БАШАР – ТИ НИКОГА НЯМА ДА ИЗГУБИШ СВОЯТА ИДЕНТИЧНОСТ

Винаги нещо ще ти се случва – без значение какво преживяване е. Дори разтварянето, за което много от вас говорят, как всички ще се слеят обратно в едно, в светлината. Това не е абсорбиране!
Разберете, отново, че всичко е едно, че всичко е Сега, че всичко е Тук и тогава всяко изживяване, което ще ви се случи, се случва от гледна точка на вашата уникална перспектива, ВКЛЮЧИТЕЛНО идеята за сливане с Цялото и т.н. „абсорбиране” – вие не губите своята идентичност. Вие ще имате това преживяване от перспективата да съществувате като Цялото – всичко винаги ще ви се случва НА ВАС!
И това е вярно от всяка една индивидуална перспектива.

Вие винаги ще се будите все повече в самите себе си, както се събуждате от сън сега и всичко изглежда толкова реално. Но когато се събуждате, ще си казвате: „О! Без значение колко реален изглеждаше сънят, това не бях аз, аз съм това, което съм сега”.
И когато умрете, ще се събудите в Духа и ще се обърнете назад и ще си кажете: „О! Това беше част от мен, но ТОВА е, което съм наистина аз!”
И когато отидете в друго ниво на реалността, други по-високи нива на измеренията и плътността, вие ще се събудите там и ще си кажете: „О! Това беше част от мен, но ТОВА е, което съм наистина аз!”
И „ТОВА е, което съм наистина аз!”
И „ТОВА е, което съм наистина аз!”

И дори в момента, в който изпитвате сливане, независимо на какво ниво, дори на нивото на Цялото, това сливане ще се случва от перспективата на „Всичко това е част от мен, но ТОВА!!! е, което съм аз! И то е Цялото!
И тогава ще имате различни изживявания за това и това ще продължава завинаги и винаги, и винаги, и винаги.
Защото дори Цялото, което не можете напълно да обхванете дори с въображението си, дори Цялото може да се пробуди и да си каже: „О, това е част от мен, но ТОВА е, което аз съм!”
И ТОВА е отвъд вашето разбиране в този момент...И дори отвъд нашето...И то е отвъд разбирането на всяко друго същество, което сме срещали досега...Но ние знаем, че то е там. Откъде знаем това? Защото това е наблюдение! Не е мнение. Ние можем да виждаме структурата и знаем, просто гледайки природата на тази структура, че ТАКА стоят нещата. Защото то е безкрайно. Безкрайно. И което наистина е безкрайно, съдържа всичко и всички. И е невъобразимо.

И ако вие знаете, че можете да се събудите във вашето ново Аз, то тогава също знаете, че и онова, което наричате Бог, може също да се събуди във ваше ново Аз.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

каква да е идеята на това послание?

Понеже няма нищо лошо да си сменя човек идентичността

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каквито и идентичности сменяш, все си оставаш ти и се себеосъзнаваш като себе си.

За мен това е един от най-силните текстове на Башар за всички времена.
Заедно с още един - тези двата монолога са потресаващи.
Ето вторият, някоя добра душа го е превела с БГ субтитри.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо толкова се бунтуваш срещу въпросите- те помагат на човек да стигне до по-дълбоко разбиране на себе си, на другите, на вселената. Способстват осъзнаването.

Ето, в случая, даже в конкретния контекст, не съм убедена, че човек не губи идентичността си. (ако приемаме, че идентичност е самоопределяне)
Иначе стигаме до извод, че всичко е еднакво. Бидейки цвете или куче, мигар си идентична на човека? Духът си избира конкретика и се идентифицира с нея по някакви причини. Ако не го прави, никога не можеш да станеш цвете, като го погледнеш. Това си е принципен въпрос.

Като погледна цветето, ще стана цвете, но пак ще съм си аз, само че поглеждайки от перспективата на цвете.
Винаги ще се себеосъзнавам като аз.

Не се бунтувам, обикновено неимоверно се учудвам на въпросите ти, които показват дълбоко невникване в същността на текста.
Като стана цвете, пак ще съм учудено на въпросите ти цвете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето, в случая, даже в конкретния контекст, не съм убедена, че човек не губи идентичността си. (ако приемаме, че идентичност е самоопределяне)

Идентичност е самоопределяне, но фокусът е различен, като съм цвете, пак ще се самоопределям като аз, но фокусът ми ще е изместен и ще възприемам света от позицията на цвете.
Ти приемаш, че идентичността е фокусът, от който наблюдаваш света.
Но ако се вгледаш навътре, а не навън, ти си си все ти - и на 5, и на 50 години, все казваш АЗ.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Ако се самоопределяш като цвете, ще си стоиш в градината и ще фотосинтезираш. Можеш ли го?
Само отказът от идентичност ще го позволи. Пак отказът от идентичност позволява дълбоката медитация.
Всъщност в краткия ни живот като човеци отказът ни от конкретна идентичност позволява истинските промени.

Идентичност означава да се себеосъзнаваш

АЗ СЪМ!

А не да се идентифицираш с цвете, човек, мъж, жена, българин, негър, извънземен.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Оная тема стана дълга, пък и без това има връзка между реалност и идентичност.
Всеки си съществува в собствена реалност. Реалностите може да си приличат и да бъдат общи. Може да се свиват и да се разширяват, може да имат филтър, може в тях да се появяват и да изчезват неща. Като изчезнат от една реалност, не значи, че престават да съществуват.
Няма лошо ти да си в моята реалност, но предпочитам вируса ебола или убийците от Ислямска държава да останат вън от моята реалност.

Ако извънземните са в някаква газообразна, неопределена форма, без цвят и мирис за моите сетива, ми е достатъчно с тях да си обменям мисли – не ми е важно да са в реалността ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че те като обменят мисли, са в твоята реалност, всичко, за което знаеш или мислиш, е в твоята реалност.
Дали буквално с физически тела, дали като мъглявина, дали само като връзка или мисъл - това си е пак реалност.

И пак не разбрах как отделяш реалното от нереалното, в случая кое от изброеното е реално и кое нереално за теб и защо - аз, извънземните, ебола, убийците от ислямската държава?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя