Известный закон Эдварда А. Мерфи гласит: "Если что-то плохое может произойти, оно обязательно произойдет". Похоже, что это "что-то плохое" происходит с самой, пожалуй, известной теорией на сегодняшний день. Спросите кого угодно, хоть самого заядлого двоечника, и он, почти не напрягаясь, вспомнит про эту… как ее… а! теорию относительности.

Самое забавное, что опровергнуть теорию относительности Альберта Эйнштейна собрался другой Мерфи – Майкл. Если группа британских астрономов и физиков под руководством Майкла Мерфи из Кембриджа сумеет это сделать, в современной физике произойдет форменная революция (что-то последнее время от этих революций не продохнуть, вам так не кажется?), поскольку последнюю сотню лет постулат о том, что скорость света постоянна, был незыблем. Мало того, на основе этой теории было выстроено множество других теорий. И вот на тебе…

Специалист заявляет, что взаимодействие материи и света сложнее того, как это описывал Эйнштейн. Профессор, впрочем, не собирается ее рушить до основанья, потому что, по его словам, теория относительности всего лишь не точна, но ошибочной не является. "Возможно, она является очень хорошим приближением к истине", - подчеркивает Мерфи.

Итак, группа физиков утверждает, что скорость света не является постоянной, она со временем меняется. Впрочем, эти изменения настолько ничтожны, что прямо их засечь невозможно. Но британцы, как нормальные герои, пошли в обход и проанализировали пульсирующий свет квазаров (небесные тела, находящиеся за миллиарды световых лет от Земли). Собственно, интересны они тем, что позволяют ученым наблюдать, что происходило с нашей Вселенной в период ее становления.

Наблюдения велись над 143 объектами. Выяснилась интересная вещь: с момента зарождения Вселенной сила взаимодействия между атомами изменилась на 0,001%. По одной из теорий, скорость света прямо зависит от силы взаимодействия между атомами. Стало быть, если эта сила изменилась, скорость света тоже должна измениться. А раз скорость света изменилась, напрашивается простой вывод: она есть величина непостоянная, и Эйнштейн был неправ.

Чем это грозит нам? Да, собственно, ничем. Во-первых, все это надо еще доказать, а во-вторых, нас, живущих на планете Земля, куда как больше должна интересовать другая теория другого Мерфи. Да, именно та, что приведена в самом начале статьи.

Надо бы еще отметить, что в последнее время все чаще появляется критика отдельных положений эйнштейновских аксиом и всей общей теории со стороны тех или иных представителей научного сообщества. Американцы год назад еще заговорили о необходимости проверки.

В России "нетрадиционное" мнение по поводу формулы Альберта Эйнштейна в свое время высказывал профессор Фатей Шипунов – специалист по квантовой механике, руководивший в Институте литосферы лабораторией биосферных явлений. В 1995 г. Шипунов умер при невыясненных обстоятельствах. В одном из своих последних интервью, данном газете "Литературный Иркутск", он высказался довольно резко по поводу общепринятых норм:

"Мы знаем только формулу Эйнштейна: E=mc2. Она не точна. Там не введен духовный волновой коэффициент. В ближайшее время мы, вероятно, опубликуем уравнение квантовой механики, которое доказывает существование духовного мира, правящего физическим миром. Уже доказано с математической точностью существование творящих сил Вселенной, от которых зависит весь материальный мир и мы с вами. Это последнее открытие квантовой механики… Полностью доказан математический блеф Эйнштейна, и показано, что пределы физического мира существуют и существует еще более сложно организованный волновой безматериальный мир. Это со стопроцентной точностью определила современная математическая и физическая наука"

http://www.utro.ru/articles/2005/04/12/427663.shtml

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"По одной из теорий, скорость света прямо зависит от силы взаимодействия между атомами. Стало быть, если эта сила изменилась, скорость света тоже должна измениться. А раз скорость света изменилась, напрашивается простой вывод: она есть величина непостоянная, и Эйнштейн был неправ. "

Ей това е в основата на цялото писание, и както повечето можем да се досетим, такава теория няма Може да има такова предположение (не прозрение!!!), но то първо трябва да се потвърди (докаже :).

Не знам кой е сгафил, англичаните или интерпретацията на списанието, но скоростта на светлината НЕ ЗАВИСИ от атомните взаимодействия. Просто защото скоростта на светлината се определя от свойствата на средата, в която тя се разпространява - вакуума, където "междуатомни взаимодействия" няма.

За такъв тип наука си има строг термин - МАРЕФОЛОГИЯ. Ако те интересува, ще ти го разтълкувам.


"Надо бы еще отметить, что в последнее время все чаще появляется критика отдельных положений эйнштейновских аксиом и всей общей теории со стороны тех или иных представителей научного сообщества. Американцы год назад еще заговорили о необходимости проверки. "

Интересно, кои американци и какво искат да проверяват? Теорията непрекъснато се проверява, и засега се представя много добре. Ако се намерят отклонения от нея, те положително няма да са свързани със скоростта на светлината, нито с останалите аксиоми. Те ще са свързани с отчитането на квантовомеханичните ефекти.

"В ближайшее время мы, вероятно, опубликуем уравнение квантовой механики, которое доказывает существование духовного мира, правящего физическим миром. Уже доказано с математической точностью существование творящих сил Вселенной, от которых зависит весь материальный мир и мы с вами."

Има едно явление в Русия за което напоследък много се говори - псевдонаука. Нароиха се маса "академии" и "институти", с основната цел да получават субсидии. Темата е огромна, но няма да се спирам на нея. Накратко: всяка теория, всякаква математика са само МОДЕЛ на реалността. Те не могат да ДОКАЖАТ нищо. Едно уравнение не може да доказва, преди да е доказано. Ами чакаме такива уравнения :))

P.S. Аха, разбрах кои американци и какво искат да проверяват. Нищо лошо, една теория непрекъснато трябва да се проверява - иначе става на "прозрение", а прогнозирането на резултати игра на късмет. Странното е само, че европейците изстреляха още миналата година спътник, който да проверява същото.

Редактирано от geri® на 13.04.05 16:41.

Американците такива, европейците онакива, само Гери знае сичко за сичко.

Гери, сал едно не разбрах-отде си толкоз сигурен какви теории има и няма?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Сигурен съм, щото съм чел много когато е трябвало.
Пък и това ми е било занятието много години :)
А към теорията на Айнщайн имам специални чувства, щото там съм копал най-много.

То трябва да се чете постоянно и да не се лежи на стари лаври.

Можно понять
понимание. Невозможно понять непостижимое потому, что
определение непостижимости - это непонятность. Как я уже
сказал, это почти идиотски простая ситуация.


Выше понимания -
знательность*5 без формулировки или конструкции, и она может
считаться деятельностью единицы. Падая вниз с полного
знания, мы прибудем в царство понимания
.
5.Знательность: способность знать истину, уверенность,
само-определенное знание.

Редактирано от Kaily на 15.04.05 12:25.

"Че умът наблюдава и после прави компилации от вече видяни неща. "

Напълно нормално, така си е. Има ли нещо измислено, което да не е компилация? Аз не се сещам.

"А къде са доказателствата, че човекът е венец на творението? "

Много е просто. Като сортираме всички обекти които знаем, човекът се оказва венец на творението. Обектите дето не знаем не можем да сортираме по дефиниция. Там може да има, но може и да няма нещо по-висше от човека. Т.е. човекът е венец на наблюдаемата вселена. Докато не се покаже нещо друго. Не разбрах какво те смути това. Може би ти си срещала нещо по-висше от човека?

"Как ще докажеш, че нещо е връх изобщо, без да си в състояние да знаеш цялата площ и да си измерил всички върхове. "

Ти когато се качваш на трамвай за да отидеш на точно определено място съобразяваш ли се с това, че могат да дойдат извънземни и да задигнат трамвая барабар с тебе вътре? Не обмисляш ВСИЧКИ възможни ситуации, което не ти пречи да си пътуваш съвсем спокойно.

Та, използувайки твоят въпрос, да попитам, можеш ли да твърдиш че има по-голям връх, без да си в състояние да знаеш цялата площ и да си измерила всички върхове? Ако можеш, признавам че съм сбъркал :)) Не става дума за "възможно е да има".


Дай сега да си се върнем към предположението и прозрението. Ти твърдиш, че чувстваш разликата им нещо както се чувства разликата между смях и плач. Само че смях и плач стават в момента, и е естествено да ги различиш. Не ти ли се е случвало да чувстваш нещо като прозрение, а после да се окаже че си сбъркала? Щото аз у разни врачки съм наблюдавал такъв феномен. Както и обратното - появява се знанието като просто предположение, а после вземе та се сбъдне с гръм и трясък . Явно нещо друго има (или няма!), което ги отличава ПРЕДИ да се провери знанието.

Редактирано от Kaily на 15.04.05 20:19.

Гери, аз точно това твърдях-че умът нищо ново не може да измисли, може само да компилира и ти отдели огромно количество енергия да ме убеждаваш в обратното.

А това е образец на логична мисъл и научно ЧСЗ.
Много е просто. Като сортираме всички обекти които знаем, човекът се оказва венец на творението. Обектите дето не знаем не можем да сортираме по дефиниция. Там може да има, но може и да няма нещо по-висше от човека. Т.е. човекът е венец на наблюдаемата вселена. Докато не се покаже нещо друго. Не разбрах какво те смути това. Може би ти си срещала нещо по-висше от човека?

Умът е в състояние да "вижда" и осъзнава само онова, което е на негово и под неговото ниво. И това е много стара и известна на всички изключая науковъдите истина. :-)
По същата логика и червеят си мисли, че няма по-висше от него, защото никога не може да познае нищо по-висшо от него.
Никой не може да надскочи себе си и затова всеки се мисли за най-високият връх.

Я ми кажи, ако умът ти срещне нещо по-висше от него, как ще го разпознае като по-висше? По какъв начин? Какво доказателство ще е в състояние да го удовлетвори, че е срещнал по-висшето от самия себе си?

И въпросът не е в обмислянето във всички възможни ситуации, въпросът е в ЧСЗ-то-чувството за собствена значимост.
Ти постулираш, че няма нищо по-висше, въпреки че знаеш перфектно, че липсата на нещо не може да се докаже, може да се докаже само неговото присъствие. Говоря за липсата изобщо, не липсата на конкретно място и в конкретно време.
И от това, че нещо не си открил, не значи, че го няма.

Коректният изказ на науката би бил-не сме открили досега.
Обаче ти казваш-няма.
Е това теза на науковъд ли е?
Честно казано, след горното ти умозаключения направо останах без дъх и не знам какво повече да кажа. Съкруши ме логично.

А за знаенето цитирах малко по-нагоре, ма явно не си го разбрал. Когато знаеш, че плачеш, няма нужда да проверяваш.
И това знание няма нищо общо със знанието на гледачките и баячките, които си изкарват парите с фалшименти.
Цитатите са от една книга на Хъбард, която рових за друго, но са точно по въпроса. Имаш знание и познание.
За знанието няма нужда да вървиш по етапа проверка и доказателства. Естествено, можеш и да вървиш по тоя път-нищо не ти пречи, щом ти харесва...:-)

Има едни техники из окултното-да се разширяваш и да включваш в себе си външни обекти. Примерно освен собственото си тяло, можеш да включиш към себе си и стола, на който седиш, дървото пред прозореца, цялата стая и т.н.
И тогава както ще знаеш когато те боли крак, така ще знаеш и когато дървото го боли кората.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ами аз нали те питах: дай пример за нещо видяно или осъзнато, което не може да се представи като компилация от нещата, които умът вижда, и ще ме убедиш. Ето, твоят свръх разум всъщност е разум + хиперболизиране на свойствата му - нищо прозренческо няма тука.

"Коректният изказ на науката би бил-не сме открили досега.
Обаче ти казваш-няма.
Е това теза на науковъд ли е? "

Ти твърдиш, че има, нали. Просто го покажи. Това че не сме открили до сега означава ли че има? Пак питам, има ли?

Науката създава понятията по необходимост. Когато нещо се прояви, се създава понятие за него. А ти обратното: създаваш понятие, и почваш да чакаш да се напълни. Къде си виждала Баба Яга или свръх-разум, че ме убеждаваш че ги има?

"Има едни техники из окултното-да се разширяваш и да включваш в себе си външни обекти. Примерно освен собственото си тяло, можеш да включиш към себе си и стола, на който седиш, дървото пред прозореца, цялата стая и т.н.
И тогава както ще знаеш когато те боли крак, така ще знаеш и когато дървото го боли кората. "

А сигурна ли си че не се самозамайваш с тези техники, а дървото в същност не го боли кората? Какъв е критерия, т.е. доказателството, да си дойдем на думата?

Ти всъщност искаш да вярваш, че можеш да разбереш кога дървото го боли кората. :)
Засърби те лявата ръка - ама разбира се, дървото го боляла кората, какво друго може да бъде... Утре друг акъл може да ти дойде, пак те засърби лявата ръка - друго нещо станало.

Що не опиташ да провериш дали тези техники работят, като се свържеш с някой институт, който наистина може да определи дали дървото го боли кората? И изобщо, как се проявява това, че дървото го боли кората, а не го е гъдел от мравките? :)


"Я ми кажи, ако умът ти срещне нещо по-висше от него, как ще го разпознае като по-висше? По какъв начин? Какво доказателство ще е в състояние да го удовлетвори, че е срещнал по-висшето от самия себе си? "

Определи какво е "по-висше", и ще ти разработя стратегия за разпознаване.


"Ти постулираш, че няма нищо по-висше, въпреки че знаеш перфектно, че липсата на нещо не може да се докаже, може да се докаже само неговото присъствие. Говоря за липсата изобщо, не липсата на конкретно място и в конкретно време.
И от това, че нещо не си открил, не значи, че го няма. "

Права си. Не може да се докаже несъществуване. Но и не може да се съобразяваме с нещо "потенциално съществуващо" ако то по никакъв начин не взаимодейства с нас. Не можем да очакваме, че всяко понятие, което умът изкомбинира (!) може да има реален пълнеж в действителността. Или ти седиш и тръпнеш чакайки може би баба Яга да се появи? Помисли, дори да има нещо "по-висше", ако човечеството НИКОГА не се сблъска с него, това по-висше съществува ли за човечеството? Не съществува (даже не може да се твърди че го има, както в горното съждение) освен да участва в приказки да плаши децата. Самото понятие "съществуване" е свързано с въздействие. Нещо което не въздейства, не съществува според философското определение.

Ако то съществува, но ние не го знаем, но то има проявления, то то въздейства върху нас. Тогава трябва да се съобразяваме с него. Те това е въпросът: има ли проявления "по-висшето" или нема. По-горе ти ме убеждаваш с някаква техника за самозалъгване, с която може и да достигне човек до по-висшето. Въпросът е, работи ли тази техника, или само-залъгва?

Няма начин да докажеш (ти за това се и дърпаш от доказване), докато се ограничаваш само с чувства и сетива. За теб, чисто субективно, може да съществува каквото и да е в твоето съзнание, което да няма никакво отражение върху околните. Обикновено това се нарича измислици...

Те пияните чувстват топлина от спирта, което не им пречи да замръзнат при сблъсъка с голата реалност по-лесно от един трезвен.


P.S. борих се с един нагъл вирус с голи ръце. Той ми уби броузера, не можех да изпращам съобщения :)

Това, че не сте открили, означава, че се не знае.
А като аз не знам и ти не знаеш, що тогава повдигаш спор за бога?

Нещо съществува и се е проявило, ама не е достъпно до сегашните научни методи и идеологеми и хоп-начи го нема.
Просто за мен проявление значи едно, за теб друго.
Не мож ме убеди, че рентгеновите лъчи съществуват, откак са били открити. Ни па можеш да ме убедиш, че не са взаимодействали с нас.
Можеш само да докажеш, че преди да бъде открита радиацията, болестите от радиация са обяснявани от науката с нещо друго и сигурно са били лекувани с пиявици. :-)))
Гери, въртиш се като фурнаджийска лопата.

И ти рекох, че ми е през...за твойте доказателства, аз в моите методи на изследване на света доказателствата за нищо ги нямам, ти пак за същото.
Изобщо, въртим се в кръг, ако забелязваш.
Ти имаш инструментариум и с него искаш да измериш всичко, а то некои неща се не мерят с него и ти ги отхвърляш.
Все едно да измериш степента на красота с висша математика.

А това е върхът на сладоледа - ако човечеството НИКОГА

Бе ти науковъд ли си или на петела долната джука? Що боравиш с шамански заклинания?
Един науковъд ще каже-досега още или все още....ама да манипулираш по тоя елементарен начин...пфу, язък ти за титлата.

Гери, какво ще кажеш за Мичио Каку?

(освен ако не кажеш, че не отбираш английски и поради това горният автор не съществува )

Michio Kaku's discussion of PARALLEL WORLDS results from physicists' attempts to reconcile Einstein's Theory of Relativity with that of quantum mechanics to form a "theory of everything." M-Theory, the newest form of string theory, allows for the possibility of a parallel universe no more than a millimeter from ours. Kaku believes the newest super collider, which should be ready in 2007, may reveal evidence pointing to this alternate universe.

Another theory, Alan Guth's inflationary universe theory, argues that the universe expanded much faster than the speed of light (possible because this was empty space that was expanding) and that the antigravity force which caused this original Big Bang still exists, allowing for more explosions, more inflation, and multi-universes.

Also, if we apply the quantum theory to the universe, we are forced to admit that the universe, like an electron, may exist simultaneously in many states.

Kaku asks the question, "What might these alternate universes look like?" Kaku theorizes that each time a new universe sprouts off from the original the physical laws change, creating entirely new realities. All of this gets even stranger when Kaku projects that all possible quantum worlds might exist simultaneously.

The author does not shy away from controversial issues, such as the Designer Universe. At one point he compares the likelihood of our world occurring by accident to a "Boeing 747 aircraft being completely assembled as a result of a tornado striking a junkyard."

PARALLEL WORLDS really gets interesting when Kaku discusses Nikolai Kardashev's classification of civilizations according to energy output. Type I would have harnessed planetary forms of energy. Type II would be able to consume the energy output of its star and might even be able to ignite neutron stars. Type III has colonized large portions of its home galaxy and is able to use the energy from ten billion stars. Earth is a rather primitive civilization in contrast. Kaku states that if we reach Type I civilization it may launch a time of "unparalleled peace and prosperity." But that's a big if, considering the greenhouse effect, pollutin, nuclear war, fundamentalism and disease.

Kaku ends his book with a theological discussion of sorts. "If all possible universes exist, what's the point?" he asks. In a quantum universe, parallel selves would exist in parallel universes, with "different life histories and different destinies." Kaku believes that if string theory is eventually confirmed, providing a theory of everything, one must ask where the equation came from.

The author ends on a high note, seeing this as the most momentous time in human history, a time of transition to a type I civilization, a true paradise on Earth, if we can overcome our self-destructive natures

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приеми вируса като доказателство за божи гняв за твоето тотално неверие и безхаберие.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Виж сега, теории много, всеки може да си измисли нещо като теория.

Въпросът е, една теория е сериозна, когато поне нещо от нея се потвърждава в реалността. Иначе става несериозна, като теорията за бога и Червената Шапчица :)

Що мислиш хората уважават Айнщайн, дето и не му разбират теорията, а за този Мичио незнам-кой си са чували толкова малко хора? Ми то за паралелните светове теории имат и Дойч, че и Уилер имаше, ама после се отказа. Ти не питай защо има такива теории, а защо толкова много се различават в детайлите си. Истината все пак е една, нали?

Хубаво е да има теории, ама още по-хубаво е да се потвърдят. Иначе остават като измислените понятия като свръх-разума, дето чакат да се появи пълнежа им.

P.S. Недоказана теория се нарича хипотеза. В контекста на нашия разговор, хипотезите са предположения.

Не, аз вируса си го знам къде е, просто си настройвах нещо.

Ако искаш, мога да ти постна линк към него. Натискаш линка, отваряш една страничка, и те полазва - без нищо да натискаш, избираш и т.н. Перфектно е. Тъкмо ще си изтестваш устойчив ли ти е браузера. Искаш ли? :))

Потвърждението на теориите зависи в крайна сметка от един или друг конститутивен на феномена гещалт. Въпросът е дали приемаш науката много по-сериозно, отколкото Баба Яга, Дядо Коледа или св. Илия. В това "много по-сериозно" се корени казусът за твоята трезвост откъм другата, вече сериозната страна. Би ли могъл да се усмихнеш снизходително и на "потвърдените теории" - поне с половината цинизъм на подсмихването, с което приемаш "доводите" и обясненията на Кайли?!
Критериите за истинност в науката са всякога конвенционални. Самата мяра на науката обаче е наложена по мистичен начин, понеже опитът й да се самоизмери чрез себе си е в крайна сметка жалка тавтология. Няма някаква чиста и синтетична мяра за нещата (образец за съизмерване) освен една или друга рационална конвенция. Науката не притежава някаква привилегирована игровост спрямо окултизма или алхимията, освен епохалната. Но това означава, че мащабът на научната игра е всъщност потопен в сказанието на времето, в корените на мирогледите, а не в самото изконно или метафизично състояние на нещата. Играта на наука, научната дескриптивност... е една доведена до перфидност възможност светът около нас да бъде подреден, „укротен” и технизиран според ясни, точни, прецизни и добре работещи правила. Резултатът от тази селективно-типизираща дейност на разсъдъка и разума е пред нас в лицето на осъществената утопия за вездесъщността на техниката. Но в самата тази податливост за неограничавана от нищо техническа експанзия, в самата нейна откритост към вещите и инструменталните парадигми, по думите на Мартин Хайдегер, се таи неимоверна опасност. Светът на техниката (съществуващото) скрива изначално въпроса за същността на техниката – забягвайки от видимостта, той (ейдосът на техническото овладяване/експанзия) не дава/скрива възможността сам себе си да се види като проблем (Хайдегер: “…Про-из-веждащото раз-скриване има своя исторически произход в раз-скриването на произведението. Но заедно с това Gestell-ът по съдбовен начин преправя (verstellt, препречва) пойезиса”). Самата тази затвореност спрямо подвъпросността на самия този ейдос (техне), поставя истината за битието в един вече релативен модус – истината за битие започва да зависи от самите неща, съобразно един отдалечен от същността им критерий – единствено съобразно параметъра на тяхната техногенност (техническа рационалност). Но с какво право модерният човек се вкопчва в неясния от метафизична гледна точка критерий за инструментално-техническа идентичност на вещите и наукообразните познавателни единици? Същността на вещта просто и само cogito-то на вещта ли е? Кой и как нормативира тази мислима идентичност? Ако критерият за визираната идентичност е условен, дискурсивен, как така не го подлагаме на полагащото му се рефлективно запитване?
Съществуващото опасно забравя метафизичния въпрос за своя смисъл откъм битието на съществуващото. Така техногенното човечество се оказва обсебено/обрамчено (Gestell) от една модернистична техно-генна легенда за битност сред „нещата”, „законите” и „инструментите”, които в крайна сметка уж ни превъзхождат със своята ейдетична затвореност в себе си, с неоспоримо изящната си „формална рационалност” и „обективен ред”. Играта на формална рационалност, играта на „наука” и „техника” постепенно ни е превърнала в неотклонно сраснати с правилата на тази игра; самите тези правила, макар и условни, изсред забравата на битието (въпроса „как така?”, рефлектиращ самата когитална форма, ейдосът на научната конститутивност) са се превърнали в прекалено и даже фатално технични; науката из-себе си, из номиналното си изговаряне, вече се оказва "критерий за истинност", подобно на самото изговаряне на боговете и съдбата за древните. Учените са жреците на нашето съвремие; сполучващият мит за техниката и в наше време изисква своето жертвоприношение: загубата на битието (екзистенциалния смисъл, МОЕТО), за сметка на съществуващото, светът на инструменталното techne, ТЯХНОТО, изисква доброволна отдаденост на моето пред олтара на тяхното; самоочевидността на ползата (за прехраната!) башибозушки от-мества пойезиса на Смисъла (уви, защото аз все пак от дъното си не припознавам из-конно „моето” като „тяхното”; и не недвусмислието на праксиса, а тъкмо овалът/извивките на пойезиса - (такова нещо също може да бъде вградено във вещта, още повече в живото тяло!) - карат сърцето ми да трепери).

Кайли пита: как ще измериш красотата?! Има един по-изначален въпрос: как ще измериш изобщо мярата, с която мериш??

Знаейки през „наука” – кажи ми преди това, как така изобщо знаеш, че знаеш? И от тази гледна точка се залови с науката (и с каквото и да е) като с игра; не като модерен пленник, а с изрично постмодерното условие: всяка игра на описания на света в крайна сметка трябва да започва и завършва с правилото: „Не се сърди, човече!”.

Редактирано от филocoфeн на 22.04.05 21:31.

Аз не знам ти как си потвърдил теорията на относителността с живи реални доказателства-де можеш да видиш и да пипнеш, ма нейсе.
Теорията на Айнщайн ако беше изказана от теолог, щеше да дириш още доказателства и да я отричаш - така си устроен.

А и не можеш да докажеш, че истината е една.
По същия начин, по който не можеш да докажеш, че в компа ти няма още вируси, само заради факта, че в момента работи нормално и те могат да не са проявени.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ма мола ви, аз не влагам доводи или поне гледам да не го правя.
На изток му казват-работа с коани.
Като
звукът от пляскането с една ръка примерно.

Номерът е да се говори така, че умът да няма за какво да се захване и да започне да се лута безцелно.
Същият ефект се постига и с сложни витиевати фрази, нафукани с неразбираеми термини.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Само обиграният ум може истински да спре да се лута безцелно. Какво беше казал дон ти Хуан: само и единствено нагуалът е образец за безупречен здрав разум, т.е. двете срещуположни и релевантни положения на асамблиращата точка са безмълвното познание и бъбривият здрав разум. Ако го няма едното, значи няма да го има и другото.

Съгласна съм напълно.
Преди да отрече себе си, умът трябва да се надскочи....

Ма не става въпрос за това.
Буда казва-Истината е много проста, но е много тънка и затова е трудно да бъде предадена.
Смятам, че немалко хора усложняват неимоверно предаването, защото така си мислят, че правят невидимото видимо.
А други просто снобеят.

Кришнамурти е пробвал със сложен език за сложни високомерни умове-не знам да е имало ефект.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Въпросът е докога ще свързваш "простата истина" с просветлението, т.е., ако ще го предпоставяш, не можеш ли да бъдеш просветлена и в сложното. Ако ще си само с простото - под предтекст, че е единно и неделимо - не се ли разделяш прекалено преднамерено - чисто и просто за да си с "простото", понеже Буда бил "прост монах"?

Би ю, каквото и да правиш/мислиш, истината във всякакъв смисъл е непреднамерена. Аз например я приемам като "поемане на задачата" за автентично биване, без предразсъдъци. Истината е дело (sache) на екзистенцията. Ако ми се иска да бъда прекалено философски витиеват, правя си го и толкоз. Не ме интересува Кришнамурти, не съм обсебен нито от просветлени, нито от презумпции за простота или сложност на изказа.

Лично на мен не ми се забива в сложното да просветлявам.
Въпрос на предпочитания.
Предпочитам простия обикновен език с ясни думи.
Така е говорил и Ошо впрочем.

Преди години една приятелка, като и предложих да прочете нещо от него, каза, че надали ще го разбере. И тогава всъщност осъзнах, че Ошо говори на максимално прост език и казва всичко, което може да бъде казано. А тя се страхуваше, щото беше патила от тоя оня изтъкнати човеци-философи, де за една страница отива един ден и то не заради сложността на посланието, а заради сложността на носителя на това послание.
Тъпо е и губивреме+хабиенергия.

Просто пестя енергия. За мен е важно посланието, що касае думите. И ако посланието може да бъде предадено чрез прости думи, какъв е смисълът да се усложнява?
Тук според мен се намесва ЧСЗ-то.
Исус също е говорил с прости думи и нагледни притчи, ама е нямал ЧСЗ.


А иначе е хубаво всеки да бъде себе си, само дето тук пък съм повлияна от Хъбард, който казва, че най-важното в тая вселена е общуването. А за да общуваш, трябва всички да говорите на един език.
Освен това за да предадеш едно послание, трябва да научиш езика на получаващия го.
Ако има извънземни или богове, те със сигурност си говорят да речем телепатично. Но за да предадат послание на човеците, трябва да проговорят на техния език.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Освен това за да предадеш едно послание, трябва да научиш езика на получаващия го.
Ако има извънземни или богове, те със сигурност си говорят да речем телепатично. Но за да предадат послание на човеците, трябва да проговорят на техния език.


Добре, Kaily, моето послание към теб е да си спомниш за мен.

Но как да се получи общуване, когато общувайки, аз съм в друго време и друга модалност преди всичко на самия себе си. Самото общуване е по-скоро себеразминатост в собствената ти същност. Самите разлики в опита ни, самото ни отстояние довежда това напрежение - общуването. Всъщност общуването е изначален модус на напрегнатост; това е една парадоксална ситуация. А ние го наричаме "най-важното", при все, че си говорим само със себе си. Аз не познавам общуване, което да не е белязано от нарцисизъм. В този смисъл общуването е диагноза. И диагнозата е: реално аз не общувам. В самата природа на общото е да бъде при себе си в едното; общото между мен и другия е преди всичко това, което е общо между нас по мое усмотрение. Как бих приближил чуждото до себе си, освен под покрова на собствената ми същност? А тогава трябва да вярвам и се надявам, че той е отстъпил или ще отстъпи.
Но идеалът на общуването не е ли по-скоро да не накърниш другия с едно такова изискано отстъпление?

Тъкмо затова, Кайли, общуването е фикция. Ние не знаем общуване, което да е поглед без видимост и глас без ехо. Сиреч, ние не знаем общуване без себеотразяване. Нашето общуване е всъщност само адът на експанзията, която съществото иска да осъществи с гледане и говорене, което всякога ще изхожда от ТУК и ще се запилява някъде ТАМ.

Редактирано от филocoфeн на 23.04.05 17:11.

Много сложно говориш, брато.
Изпускам ти нишката, преди да съм я хванала...как да те спомня, тук само Петков се размотава с толкоз сложна терминология, ма на него поне му се разбира...ако му четеш между думите.

Петков, аз те харесвам и ти си го знаеш, да не се впрегнеш сега.

Не знам какво правят философите, но основен постулат в процесинга е-НЕ ОБОБЩАВАЙ! :-)))
Не прехвърляй собствения си начин на общуване върху всички останали и не извеждай аксиоми от недоказани факти...стига ми Гери.

Хъбард казва, че има триада, направо света троица:
ОБЩУВАНЕ-РЕАЛНОСТ-АФИНИТЕТ

Колкото повече обща реалност, толкова повече афинитет и толкова повече общуване. Аз бих включила и разбирането тук.

А относно твоята отстраненост и неразбиране на другите и на самия себе си...ми да де...това потвърждава моята теза и първоначално подозрение-твърде много сложнотии, които твърде малко разбират, така че все по-малко обща реалност и афинитет - оттук и малко общуване.
Със себе си правиш същото май...не се разбираш, защото не умееш да общуваш със себе си.

Изобщо-когато се общува с афинитет, с взаимно привличане и опити за разбиране, тогава общуват душите, СЪЩНОСТИТЕ СЪЩЕСТВАТА....а когато общуват умовете...ми ...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"Въпросът е дали приемаш науката много по-сериозно, отколкото Баба Яга, Дядо Коледа или св. Илия."

Тъй. Ако приемем баба Яга и дедо Коледа много насериозно, това дава ли ни по-добро разбиране и по-добър контрол над света? Виждал ли си някой, който приема баба Яга насериозно, да може да използува това за да стигне по-лесно от Младост до Люлин (примерно)?


"Кайли пита: как ще измериш красотата?! Има един по-изначален въпрос: как ще измериш изобщо мярата, с която мериш??"

Какво е красота? Понятието "красота" е относително - което е красиво за едни, е грозно за други. Какво точно трябва да се мери?

Колкото до мярката, тя винаги е относителна. Избира се еталон, относно който се мери всичко.

"Знаейки през „наука” – кажи ми преди това, как така изобщо знаеш, че знаеш?"

Какво разбираш под "знаене" и "знание" в случая?

"Аз не знам ти как си потвърдил теорията на относителността с живи реални доказателства-де можеш да видиш и да пипнеш, ма нейсе."

Ми лично аз съм потвърждавал само едно от следствията на ТО, за постоянството на скоростта на светлината. Но други хора с повече пари са потвърдили по-слабите следствия. Лично познавам такива.


"Теорията на Айнщайн ако беше изказана от теолог, щеше да дириш още доказателства и да я отричаш - така си устроен."

Теолозите не обичат количествената страна на теориите - тя им пречи изказванията да са обтекаеми и недоказуеми. А теория която е недоказуема, е толкова полезна, че няма смисъл от нея. Освен за лично успокоение. Всъщност приемането и се основава на чиста вяра :)

"А и не можеш да докажеш, че истината е една"

Не, истините са много, но са за различни неща. За едно нещо има само една истина.

"По същия начин, по който не можеш да докажеш, че в компа ти няма още вируси, само заради факта, че в момента работи нормално и те могат да не са проявени."

Ако това ти е аргумента, който поддържа по-горните изказвания, всичко се срутва - МОГА да докажа че няма вируси. Просто в това съм много добър :))) Малко самохвално звучи, нали?

Какъв контрол, бе Гери?
Нито можеш да контролираш собственото си раждане чрез науката, нито можеш да отмениш смъртта си.
Животът ти е кратък миг от вечността и ти си въобразяваш, че контролираш нещо?
Направо е смешно.

А чрез източните техники определено можеш да контролираш и раждането, и смъртта си. А това значи - и живота си далеч по-ефикасно.

И щом не можеш да усетиш красотата, а философстваш относно нея, определено нищо не можеш да усетиш.
Тогава разговорите са безмислени май-щото аз се опитвам да те накарам да усещаш, а ти философстваш, че усещанията били различни.
Ти си изцяло в ума си и си загубил всички други сетива заради него.
А жалко.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Лично познаваш такива....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"А чрез източните техники определено можеш да контролираш и раждането, и смъртта си. А това значи - и живота си далеч по-ефикасно."

Това не е ли вземане на желаното за действително? Чрез самовнушение човек може да си представи и че е цар, имаме много примери за Наполеон и сие в определени заведения. Ей тука е мястото на доказването.

"И щом не можеш да усетиш красотата, а философстваш относно нея, определено нищо не можеш да усетиш. "

Красотата е настроение. Сутрин харесвам фините жени, вечер ми харесват тези от Рубенсов тип :) За теб красиво ли е жена да си дупчи носа и да пъха кокали в дупката? Е, в някой африкански племена това е критерий за красота. Ти какво усещаш сега? Кое в същност е красотата, за да я мерим? А ако искаш да мериш настроение, нема проблеми: кръвна проба и се мери количеството и състава на ендорфините и серотонина.

"Лично познаваш такива..."

Аз казах, че и аз мога да проверя по-простите следствия.


"За едно нещо има само една истина.

Докажи го."

Това е аксиома. Целият натрупан опит сочи това.
Аксиома се опровергава лесно - като се посочи САМО ЕДНО изключение. Ти по едно време май опитваше - ще опиташ ли пак? Едно изключенийце от горното правило, и те признавам за права. :))


Виж сега, много се отклонихме от календара на маите и подобните глупости. Това на което запецнахме, е по какво се различават прозрение от предположение. Доколкото разбрах, било някакво чувство, като бодване. Но разбрах и друго, че това чувство се появявало и при предположенията. Така че пак не ми е ясно каква е разликата.

Аз мисля, че ако ще говорим за вземането на желаното за действително, то типичен пример в това отношение е НАУКАТА.
На нея много и се иска да изучи всичко, да знае всичко, да контролира всичко, да предвижда всичко, да управлява всичко.
А дори на първо ниво-познанието - загива права, упорито отричайки факта, че има НЕПОЗНАВАЕМИ неща.
Не непознати-отбележи и осмисли.

А науката една красота не може да познае, какво да говорим за останалото...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Нека кажем нещо обощаващо верно.
Науката доказва все и все...без изначалните си постулати, които упорито приема за аксиоми и при това задължително верни.

Добре, сега ще ти обясня нещо на твоя аксиоматичен език.

Това е аксиома. Целият натрупан опит сочи това.
Това са твои думи, обаче аз ги вземам като обяснение за прозренията.
Прозренията са аксиоми и целият натрупан опит потвърждава това. Нямат нужда от доказателства.

Сега или ще докажеш твоята аксиома, или няма да искаш доказателства от мен за моите аксиоми.
Избирай.


А за разликата между предположение и озарение ти обяснявах, ма ти не вдена.
Предположението е следствие на мозъчна дейност-логика; озарението е следствие на интуитивна дейност - интуицията май науката още я смята за свръхесетствена работа.

Другояче да ти го кажа-чувството на увереност. При предположението ти знаеш, че е възможност, която следва да се докаже.
При озарението ти знаеш, че нещата са така и нямаш нужда от доказателство...и последващият ти опит го доказва, та си става аксиома. :-)

Човек има психични способности, които го правят съвършен инструмент сигурно даже да пори космическото пространство без кораби - по един гол дух. Може с джуфка за красота.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ами то красотата е най-важното, нямаш ли нея, нямаш нищо. Нали знаеш, не науката, а красотата ще спаси света! Но и науката е важна, понеже имаме материални нужди /духовните са им сянка!/ и те трябва да се задоволяват, а науката помага за това. Чао засега и весело Възкресение /а, то и възкресението май беше нещо непознато!/. Нищо, радвайте се, хората си знаят... те горките отдавна си празнуват непознатото. Слава богу, че ние, българите, си имаме празник и на науката! Е, хепи холидейс, Кайли!

Христос Воскресе!

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"А дори на първо ниво-познанието - загива права, упорито отричайки факта, че има НЕПОЗНАВАЕМИ неща.
Не непознати-отбележи и осмисли."

Кайли, как може да назовеш нещо НЕПОЗНАВАЕМО, преди да го опознаеш? Ей в това е въпросът. Ако ти доброволно се отказваш от опознаване на нещо и го наричаш непознаваемо, други ще го изучат, не бой се. То така много лесно щяха да стават нещата, само им лепваме етикет - и готово. :))

"А науката една красота не може да познае, какво да говорим за останалото..."

Аз нали ти дадох примера за дупката в носа с кокали вътре. Ти познаваш ли красота в това? А има хора, които познават. Ти сега в собствения си двор ред не си въвела, науката ти виновна...


"Науката доказва все и все...без изначалните си постулати, които упорито приема за аксиоми и при това задължително верни."

Началните постулати също се доказват, опитно. Те не се извеждат от науката, но се доказват. Примерно (макар че не е постулат): едно тяло, на което не действат допълнителни сили, пада към центъра на Земята. Как си седиш сега на компутера, повдигни монитора и го пусни от масата - ще докажеш аксиомата :)) Щото, можеше и да се отблъсква от Земята, тогава съвсем друго поведение щеше да има.

"Прозренията са аксиоми и целият натрупан опит потвърждава това."

Тъй. Къде има опит, който доказва 1) че има прозрения, а не сполучили предположения, и 2) че те са аксиоми, след като не са проверими винаги (в частност, предварително :)? Не става май...

"А за разликата между предположение и озарение ти обяснявах, ма ти не вдена. "

Да бе, предположение с тръпка било озарение. Макар че не винаги се сбъдвало :)


"При озарението ти знаеш, че нещата са така и нямаш нужда от доказателство...и последващият ти опит го доказва, та си става аксиома. :-)"

За това говоря: че последвалият ти опит може и да не го докаже. Тогава какво правим? Въвеждаме в разглеждане неверни озарения, неверни прозрения, или как? И пак се връщаме на липсващата разлика прозрение-предположение.


"Човек има психични способности, които го правят съвършен инструмент сигурно даже да пори космическото пространство без кораби - по един гол дух. Може с джуфка за красота."

Думичката "сигурно" издава, че това е само предположение. Прав ли съм?

Ще ми отговориш ли Воистина воскресе или ще почнеш да ми обясняваш защо не е могъл да възкръсне?

Примерно да кажем следното-науката и умът боравят с логиката. Следователно те не могат да разберат алогичността, докато не я докарат до състояние на логичност.
Обаче алогични неща по природа съществуват, ерго привеждайки ги към логичност, науката просто губи смисъла и духа им, така че не може да опознае а само си мисли, че опознава.

Тъй. Къде има опит, който доказва 1) че има прозрения, а не сполучили предположения
Ми в религията да речем.
Ама ти, Гери, не можеш да ядеш несмляно месо и ако ти дам агнешко бутче печено, няма да го възприемеш, докато не го прекараш през месомелачката на науката.
Науката познава само смляното и затова отхвърля опитностите на ония, които са яли цели бутчета.

И аз ти говорим, че следващият ми опит го доказва прозрението, а ти ми говориш, че може и да не го докаже.
Добре, като се случи некой път да го не докаже, пак ще говорим, засега винаги го е доказвал.

И сигурното се отнасяше само за космическото пространство, не се хващай за него като удавник за сламка.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Аз като невярващ нямам информация накой да е възкръснал. Пък "воистина возкресе" важи само за християните. Мога да ти отговоря по атеистски: "да ви се връща, другарко!" Шегувам се :))


"Обаче алогични неща по природа съществуват, ерго привеждайки ги към логичност, науката просто губи смисъла и духа им, така че не може да опознае а само си мисли, че опознава. "

Виж сега, без конкретен пример мога да приема че се опитваш да ме манипулираш, с такова постулиране на неочевидни неща.

Цялата логика с която ние боравим, е произлязла от опита. Ако имаше нелогични неща, нямаше да има и логика. Да не би да бъркаш безсмислени с алогични? Тогава да, съгласен съм, че има безсмислени неща. Щото нещата нямат смисъл изначално.

После, има необясними от логиката неща. Необясними по причина, че не сме се срещали с тях, и нямаме понятия за тях. Например квантовия свят. Не вярвам обаче да мислиш, че науката е загубила смисъла и духа им. Погледни си компютъра, телевизира, мобифона :))


"Тъй. Къде има опит, който доказва 1) че има прозрения, а не сполучили предположения
Ми в религията да речем. "

Ако там имаше опит, нямаше да има вярване. Не може да вярваш в нещо, което не се нуждае от вярване а се показва чрез опит. Какъв е смисълът да вярваш, че трамваят ходи от централна гара до НДК, след като всеки ден се возиш на него? Че и да му се молиш?

"И аз ти говорим, че следващият ми опит го доказва прозрението, а ти ми говориш, че може и да не го докаже.
Добре, като се случи некой път да го не докаже, пак ще говорим, засега винаги го е доказвал. "

А ти си записвай. Всеки път, когато нещо ти се струва като прозрение, но преди да се е случило съдържанието на прозрението, си записвай - за да няма после, ама това било предположение, а не прозрение. Щото човек помни само хубавото, само това което му изнася :)

Ако имаше информация, немаше да си вярващ, а знаещ.
То също като и с науката-нема информация дали може да познае всичко, ама си верва, че може.

Че аз отдавна те манипулирам, ти чак сега ли почна се усещащ?

Какво е живият човек, Гери? Ако науката го разреже на части и ги изследва внимателно една по една, къде точно ще намери живота2 А душата му? А морала му? Нравствеността2

Едно цвете на ливадата цъфти толкова красиво, а изследвай къде му е животът, откъсни го, занеси го в лаборатория и го разпарчетосай да откриеш къде е било живо и защо.

Цялата логика е една огромна измислица, в началото бе хаосът. Битието е една огромна джунгла, в която човек си е разкопал мънечка градинчица, засадил си е стройни лехички и е постановил, че един ден цялата джунгла ще стане градинка.
Като дойде тоя ден, свирни.
На тоя етап да се навирам в скромната градинка и да отричам съществуването на джунглата, щото това не е изгодно за науковъдите-нема стане.

Къде е логиката в това да се родиш, да прекараш живота си в страдания и да умреш?
Къде е логиката в това на земята да има милиарди бедни и гладни, а от друга страна струпани оръжия, които стигат да се взриви цялата вселена?
Той човекът не действа логично, ти от природата ли го чакаш, след като венецът на творението го не прави?

И след като нещата изначално нямат смисъл, къде пъхаш науката със смисъл в това изначално несмислие? Като удължи живота, мигар няма да умреш?

Гери, вярата в науката от простолюдието е равна на вярата в религията от простолюдието.
Аз никога не съм си виждала сърцето, не съм го пипала, айде то тупти, за червата и понятие си нямам. Чела съм, казали са ми, вярвам го.
Не съм била в кратера на вулкан, не знам имало ли е пунически войни - всичко приемам на доверие от науката.
Ти също приемаш на вяра. Ако си физик, приемаш на вяра, че историците знаят кога са избухнали пуническите войни.
Ама има доказателства.
Има. Ама доказателствата на физиците са ми толкова неразбираеми, че никаква работа не ми вършат.
Математическият език на доказателствата из физиката мога да го приема на доверие или да уча 5 години, за да го разбера.
Същото е и с откровенията-можеш да медитираш 5 години със същото упорство, с което си учил физика и ще получиш доказателствата.
Засега можеш да ги приемеш или отхвърлиш и двете действия-на доверие.

