Известный закон Эдварда А. Мерфи гласит: "Если что-то плохое может произойти, оно обязательно произойдет". Похоже, что это "что-то плохое" происходит с самой, пожалуй, известной теорией на сегодняшний день. Спросите кого угодно, хоть самого заядлого двоечника, и он, почти не напрягаясь, вспомнит про эту… как ее… а! теорию относительности.

Самое забавное, что опровергнуть теорию относительности Альберта Эйнштейна собрался другой Мерфи – Майкл. Если группа британских астрономов и физиков под руководством Майкла Мерфи из Кембриджа сумеет это сделать, в современной физике произойдет форменная революция (что-то последнее время от этих революций не продохнуть, вам так не кажется?), поскольку последнюю сотню лет постулат о том, что скорость света постоянна, был незыблем. Мало того, на основе этой теории было выстроено множество других теорий. И вот на тебе…

Специалист заявляет, что взаимодействие материи и света сложнее того, как это описывал Эйнштейн. Профессор, впрочем, не собирается ее рушить до основанья, потому что, по его словам, теория относительности всего лишь не точна, но ошибочной не является. "Возможно, она является очень хорошим приближением к истине", - подчеркивает Мерфи.

Итак, группа физиков утверждает, что скорость света не является постоянной, она со временем меняется. Впрочем, эти изменения настолько ничтожны, что прямо их засечь невозможно. Но британцы, как нормальные герои, пошли в обход и проанализировали пульсирующий свет квазаров (небесные тела, находящиеся за миллиарды световых лет от Земли). Собственно, интересны они тем, что позволяют ученым наблюдать, что происходило с нашей Вселенной в период ее становления.

Наблюдения велись над 143 объектами. Выяснилась интересная вещь: с момента зарождения Вселенной сила взаимодействия между атомами изменилась на 0,001%. По одной из теорий, скорость света прямо зависит от силы взаимодействия между атомами. Стало быть, если эта сила изменилась, скорость света тоже должна измениться. А раз скорость света изменилась, напрашивается простой вывод: она есть величина непостоянная, и Эйнштейн был неправ.

Чем это грозит нам? Да, собственно, ничем. Во-первых, все это надо еще доказать, а во-вторых, нас, живущих на планете Земля, куда как больше должна интересовать другая теория другого Мерфи. Да, именно та, что приведена в самом начале статьи.

Надо бы еще отметить, что в последнее время все чаще появляется критика отдельных положений эйнштейновских аксиом и всей общей теории со стороны тех или иных представителей научного сообщества. Американцы год назад еще заговорили о необходимости проверки.

В России "нетрадиционное" мнение по поводу формулы Альберта Эйнштейна в свое время высказывал профессор Фатей Шипунов – специалист по квантовой механике, руководивший в Институте литосферы лабораторией биосферных явлений. В 1995 г. Шипунов умер при невыясненных обстоятельствах. В одном из своих последних интервью, данном газете "Литературный Иркутск", он высказался довольно резко по поводу общепринятых норм:

"Мы знаем только формулу Эйнштейна: E=mc2. Она не точна. Там не введен духовный волновой коэффициент. В ближайшее время мы, вероятно, опубликуем уравнение квантовой механики, которое доказывает существование духовного мира, правящего физическим миром. Уже доказано с математической точностью существование творящих сил Вселенной, от которых зависит весь материальный мир и мы с вами. Это последнее открытие квантовой механики… Полностью доказан математический блеф Эйнштейна, и показано, что пределы физического мира существуют и существует еще более сложно организованный волновой безматериальный мир. Это со стопроцентной точностью определила современная математическая и физическая наука"

http://www.utro.ru/articles/2005/04/12/427663.shtml

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"По одной из теорий, скорость света прямо зависит от силы взаимодействия между атомами. Стало быть, если эта сила изменилась, скорость света тоже должна измениться. А раз скорость света изменилась, напрашивается простой вывод: она есть величина непостоянная, и Эйнштейн был неправ. "

Ей това е в основата на цялото писание, и както повечето можем да се досетим, такава теория няма Може да има такова предположение (не прозрение!!!), но то първо трябва да се потвърди (докаже :).

Не знам кой е сгафил, англичаните или интерпретацията на списанието, но скоростта на светлината НЕ ЗАВИСИ от атомните взаимодействия. Просто защото скоростта на светлината се определя от свойствата на средата, в която тя се разпространява - вакуума, където "междуатомни взаимодействия" няма.

За такъв тип наука си има строг термин - МАРЕФОЛОГИЯ. Ако те интересува, ще ти го разтълкувам.


"Надо бы еще отметить, что в последнее время все чаще появляется критика отдельных положений эйнштейновских аксиом и всей общей теории со стороны тех или иных представителей научного сообщества. Американцы год назад еще заговорили о необходимости проверки. "

Интересно, кои американци и какво искат да проверяват? Теорията непрекъснато се проверява, и засега се представя много добре. Ако се намерят отклонения от нея, те положително няма да са свързани със скоростта на светлината, нито с останалите аксиоми. Те ще са свързани с отчитането на квантовомеханичните ефекти.

"В ближайшее время мы, вероятно, опубликуем уравнение квантовой механики, которое доказывает существование духовного мира, правящего физическим миром. Уже доказано с математической точностью существование творящих сил Вселенной, от которых зависит весь материальный мир и мы с вами."

Има едно явление в Русия за което напоследък много се говори - псевдонаука. Нароиха се маса "академии" и "институти", с основната цел да получават субсидии. Темата е огромна, но няма да се спирам на нея. Накратко: всяка теория, всякаква математика са само МОДЕЛ на реалността. Те не могат да ДОКАЖАТ нищо. Едно уравнение не може да доказва, преди да е доказано. Ами чакаме такива уравнения :))

P.S. Аха, разбрах кои американци и какво искат да проверяват. Нищо лошо, една теория непрекъснато трябва да се проверява - иначе става на "прозрение", а прогнозирането на резултати игра на късмет. Странното е само, че европейците изстреляха още миналата година спътник, който да проверява същото.

Редактирано от geri® на 13.04.05 16:41.

Американците такива, европейците онакива, само Гери знае сичко за сичко.

Гери, сал едно не разбрах-отде си толкоз сигурен какви теории има и няма?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Сигурен съм, щото съм чел много когато е трябвало.
Пък и това ми е било занятието много години :)
А към теорията на Айнщайн имам специални чувства, щото там съм копал най-много.

То трябва да се чете постоянно и да не се лежи на стари лаври.

Можно понять
понимание. Невозможно понять непостижимое потому, что
определение непостижимости - это непонятность. Как я уже
сказал, это почти идиотски простая ситуация.


Выше понимания -
знательность*5 без формулировки или конструкции, и она может
считаться деятельностью единицы. Падая вниз с полного
знания, мы прибудем в царство понимания
.
5.Знательность: способность знать истину, уверенность,
само-определенное знание.

Редактирано от Kaily на 15.04.05 12:25.

"Че умът наблюдава и после прави компилации от вече видяни неща. "

Напълно нормално, така си е. Има ли нещо измислено, което да не е компилация? Аз не се сещам.

"А къде са доказателствата, че човекът е венец на творението? "

Много е просто. Като сортираме всички обекти които знаем, човекът се оказва венец на творението. Обектите дето не знаем не можем да сортираме по дефиниция. Там може да има, но може и да няма нещо по-висше от човека. Т.е. човекът е венец на наблюдаемата вселена. Докато не се покаже нещо друго. Не разбрах какво те смути това. Може би ти си срещала нещо по-висше от човека?

"Как ще докажеш, че нещо е връх изобщо, без да си в състояние да знаеш цялата площ и да си измерил всички върхове. "

Ти когато се качваш на трамвай за да отидеш на точно определено място съобразяваш ли се с това, че могат да дойдат извънземни и да задигнат трамвая барабар с тебе вътре? Не обмисляш ВСИЧКИ възможни ситуации, което не ти пречи да си пътуваш съвсем спокойно.

Та, използувайки твоят въпрос, да попитам, можеш ли да твърдиш че има по-голям връх, без да си в състояние да знаеш цялата площ и да си измерила всички върхове? Ако можеш, признавам че съм сбъркал :)) Не става дума за "възможно е да има".


Дай сега да си се върнем към предположението и прозрението. Ти твърдиш, че чувстваш разликата им нещо както се чувства разликата между смях и плач. Само че смях и плач стават в момента, и е естествено да ги различиш. Не ти ли се е случвало да чувстваш нещо като прозрение, а после да се окаже че си сбъркала? Щото аз у разни врачки съм наблюдавал такъв феномен. Както и обратното - появява се знанието като просто предположение, а после вземе та се сбъдне с гръм и трясък . Явно нещо друго има (или няма!), което ги отличава ПРЕДИ да се провери знанието.

Редактирано от Kaily на 15.04.05 20:19.

Гери, аз точно това твърдях-че умът нищо ново не може да измисли, може само да компилира и ти отдели огромно количество енергия да ме убеждаваш в обратното.

А това е образец на логична мисъл и научно ЧСЗ.
Много е просто. Като сортираме всички обекти които знаем, човекът се оказва венец на творението. Обектите дето не знаем не можем да сортираме по дефиниция. Там може да има, но може и да няма нещо по-висше от човека. Т.е. човекът е венец на наблюдаемата вселена. Докато не се покаже нещо друго. Не разбрах какво те смути това. Може би ти си срещала нещо по-висше от човека?

Умът е в състояние да "вижда" и осъзнава само онова, което е на негово и под неговото ниво. И това е много стара и известна на всички изключая науковъдите истина. :-)
По същата логика и червеят си мисли, че няма по-висше от него, защото никога не може да познае нищо по-висшо от него.
Никой не може да надскочи себе си и затова всеки се мисли за най-високият връх.

Я ми кажи, ако умът ти срещне нещо по-висше от него, как ще го разпознае като по-висше? По какъв начин? Какво доказателство ще е в състояние да го удовлетвори, че е срещнал по-висшето от самия себе си?

И въпросът не е в обмислянето във всички възможни ситуации, въпросът е в ЧСЗ-то-чувството за собствена значимост.
Ти постулираш, че няма нищо по-висше, въпреки че знаеш перфектно, че липсата на нещо не може да се докаже, може да се докаже само неговото присъствие. Говоря за липсата изобщо, не липсата на конкретно място и в конкретно време.
И от това, че нещо не си открил, не значи, че го няма.

Коректният изказ на науката би бил-не сме открили досега.
Обаче ти казваш-няма.
Е това теза на науковъд ли е?
Честно казано, след горното ти умозаключения направо останах без дъх и не знам какво повече да кажа. Съкруши ме логично.

А за знаенето цитирах малко по-нагоре, ма явно не си го разбрал. Когато знаеш, че плачеш, няма нужда да проверяваш.
И това знание няма нищо общо със знанието на гледачките и баячките, които си изкарват парите с фалшименти.
Цитатите са от една книга на Хъбард, която рових за друго, но са точно по въпроса. Имаш знание и познание.
За знанието няма нужда да вървиш по етапа проверка и доказателства. Естествено, можеш и да вървиш по тоя път-нищо не ти пречи, щом ти харесва...:-)

Има едни техники из окултното-да се разширяваш и да включваш в себе си външни обекти. Примерно освен собственото си тяло, можеш да включиш към себе си и стола, на който седиш, дървото пред прозореца, цялата стая и т.н.
И тогава както ще знаеш когато те боли крак, така ще знаеш и когато дървото го боли кората.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ами аз нали те питах: дай пример за нещо видяно или осъзнато, което не може да се представи като компилация от нещата, които умът вижда, и ще ме убедиш. Ето, твоят свръх разум всъщност е разум + хиперболизиране на свойствата му - нищо прозренческо няма тука.

"Коректният изказ на науката би бил-не сме открили досега.
Обаче ти казваш-няма.
Е това теза на науковъд ли е? "

Ти твърдиш, че има, нали. Просто го покажи. Това че не сме открили до сега означава ли че има? Пак питам, има ли?

Науката създава понятията по необходимост. Когато нещо се прояви, се създава понятие за него. А ти обратното: създаваш понятие, и почваш да чакаш да се напълни. Къде си виждала Баба Яга или свръх-разум, че ме убеждаваш че ги има?

"Има едни техники из окултното-да се разширяваш и да включваш в себе си външни обекти. Примерно освен собственото си тяло, можеш да включиш към себе си и стола, на който седиш, дървото пред прозореца, цялата стая и т.н.
И тогава както ще знаеш когато те боли крак, така ще знаеш и когато дървото го боли кората. "

А сигурна ли си че не се самозамайваш с тези техники, а дървото в същност не го боли кората? Какъв е критерия, т.е. доказателството, да си дойдем на думата?

Ти всъщност искаш да вярваш, че можеш да разбереш кога дървото го боли кората. :)
Засърби те лявата ръка - ама разбира се, дървото го боляла кората, какво друго може да бъде... Утре друг акъл може да ти дойде, пак те засърби лявата ръка - друго нещо станало.

Що не опиташ да провериш дали тези техники работят, като се свържеш с някой институт, който наистина може да определи дали дървото го боли кората? И изобщо, как се проявява това, че дървото го боли кората, а не го е гъдел от мравките? :)


"Я ми кажи, ако умът ти срещне нещо по-висше от него, как ще го разпознае като по-висше? По какъв начин? Какво доказателство ще е в състояние да го удовлетвори, че е срещнал по-висшето от самия себе си? "

Определи какво е "по-висше", и ще ти разработя стратегия за разпознаване.


"Ти постулираш, че няма нищо по-висше, въпреки че знаеш перфектно, че липсата на нещо не може да се докаже, може да се докаже само неговото присъствие. Говоря за липсата изобщо, не липсата на конкретно място и в конкретно време.
И от това, че нещо не си открил, не значи, че го няма. "

Права си. Не може да се докаже несъществуване. Но и не може да се съобразяваме с нещо "потенциално съществуващо" ако то по никакъв начин не взаимодейства с нас. Не можем да очакваме, че всяко понятие, което умът изкомбинира (!) може да има реален пълнеж в действителността. Или ти седиш и тръпнеш чакайки може би баба Яга да се появи? Помисли, дори да има нещо "по-висше", ако човечеството НИКОГА не се сблъска с него, това по-висше съществува ли за човечеството? Не съществува (даже не може да се твърди че го има, както в горното съждение) освен да участва в приказки да плаши децата. Самото понятие "съществуване" е свързано с въздействие. Нещо което не въздейства, не съществува според философското определение.

Ако то съществува, но ние не го знаем, но то има проявления, то то въздейства върху нас. Тогава трябва да се съобразяваме с него. Те това е въпросът: има ли проявления "по-висшето" или нема. По-горе ти ме убеждаваш с някаква техника за самозалъгване, с която може и да достигне човек до по-висшето. Въпросът е, работи ли тази техника, или само-залъгва?

Няма начин да докажеш (ти за това се и дърпаш от доказване), докато се ограничаваш само с чувства и сетива. За теб, чисто субективно, може да съществува каквото и да е в твоето съзнание, което да няма никакво отражение върху околните. Обикновено това се нарича измислици...

Те пияните чувстват топлина от спирта, което не им пречи да замръзнат при сблъсъка с голата реалност по-лесно от един трезвен.


P.S. борих се с един нагъл вирус с голи ръце. Той ми уби броузера, не можех да изпращам съобщения :)

Това, че не сте открили, означава, че се не знае.
А като аз не знам и ти не знаеш, що тогава повдигаш спор за бога?

Нещо съществува и се е проявило, ама не е достъпно до сегашните научни методи и идеологеми и хоп-начи го нема.
Просто за мен проявление значи едно, за теб друго.
Не мож ме убеди, че рентгеновите лъчи съществуват, откак са били открити. Ни па можеш да ме убедиш, че не са взаимодействали с нас.
Можеш само да докажеш, че преди да бъде открита радиацията, болестите от радиация са обяснявани от науката с нещо друго и сигурно са били лекувани с пиявици. :-)))
Гери, въртиш се като фурнаджийска лопата.

И ти рекох, че ми е през...за твойте доказателства, аз в моите методи на изследване на света доказателствата за нищо ги нямам, ти пак за същото.
Изобщо, въртим се в кръг, ако забелязваш.
Ти имаш инструментариум и с него искаш да измериш всичко, а то некои неща се не мерят с него и ти ги отхвърляш.
Все едно да измериш степента на красота с висша математика.

А това е върхът на сладоледа - ако човечеството НИКОГА

Бе ти науковъд ли си или на петела долната джука? Що боравиш с шамански заклинания?
Един науковъд ще каже-досега още или все още....ама да манипулираш по тоя елементарен начин...пфу, язък ти за титлата.

Гери, какво ще кажеш за Мичио Каку?

(освен ако не кажеш, че не отбираш английски и поради това горният автор не съществува )

Michio Kaku's discussion of PARALLEL WORLDS results from physicists' attempts to reconcile Einstein's Theory of Relativity with that of quantum mechanics to form a "theory of everything." M-Theory, the newest form of string theory, allows for the possibility of a parallel universe no more than a millimeter from ours. Kaku believes the newest super collider, which should be ready in 2007, may reveal evidence pointing to this alternate universe.

Another theory, Alan Guth's inflationary universe theory, argues that the universe expanded much faster than the speed of light (possible because this was empty space that was expanding) and that the antigravity force which caused this original Big Bang still exists, allowing for more explosions, more inflation, and multi-universes.

Also, if we apply the quantum theory to the universe, we are forced to admit that the universe, like an electron, may exist simultaneously in many states.

Kaku asks the question, "What might these alternate universes look like?" Kaku theorizes that each time a new universe sprouts off from the original the physical laws change, creating entirely new realities. All of this gets even stranger when Kaku projects that all possible quantum worlds might exist simultaneously.

The author does not shy away from controversial issues, such as the Designer Universe. At one point he compares the likelihood of our world occurring by accident to a "Boeing 747 aircraft being completely assembled as a result of a tornado striking a junkyard."

PARALLEL WORLDS really gets interesting when Kaku discusses Nikolai Kardashev's classification of civilizations according to energy output. Type I would have harnessed planetary forms of energy. Type II would be able to consume the energy output of its star and might even be able to ignite neutron stars. Type III has colonized large portions of its home galaxy and is able to use the energy from ten billion stars. Earth is a rather primitive civilization in contrast. Kaku states that if we reach Type I civilization it may launch a time of "unparalleled peace and prosperity." But that's a big if, considering the greenhouse effect, pollutin, nuclear war, fundamentalism and disease.

Kaku ends his book with a theological discussion of sorts. "If all possible universes exist, what's the point?" he asks. In a quantum universe, parallel selves would exist in parallel universes, with "different life histories and different destinies." Kaku believes that if string theory is eventually confirmed, providing a theory of everything, one must ask where the equation came from.

The author ends on a high note, seeing this as the most momentous time in human history, a time of transition to a type I civilization, a true paradise on Earth, if we can overcome our self-destructive natures

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приеми вируса като доказателство за божи гняв за твоето тотално неверие и безхаберие.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.