А какво според твоята хипотеза представляват местата, които наричаме черни дупки?

Behind a veil unseen yet present. I am the foceful soul that moves that mighty body.

Това съм го писал другаде, ама засяга въпроса с Черните дупки, та затова го поствам цялото

"Леко припомняне- пълната категоричност клони към пълен фанатизъм. Във Вселената има колапс и той се нарича " Черна дупка". "
...

Е, "фанатизмът" се крепи на хипотезата ми. С никакъв физически експеримент не е доказано, че "черна дупка" съществува.
Според мен, няма такива екзотични образувания - черни дупки не съществуват, поради простата причина, че всяка елементарна частица си пази пространство-времето, в което се образува и съществува, доказано посредством взаимодействия. Споменавал съм го вече: елементарните частици се образуват непрестанно с огромна честота на образуване от задружната дейност на собствените пулсиращи характеристики (СПХ) на физическия вакуум. Върху "решетката" на физическия вакуум сърфират, която решетка можем да си представим като центри на вакуумни частици (вакчастиците са сдвоени и притежават възможно най-малкия размер на обвивния си фотон за връзка, около 10^(-26)m; това е най-късото разстояние, при което, ако е изминавано със скоростта на светлината е възможно "съществуване"; обвивния фотон за връзка алтернативно е подложка: ту за лявозавихрено смущение, ту за дясно завихрено - това е принципът на сдвояване на вакчастиците).
Може ли вакчастиците да се разглеждат като черни дупки (нещо като "зърнест" строеж на физическия вакуум). Не - отговарям, защото именно СПХ са тези, които се обединяват и пренасят като смущение по физвакуума, което наричаме фотон. При "завързване" (два паралелни тока, ако са на достатъчно близко разстояние си влияят с магн. си полета и си променат посоката) на такива фотони, вместо да транслират със скоростта на светлината, то те се завъртват около собствен център - от транслация, се преминава към ротация и малка транслация (неизвесно колко). Това вече е елементарна частица. Взаимодейства сама със себе си (маса), има моментна ос на ротация (спин), пулсират образуващите смущения - все едно "тик-така" собствен часовник, съответстващ на пулсациите и т.н. - всички известни характеристики на елементарните частици могат да се "извадят" от такова образувание. Без, разбира се, да противоречат на наблюдаваните експериментално.
Имат си пространство-време ЕДНОВРЕМЕННО - винаги едновременно за нас, като изследователи, защото нямаме в наличност инструмент скойто да бръкнем и да отчетем отделните етапи на образуване. Та, нали и ние самите, се състоим от такива образувания.
...
Та, коренно се променя понятието "сила" във физиката. Излиза като извод, че траекторията на която и да е частица зависи от вакуумната подложка, от нейната предварителна подреденост, по която се образува с мин. енергия. Тоест - частиците следват полетата (електромагнитното поле структурира самия физвакуум).
Така при зашнуряване на вакчастици (приели са почти иглеста форма на фотонът за връзка) и при голяма плътност на зашнуреното, се получава силно изкривяване на пространството около тоя ток; околните частици падат "със страшна сила" (следват кривината, понеже им е изгодно натам да се образуват) към мястото на този ток. Възприел съм термина "атрактор" (въртележка) за обозначаване на такова място.
Та, вместо черна дупка - там на празното (няма вещеви обекти - елементарни частици) има Велик атрактор. Силата на привличане причлича на сила на тяло с огромна маса. Затова е и заблуждението, че е възможно в центъра на Галактики, Звездни Купове, Голям взрив и дори в центъра на Слънцето, да има черна дупка, пък то - е атрактор - "черен" ни изглежда; няма видим спектър от мястото му, даже никакъв спектър не се излъчва - всичко са движи към този атрактор - нали непрестанно се образува тва дето се движи.
...


По принцип - всяка вещева поглъща вълни по-къси от дължината на вълната на нейния външен образуващ фотон за връзка и в "този момент" е черна дупка (по-скоро, "черна кутия") за изследователя. Затова например, «не се вижда» как електронът прескача на по-външен слой при поглъщане квант енергия.
С промяна-изясняване на понятието сила (нещо, променящо праволинейното равномерно движение по инерция, т.е., предизвикващо ускорение), става ясно, че не е нужен МАСОВ обект, за да има голяма привличаща сила на огромни разстояния ... И "кривина" стига, за обясненията. Няма нужда от Черни дупки.
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти така и не ми каза откъде си взел таз именно дължина 10^-26м?

Така. да тръгнем от друго място по въпроса с ЧД. Нека тръгнем от големи към малки мащаби.

Вярвам, че поне ще признаеш неутронните звезди. Равновесието в неутронните звезди се осъществява между ядрените сили и гравитацията. Когато плътността на един обект е огромна - от порядъка на неутронните звезди (трилиони тона на кубичен сантиметър), материята в него се намира в изключително необикновенно състояние. Няма молекули, няма атоми, няма кристален строеж или химични елементи. Има само много много гъст "газ" от неутрони, които са на извънредно къси разстояния един от друг. Гравитацията на неутронната звезда притиска неутроните един към друг със страшна сила и се стреми да "смачка" звездата. Когато разстоянията между неутроните стигнат до критично ниво, ядрените сили (най-силните които са ни познати) се стремят запазят определена дистанция между частиците.

И това работи добре. Гравитацията натиска, но ядрените сили удържат на натиска. Но това състояние има предел. Ядрените сили си имат определен капацитет. Гравитацията - не. Колкото повече материя, толкова по силна гравитация.

Какво става, когато тялото е твърде масивно и гравитацията започва да доминира над ядрените сили? Ако дори ядрените сили не са в състояние да спрат натиска на гравитацията, какво ще я спре? Ядрените сили са нещо като "последна инстанция" за обикновенната материя.

Behind a veil unseen yet present. I am the foceful soul that moves that mighty body.

Ти така и не ми каза откъде си взел таз именно дължина 10^-26м?

Формално, това разстояние, делено на скоростта на светлината е в порядъка на Планковата константа, която тълкувам като "въртящ момент" по секунда, но взет за 1 секунда - дава минималния възможен въртящ момент във вид на "квант на действие" съобразен с това, че образуванието вакчастица трябва да му е възможно да се образува на пулсации. Тоест, трябва да има "метрика" в понятието импулс: засега, интуитивно се е възприемало - И=сила по време ; или И=маса по скорост- тези форми за импулс показват само транслация;
При ротация понятието "сила" се замества със "сила по рамо" - рамото е метриката; тогава Планковата константа е : въртене по време, т.е., пак е минимално възможно действие, но с друго тълкуване. Една "порция действие" е една бримка от затваряне на смущение по крива, но по възможно най-къс път- това предполага най-голяма локална "кривина"- такава е възможна именно в Атрактор - при зашнуряване на вакчастици почти с иглеста форма; да предадат щафетата си на съсед под много голям ъгъл - по хипотезата ми. Следващото образуване на бримка и по повърхнина, която е завъртяна спрямо повърхнината на предишната, заради сили от магнитните полета (напомпването), следващата също и т.н. всяка пулсация на образуване е завъртяна спрямо предишна - това въртене на електромагнитен импулс има аналог с въртене на стрелка около "центъра на тежестта си". Така формата, моментната снимка на сдвоена вакчастица е с формата на цифрата "8"; все едно тази форма се върти около възела си, пулсиращо, по най-различни моментни оси на ротация. Едната бримка на осмицата "нараства", докато другата "намалява", прехвърляйки си общият им фотон за връзка; или обратното- фотонът за връзка един път е подложка за образуване на едната бримка, в следващия етап, е подложка за образуване на другата и ... така алтернативно, съществува образуванието "сдвоена вакчастица" с обвивен фотон.
Затова предположението ми е, че там, в Атрактор, е възможно да се раждат вакчастици.
Понятието "действие" е основно във физиката. Разлика между Екин и Епот, която се запазва при взаимодействия.
И доколкото всички взаимодействия протичат с обмен на полета (поглъщане на квант от вещева, преструктуриране на вътревръзки, излъчване на квант със същата енергия, но с друга дължина на вълна, ако е участвала и преносна скорост - ако няма преносна, е същата енергия) - то, Е=h*w, си остава да важи, тъй като броят на мин. действие се отчита с честотата на повторенията за единица време. Тоест, в определен обем от пространството се съдържа толкова енергия, колкото по формулката на Планк. Но винаги е сума от ротация и транслация. Това обстоятелство неявно е "скрито" в сегашните интерпретации.
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виждал съм на места да се споменава разстоянието 10^-35 метра. Наричат го дължина на Планк. Споменава се, че по-малки разстояния вероятно нямало да имат физически смисъл. Много интересно.

Не знам как са го смятали точно. Споменаваше се за някакви разходящи интеграли...Споменаваше се, че това било идея на някои си Калуза и Клайн. При по малки размери, поради някакви причини (свързани май с гравитационната константа), нямало да може да съществуват елементарни частици.

Но както виждаш, това е доста по-малко от посочените от теб размери.

Знаеш ли нещо за това?

Behind a veil unseen yet present. I am the foceful soul that moves that mighty body.

Извинявай, объркал съм -грешка на езика:
...на Планковата константа, която тълкувам като "въртящ момент" по секунда, но взет за 1 секунда...

Не за 1 секунда, а за единица време
В бързината ... не съм доогледал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...Тука няма тъпанари да се правят на велики, възползвайки се от случайно попаднала им власт.
Та по темамата:
статистическият подход във физиката е изцяло погрешен.
Това не е вярно. Статистическият подход е добър за прогнозиране при невъзможност за всеобхватен поглед на причинно следствените връзки.
НО, търсенето на същности на базата на статистиката може да изиграе много лоша шега, каквото всъщност се случва във физиката в лицето на КМ.
Оносно Разширяващата се вселена, трябва да уточня, че никой не наблюдава разширяваща се вселена. Наблюдава се ДЕ, на базата на което се прави заключение за такова разширяване, но това става при тотална неяснота за същността на светлината, въпреки огромния успех на електродинамиката в тази насока.

Ние не знаем отговорите на много въпроси. Откъде се е пръкнала вселената? Защо съществува? Защо физичните закони са именно такива (ако са)? Защо вселената се разширява? Защо темпа на разширение нараства? Защо са именно такива константните величини? Защо материята е разпределена неравномерно из пространството?
Това се дължи на невъзможността да се стигне границата на въпросите. Какво имам предвид: Винаги при абсолютно обяснение на каквото и да било, може да се зададе въпрос "Защо" или "Къв е смисъла" и така до безкрайност.

По същия начи, по който е възможно вселената да е възникнала от нищото в големия взрив, така е възможно да е възникнала и преди час примерно и всичките ни спомени да са само илюзия.
Това е твърде философско. Освен спомени има и "писменни доказателства".

Според него връзки между отделните събития не са задължително налични. Тоест причинно-следствени връзки не са необходими.
Напротив те са задължителни за да има еднозначност на бъдещето.

Има само едно възможно бъдеще, с конкретни събития - цяло и завършено. Да бъдещето е само едно, но не е завършено, а предстоящо. Ще бъде завършено само след като вече е минало.

Цялата работа е, че си подведен точно от съвременната наука, която твърди че има 1, 2, 3, 4 и т.н до безкрайност пространства. Това обаче е пълна фантасмагория, щото всъщност имаме линия (1 измерение), равнина (2 измерения) и пространство (3 измерения), тоест пространството е само и единствено триизмерна категория. Безпорно местоположение може да се опише и в КС с повече неортогонални координати, но това е излишно, тъй като трите координати са напълно достатъчни за това.
Нещо което е с повече от три измерения не е вече пространство.
А времето е независим атрибут на нашия свят, със съвсем други мерки от трите координати на пространството.

Инак така като гледам си готов привърженик на "кармата", т.е. че всичко е предопределено, независимо от това кво правиме. И тук се разчита на недоказуемостта, че е могло да се случи друго след като вече се е случило нещо. Но това е просто причинно следствена връзка на факта, че времето се "движи" само от минало към бъдеще. Ако можеше да се върнеме назад във времето щеше да има и повече бъдещета, поради възможността да променим действията си. Това обаче е само едно човешко желание, нямащо нищо общо и е в пълно противоречие с природните закони. А това означава, че машините на времето са абсурд.

