Re: Явно това ще е клубът. / Наука / Хуманитарни науки / Философия

Няма "празно" защото сдвояването на вакчастиците е с фотон за връзка, който си има "форма" и прави "обема" на сдвоеното. Има го в коментарите в посочения от мене линк, по-горе, че е възможно да съществува и по-дребна структура, която да е подложка за вакчастици, но засега е достатъчно да "стъпим" едно ниво надолу - към сдвоените вак-частици, да си ги представим за реалност. Казвам "представим", щото ... други средства, за експериментална проверка, например, няма.
Облаците на сдвоения фотон за връзка се допират, независимо от формата им и така в "реален куб" (криви ограничителни линии) имаме винаги еднакъв брой вакчастици. Докато в "мислен куб" (прави - декартови линии) броят на вакчастиците е различен, зависи от формата им в момента на наглед- точно това е и ИЗКРИВЯВАНЕ на пространството, защото "нормалните фотони"-светлинни, например, следват геодезичната "линия" като траектория (ако можем да я видим, но не можем - виждаме само крайния резултат на взаимодействие на фотона с нас-датчик) и така събитието ни изглежда отместено от действителното си място на случване.

Второ - как се пораждат смущенията по вакрешетката (или как са се породили изначално)? Какво създава дисбаланс, неустойчивост или несъгласуваност между вакчастиците?

Извинявай - много е дълго - съм го писал другаде, ама е по въпроса:

Физическият вакуум няма начало и няма край; представяй си една безкрайна пространствена решетка с неподвижни възли (в смисъл, че не сменят местата си - това е важно за понятието неподвижност - абсолютна система към която ... търсим да отнесем движението си - напр., неподвижен етер, известно ти е). Във всеки възел на тази решетка има по една сдвоена вакчастица. Моментната й ос на ротация, около която се образува се върти бясно (с огромна честота) - представи си: стрелкичка, която се върти във всички посоки захваната за центъра на тежестта си. Големината и посоката на таз стрелкичка са резултат от СПХ на образуващите я смущения.
Случва се някаолко на брой последователни частици да имат една посока (от флуктуациите) и тогава обвивния фотон на първата, все едно се пренася по тази посока, до последната от редичката. Това е неравновесно състояние за околните на участващите в преноса и те завъртват своите стрелкички към направлението, т.е., посоката им става перпендикулярна на линията на пренос. Съседите на тези съседни пък, за да запазят равновесното състояние се строяват обратно на първите съседи и т.н. - от едно пренасяне на обвивния фотон, произтича подреждане на околния физвакуум, което наричам "напомпване" на околното; да, но се достига до предел на това напомпване, щото, за най-предната вакчастица енергията за подредба, вече не стига- нали по пътя си, чест от тая енергия взаимодейства и със съседи.
Тогава напомпаното се връща към равновесно състояние и пак се достига до възможно подреждане на няколко вакчастици в едно направление на стрелкичките; да, ама заради закъснителните процеси от пренос по "кривата на Обратната Връзка", новото подреждане е вече със стъпка напред, в сравнение с началното; и започва пак всичко отначало.
Така, веднъж възникнало движение на пренос, не може да бъде "спряно" от физвакуума; дори напротив - опитът му за спиране е поява на движение на ново място и така ... си пътува едно смущение по частиците на физвакуума с възможно най-голяма скорост спрямо неподвижната вакрешетка: фотон на вакуума (реален, а не виртуален фотон, както сега е възприето). Поради предаването на "щафетата" под някакъв, макар и малък ъгъл, при принос, то мислената траектория на смущението е пространствена винтова линия с някакво завихряне - ляво или дясно, зависи от началните условия.
Множеството от такива и др. подобни фотони подреждат-структурират вакрешетката в определена област от пространството; да не забравя: Пространството го идентифицираме само и единствено посредством видяното от излъчватели, а те са винаги ВЕЩЕВИ обекти, та затова: ПРОТЯЖНОСТТА НА ПРОСТРАНСТВОТО СЕ РЕАЛИЗИРА ВЪРХУ НЕПОДВИЖНАТА ВАКРЕШЕТКА.
Наличието на вещеви обект винаги се съпровожда в отклик-подреждане (реакция) на стрелкичките на физ.вакуума в околността на този вещеви обект. Нещо като "коса" от полета, на къв да е вещеви обект.
Така че - няма значение как е бил подреден физвакуума преди да има вещеви; щом отделни процеси на подреждане са довели до вещеви обект то той, обектът, си носи "косата". Сметката е проста - наличието на много обекти, струстурират вакуума по подобие на движенията за образуване на обекта - нали се сещаш (по хиппотезата ми), че вещевите се образуват непрестанно с огромна честота на образуване, от същите тия преноси на смущения, когато се завържат около собствен моментен център на ротация.

Струва ми се, че отговаря на повечето въпроси, ама ако не е ясно ... питай - лошо няма...
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Първо - радвам се че пишеш тук Мел.

Извинявам се предварително за това, което ще ти кажа, но мисля, че или не си ме разбрал добре за някои неща, или някои от доводите ти са елементарни.
Да видим сега.

"статистическият подход във физиката е изцяло погрешен.
Това не е вярно. Статистическият подход е добър за прогнозиране при невъзможност за всеобхватен поглед на причинно следствените връзки. "

Така. Правилно ще бъде под "статистическият подход е добър" да разбираме "обикновенно работи" (при прогнозиране). Но по принцип хубаво е да разбираме, че е погрешен. Първо - като наблюдаваме някакво повтарящо се събитие (или привидно повтарящо се) краен брой пъти, това означава, че винаги остават още безкраен брой пъти в които то може да стане по друг начин.
Второ - именно поради привидността на повтарящите се събития никога нямаме еднакви събития. Всеки две събития са различни, най малко или по пространствено разположение или по момент на случване. Всяло събитие е уникално и се случва веднъж във времето и на едно място в пространството. Еднаквоста между две събития е винаги привидна. За улеснение можем да смятаме, че всяко събитие във вселената си има специфичен индекс, различаващ го от всяко друго.

Ето това имам предвид, като казвам че статистиката е винаги погрешна. Просто от едно събитие не следва нищо за кое да било друго.

"Това се дължи на невъзможността да се стигне границата на въпросите. Какво имам предвид: Винаги при абсолютно обяснение на каквото и да било, може да се зададе въпрос "Защо" или "Къв е смисъла" и така до безкрайност. "

Да на пръв поглед такова изглежда положението. Но аз мисля, че на определен етап на осъзнаване (на действителността) ще стигнем до идеята, че за някои неща въпросът "защо" е некоректно зададен. Просто действителността си има основи. Но именно въпросите, които споменах, мисля че по принцип имат отговори. Просто официалната наука не е стигнала до тях.

"По същия начи, по който е възможно вселената да е възникнала от нищото в големия взрив, така е възможно да е възникнала и преди час примерно и всичките ни спомени да са само илюзия.
Това е твърде философско. Освен спомени има и "писменни доказателства". "

Философско или не е една реална възможност. Никакви доказателства няма за противното. Ако мислиш, че има посочи ги.

"Според него връзки между отделните събития не са задължително налични. Тоест причинно-следствени връзки не са необходими.
Напротив те са задължителни за да има еднозначност на бъдещето. "

Не си разбрал добре идеята ми. За да бъде бъдещето единствено не се нуждае от причинно следствени връзки. Те са един вид ограничение на мозъците ни. Според мен събитията са пред-определени на едно по-високо ниво и ще се случват в строго определен ред. Без да е необходимо да има каквато и да било зависимост помежду им.
Ето един пример: Представи си времето като кинолента. По нея има голям брой отделни епизоди или картинки. Настоящето е там, където свети прожектора (или както там се казва). Картинките се редуват една след друга в строго определен ред, но няма никаква причинно-следствена обвързаност между тях. Това е само пример естествено :)). За по-лесно схващане на идеята.

" Да бъдещето е само едно, но не е завършено, а предстоящо. Ще бъде завършено само след като вече е минало"

Хехе виш сега. Ако бъдещето е единствено, това в определен смисъл означава, че вече е завършено. След като има точна поредица от събития, които така или иначе ще се случат (и то само те), това един вид значи, че поредицата от събития е "готова", завършена.Това, че ние сме ограничени само в настоящето, не значи, че времето не е завършено. Е да, за нас не е. Но можем да направим един абстрактен "поглед" от по-високо и да видим, че бъдеще минало и настояще са едно цяло - Времето.

"линия (1 измерение), равнина (2 измерения) и пространство (3 измерения), тоест пространството е само и единствено триизмерна категория"

Ами това не е съвсем правилно. Ако правата е едноизмерно пространство, то кривата какво е? От гледна точка на само 1 измерение, то няма форма. Същото е и с равнината. Тя има смисъл на равнина (2-мерно пространство) само от гледна точка на по-висока размерност. Ако се намираш само върху равнина, нейната форма няма да има смисъл за теб. Както равнина, така може да бъде и сфера - пак е 2-мерна. Или пъл конус, или параболоид, или хиперболоид, или друг вид крива повърхнина - всичките са 2-мерни.
Тук въпроса опира до математически представи. Тримерното пространство няма форма от 3-мерна гледна точка. Но в по-високо размерни конструкции може да има различни 3-мерни форми. За съжаление нашето съзнание е някак си силно привързано към идеята за 3-мерно евклидово пространство и или не може или много трудно може да си представя нещата откъм по-високо размерни конструкции. Аз примерно не мога да си представя някакви безкрайни 3-мерни криви форми от гледна точка на 4-мерно пространство, но съм сигурен, че ги има, поне като математически модел.

"Нещо което е с повече от три измерения не е вече пространство. "

Виж, тук физиката е взаимствала някои идеи от математиката. С общия термин "пространства" се обузначават всякакви безкрайни конструкции с различна размерност и форма. Всъщност термина "форма" използвам само по аналогия; може би ще е по-правилно да се нарече извитост.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.