Откак излезе последният таласъмски сборник все се чудя да пусна ли анкета за мнението прочелите всички такива сборници ама поняже нямах регистрация - все ме мързеше

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пусни.
Но искам да има и отрицателни стойности
Инак няма да гласувам в графата за одобрение...

Да не се взема на сериозно...

Редактирано от PoбинoтЛokcли на 28.08.08 15:46.

Ми давайте мнения тогаз.
Ти като държиш на отрицателните стойности, давам отрицателната си класация.
1. Двойното раждане на Мустафа Елван - Стефан Стоянов - Таласъмия 2002; (the first forever, по-тъпо нещо не съм чел и надали ще прочета)
2. Къщата на майстор Губерко - Мартин Петков - Таласъмия 2003 (абе не е съвсем за изхвърляне, но е мнооооооооооо слаааааб)
3. "Сестринска кръв", Любен Загорчев - Таласъмия 2006-7. Нищо.

За съжаление, слабите неща не оставят и спомени. трябва да е книгата пред мен, да зачета няколко реда и да се сетя "какво беше това "нещо""
От последната сборна таласъмия, за мен има един прекрасен разказ -

Еньовден, на ЦБакърджиева
Лек, остроумен, с много приятна атмосфера. Без претенции за нещо голямо, но един цял сборник от такива разказчета би стоял постоянно на нощното ми шкафче и бих го препрочитал от време на време.

Разказите на Божидар Грозданов, Торба с вяра и Търговците...
Божидар е уникален в историята на таласъмските конкурси с факта че два пъти печели първо място. Даже три пъти, тъй като спечелата втора награда за конкурса 2007 макар да е втора, всъщност е първа, просто първа награда няма. Безспорно това си е постижение и подхванах да чета с интерес и надежди. Даже изчетох Орденът на свети Георги, който навремето пропуснах, тъй като сборника 2005 (или 2006? не помня...) беше слаб като цяло. След като изчетох и трите дълги разказа стигнах до извода че постижението на Божидар не нито литературно, нито развлекателно. То е постижение в областта - налучкване на вкусовете на журито.
Още преди време, тогавашния председател на СЗКЕК Уибробия формулира лаконично целите на бъдещия (за тогава) конкурс - "омръзна ми да чета за разни джуджета и елфи и дракони, искам да видя нещо със самодиви змейове и таласъми". През годините Божидар се доближи най-плътно до тая максима и затова резултатът не е изненадващ. Не е изненадващ и факта, че единствения публикуван роман от конкурса Таласъмия също спазва тази максима, та чак дрънка.
Съвсем друг е въпроса, че и едното и другото са четива освен бездарни, но да и четива нямащи нищо общо, повтарям за неразбралите - НИЩО общо с българския фолклор и митология.

Ще направя едно отклонение, щото едва ли някой ще седне да бистри тоя въпрос отново, в отделна тема.
Българският фолклор и митология не са само самодиви, змеьове и юнаци. Българският фолклор е дух, светоусещане, традиция, то е нещо магично, което не може да се дефинира, но се усеща достатъчно ясно и недвусмислено. Включването на някакви неща, наречени самодиви в текста не извиква въпросната магия, напротив - води до пошлост и демонстрира липса на вкус. И преди и сега продължавам да застъпвам тезата, че авлията от Какавидата Е фолклорен персонаж, ДОРИ да е напълно измислен, защото този дух и това усещане направо лъхат от този литературен образ. Дали наистина има такъв фолклорен персонаж нека фолклористите спорят, на мен не ми е интересно. За човек който е чел текста и който има грам литературен вкус, такъв въпрос (е ли авлията фолклорен образ) не стои въобще.

Споменавам Какавидата неслучайно, защото тя демонстрира една много ярка разлика - кое е фантастика, основана на българския фолклор и митология, и кое не е. От една страна имаме разказ с оспорена фолклорна принадлежност, но е издържан по дух и съдържание във фолклорно митологична тематика, от друга имаме разказите на Божидар, които гъмжат от всякакви фолклорни сурогати и нямат абсолютно нищо със фолклора и митологията.
За поука на тези, които мислят да пишат и за в бъдеще за конкурса Таласъмия - имате нагледен пример как се пише фолклорно базирана фантастика, имате и нагледен пример как можете да спечелите този конкурс. Изберете си. Много автори ВЕЧЕ избраха...

Урната на Урдур. Интересно четиво. В литературен аспект то е разхвърляно, непоследователно, нелогично и въобще шашаво. Типично "българско изкуство". Въпреки това творбата има претенции за нещо повече от просто писане и участване, има някои интересни образи, на моменти даже е интересна. Уви, само на моменти. Нито финала беше на ниво, нито през цялото време имах желанието да я дочета. Да се надяваме, че от този автор ще прочетем и нещо по-хубаво, тъй като определено показва заявка за нещо повече от посредственост.

Нестинарка, на АИлиев. Силно като текст, внушително, на финала ти остава едно недоумение. Ако в разказа е имало някаква идея, то аз не я долових и не я разбрах. Явно късите форми не са за Андрея. Макар че Вещица беше много интересн и хубав разказ. Което пък ме изненадва, защото автора (по повод на този разказ) на времето се закани повече да не праща текстове за този конкурс, явно е размислил.

Караконджул в костюм. Едно детско четиво с претенции за оригиналност и духовитост, но всъщност тягостно и досадно. Също няма нищо общо с българската митология и фолклор. Журито или робува на някаква мода (да се публикува фантастика за деца) или страда от НАИСТИНА (ама наистина!) лош вкус, по друг начин не мога да си обясня присъствието на този разказ в сборника.

Аб Ово, на ЦБакърджиева. За разлика от другия и разказ, този е един тежък и непонятен. Със сигурност изпъква на фона на останалите творби, но накрая все се питаш - за какво беше всичко? Да добре, една стара знахарка се превърна в змеица, турчалята дето искаха да я убият и да я изнасилят даже не помня какво стана с тях, но със сигурност не им се отвори парашута. Типичен разказ който вместо сюжет има deus ex machina, ако трябва да се изразя в терминологията на разказа (там кой знае защо латинския е на почит, което личи и от заглавието)

Тунджън. Нямам грам спомен за какво ставаше дума, дори повторното зачитане не ми припомни. Или не съм го чел това нещо, или е толкова зле, че се е изтрило само от съзнанието ми. Ще опитам пак, може пък да съм го пропуснал. Но имам ясен спомен, че прочетох сборника от кора до кора, въпреки неистовото желание да го захвърля.

Мъст. Същата работа

Сестринска кръв. Един добър кандидат за най-незапомнящ се разказ ЕВЪР! Макар че тая класация е много оспорвана и гъмжи от силни кандидати.

Като цяло. Един трудно четим сборник дори от свикнали и тренирани хора. Не смея да си представя какъв ефект ще има върху неизкушен добросъвестен читател. Сигурно ще тегли една майна на родната култура (и фантастика в частност) за още 10 години и този път няма да се вслуша (за нищо на света!) в убежденията на някой като мен, че това е "нещо ново и различно"

Да не се взема на сериозно...

Леле, колко много много глупости на толкова малко място! Ти наистина имаш талант!
Не съм съгласен със съжденията ти относно Божидар Грозданов.
Освен това къде са тези МНОГО автори, които са се научили да печелят конкурса?