..M=h/2п=конст за всяка една електронна орбитала в атомите на елементите.

Първо - радвам се че пишеш тук Мел.

Извинявам се предварително за това, което ще ти кажа, но мисля, че или не си ме разбрал добре за някои неща, или някои от доводите ти са елементарни.
Да видим сега.

"статистическият подход във физиката е изцяло погрешен.
Това не е вярно. Статистическият подход е добър за прогнозиране при невъзможност за всеобхватен поглед на причинно следствените връзки. "

Така. Правилно ще бъде под "статистическият подход е добър" да разбираме "обикновенно работи" (при прогнозиране). Но по принцип хубаво е да разбираме, че е погрешен. Първо - като наблюдаваме някакво повтарящо се събитие (или привидно повтарящо се) краен брой пъти, това означава, че винаги остават още безкраен брой пъти в които то може да стане по друг начин.
Второ - именно поради привидността на повтарящите се събития никога нямаме еднакви събития. Всеки две събития са различни, най малко или по пространствено разположение или по момент на случване. Всяло събитие е уникално и се случва веднъж във времето и на едно място в пространството. Еднаквоста между две събития е винаги привидна. За улеснение можем да смятаме, че всяко събитие във вселената си има специфичен индекс, различаващ го от всяко друго.

Ето това имам предвид, като казвам че статистиката е винаги погрешна. Просто от едно събитие не следва нищо за кое да било друго.

"Това се дължи на невъзможността да се стигне границата на въпросите. Какво имам предвид: Винаги при абсолютно обяснение на каквото и да било, може да се зададе въпрос "Защо" или "Къв е смисъла" и така до безкрайност. "

Да на пръв поглед такова изглежда положението. Но аз мисля, че на определен етап на осъзнаване (на действителността) ще стигнем до идеята, че за някои неща въпросът "защо" е некоректно зададен. Просто действителността си има основи. Но именно въпросите, които споменах, мисля че по принцип имат отговори. Просто официалната наука не е стигнала до тях.

"По същия начи, по който е възможно вселената да е възникнала от нищото в големия взрив, така е възможно да е възникнала и преди час примерно и всичките ни спомени да са само илюзия.
Това е твърде философско. Освен спомени има и "писменни доказателства". "

Философско или не е една реална възможност. Никакви доказателства няма за противното. Ако мислиш, че има посочи ги.

"Според него връзки между отделните събития не са задължително налични. Тоест причинно-следствени връзки не са необходими.
Напротив те са задължителни за да има еднозначност на бъдещето. "

Не си разбрал добре идеята ми. За да бъде бъдещето единствено не се нуждае от причинно следствени връзки. Те са един вид ограничение на мозъците ни. Според мен събитията са пред-определени на едно по-високо ниво и ще се случват в строго определен ред. Без да е необходимо да има каквато и да било зависимост помежду им.
Ето един пример: Представи си времето като кинолента. По нея има голям брой отделни епизоди или картинки. Настоящето е там, където свети прожектора (или както там се казва). Картинките се редуват една след друга в строго определен ред, но няма никаква причинно-следствена обвързаност между тях. Това е само пример естествено :)). За по-лесно схващане на идеята.

" Да бъдещето е само едно, но не е завършено, а предстоящо. Ще бъде завършено само след като вече е минало"

Хехе виш сега. Ако бъдещето е единствено, това в определен смисъл означава, че вече е завършено. След като има точна поредица от събития, които така или иначе ще се случат (и то само те), това един вид значи, че поредицата от събития е "готова", завършена.Това, че ние сме ограничени само в настоящето, не значи, че времето не е завършено. Е да, за нас не е. Но можем да направим един абстрактен "поглед" от по-високо и да видим, че бъдеще минало и настояще са едно цяло - Времето.

"линия (1 измерение), равнина (2 измерения) и пространство (3 измерения), тоест пространството е само и единствено триизмерна категория"

Ами това не е съвсем правилно. Ако правата е едноизмерно пространство, то кривата какво е? От гледна точка на само 1 измерение, то няма форма. Същото е и с равнината. Тя има смисъл на равнина (2-мерно пространство) само от гледна точка на по-висока размерност. Ако се намираш само върху равнина, нейната форма няма да има смисъл за теб. Както равнина, така може да бъде и сфера - пак е 2-мерна. Или пъл конус, или параболоид, или хиперболоид, или друг вид крива повърхнина - всичките са 2-мерни.
Тук въпроса опира до математически представи. Тримерното пространство няма форма от 3-мерна гледна точка. Но в по-високо размерни конструкции може да има различни 3-мерни форми. За съжаление нашето съзнание е някак си силно привързано към идеята за 3-мерно евклидово пространство и или не може или много трудно може да си представя нещата откъм по-високо размерни конструкции. Аз примерно не мога да си представя някакви безкрайни 3-мерни криви форми от гледна точка на 4-мерно пространство, но съм сигурен, че ги има, поне като математически модел.

"Нещо което е с повече от три измерения не е вече пространство. "

Виж, тук физиката е взаимствала някои идеи от математиката. С общия термин "пространства" се обузначават всякакви безкрайни конструкции с различна размерност и форма. Всъщност термина "форма" използвам само по аналогия; може би ще е по-правилно да се нарече извитост.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

...Ето това имам предвид, като казвам че статистиката е винаги погрешна. Просто от едно събитие не следва нищо за кое да било друго.

А пък аз точно с това не се съгласявам.
Цялото човешко развитие се дължи точно на опита натрупан от предишни случващи се събития.
Ако се хванеш с едната ръка за фазата, а с другата за нулата на контакта, повярвай ми, резултата винаги ще еднотипен, незявисимо от различните моменти на случване и дребните подробности.
Това че не трябва да се приема стотистиката за абсолютна истина е съвсем друг въпрос.

Но аз мисля, че на определен етап на осъзнаване (на действителността) ще стигнем до идеята, че за някои неща въпросът "защо" е некоректно зададен. Просто действителността си има основи. Но именно въпросите, които споменах, мисля че по принцип имат отговори. Просто официалната наука не е стигнала до тях.
Малко парадоксално е това. Това че ти мислиш не значи, че имат отговори, щото пък аз смятам, че някъде си минал границата на "защо".

Не си разбрал добре идеята ми. За да бъде бъдещето единствено не се нуждае от причинно следствени връзки. Те са един вид ограничение на мозъците ни.
Не, не! Не са ограничения, а начин за познание. С това си изречение ти изобщо отричаш въпроса ЗАЩО, а от там и познанието. А и това:Според мен събитията са пред-определени на едно по-високо ниво и ще се случват в строго определен ред. го пообмисли още веднъж, щото "по-високото ниво", са именно причинно-следствените връзки.

Ако бъдещето е единствено, това в определен смисъл означава, че вече е завършено. Не! Не значи това.
Дори и сам си дал отговор, имплицитно съдържащ решението: Това, че ние сме ограничени само в настоящето, не значи, че времето не е завършено. Завършено означава да има край, а времето няма такъв.
Това, че поредица от събития е предопределена, не значи, че е "завършена".
Твоето е опит да откъснеш времето от вселената. Да, ако времето беше нещо само за себе, щеше да си прав, но то не е!

Ако правата е едноизмерно пространство, то кривата какво е?
Не четеш внимателно. Правата не е пространство, тя само може да се разполага в пространството.

Ако се намираш само върху равнина, нейната форма няма да има смисъл за теб. Както равнина, така може да бъде и сфера - пак е 2-мерна. Или пъл конус, или параболоид, или хиперболоид, или друг вид крива повърхнина - всичките са 2-мерни. Няма да се спирам на границата на "Защо".
Това обаче е една от големите заблуди в науката. Ние, природата и всичко за което се сетиш сме триизмерни. В една двумерна система няма преминаване през една и съща точка, ако има такава точка, то формата на обекта е триизмерна. Площа на обекта е двуизмерна, т.е. не сферата е двуизмерна, а нейната площ и то само защото е еквивалентна на същата площ в декартова равнина, заради симетрията. Забележи! Площта не се интересува от дебелината на равнината. Не можеш реално от лист с дадена площ да направиш сфера със същата площ. Но можеш с помоща на симетрията и въображението да го направиш виртуално.
Инак математиката има твърде абстрактни елементи.