|
Извори :
Страницата на Соня Илиева за Древна Тракия и Тракология
Старото население на Балканския полуостров през бронзовата епоха (3-то – 2-ро хил.пр.н.е.) се е развивало под влияние на културата на Изтока (шумеро – акадските култури, египетска култура). Религиозните представи на Изтока са били съвместими с културното и социално развитие на населението на Балканския полуостров, така в света на Егейското крайбрежие се появяват влияния, откриват се дори преработки на месопотамски, хетски и египетски първообрази. Посредством Крит и Самотраки тези религиозни вярвания после остават да битуват у траките.
С оглед на пренасянето и усвояването на концепции, не е изненадваща появата на вярата в бога, който умира и се ражда у келтите. Във времето на най – голямото му териториално разширение през ІІІ в.пр.н.е., светът на келтите заема площ от Ирландия и Шотландия, Средна Европа до Апенинския и част от Балканския полуостров. Тракия е в активни взаимодействия с Мала Азия и Персия, със земите свързани с Черноморския басейн, западните части на Балканския полуостров (илири), тракийската култура – паидейа е във взаимодействие и с Централна Европа (населена с келти), към която Тракия играе ролята на посредник на заемки от Изтока. Прякото влияние и контакт между двете общества са засвидетелствани в писмените извори за и след ІV в.пр.н.е., но със сигурност този контакт е много по – ранен и той трябва да се отнесе далеч преди събитието определено в историческата литература като “келтско нашествие”. За галските набези на Балканите съобщава Тит Ливий (ХХХVІІІ, 16); това което научаваме от извора е, че под водачеството на Брен те (галите) достигнали до Дардания, където бил избухнал бунт, и че двадесет хиляди души начело с вождове Леонарий и Лутарий се отцепили и обърнали пътя си към Тракия. От този момент нататък келтите продължават нашествието си на Балканите, за да разширят и утвърдят териториите си в Централна Европа и Балканите достигайки най – голямата си мощ към 70-те години на ІІІ в.пр.н.е. За периода след ІV – ІІІ в.пр.н.е. е сигурен обмена на идеи и влияния в културата и това не е в противоречие с твърдението, че е възможно паралелното съществуване на сходни представи в общността на траките и келтите далеч преди този период.
В обществото на келтите дворът в Тара е сакрално място за кралската коронация, там се сключва ритуалния брак между краля и страната, персонифицирана като богиня на върховната власт. Такава персонификация се свързва с богинята Ериу, която подава златна чаша с червено вино на кралете, като символ на техния съюз. Няма съмнение, че Ериу е персонификация на Майката на боговете – тя е обект на келтския празник Белтене по време, на който се осъществява връзка между участниците в обреда и Майката на всичкото (боговете) и когато келтският бог Кернунос осъществява свещен брак с Богинята, за да разиграе собственото си ново раждане.
От представените аналогии, няма съмнение, в догадката на Рейнак (Reinach, S., 1905-1906, Cultes, Mythes et Relioions, vol. 1-2;), че Тракия, която е определена от него като люлката на орфизма е в отношение с келтите. В работата си Рейнак заключава, че засега е по – добре да се предлагат внушения, отколкото решения. Като се основава на твърдението на Рейнак Александър Фол (Фол, А., Тракийският Дионис, книга 1, Загрей, София 1991 г., с. 128) определя, че “в областта на трако – келтските паралели трябва тепърва да се направят опити са структурно сближаване, както и на сближаване на отделните реалии, персонификации, зооморфикации и идентификации в космогонията, митологията и религията”. Сближаванията могат да започнат с изображението и свързването на змията, като атрибут и зооморфен образ на бога при траките и келтите. Комплексната символика на змията е свързана от физическата и характеристика – заради свойството и да смъква старата си кожа тя се възприема като символ на прераждането. Змиите се свързват и със сексуалната енергия заради способността си да дават многобройно поколение. Земната природа на змията, месоядството и, както и способността и да убива и придават хтонична символика.
В тази връзка, е явна хтоничността на родения на седмата степен Загрей, не напразно той е сближен с Аид от Есхил - той е змийско чедо. Образът на змея (змията, дракона) е хтонична зооморфикация и затова съгласно тракийския орфизъм Великата Богиня – майка ражда своя хтоничен син, който е наречен Загрей “рогата змия” от Нон. Подобно на Загрей (вече определен като “рогата змия”) змията е неотделен атрибут или образ на Сабазий.
Змията е основен атрибут и на келтския бог Кернунос. Макар че до нас не е достигнал мит за смъртта и новото раждане на Кернунос, богът е обвързан с ритуали свързани с осъществяване на връзка с Майката на боговете по време на празника Белтене, когато според мита Кернунос извършва хиорогамия с нея, за да разиграе по този начин собственото си ново раждане.
Бог е роден по време на зимното слънцестоене - на празника Белтене (Beltane) и умира по време на пролетното слънцестоене. Той редува властта си върху живота и смъртта с богинята на луната, поддържайки цикъла смърт - ново раждане.
Келтската богиня (Brigid) съдържа в себе си целия комплекс от първоелементите вода, огън и вдъхновение. Синът (баща) – огън се явява (произлиза) от огъня на вдъхновението и от спящата майка- богиня на водата.
Вярата във вечно умиращия и раждащ се бог в религиозните представи на разглежданите древни общества е вяра в безсмъртието на интелектуалната енергия, която е мислена в космогоничен смисъл като свещен брак между Великата богиня – майка и нейния Син – Слънце, а в социологичен като хиерогамия между Богинята и сина на нейния Син осъществима по време на обреда.
ОБРЕДЪТ
Понеже вярата съществува и се съхранява в обреда, е необходимо да проследим ритуала, по време на който се изповядва тази вяра. Още повече, че ритуалът е материята, от който се твори мита, чрез обредът се изразява връзкатачовек - общество – космос и той свидетелства за вярата.
Божествената енергия се трансформира и предава на участниците в обреда по време на честването на празника Белтене при келтите. Празникът е известен на древните келтски общества под много имена; Белтене (Beltain - Ирландия), Белтун (Bealtum – Шотландия), Shenn do Boaldyn на Айл ъф Мен (Isle of Man) и като Galan Mae – Уелс. Думата Белтене означава “bright” или “brilliant fire” и се свързва с огъня, който запалват друидите в чест на стар келтски бог известен като Bel, Beli, Baltar или Belenus, за който се предполага, че е британският келтски еквивалент на галския бог Кернунос (името му е известно от надпис във Франция).
Празникът Белтене (Beltane) започва по залез слънце, вечерта на първия ден от лятото. Това е най-подходящото време, когато друидите запалват огън на висок хълм в отговор на жертвения огън на свещеният ирландски хълм. Празникът е свързван с обновяването на връзката между участниците в ритуала и богинята Ериу в Ирландия.
Обикновено, келтският празник Белтене (Beltane) се чества през април - май, времето, когато според християнската интерпретация, животните се преместват от зимните си леговища към пасищата и с това символизират прехода от домашното към същинско дивото. Вечерта хората носят у дома си клонки от глог (дърво на надеждата и закрилата) и украсяват къщите си. Друг обичай е прескачането на огъня, който се запалвал на открито по време на празника. Вярва се, че младите прескачат огъня за късмет в намирането на съпруг или съпруга, а бременните, за да имат леко раждане.
В наши дни по време на ритуала участват двама свещеници и един гадател. Свещеникът държи пита и я представя на другите, поставя я обратно като е направил знак от долната и страна. Питата се покрива с парче плат и участниците в обреда си избират парче, избралият парчето със знака е избран от боговете. После той се среща с гадателя, който му казва, че е пречистен от отвъдните сили и може за де върне в общността, където получава от всеки участник парче от питата и така всеки да получи божествената енергия. От главния огън се запалват още два от двете страни на портите и свещеника казва: ”Огънят на Белтене (Beltane) е огън на пречистване”.
1 /
За галските набези на Балканите съобщава Тит Ливий (ХХХVІІІ, 16); това което научаваме от извора е, че под водачеството на Брен те (галите) достигнали до Дардания, където бил избухнал бунт, и че двадесет хиляди души начело с вождове Леонарий и Лутарий се отцепили и обърнали пътя си към Тракия.
2 /
Белтене (Beltain - Ирландия), Белтун (Bealtum – Шотландия), Shenn do Boaldyn на Айл ъф Мен (Isle of Man) и като Galan Mae – Уелс. Думата Белтене означава “bright” или “brilliant fire” и се свързва с огъня, който запалват друидите в чест на стар келтски бог известен като Bel, Beli, Baltar или Belenus, за който се предполага, че е британският келтски еквивалент на галския бог Кернунос (името му е известно от надпис във Франция).
|
[
