in existence at least as early as the first half of the 2nd century BC under king, Oroles. Conflicts with the Bastarnae and the Romans (112 BC-109 BC, 74 BC), against whom they had assisted the Scordisci and Dardani, greatly weakened the resources of the Dacians.

Under Burebista (Boerebista), a contemporary of Julius Caesar, who thoroughly reorganized the army and raised the moral standard of the people, the limits of the kingdom were extended to their maximum. The Bastarnae and Boii were conquered, and even the Greek towns of Olbia and Apollonia on the Black Sea (Pontus Euxinus) recognised Burebista's authority.

Indeed the Dacians appeared so formidable that Caesar contemplated an expedition against them; something his death prevented. About the same time, Burebista was murdered, and the kingdom was divided into four (or five) parts under separate rulers. One of these was Cotiso, whose daughter Augustus is said to have desired to marry and to whom Augustus betrothed his own five-year-old daughter Julia. He is well known from the line in Horace (Occidit Daci Cotisonis agmen, Odes, III. 8. 18).

The Dacians are often mentioned under Augustus, according to whom they were compelled to recognize Roman supremacy. However they were by no means subdued, and in later times seized every opportunity of crossing the frozen Danube during the winter and ravaging the Roman cities in the province of Moesia.

[edit]
Roman conquest

Roman roads along the Danube.Main article: Dacian Wars
From 85 to 89 AD, the Dacians were engaged in two wars with the Romans, under Duras or Diurpaneus, and the great Decebalus.

In 87, the Roman troops under Cornelius Fuscus were defeated, and Cornelius Fuscus was killed by the Dacians under the authority of their ruler, Diurpaneus. After this victory, Diurpaneus took the name of Decebalus. The next year, 88 AD, new Roman troops under Tettius Iullianus, gained a signal advantage, but were obliged to make peace owing to the defeat of Domitian by the Marcomanni, so the Dacians were really left independent. More than this, Decebalus received the statute of "king client to Rome", receiving from Rome military instructors, craftsmen and even money.

To put an end to this disgraceful arrangement, or perhaps to restore the finances of the Roman Empire by capturing the famous Treasure of Decebalus, Trajan resolved to conquer Dacia, thus gaining control over the Dacian goldmines of Transylvania. The result of his first campaign (101-102) was the siege of the Dacian capital Sarmizegethusa and the occupation of a part of the country. The second campaign (105-106) ended with the suicide of Decebalus, and the conquest of the territory that was to form the Roman province Dacia Traiana. The history of the war is given by Dio Cassius, but the best commentary upon it is the famous Column of Trajan in Rome.

The Romans conquered only a portion of Dacia. Most of the Romanian historians and linguists believe that many of the Dacians became Romanised. See also: Origin of Romanians

After Aurelian's withdrawal the last hope to revive Dacia was Regalianus. About his origin, the Tyranni Triginta says he was a Dacian, a kinsman of Decebalus.



Тема Re: Даки = Гети ?!?нови [re: Last_Roman]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано10.10.06 19:49



Даки=Гети :

Dacia, in ancient geography the land of the Daci, named by the ancient Greeks Getae, was a large district of Southeastern Europe, bounded on the north by the Carpathians, on the south by the Danube, on the west by the Tisa, on the east by the Tyras or Nistru, now in eastern Moldova.



Тема Re: Даки = Гети ?!?нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано10.10.06 20:31




Карти на Галите :







-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.

Редактирано от Vencci* на 10.10.06 21:16.



Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: Vencci*]  
Автор Last_Roman (PRAEFECTUS URBI)
Публикувано11.10.06 20:20



Briezh - бриги?
на мен Cymru ми изглежда по странно и създава "предпоставки за размисъл", както беше лафът тук едно време...



Vae victis


Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: Last_Roman]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано11.10.06 21:19



Беше ......



ІІЖІІЖІІЖІІЖІІЖІІЖІІЖІІЖІІЖІІ

Не мислиш ли, че фонетично Зет+Хаш е нашето Ж ???

БРИЕЗ ~ БРИЕЖ~БРЕА~БРЯГ/БРЕГ~крайБРЕЖен и др.

-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.

Фризи, Бризи, Брити или "брегови", "крайбрежни" или др.

Привет !!!



Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: Last_Roman]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано11.10.06 21:24



Cymru

ІЖІЖІЖІЖІЖІЖ

Напълно съм съгласен за Cymru.

Има и може да се проучи и разработи този проблем.
При по-свободно време ще се заема към този въпрос.

Привет !!!



Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано16.10.06 17:09







Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано16.10.06 17:09







Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано16.10.06 17:12



Галия в Кипър ???





Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано16.10.06 17:27




World position for Gali Lutski



Тема Re: История на галите. Тини:тска династия!?нови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано16.10.06 17:33



Добре забравените стари земи ...





Тема Re: Душицо златнанови [re: BilGeits]  
Автор koмитaМодератор (български)
Публикувано16.10.06 20:58



Пускай каквото искаш да пускаш в един отговор! Спри да пускаш всяка карта поотделно!!! Това се счита за спам!!!



Тема Re: Душицо златнанови [re: koмитa]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано17.10.06 14:25



Комита знаеш ли какво е спам?Това доколкото знам е dir.bg – Клубове а
не електронен адрес(Email).А това че съм пуснал три карти като три мнения “това е сериозен спам”.
Ако това е спам да ти припомня ли колко често се спамираш в клуб История.





Редактирано от BilGeits на 17.10.06 14:28.



Тема Re: Душицо златнанови [re: BilGeits]  
Автор koмитa (български)
Публикувано17.10.06 15:10



Айде бе? Ма 3 карти само? Ти се шегуваш.



Тема OFFtopicнови [re: koмитa]  
Автор easy (wanderer)
Публикувано17.10.06 15:18



Комита, къде ти е "М"-то? И него ли нулира Дирникът?





Тема Re: Душицо златнанови [re: koмитa]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано17.10.06 15:49



Да бе Комита, къде ти е "М"-то?!?!?!





Тема Re: Душицо златнанови [re: BilGeits]  
Автор jove (непознат )
Публикувано17.10.06 15:57



Репликирай снимки докато на Комитата тоягата му я няма!!!! Ареееей!





Тема Re: OFFtopicнови [re: easy]  
Автор Last_Roman (PRAEFECTUS URBI)
Публикувано17.10.06 17:43



не е смешно - избягаха ми модераторските отличия и на мен!



Si vivis Romae,
Romano vivito more



Тема Re: OFFtopicнови [re: easy]  
Автор koмитaМодератор (български)
Публикувано17.10.06 19:43



Да, но вече се появи.



Тема Re: Душицо златнанови [re: BilGeits]  
Автор koмитaМодератор (български)
Публикувано17.10.06 19:45



Ми ей го на.



Тема Re: Душицо златнанови [re: jove]  
Автор koмитaМодератор (български)
Публикувано17.10.06 19:47



Ми щом ти харесва да отваряш тема с по над 100 мнения и да видиш, че от 12 нови мнения, 12 са на Бил Гейтс, пускани през 1 минута с по 1 снимчица вътре, които спокойно се поставят само в 1 мнение.



Тема Re: Душицо златнанови [re: koмитa]  
Автор jove (непознат)
Публикувано17.10.06 19:53



Абе те по мое мнение не са и мнения, ама карай. Ти си знаеш. Човекът не се заяжда политически, нека да си пуща снимчици, к'во толкова. Виж, ако вземе да изказва мнения, противни на правилните - бой с тоягата по тиквата!!! Ник'ва прошка да няма!



Тема Re: Душицо златнанови [re: jove]  
Автор koмитaМодератор (български)
Публикувано17.10.06 20:12



Нещо не те разбрах.



Тема Re: Душицо златнанови [re: koмитa]  
Автор Vencci* (непознат )
Публикувано18.10.06 17:21



!@!@!!@!@

?!?!?



Тема Re: Душицо златнанови [re: koмитa]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано18.10.06 17:21



Комита ти си психопат.







Тема Re: Душицо златнанови [re: BilGeits]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано18.10.06 17:23



В добрия смисъл!





Тема Re: Душицо златнанови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (непознат )
Публикувано18.10.06 17:23



Психопат???

Защо !?!?



Тема Re: Душицо златнанови [re: Vencci*]  
Автор Last_Roman (PRAEFECTUS URBI)
Публикувано18.10.06 17:24



стига спамили - Венци, оправи си профила, че ми чернееш нещо...



Si vivis Romae,
Romano vivito more



Тема Re: Душицо златнанови [re: Last_Roman]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано18.10.06 17:33



Romane и ти си модератор това спам ли е според теб?
И какъв е проблема да пускам снимки и карти?!



Тема Re: Душицо златнанови [re: BilGeits]  
Автор Last_Roman (PRAEFECTUS URBI)
Публикувано18.10.06 17:47



бруте, комитата иска да каже, че е най-добре да събереш и да пуснеш едно мнение с линкове и снимки, защото така се накъсва диалога между участниците.
Относно спама - имах в предвид последните 3 мнения в темата.

Si vivis Romae,
Romano vivito more



Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (непознат)
Публикувано18.10.06 17:54



Az anjagnak, Komita !!!

ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ

Mert negem ez ???



Тема Re: Душицо златнанови [re: Last_Roman]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано18.10.06 18:01



Romane ти нищо ново не ми каваш.





Тема Re: История на галите.нови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано18.10.06 18:05



Az anjagnak, Komita !!!

ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ

Mert negem ez ???

?!?!?!?!?!

Vencci това на Албански ли е?



Редактирано от BilGeits на 18.10.06 18:11.



Тема Re: Душицо златнанови [re: koмитa]  
Автор Vencci* (непознат)
Публикувано18.10.06 18:16



Това гъзът по албаски ли е ???



Тема Re: Душицо златнанови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано18.10.06 18:19







Тема Re: Душицо златнанови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано18.10.06 18:20







Тема Re: Душицо златнанови [re: Vencci*]  
Автор BilGeits (Mac)
Публикувано18.10.06 18:21



Това ли е гъзът по албаски ???

Редактирано от BilGeits на 18.10.06 18:22.



Тема Re: Душицо златнанови [re: BilGeits]  
Автор Vencci* (непознат)
Публикувано18.10.06 18:24



Защо не си го завреш в собствен сос бе,
К А П У Т !!!



Тема Re: Душицо златнанови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (непознат)
Публикувано18.10.06 18:27



Да си го завреш в задника,
комитски тъпанарино !!!



Тема Re: Душицо златнанови [re: BilGeits]  
Автор koмитaМодератор (български)
Публикувано18.10.06 20:24



Комита ти си психопат.


Знам, кажи нещо ново. И по-точната дума е маниак.



Тема Re: Душицо златнанови [re: BilGeits]  
Автор koмитaМодератор (български)
Публикувано18.10.06 20:26



Това ти ли си?



Тема Re: Душицо златнанови [re: koмитa]  
Автор Bill Gates (Mac)
Публикувано25.02.07 15:20



Koмитъ тиъ съ пич!






Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2021 Dir.bg Всички права запазени.