Съжалявам, може би наистина това е за нова тема (но същото важи за цялото отклонение на дискусията (може би някой модератор ще я отдели като самостоятелна тема?)).

За Тухачевски - не съм съгласен с тази често подхвърляна теза (че е некадърен във военно отношение), още повече, че тя се основава на една разпространена заблуда и на един маловажен факт. Първата е, че военното поражение във войната с Полша се дължи на уменията на Тухачевски, а вторият - цитираната мисъл за необходимост от 100 000 танка. Ще им отделя малко време (но Резун, на чиито твърдения основно се обосновава тази съвременна анти-Тухачевски критика, щеше да стори по-добре ако пишеше по-добросъвестно) - почти всички забравят, че въпросната СЪветско-Полска война тръгва изключително зле за съветските войски, които бързо са дезорганизирани и губят позициите си. И именно намесата на Тухачевски обръща хода на събитията и в крайна сметка той успява не само да реорганизира една почти деморализирана армия и да възвърне първоначалните й позиции, но и да предприеме контраофаназива, която приключва неуспешно под Варшава. Но причината за този неуспех далеч не е в неговите способности, а по-скоро в способностите на един триумвират - Будьони, Ворошилов и Сталин, под чиито контрол е тогава 1-ва конна армия и въпреки заповедите на Тухачевски те не изпълняват ролята си в оперативния план, а остават безсмислено обсаждайки Лвов. Впрочем, оттогава именно датират известна неприязън между тях тримата и Тухачевски (от споменатите трима единствено Будьони притежава военни качества).
От нещата, които съм чел за кариерата на Тухачевски заключавам, че той е бил много способен военначаник, типичен кавалерист - способен на риск (а рискът е абсолютна необходимост в подобен тип конфликти - Гражданската война, Полско-Съветската война, - в които липсва фиксиран фронт, огневите средства са недостатъчни и има широко поле за оперативни маневри и стремителност). Същевременно, той е и добър организатор, който съумява да създаде РККА почти от нищото.
Що се отнася до вторият факт - прословутите сто хиляди танка, - това не е нещо повече от теоретични видения. Но първо, не бива да се забравя, че неговите 100 000 танка съвсем не са това, което е танкът в предтавите ни - став въпрос преди всичко за леки кавалерийски и пехотни машини (от 6-7 до 10 тона, с лека противокуршумна броня, картечно въоръжение и автомобилен двигател). Според неговата доктрина, на армията са необходими три типа танкове - танкове за непосредствена пехотна поддръжка (те се включват директно в организационната структура на стрелковите съединения и действат съвместно с тях тактически); танкове за далечна пехотна поддръжка - те действат самостоятелно в тактически план, но съвместно със стрелковите съединения в оперативен (най-често изпълняват задачи като спомагателен удар във фланг или тил, докато стрелковите съединения сковават фронта на врага) и танкове за далечно действие (на практика линейни кавалерийски машини), които именно са организирани собствено танкови съединения (или дори обединения) и действат в дълбочина, съобразно с ТДО. Всичко това, обаче, означава, че на армията в перспектива ще са необходими изключително много машини (макар че мнозниството ще са леки бронирани автомобили и танкети с картечно въоръжение).
Но второто и по-важно в случая е, че след смъртта му съвсем не се отказват от неговите идеи. Не само, че армията до голяма степен се реорганизира съобразно неговите планове (макар и видоизменени, така че в механизираните корпуси да има двойно повече танкове, с което явно са си мислели, че ги усилват двойно (но на пракитка съвсем не е така)), но дори мащабите на тази реорганизация почти достигат неговите "100 000 танка" (макар и само на хартия - плановете за развитие на РККА до 1942 г. предвиждат близо 50 000 танка. Според тези планове се предвижда във военно време всяка стрелкова дивизия да има по един двуротен танков батальон, всеки стрелкови корпус да разполага с по една танкова бригада; към това скоро се добавят 20, а впоследствие и още 10 механизирани корпуса, които имат по над 1000 танка (при това, без да се отказват от идеята за танковите бригади и танкови батальони към стрелковите войски) - разбира се, всичко това е утопия и в един момент е осъзнато и от ръководството (но с нищо не се отличава принципно от танковите утопии на Тухачевски от двайсетте години ;) ).
В допълнение - Тухачевски съвсем не е "изчистен" заради предполагаемата му военна несъстоятелност, а по политически причини (което засяга и цялата военна чистка, впрочем, както и последвалата чистка в репресивния апарат). Далеч съм от мисълта да твърдя, че самият Тухачевски е идеален (като човек никак не печели симпатиите ми с подвизите си в Тамбовската губерния или дори с потушаването на Кронщадските бунтове), нито пък е гениален военен теоретик и организатор. Той просто добре се справя с работата си (макар да има някои вредни идеи по отношение на развитието на артилерията) и успява да създаде що-годе работеща армия почти от нищото. Тъй или инак, чистките са отделна тема, която си струва да се разисква отделно.

За механизираните корпуси (сега си дадох труда да погледна малко документални данни), към средата на 1941-ва за попълнени могат да се броят:
1-ви МК (1011 танка);
30-ти МК (1641 танка);
5-ти МК (1011 танка);
29-ти МК (1011 танка);
Относително попълнени (над 70%) са:
6-ти МК (707 танка);
8-ми МК (818 танка);
15-ти МК (707 танка);
28-ми МК (710 танка);
7-ми МК (792 танка);
Би следвало да се споменат и:
10-ти МК (540 танка);
3-ти МК (640 танка);
12-ти МК (589 танка);
22-ри МК (527 танка);
4-ти МК (632 танка);

Т.е., 4 МК са напълно екипирани по щат с бойна техника, 5 са относително готови и още 5 са в приемливо състояние (т.е., общо 14 МК са в боеспособно състояние по отношение на бойната техника).
Но нещо, което се вижда много ясно и в реална военна обстановка - дори и МК, който са напълно екипирани с бойна техника се оказват почти небоеспособони. Причината е както в сериозните грешки, доспуснати на ниво организационна структура, така и в напълно неадекватната бойна подготовка и качество на командния състав.

По отношене на понятието "съвременен танк" наистина може много думи да се изпишат (и нямам нищо против да се впусна в подобна дискусия), он в конкретният контекст имах предвид съвременен или модерен танк по съветските представи от средата на 1940-та година (когато започва процесът по възстановяване на механизираните корпуси) - танк с противоснарядно брониране и леко полево оръдие (70+ мм). Става въпрос, разбира се, за основните два нови типа танкове - Т-34 и КВ. По идея се предвижда механизираните корпуси да бъдат екипирани само с тези два типа танкове, докато старите модели да останат за стрелковите съединения. Реално обаче наличния парк е абсолютно недостатъчен и се налага временно да се разформироват повечето танкови бригади, за да се попълнят щатовете поне донякъде на механизираните корпуси. А производствените мощности се оказват тъврде недостатъчни, за да набавят неоходимото количество съвременни машини (нещо повече, производствените им темпове са неравномерни и смешни на фона на очакваното).
Инак, като се има предвид напредничавите за времето доктрини, съвременен танк (и тук казвам моето лично мнение) е машина с трима души екипаж в купола (необходимост от организационен порядък); вътрешно комуникационно устройство и съвременна радиостанция за връзка с останалите машини от взвода (а при командните машини - многоканална); премливо ниво на експлоатационна сигурност и достатъчно просторно бойно отделение, за да може екипажът да реализира потенциала на машината*. Естествено, към това трябва да се добави и противоснарядна бронева защита, както и сериозно оръдейно въроъжение (тук вече е според доктрината - при някои това ще е оптимизирано противопехотно оръдие, при други - противотанково).

----------------------
* Забавното е, че в СССР се реализират една част от тези изисквания, докато в Германия - друга (но никъде изцяло).
В СССР традиционно (и оттогава все по този път вървят) залагат на оптимизиране на качествата на машината спрямо производствената стойност. В резултат на това се жертват експлоатационните удобства. Получава се много добра машина като защита (нисък силует, впечатляващо за масата брониране) и мощ на главното въоръжение, но за сметка на това - условията за работа са лоши, самата машина е тясна и най-често са жертвани част от комуникационните възможности (всяко нещо си има цена ;) ). В резултат на това средно обучен екипаж не успява да "извади" кой знае какво от машината.
В Германия пък поемат по друг път - основно внимание се отделя на удобството (което позволява да се извлече максимум от машината), както и на високотехнологичното оборудване (най-вече комуникационно и наблюдателно). За сметка на това се жертва стойността - машината има по-голям задброневи обем, по-големи габарити (най-вече по височина) и съответно е необходима много повече броня, за да се постигне същото ниво на защита, като на съветската машина. В резултат имаме по-тежка и много по-скъпа машина.
Разбира се, в обсъждания период това все още не е толкова очевидно, колкото става по-късно.

"Факт е че, застъпвам определена гледна точка по отношение на Тухачевски. И тя е че господина не е бил дори и посредствен военен теоритик. предложението му за 100 000 танка е...лудо (малко), НО не е уместно когато си началник на ГЩ. Предложението доколото знам е направано през 1927г.!!!"

Извинявам се, че все така откъслечно отговарям, но: Не смятам, че е адекватно да мериш Тухачевски единствено според това че през '30та (не през '27ма) праща серия възторжени и наистина фантастични за времето си препоръки на Сталин. Още повече, че явно не си запознат с последните. Според неговите екстраполации, през '33та СССР щял да може да произвежда по 100,000 танка годишно. Тази цифра е доста подвеждаща, понеже неговата постановка предполага не точно танкове, а по-скоро военизирани преработени влекачи с броня и въоръжение. Той прави разграничение между танкове от "първа линия" и споменатите танкове от втора линия. Първолинейните танкове трябва да участват в първоначалните грандиозни (както той ги вижда) сражения. Те са си обикновени танкове и въобще не се очаква от тях да са стотици хиляди. След като основните сили се изчерпат в първоначалните сражения, идва ред вече на "бронираните влекачи", които наистина не могат да се сравняват с истинските танкове, но се предполага, че основните сили на врага са разбити в началните сражения и тези второкласни танкове ще могат да си свършат задачата, още повече че са в такива масови количества. А количествата са масови, понеже Тухачевски предполага пълна мобилизация на индустрията за гражданско производство.

Сталин се смее, но интересно че само година по-късно назначава същия Тухачевски за началник именно на въоръженията.

Определено тези идеи за тотална война са доста радикални, но не бих казал, че демонстрират некадърност. Още повече, че той редовно проявява здрав разум при развитието на РККА и се съобразява с възможностите на страната - например през '24та настоява да се ограничи армията до 90 дивизии и да се ограничи производството на определени въоръжения заради недостиг на мощности. Голъм вече спомена умереността му при формулирането на механизираните корпуси. Така или иначе, той е един от основните градители на РККА през цялата си кариера и дейността му е многостранна, най-вече по въпросите на обучението и организацията на армията, на взаимодействието й с индустрията, на инженерните войски, комуникациите и снабдяването, все неща, които остават недооценени в РККА от '41ва примерно. А особено заслужава уважение (като професионалист, не като човек - известен е със зверското потушаване на въстанието в Кронщад и др.) заради борбата си за извоюване независимост на Ген.Щаб-а от политическите командири и за приемане на организация по примера на германския, както и за борба за позволяване по-голяма инициатива и тактическа свобода на бойните командири - а това са нещата, които правят армията истински ефективна. След чистките РККА е буквално схваната, тактическата инициатива и гъвкавост въобще не се поощряват и пр.

Тухачевски разбира се не е идеален, правил е грешки на моменти, но да се твърди че е некадърен и няма никакъв принос за изграждането на РККА е просто лъжа.

Сега трябва да тичам, щеше ми се да попиша и за полската кампания през '20та и какво точно се случва там, но просто нямам време. А и нещата, които обещах, ще пиша по-късно. Радвам се, че голъм се включи, той е много по-навътре от мен в съветската военна теория и прекрасно обясни нещата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хехе, голъм ме изпреварил в отговора :) нищо, така има две версии на нещата и картината е по-пълна :)

В Полша наистина по-голяма вина носят не само Сталин, Будьони и Ворошилов, ами и Ленин, който издава директиви, противоречащи на решенията на Главкома и допълнително обърква нещата. Главкома заповядва на Първа конна да продължи на северозапад и да излезе в помощ на северните части на Тухачевски, Ленин й заповядва да отива на югоизток против Врангел и при тази каша Сталин решава, че знае най-добре и 1ва конна отпрашва към Лвов, където няма никаква работа. Допълнително играе факторът късмет - Пилсудски (който е един отличен командир) решава да удари точно там, където няма никой (т.е. където трябва да е 1ва конна), макар че той не знае това - информационната осигуреност и на двете страни в кампанията е плачевна - и в резултат влиза във фланг на Тухачевски, който в този момент се движи към обкръжаване на Варшава. Въобще кампанията е голям хаос и да се приписва цялата вина за поражението на Тухачевски и с това да се изкарва некадърник не е адекватно.


Ще помоля модератор да раздели темата, започвайки с първия коментар на IvoDim към моя пост - мисля от там започва тази дискусия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Т.е., 4 МК са напълно екипирани по щат с бойна техника, 5 са относително готови и още 5 са в приемливо състояние (т.е., общо 14 МК са в боеспособно състояние по отношение на бойната техника).
Но нещо, което се вижда много ясно и в реална военна обстановка - дори и МК, който са напълно екипирани с бойна техника се оказват почти небоеспособони. Причината е както в сериозните грешки, доспуснати на ниво организационна структура, така и в напълно неадекватната бойна подготовка и качество на командния състав."

