“Бих казала, че по едно и също време съществуваме в една реалност и безброй въображаеми реалности(нереалности).
Разликата между реалността и въображаемите реалности е, че в реалността същестуваме с всичките си енергийни центрове и тела, докато във въображаемите реалности – само с някои енергийни центрове и тела.“


Т.е. когато си говорим с теб по интернет, ти си от въображаемата реалност за мен, а когато си ми на гости у дома – ти си част от реалността ми.

Когато само разсъждавам, мечтая, медитирам или сънувам, отделям логическото, духовното (рядко и емоционалното)тяло и се пренасям другаде във въображаеми реалности.
Точно заради сънищата (които са важна част от съществуваненото ми) такова разграничаване на реалност и нереалност е удобно. Бих казала, че в реалността съществуваме и като материя (частици), докато в нереалността – само като вълна. В сънищата пак имаме тела, но с вълнови характер и други способности.

Бих казала, че в реалността съществуваме и като материя (частици), докато в нереалността – само като вълна.

Аз пък бих казала, че в реалността съществуваме като дух, докато в нереалността съществуваме като материя.
Това казват и на изток, материалният свят е илюзия, майя, т.е. ти си обърнала всичко надолу с главата.
Нали помниш притчата за Конфуций, който сънувал, че е пеперуда и сега се знаел дали не е пеперуда, която сънува, че е Конфуций.

Съвсем произволно си си направила деление между реалност и нереалност и на всичко отгоре си избрала нереалното за реалност и обратното.
Защо?
Защото науката казва така. Същата тая наука, която отхвърля астрологията като бабинидеветинини.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Може и така – просто зависи какво съдържание ще внесем в съответното понятие.

Общоприето е към момента от точните и от духовните науки за реалност да се приема конкретното съществуване в материално и фини тела. Реалността е кратка, ограничена, променлива, несъвършена. В нея работим и се усъвършенстваме. В нея променяме идентичността си.

Вечното, цялото, безкрайното(съставено от конкретната фактическа реалност и всички възможни, въображаеми реалности) - нереалност. В нея се сливаме в цялото, зареждаме се с енергия и си почиваме. В нея не променяме идентичността си, но тя е необхватна.

Защо ти е да противопоставяш точни и духовни(класически и окултни) науки? Те са едно цяло – но окултните науки са стимул за развитие на класическите и точните. Като обясним и осъзнаем нещо окултно, то отива при познатите и класическите.
Аз не виждам нищо лошо да има тайни и окултни общества и науки – чрез практическото приложение на окултните науки разгръщаме ума си- сетива, мислене, въображение, творчество и пр.

Някои отхвърлят астрологията, но те мислят в тесни, конкретни рамки и постигат някакви конкретни резултати. Няма лошо- то си е тяхна работа.
Мен това не ме притеснява, нито обижда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Общоприето е към момента от точните и от духовните науки за реалност да се приема конкретното съществуване в материално и фини тела.

Това изобщо не е вярно, прието е само от науката, от духовна страна такова нещо не е приемано камо ли общоприемано.

Виж там какво е Атман - вечното, безкрайното, непроменливото - само то е реално, всичко друго е илюзия.

Башар например казва път, че само нашите преживявания са истински, всичко останало е илюзия.

Аз казвам - да казва кой каквото иска, мен кво ми е...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Общоприета употреба е важна, доколкото улеснява комуникацията.

Защо приемаш теорията за множество реалности, в които присъстват фините ни тела и една нереалност, в която е и материалното тяло, вместо обратното?

Защото така ми вибрира по-добре, защото знам, че е така и защото няма да приема нещо, само защото било общоприето.
Водя се от усета си, а не от общоприетите неща.
Неведнъж съм споменавала, че умът е инструмент, който е лесно внушаем отвън, ако живееш в племе далеч от цивилизацията, ще ти е общоприето друго, ако живееш в Индия, ще ти е общоприето трето, защо да приемам нещо общоприето на територията, на която се е случило да живея, когато не мисля, че е така и не ми е убедително.

Всички открития стават по същия начин - Айнщайн ли беше казал, че всички знаят, че нещо е така, но все се намира един, който не го знае, и именно той прави откритието.

За теб общоприетото е новият Бог.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Общоприетото е удобство, за да говорят хората за едно и също, когато говорят.

Защо изобщо поделяме нещата и световете на реални и въображаеми?
(на такива въпроси трябва да имаме отговори, ако сме направили осъзнат избор и сме включили всичките си енергийни центрове)

ей, появи се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Още седмица ще съм нередовна в дискусията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите