Всъщност смятам, че ти интуитивно търсиш качеството, което идентифицира нещата.
За това харесваш текстове, като тоя на Башар за идентичността.
А такава потребност се залага у нас като постулат от автори като Пърсиг.
Но наистина прелиташ над тях като пчеличка и отнасяш ценния прашец

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добро и лошо са категории, с които все повече внимавам как боравя, дори в мисленето си... Но да, и аз вярвам в тяхното съществуване, все още

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нещата, които харесвам ги харесвам, защото са ми близки като схема на образуване... Не защото са моите истини. Литературата изобщо, познанието, а и изкуството приемам като прозорчета, не като извори на истини, които аз да приемам...

Ще кажете, че имам проблем с авторитетите - и да, имам такъв, но не това е основното в случая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти пък май слагаш знак на равенство между съзнание и осъзнаване на идентичността.
В момента в тоя земен живот ние нямаме съзнание за останалите си нива, ние си висим и осъзнаваме само идентичността си, примерно егото - в добрия смисъл.
Като спред да осъзнаваме идентичността си и заспим примерно, отиваме в съзнанието си, което знае всичко, помни всичко и съдържа всичко, в т.ч. и осъзнаването на идентичността.

Като се събудим обаче, сме забравили всичко, защото сме забравили съзнанието и си клепаме само в идентичността.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Съвършенството е винаги и навсякъде, ние всички сме съвършенни във всеки един момент. Всичко е тук и сега и всичко е съвършенно и вечно.

Мотивацията ми да съм в света на Башар е главно и най-вече че съм влюбена в него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А аз вече вярвам в съществуването на дракони и феи и русалки и ангели и еднорози.
Съвсем сериозно.
Всичко съществува тук и сега, абсолютно всичко. Просто всичко вибрира на различна честота и ние виждаме само онова, което вибрира на нашата..

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Може и да не е всепризнат авторитет.
Достатъчно е творецът да успее да ни пренесе поне за кратко в някоя интересна реалност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„то иначе всичко е безмислено, не ли?“ – смятам, че тая мисъл като вземе на често да ни минава през ума, ни наближава времето да се разделим с това физическо тяло, както и със стойностите и ценностите (любов, деца, светлина и пр.) на тоя физически свят.

Какви ли ще са ценностите в другите светове, ако имаме такива

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Любов, светлина и други такива.
Само че в по-силна изява.
Светлината и любовта са единственото от висшите светове, което успява да проникне в нашата мрачна омагьосана гора.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Няма как да сме сигурни в ценностите на другите светове, понеже надали можем да си въобразим огромното разнообразие на такива.
Бихме могли да направим нещо по-лесно- да се възпитаваме в интерес и любопитство към нещата в дълбочина.
Това, което виждаме на повърхността, не се променя много - земя, небе, звезди, дървета, треви, хора, коли и пр.
Но в дълбочина, например на земята, се случват необикновени неща и колкото повече научаваме, толкова по-интересно става.
И тогава наистина смятаме, че един живот не стига да задоволим интереса си.