А и нали знаеш, че думата „бостан”, която на османски турски се произнася като „авлия” изключително ме дразни?
Значи дори и авлията на ЙВ да е напълно измислен образ, щом отговаря на духа на българската митология – приема се, че е такъв. Може ли да се разсъждава така?
Разбира се, че може!
Това е логигата на чалгаманиака: дори и чалгапарчетата да се пишат на кило и да са със защитени авторски и разпространителски права, щом са в духа и традициите на българската народна музика – то нека да се приемат за продължение на фолклора.
... или на фалшификатора: дори и моите банкноти да са собствено призводство, щом като са напълно идентични с истинските, можем да ги вкараме в обращение.
Споко, Робин, не те наричам фалшификатор! Ти май си човек, дето хем не знае, хем не знае, че не знае, хем е убеден, че другите знаят по-малко. Четейки безумната ти логика, стигам до извода, че явно в главата ти българското народно творчество изглежда като един добре поддържан хаос: самовили някакви, русалки, караконджули, змейове, хали – всеки си стои някъде и прави нещо. От тази гледна точка напълно логично изглежда щом като народното творчество не е сътворило пазители на планината, нечие друго творчество да забележи пропуска, да го запълни и новоизмисленото същество да си пасне на мястото.
Нека повторя – това е от гледната точка на хаоса.
Ще те разочаровам – българското народно творчество изобщо не е хаос, а си е доста подредено. Всяко от приказните същества в него е заело някакво място, понякога по няколко същества деля едно и също място, но чудна работа – в българския фолклор НЯМА ПАЗИТЕЛИ НА ПЛАНИНАТА! Да, в очите на такива като тебе това може да изглежда като пропуск: Намерихме празно място в митологията – добре, че е ЙВ, че да го запълни!
Всъщност това е именно незнанието, че не знаеш, съчетана с пълната увереност, че тия около тебе са дебили и хем знаят по-малко – хем и няма откъде да научат, освен от теб.
А защо има пазители на какво ли не, но не и на планините – прочети съчиненията на видните наши етнографи Димитър Маринов и Анчо Калоянов, за да ти стане ясно какво Е и какво НЕ Е планината в българските народни вярвания.
И бъди знаещ, а не бъди незнаещ!
А за това, че авлията си е напълно измислен от ЙВ образ – няма съмнение. Първо прототипът й бяха някакви жълто-черни пеперуди, но тъй като нямаше нито една прилика, с изключение на думата „пеперуда” в наименованието, после авлията стана богинята-майка, останала ехе-е-е-е-е-е-й от траките, накрая алианските мъже светии – евлии станаха образи на въоръжени жени – авлии... а дори самият автор вече 7 години не може да отговори на въпроса в кой край на България има предания за въпросните черни пеперуди. И надали ще го направи – иначе лъжата ще лъсне.
Но във всички случаи, за да говориш за духа на българската митология, трябва да я познаваш. Тоест – да четеш не само ЙВ.
Е, ти разбира се, надали ще намериш време да се ровиш в хилядите страници, нали?
Ти предпочиташ „Какавида” – той е по-кратичък.
А и ЙВ ти е приятел, а Димитър Маринов и Анчо Калоянов не са!

Si deus pro nobis, quis contra nos?

... и нека чесането на езици започне СЕГА!

Фат Джим, няма да споря с теб още веднъж какво е фолклор и какво не е, ти просто не разбираш от това (както и аз) и няма смисъл. Преди беше забавно, сега е досадно
В тази тема хората бяха подканени да си кажат мнението за една книга, аз си казах моето, като не си съгласен, кажи си и ти твоето и край

И, запомни добре, със задници не разговарям. Ако ти ме считаш за глупак с талант, защо спориш с мен?
Пиша този отговор само за да не си въобрадиш че съм съкрушен от брилянтния ти отговор, с който тутакси си ме поставил на място, както и авлиите и литературата и всичко наред. Впрочем, аз даже не го четох целия, гнус ме е

Да не се взема на сериозно...

Честно да си кажа - не знам дали е тъжно или смешно, когато става дума за български фолклор да обвиняваш в неразбиране или незнание когото и да било.
Защото досега никога не си споменал нито едно етнографско проучване, прочетено от теб, нито веднъж не си посочил източник на базата за съжденията си по тази тема (с изключение на Йоан Владимир, естествено). Поправи ме, ако греша, но излиза, че познанията ти в тази област се изчерпват с творчеството му. Ако това не е така- чакам имена и заглавия (все пак надали ще посочиш поне едно!). Ако обаче е вярно - можеш ли да обвиняваш в неразбиране или незнание когото и да било?

Si deus pro nobis, quis contra nos?

И запомни добре: не си падам по фалометрията!
Особено с хора, дето нямат топки (разбирай, елементарно чувство за достойнство, уважение и благоприличие)

Така че няма да получиш актуален списък на прочетеното от мен. Нито ще седна да обосновавам познанията си в областта. Виж, мога да направя за теб друго. Мога да ти изтъкна, че въпреки "безспорното" ти превъзходство на изчетена литература (фолклорна и всякаква) не пиша глупости от сорта:
-речни камъни по покривите на къщите
-дувари от кирпич и камъни
-аркебуза в българско село, преди Възраждането
-домашни духове, които, оказва се, са едни мили и добри същества
-змейове, които нямат души, но пък ако вярваш в тях не им и трябват
-Керемидени покриви по Симеоново време
-да твърдя че в българския фолклор и митология даден персонаж го няма, докато някой не ми докаже противното

Това е само по спомени, не ми се рови за повече. Така че мога да преценя доста добре доколко ТИ разбираш от фолклор. Споменаването на автори и заглавия очевидно не ти помага особено за да блеснеш като един капацитет по въпроса.

Да не се взема на сериозно...

щом си сварил да дочетеш добре. аз почвам и остаям , почвам и остаям. е дочетох някои, ама не разбирам много и да не излезе че като не разбирам давам мнение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите