По-общи сведение за Болг и Брен от по-горното :

Келтите се устремили на юг и изток, към богатите земи на културите от средиземноморието, с които до този момент търгували. Рим бил нападнат през 369г.пр.Хр., а Италия подложена на грабежи. През 279г.пр.Хр. придвижващи се през Балканите келти се опитали за разграбят храма в Делфи, след което продължили своя поход на югоизток до Мала Азия.

Миграциите, които отговаряли на нуждата от нови места за живеене, продължили и през следващите няколкостотин години. Тяхната връхна точка бил опитът за преселение на хелветите, който завършил безуспешно, според коментарите на Цезар.

Драстична промяна за келтите настъпила по време на 8-те години на война с Рим, когато стотици хиляди от тях били убити, продадени в робство или осакатени. След като Юлий Цезар се върнал в родината си, за да отдаде внимание на вътрешно-политическите дела, Галия и Британия били оставени в покой през следващите 15 години. Когато по-късните римски императори започнали да въвеждат своята администрация, обстановката отново се променила за келтите. По-голямата част от южна и източна Галия били приобщени към империята сравнително лесно, защото келтите , които живеели там вече били възприели градският начин на живот на римляните и тяхната търговско-икономическа система.

Междувременно границите на империята започнали да се изменят под напора на т.нар.германски племена, които връхлитали от изток и в крайна сматка допринесли за разгрома на Рим през 5в. пр.Хр. Съществува известна неяснота относно степента на различие и родство между келтските и германските племена. Трудно е да се определи точно в кои отношения тези народи се различавали, тъй като античните извори често дават противоречива информация, според която нерядко едни и същи племена първо са наричани келти, а след това германи. Сам Юлий Цезар наричал всички, които живеели на север от р.Рейн германи, а хората, населяващи териториите на юг от реката – келти. Археологията свидетелства, че обективно съществували две различни материални култури (с различни типове постройки и погребални стилове), но същевременно потвърждава, че те съществували по-скоро в смесен вид, и не били така ясно разграничаеми, както научаваме от римското опростено виждане. H.R. Ellis-Davidson обсъжда взаимовръзките и различията на келтските и германските култури в няколко книги, които препоръчвам на заинтересования читател.

Континентални и островни келти
Съществува известна разлика между религиозните практики на континенталните и островните келти. Някои божества са общовалидни за целия келтски свят, но повечето имат регионален характер. Келтската култура от южната част на Англия, заселена някога от белгите, била свързана повече с континенталната келтска култура, докато северните територии на Британия (Шотландия) имали свои, по-различни божества и религиозни практики. Контактът на ирландските келти с Европа бил още по-ограничен и тяхната самобитна култура се съхранила до най-късно.

Келтите от континентална Европа били подложени на културно-икономическия натиск на средиземноморските култури много по-рано от островните келти. Активните връзки между Галия и източното средиземноморие започнали около 8-ми в.пр.Хр. и дори по-рано. Редовната търговия с южна Британия започнала през 6-ти в.пр.Хр. И все пак връзките на базата на епизодичната търговия били доста по-слаби от тези, осъществявани чрез редовния речен стокообмен на континента.

Източници на информация
Антични коментари
Дузина антични автори споменават келтите. За пръв път името Keltoi е използвано около 500 пр.Хр от гръка Хекатей Милетски. Повечето от гръцките и римски автори, чиито творби са запазени, не са имали информация от първа ръка за келтите. Данните за тях произхождат основно от началото на новата ера и се основават на наблюденията на стоическия философ Посейдон (ранния 1-ви в.пр.Хр.), чиито собствени писания са изгубени. Неговата информация се базира на непосредственото му наблюдение върху келтска общност в Галия. Части от творби на Посейдон се съдържат в по-късни писания и най-вече в тези на Атеней, Диодор Сицилийски (средата на 1-ви век пр.Хр.) и Страбон (40 г.пр.Хр.)

От Посейдон научаваме, че келтите приемали питагорейската идея за трансмиграцията на душата. Същото споменава и Юлий Цезар, за да обясни смелостта на келтските войни. Цезар също имал възможност да наблюдава келтите, живеещи както на континента, така и в Британия, но той отразявал предимно военните си взаимоотношения с варварите. Проявявал интерес и към религията на келтите, или по-точно към влиянието на друидите върху благородниците. Според Цезар друидите “извършват богослужението, ръководят обществените и частни жертвоприношения и дават отговори на всички религиозни въпроси. Голям брой младежи отиват при тях за да бъдат обучени и те са почитани много от своите съплеменници. Служат като съдии практически във всички спорове, както между отделните хора, така и между племената.” Цезар споменава още, че друидите имали властта и силата да забранят на някого да участва във жертвоприношенията, което означавало отлъчване от общността – най-тежкото наказание. Информира ни, че келтите имали много и различни божества, но не назовава никое от тях със собственото му име, а дава названието на съответстващото му по функции римско божество.

Представата за друидите, които берат имел със златен сърп, дължим на

Плиний Стари (1-ви век сл.Хр.). Тази информация била всъщност бележка към глава, посветена на имела в негова книга за растенията и дърветата! Думата, която използвал, била sacerdos, а не друид, и вероятно онези, които са изпълнявали описания ритуал са били ватеси. За делението на келтското “жречество” знаем от Страбоновата “География”, писана в края на 1 век пр.Хр., където се казва, че: “Сред всички галски племена, общо взето има три типа хора, които се ползват с голяма почит: бардовете, ватесите и друидите. Бардовете са певци и поети; ватесите, гадатели и природни философи; докато друидите, освен природната философия изучавали също и моралната философия.”(От думите му разбираме, че във всяка от тези три прослойки имало и жени).

Ирландската келтска традиция също дава сведения, които потвърждават това троично разделение.

Повечето съвременни историци смятат, че античните извори са склонни да търсят санзации в келтската религия. В крайна сметка те са писани от чужденци, които възприемали келтите като варвари. Съобщавала се е предимно екзотичната и “нецивилизована”информация, която вероятно се е преиначавала и доукрасявала допълнително. Много малко е писано за келтските божества сами по себе си, защото античните автори по-често ги сравнявали със своите собствени богове, когато откриели сходство между функциите им.

Пример за сензационен тип информиране е сведението на Лукан (1-ви век сл.Хр.), който отбелязва, че галите имали три главни божества, които изисквали човешки жертвоприношения – Таранис (изгаряне), Тевтат (удавяне), Есус (обесване и промушване). Римляните, които били отхвърлили човешкото жертвоприношение само преди едно-две поколения вероятно чувствали превъзходство над келтите и тази тяхна предполагаема религиозна практика.

Някои антични писатели споменават по няколко думи и за външността на келтите. Диодор отбелязва, че галите са високи и светли, със силни гласове и пронизващи очи. Добавя, че жените са също толкова големи и силни като своите съпрузи и също толкова свирепи. Тацит описва каледоните от Шотландия като червенокоси хора с големи, отпуснати крайници, докато силурите от Уелс били мургави, с тъмни къдрави коси. Дий Касий описва Будика като едра и сраховита жена, с ярко червена, дълга до коленете коса. Страбон ни съобщава, че и двата пола обичат да носят по много украшения, което обективно се потвърждава от археологическите данни, разкриващи тежки метални торкви, брошки, пръстени, огърлици и гривни. Един цитат от Виргилий обобщава добре идеализираната антична представа за келта: “Златна е тяхната коса, златни са носиите им. Бляскави са в своите шарени наметала, а техните млечно-бели шии са обвити в злато.”

Надписи
Редица надписи върху олтари и различни вотивни предмети ни разкриват около 400 келтски имена на божества. За съжаление повечето от тези имена се споменати само веднъж, без последващи насоки, които да ни помогнат да разберем нещо за същността на съответните божества. Значителна част от имената са допълнителни епитети, прилагани към имената на боговете. На някои места са написани както келтското име на божеството, така и римското такова. Благодарение на това, че разполагаме с информация за римските божества, можем да предположим с известна прецизност атрибутите и функциите на келтските съответствия. Някои от античните римски божества също получават келтски епитети, а античните богове – келтски съпруги. Когато е възможно исторците съпоставят надписите от различни райони и се опитват да отгатнат характеристиката на боговете, като се осланят и на коментарите на съвременници на келтите.

Космология
Изглежда, че келтите не са имали йерархия на божествените сили в смисъл на еднороден пантеон, който обитавал някое отдалечено място (като гръцкия Олимп например). Човешкият свят и Отвъдният свят били част от едно цяло, в което човешкото и божественото се преплитали. Всяка природна местност притежавала специални сили, които били отчитани от хората. Пример за това можем да видим в естеството на имената, които били давани на планини, реки и други природни забележителности. Повечето от тези имена са свързани с определени названия на божества, които обладавали специфични магически сили.

ІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІЖІ


При келтското нашествие в Гърция през 278г. пр.Хр., когато вождът Брен влязъл в земите на Делфи и никъде не видял дарове от злато и сребро, а само каменни и дървени антропоморфни статуи, се присмял на гърците, че изобразяват боговете в човешка форма. В тази връзка Цезар споменава, че германите (респективно келтите) почитат единствено силите на природата.


Миграцията на келтите/галите става от Запад на Изток, т.е. от Европа към Азия :

Келтите се устремили на юг и изток, към богатите земи на културите от средиземноморието, с които до този момент търгували. Рим бил нападнат през 369г.пр.Хр., а Италия подложена на грабежи. През 279г.пр.Хр. придвижващи се през Балканите келти се опитали за разграбят храма в Делфи, след което продължили своя поход на югоизток до Мала Азия.