Тук има какво още да се разясни, ще изляза с конкретни цифри малко по-късно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Фриц, няма ка да я "свърша" тази работа технически... Отворил съм тема специално за Полша, 1920 година, ако имате желание, пишете там... :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте, Fritz, Golum,

радвам се че се получи дискусия.
През споменатия период СССР произвежда Т-18 (МС1 - малий сопровождения) и Т-27 което си е танкетка. Нито един от двата не прилича на леко брониран влекач. Е и фантасмагоричната идея за производство на 100 хил.бр. сега разбирам че е годишно наистина ме радва много. данни за реалното производство на танкове.

Танкети бр. година на производство
Т27 393 1931
Т27 1639 1932
Т27А 1242 1933
Общо 3274

Също така `33 е начална за производството на Т-26 (лек, линеен),Т-37(плаващ) и БТ-5(среден). Трябва да добавим Т-24 (25 бр. среден) и БТ-2(300 бр. среден). Лошото е и те не приличат на леко бронирани влекачи.
Та всичко изброено не е в съответсвие с идеите на Тухачевски (така изказани от теб). Най малкото заради съвсем различната концепция на използване.
А именно Т-26, Т-18 и Т-27 са за съпровождане на пехотата. А Т-24 за борба с танковете на противника, БТ-2 и БТ-5 са за действия в дълбочина когато е осигурен оперативен простор след пробив.
Но дори изработването на 100 000 танка(танкети) годишно като изказ на идея, увековечена в архивите от името на началника на генералния щаб е смешка.
Та така. И не ми казхте кой е основополагащия труд на Тухачевски.

Успех!!!

Здравейте, IvoDim
М. Тухачевски не е теоретик, така че напразно бихте търсили негови "главни трудове" - той е организатор и идеите му се намират в писмата, докладите му и всякаква сходна документация (както и в няколко кратки статии).
Понеже продължавате да настоявате за несъстоятелността на Тухачевски, обоснована върху един-единствен факт, а именно "фантастичното изискване за 100-те хиляди танка", то ще се опитам накратко да разясня какви са причините за това писмо. В началото на 30-те години Тухачевски е в позиция, от която има възможност в голяма степен да влияе на развитието на РККА и възнамерява да я реорганизира основно (тук трябва да напомня, че в периода на Гражданската война той взима дейно участие във формирането й, като проявява наистина впечатляващи способности да формира бързо и реорганизира високоефективни съединения, той е и един от малкото съветски пълководци, които съумяват да действат в оперативен мащаб), като неговите намерения са насочени към форимрането на високоманеврена армия, способна на дълбоки оперативни операции по обхват и обграждане. Той възнамерява да моторизира напълно пехотата горе-долу тук е мястото на основната част от тези "танкове", а в оперативно отношение да използва съединения от кавалерия и крайцерски танкове. Заедно с това се предвижда значително засилване на артилерията (най-вече в посока на нейната мобилност, което е една от грешките му, защото твърде се увлича по ставащата модерна тогава безоткатна артилерия, за която обаче няма никаква производствена база в СССР; отделен въпрос е, че това би лишило армията от несъмнено необходимата й тежка полева артилерия) и авиацията. За целта е необходимо да се реорганизира промишлеността на страната, така че да е способна да осигури съответната база, за превърожаване на армията. Тук идва мястото на въпросните митични "100 000 танка", което е не повече от крайно метафорично искане, целящо да се осъзнае важността на въпроса (впрочем, по-късно той самият настоява, че в щаба на РККА са изкривили мисълта му).
Съгласен съм, че в тези си планове той е несъмнено милитарист (не е чудно - военен е все пак ;) ) и смята да подчини икономиката на страната на нуждите на армията. Тук е и основният му политически конфликт със Сталин, но той далеч не идва от нежеланието на последния да изгражда тежка икономика, поставена в услуга на армията, а по-скоро от близостта на тези идеи на Тухачевски с идеите на Троцки. Да не говорим, че изпълнението на този план в замисления му вид и от текущите мву организатори би означавало изключително засилване на армията, а оттам и на нейните политически позиции (както и на авторитета й сред населението). В което Сталин вижда пряка заплаха за самия себе си (по-нататък историята се развива както е известно - Сталин остранява цялата военна върхушка, като междувременно осъществява замислените от нея планове (цялата икономика на страната през 30-те и 40-те години е подчинена на военните нужди - при това, на нуждите на една рязко осъвременяваща се армия), което му помага да преодолее заплахата (отделен въпрос е доколко фиктивна или не е тя)).
Ако се върна на личността на Тухачевски, самият той не възнамерява да има въпросните 100 000 танка на година (достатъчно е навътре в нещата, за да е наясно какви са реалните възможности), но иска да подчини икономиката на военните нужди, така че да има все повече произведени танкове и транспортни машини за пехотата и артилерията, все повече самолети. Това е и смисъла на въпросната така широко интерпретирана записка.
Между другото, самият Сталин през май 1932 г. му отвръща с писмо, в което заявява, че тъврде неправилно се е отнесъл към идеята на Тухачевски и не е преценил правилно смисъла на реконструкцията на РККА. В заключение той се извинява на Тухачевски и му позволява да продължи със замислените от него реформи. Някак трудно ми е след всичко това да приема, че видите ли Тухачевски е бил некадърен военен (след като всички от това време, включително Сталин по-скоро мислят обратното). Още по-малко бих отрекъл способностите му на основата на въпросния откъс, особено след като съм се запознал с действията му през Гражданската война (той е най-успешния командир) и в Полско-Съветската война от 1920 г.
Впрочем, Тухачевски (както и на военни като Уборевич) създават съветските въздушно-десантни войски, поставят основните на пехотните танкове (които се включват по тяхна идея в състава на стрелковите и кавалерийски дивизии). Техни до голяма степен са и идеите за съвместно използване на авиацията и сухопътната армия. Ако внимателно разгледате целия период на създаване на РККА до 1941 ще забележите, че въпреки отстраняването им от армията, тя продължава да се развива по набелязаните от тях направления, поне по отношение на структурата и състава си.
В заключение искам да добавя още някоко щриха ;) - без съмнение, онова време на създаване на новата съветска армия е време в известен смисъл романтично и изпълнено с илюзии (имам предвид, за военните, разбира се), когато в хода на създаването на новата доктрина и самите въоръжени сили се прекалява във всичко. Но така или иначе, във всеки един момент на реализация на тези идеи в практиката, реалността нанася коректива си и самите "мечтатели" започват да гледат по-умерено на нещата. Това се вижда и от фактът, че същият този Тухачевски (бленуващ за стотици хиляди танкове) създава само 5 механизирани корпуса, в които са съсредоточени едва 2500 танка. Докато Сталин (който според вас, IvoDim е искал нещата да бъдат по-умерени) само 4 години по-късно създава 20 механизирани корпуса, в които възнамерява да съсредоточи над 20 000 танка (а кактовече посочих, цялостните планове, изработени след смъртта на Тухачевски изискват близо 50 000 танка от всички типове).
Въобще, като говорим за "смешки", трябва да имате предвид, че подобни шеговити откъси могат да бъдат октрити в почти всички големи теоретични трудове от времето между двете войни. Това е характено за времето на рязка технологична промяна и търсенето на нейното място в още тъврде традиционните представи на военните професионалисти ;).

По втората част от аргументацията Ви, която се основава на типовете произвеждани танкове мога да добавя едно основно нещо - идеите на Тухачевски датират от края на 20-те години, когато в СССР се произвежда един-единствен тип танк и тепърва предстои да се реши какви машини ще са необходими. В периода на обсъждането (горе-долу от 1930 до средата на 1932 г.) Тухачевски губи възможността си да влияе пряко на тези въпроси, така че неговата идея за специализиран танк за стрелковите дивизии (въпросните слабобронирани, върожени с картечница влекачи) не е решен точно както той е предвиждал. Наистина, създават се машини (Т-37 и цялата последваща фамилия), които обладават сходни качества, но не могат да послужат като средство за моторизация на пехотата (каквато донякъде е неговата идея). Но все пак, създаваните машини се използват според неговите организационни идеи, процес, в който след 1932 г. пряко участва и самият Тухачевски. С леките танкове се екипират танковите батальони към стрелковите и кавалерийските дивизии (Т-37 и Т-26), макар че като техническо решение те са хибрид между неговите танк за близка поддръжка и танк за далечна поддръжка на пехотата. Пиша "хибрид", защото макар нито един от тях да не притежава качеството да моторизира пехотата, все пак изпълнява функцията по повишаване на тактическата й мобилност, като си запазват възможността да действат самостоятелно в тактическо отношение чрез внезапни тактически удари във фланг или тил, докато стрелковите подразделения сковават фронта на противника (или пък за самостоятелни разузнавателни/прикриващи действия).
От друга страна, линейните танкове (в която роля се използват серията БТ и средните танкове Т-24 и нататък) се използват първоначално в самостоятелни бригади за самостоятелни оперативни действия. Така че те напълно съвпадат с идеята му за отделен кавалерийски/крайцерски танк, който извършва дълбоки рейдове в тила на врага след като е постигнат пробива (какват е основната задача на кавалерийските съединения).
Въобще, не бих казал, че приложението им особено се отличава от предвиждането.

Тук би следвало да засегнем широко още един въпрос, който е от решаващо значение когато се създава нова армия. Това е въпросът за подготовката на армейските кадри - създаването на офицерски, подофицерски и войнишки корпус от необходимото качество, установяването на определени традиции, създаването на съответните педагогически системи, които да осигуряват нови кадри за армията. Това е най-слабото място на РККА (което не е много чудно, предвид изоставянето на традициите от ПСВ и преди това и създаването на армията почти на празно място). Най-много Тухачевски и всичките му съратници (както и въобще всички, намирали се във висшия ешелон на властта и причастни към създаването и развитието на РККА в периода 20-те 40-те години) могат и трябва да бъдат критикувани именно по този пункт. Защото макар да съзнават проблема (той започва ясно да се проявява още на маневрите през средата на 20-те години, съвсем очевиден става на големите маневри в средата на 30-те години) не успяват да направят почти нищо за решаването му. Възможно и проблемът да е бил принципно нерешим в поставените срокове (или по-точно, да изисква определен период на натрупване).
Така или иначе, дори и да ги нямаше чистките от втората половина на 30-те години, вероятно през 1941 г. РККА би се справила не много по-добре, тъй като основните й проблеми с редовия и нисшия команден състав, регистрирани на маневрите 1936 г. едва ли биха могли да се решат в срок от около пет години. Но все пак, положението би било малко по-добре и вероятно РККА би се окопитила много по-бързо (не ми се вярва във всеки случай, да ги имаше големите разгорми през 1942 г.).
Основният проблем на Сталиновите чистки е именно в прекъсването на традицията и приемствеността - той на практика унищожава бавния процес на натрупване (който е вървял повече от 10 години) на опит и традиции в РККА. И след това почти всичко започва в тази област да се гради наново, като порцесът още веднъж брутално е прекъснат от началото на ВСВ.

Здравей Golum
"Заедно с това се предвижда значително засилване на артилерията (най-вече в посока на нейната мобилност, което е една от грешките му, защото твърде се увлича по ставащата модерна тогава безоткатна артилерия, за която обаче няма никаква производствена база в СССР; отделен въпрос е, че това би лишило армията от несъмнено необходимата й тежка полева артилерия) и авиацията. "


"Французская армия тоже допустила в организационном отношении значительные погрешности, которые не замедлили сказаться в первых же боевых столкновениях и благодаря которым французы не были способны к наступлению в течение всех трех первых лет войны. Я говорю об артиллерийском вопросе.

Абстрактные теории французских артиллеристов о ненужности массирования артиллерии, что так прекрасно разобрано у Файоля, о том, что не только не нужна, но и вредна тяжелая и, особенно, гаубичная артиллерия, — повели к тому, что французская армия вышла на войну только с легкими скорострельными пушками, хотя и прекрасными по своим качествам, но совершенно неприспособленными к разрешению всех задач, какие могут встать перед современной армией. В то время как французская артиллерия блестяще справлялась со своей задачей при обстреле живых хорошо видимых целей, она оставалась совершенно беспомощной в уничтожении неприятельских укреплений и в потрясении обороняющих их пехотинцев.

Увлечение тем, что скорострельная легкая пушка может покрыть любой участок местности тем же количеством металла и в тот же срок, что и тяжелое орудие, повело к тому, что боевая действительность заставила французскую пехоту кровью поплатиться за это заблуждение. В то время как германский корпус обладал мощной гаубичной артиллерией, благодаря которой он способен был уничтожать оборонительные постройки и деморализовать их гарнизон, в то время как он мог решать любые наступательные задачи, — французский корпус в атаке оказался бессильным и состязаться с немецкой обороной не мог."

Тухачевски, "Стратегия организации" , Избранные произведения.
В 2-х т. — М.: Воениздат, 1964.


От този цитат останах с впечетлението за обратното.

Успех!!!

Здравейте!!!


"Боевое искусство{208}

На основе военной реформы 1924 г. и ряда развивавших ее организационных мероприятий Рабоче-Крестьянская Красная Армия выработала свою общевойсковую тактику, которая в конце концов была отчеканена в Полевом уставе РККА 1929 г. Эта пятилетняя организационная и учебно-тактическая работа имела огромное значение. Наши общевойсковые организмы, т. е. организмы, составленные из основных родов войск, изучили основы взаимодействия, основы скрытного сближения и быстрого внезапного развертывания, под прикрытием своевременно подготовленного огня артиллерии и станковых пулеметов. Они усвоили быстроту в наступлении при непрерывно поддерживаемой связи с артиллерией, они усвоили методы решительной атаки и стремительного опрокидывания фланга или прерывания фронта боевого порядка противника. Они привыкли в этот период к самостоятельным действиям самых мелких подразделений, к действиям, которые во все нарастающем темпе в конце концов переходят в преследование. Можно без всякого преувеличения сказать, что наши войска, даже в сложнейший период обхода фланга или прерывания фронта при темпах движения с боем в несколько километров в час, умели продвигать свою пехоту (конницу) при постоянном содействии артиллерии. Эта задача чрезвычайно трудна, и решена она была лишь благодаря тому, что армии была дана хорошая методика обучения, и благодаря тому, что в Полевом уставе 1929 г. вопросам взаимодействия было уделено исключительное внимание и организация самого взаимодействия была разрешена вполне жизненно.

В процессе усиленных и зимних, и летних занятий темпы маршей и продвижений с боем из года в год возрастали. В целом ряде случаев наши достижения в этом отношении даже превосходили все ожидания. Эти успехи тактического совершенствования могли иметь место лишь в условиях того исключительного роста политического развития и культурного просвещения красноармейских масс, которое наша партия проводила в Красной Армии. Не только командиры и политработники, но и вся красноармейская масса активно двигала дело тактического совершенствования, [229] увлекаемая вперед призывом партии овладеть техникой и широкими формами социалистического соревнования.

Оценивая так положительно работу Красной Армии в области ее боевой подготовки, мы вместе с тем далеко не самоуспокоены. Наоборот, чем больших результатов достигали наши командиры и красноармейцы, тем более убеждались они, что при хорошей работе, при большей смелости, самодеятельности, при больших навыках в деле управления боем можно иметь значительно большие тактические результаты. И вот это постоянное понимание своих недостатков, прорех в своей учебе и боевом воспитании постоянно мобилизовало бойцов на все новые и новые достижения.

Когда за последние годы армия стала получать от нашей промышленности в массах новые самолеты, танки, артиллерию и прочие боевые средства, то темпы развития боя и общей маневренности войск значительно возросли. То, на что раньше войскам требовались часы на подготовку и осуществление, то стало теперь осуществимо в десятки минут. И чем больше наши бойцы овладевали и .овладевают техникой, тем больше и больше они находят еще не использованных резервов для усиления боевого удара, для повышения его внезапности и стремительности.

В самом деле, авиационная войсковая разведка и разведка быстроходным» броневиками и танками дает разведывательные данные настолько быстро по сравнению с прежними видами войсковой разведки, что надо несравнимо повысить темпы штабной работы для того, чтобы иметь возможность своевременно поставить задачи разведке, и, наконец, для того, чтобы своевременно обработать и использовать для боя эти данные.

Если и раньше, во встречном бою, события развивались очень быстро, то теперь, при наличии механизированных или просто танковых частей и значительных сил штурмовой и легкобомбардировочной авиации, встречный бой разыгрывается значительно более решительными темпами. Если и раньше не было времени на раздумывание, так как события все равно опрокидывали всякие запоздавшие решения, то насколько же труднее принять правильное и своевременное решение теперь. И вместе с тем, несмотря на все эти трудности, теперь, при наличии непрерывной авиационной разведки и средств радиосвязи, имеется больше оснований для принятия разумного, отвечающего обстановке решения. А наличие штурмовой и легкобомбардировочной авиации и механизированных соединений позволяет более реальное осуществление своевременно принятого решения. Все это говорит о том, что темпы управления боем должны стать предельно быстрыми. Само управление должно быть гибким и вместе с тем стремительно-методическим. Величайшая сила новых родов войск заключается опять-таки в искусстве их взаимного использования, в их взаимодействии.

Ударная сила по-новому оснащенных войск значительно выросла. Темпы наступления точно так же выросли очень сильно. [230]

Общая оперативная и тактическая маневренность войск позволяет осуществлять значительно более смелые группировки. Все это говорит о том, что современный бой своим результатом должен иметь не только разгром, не только отпихивание войск противника, но и их уничтожение, т. е. пленение. Осуществление таких задач в условиях быстро развивающегося боя является делом очень сложным и трудным, и управление таким боем должно отвечать требованиям высокого военного искусства.

Работа общевойсковых штабов должна в значительной мере перенестись на самолет. Только этот живой метод может позволять своевременно вмешиваться в ход действий и направлять их в соответствии с общей обстановкой. В частности, должен получить самое широкое применение способ управления путем «наведения» авиацией. В быстротечном бою не хватает времени на формулировку распоряжений, передачу радиограмм, на принятие и изучение этих распоряжений. Гораздо проще условными знаками с самолета показать новое направление наступления, где-либо создающуюся угрозу со стороны противника и проч.

Но при всем высоком искусстве управления боем разумное, отвечающее обстановке его развитие может иметь место в скоротечном бою лишь при условии такой организации войск, которая максимально упрощала бы организацию взаимодействия, устраняя функционалку в бою, обеспечивая необходимыми средствами подавления командиров небольших частей, и при условии, если эти командиры все до самого младшего, до рядового красноармейца включительно будут воспитаны в духе величайшей храбрости, смелости, самодеятельности, в духе умения и привычки принимать на свою ответственность самые смелые, самые рискованные решения.

В быстро развивающихся наступательных боях лучший метод взаимодействия — это смело, безудержно, инициативно наседать на противника. Когда все командиры воспитаны в таком духе, когда канцелярский метод «ждать распоряжений» изжит как позорный, тогда и скоротечно развивающийся бой, несмотря на всю его сложность и переплетенность, принимает наступательную стройность, когда каждая часть, обходя сопротивляющихся, проталкивает задержавшегося соседа и т. д.

Инициатива и стремление пролезть во всякую щель, имеющуюся в боевом порядке противника, должны быть основным качеством каждого командира, особенно младшего и среднего командира. Малодушный командир боится забираться в щель — она ему кажется западней. А наш смелый командир пробирается в щель, чтобы дезорганизовать огонь и управление противника, чтобы атаковать во фланг и в тыл его, в то время как соседи наступают на него с фронта.

Выполняя смело и инициативно наступление, каждый командир Должен поддерживать связь с танками и артиллерией, должен знать, где и куда продвигаются артиллерийские наблюдательные пункты, какие танки поддерживают его части и проч. Каждый [231] командир должен уметь отличать свою авиацию и своевременно показывать ей опознавательные знаки.

Инициатива, смелость и величайшее упорство требуются от командиров и всех бойцов и в современном оборонительном бою. Умение драться и отражать противника тогда, когда фронт обороны взломан, когда отряды противника прорвались в глубину обороны, когда общее управление в оборонительном бою нарушено, является основой упорной обороны. Ударные группы и резервы в таких условиях смогут восстановить положение.

Новый учебный год Красная Армия встречает со своим обычным учебным энтузиазмом. Задача теперь «в людях, владеющих техникой», и этой задаче, выдвинутой Коммунистической партией, воины Рабоче-Крестьянской Красной Армии отдают все свои силы, в полной уверенности в том, что новый учебный год принесет нам и новые победы на фронте боевой подготовки.

22. 2. 35. Москва "

Тухачевский М.Н. Избранные произведения. В 2-х т. — М.: Воениздат, 1964.
Том II (1928-1937 гг.)

Сериозно Мъдро и Красноречиво !!!

Успех!!!

Здравейте!!!

Мисля че това са препоръките според които е организирана РККА през 41-ва

"По нашим расчетам нормально 3-дивизионный [125] корпус, выполняющий ударные задачи, нуждается, в условиях встречной операции, в 4 полках добавочной артиллерии, а при вступлении на заблаговременную и плотную оборону количество ее должно быть доведено до 6—7 полков. Поэтому нормально каждый корпус 1-го эшелона должен быть усилен 4 артиллерийскими полками добавочной артиллерии. и, кроме того, в распоряжении армии должно оставаться еще некоторое количество добавочных средств подавления, которые позволили бы ей при атаке заблаговременно укрепленной позиции довести добавочную артиллерию всех или наиболее важных корпусов до 6—7 артиллерийских полков. Целесообразно эту вторую порцию добавочных средств иметь в виде танковых частей. Так как последние нужны только для прорывов (а не для замены добавочной артиллерии на всем протяжении операции), то нормой замены можно взять 1 танковый батальон за артиллерийский полк.

Таким образом, ударной армии в составе 4—5 стрелковых корпусов потребуется до 4—5 артиллерийских дивизий (16— 20 артиллерийских полков) добавочной артиллерии и до 8—12 танковых батальонов. "

Триандафиллов В.К. Характер операций современных армий. 3-е изд. Госвоениздат. М.:1936 г.

Успех!!!