..а прозрения не ми се случват често...и освен това прозрение не значи задължително проникване в бъдещето-т.е. ти си се объркал много, като считаш че прозрението е виждане в бъдещето.
Най-често прозренията са да видиш нещата такива, каквито са тук и сега, а не такива, каквито са ти внушили, че са.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"Какво е живият човек, Гери? Ако науката го разреже на части и ги изследва внимателно една по една, къде точно ще намери живота2 А душата му? А морала му? Нравствеността2 "

Живият човек е система.
Животът е процес.
Душата (макар че не е ясно дали съществува!) е сборният образ, нарочен да олицетворява този процес.
Моралът и нравствеността са условни правила.

"Едно цвете на ливадата цъфти толкова красиво, а изследвай къде му е животът, откъсни го, занеси го в лаборатория и го разпарчетосай да откриеш къде е било живо и защо. "

Ти можеш ли да отделиш процесът на кипене от чашата с вода? Ей такава е връзката цвете-живот.


"Едно цвете на ливадата цъфти толкова красиво, а изследвай къде му е животът, откъсни го, занеси го в лаборатория и го разпарчетосай да откриеш къде е било живо и защо. "

Ми това не е обосновано твърдение. Питай някой твой познат физик (ако не ми вярваш), но в началото вселената е била в много по-подредено състояние от сега. Законът за ръста на ентропията също това казва: хаосът расте.

"Къде е логиката в това да се родиш, да прекараш живота си в страдания и да умреш?
Къде е логиката в това на земята да има милиарди бедни и гладни, а от друга страна струпани оръжия, които стигат да се взриви цялата вселена?
Той човекът не действа логично, ти от природата ли го чакаш, след като венецът на творението го не прави?"

А защо трябва да има логика?

"И след като нещата изначално нямат смисъл, къде пъхаш науката със смисъл в това изначално несмислие? Като удължи живота, мигар няма да умреш? "

Самата цел на науката, да изучи нещата, дава смисъл на нейната дейност. Целите на отделни учени, да използуват наученото за добро или за лопшо, дава смисъл на техните действия. Като си сменят целите, се променя и смисъла. Е, ако не си поставяш цели, няма да има смисъл съществуването ти...

"Не съм била в кратера на вулкан, не знам имало ли е пунически войни - всичко приемам на доверие от науката. "

А не трябва. Преди да уточниш какво точно е наука, и какво не. Щото сега е опасно време, окултисти пишат научно, ще се заблудиш :)))

"Има. Ама доказателствата на физиците са ми толкова неразбираеми, че никаква работа не ми вършат. "

Добре де. Прост пример. Имаш примерно машина, за която не знаеш нищо. Нито как е устроена, нито как работи, нито за какво служи. Даже не я виждаш (за трагизъм в действието!), дори прозренията ти се разпиляват като пилци пред лисица :). Можеш само примерно да я замеряш с камъни и да гледаш какъв ще бъде отговора на машината. Хвърлиш малък камък - тя изпъшка. Хвърлиш голям камък - тя те перне. Ахааа! Е, схващането на зависимостта между тежестта на камъка и силата на отговора може и да го наречеш прозрение, макар че не е :). Ей това прави науката, в ситуация в която няма други знания. Опитва се да разбере как работи машината, и евентуално да я използува. А доказателствата... Доказателствата се появяват примерно след като предположиш някакъв модел на работа на машината, да провериш дали и при други условия този модел се спазва. Т.е. да провериш верни ли са предположенията (и проблясъците :).

А сега че са станали сложни доказателствата, че един експеримент за проверка на нещо може да струва бюджета на България за няколко месеца - ами такъв е живота. Пък и дори да разбираше доказателствата на физиците, едва ли може да ги ползуваш персонално. Скъпо получените доказателства водят до скъпи технологии, нереализуеми в кухнята.

Няма как да получа доказателствата с медитация, защото те изискват машината да ме удари по съответния начин. Реално, без медитация. Дори само за да мога да сравня това което съм получил с медитация дали съответства на поведението на машината.

Съгласен съм, че науката поради сложността си се превръща в религия за неразбиращите (а медиите са нейни пророци :). Това явно е рецидив на бурното развитие. Но светът се променя. Очакват ни и по-лоши неща.

Между другото, аз като събирач на всякаква литература, ми попадна "Gale Encyclopedia of Alternative Medicine", 4 тома в PDF, общо около 100 МБ. Та се сетих че може да проявяваш интерес :)

Гери, даваш определение за всички части на човека, ама не се усещаш, че определенията ти са мъртви.
Науката твори мъртвешки свят. Звучат стоманено, метално, като стържещи колелца в ръждясал механизъм.
Каквито и дефиниции за живота да даде една машина, тя няма да го разбере никога.
Да го познае.
Защото да го познае значи да го изпита.
Ако компът ти изплюе всички дефиниции за живота на всички езици, съществували на земята, от това дали ще стане малко по-жив?


За ентропията не съм съвсем съгласна. Склонна съм да смятам, че неживата материя създава ентропията, а живата-обратно от ентропията прави подреденост.
Ако гледаш само как се изпарява водата, естествено е да решиш, че след еди си колко години на земята няма да остане грам вода, защото всичката ще се изпари.

И не ми задавай въпросът защо трябва да има логика. Аз ти казах, че нещата са по природа алогични, а науката пробва да ги прави логични и даже когато успее да стъкми някаква логика, то тя е пригодена и няма много общо с истинското състояние.
Да, прав си-светът е алогичен. А да изследваш алогичен свят с помощта на логиката е налудничаво занимание.

Значи нещата са алогични и безмислени, ама призванието на науката е да ги направи логични и смислени?

А относно опитите и доказателствата на науката-една хубава притча от Ошо
ПИЛЕТО


Едно пиле било роден изследовател. Не било обикновено пиле, различно било. Един ден при изгрев слънце към него се приближила огромна сянка, навела се, пуснала нещо и си отишла. Пилето потреперило, потреперило, но нали било учен, излязло да види какво е оставила сянката. И, о, чудо-имало зрънца!
Накълвало се пилето до насита, напълнило коремчето.
На другият ден ситуацията се повторила, пилето като истински учен хукнало да си достави бележник и молив и започнало редовно да си води записки. Радвало се, че може би е открило нов закон.
Наблюдавало, кълвяло зрънцата и прилежно си водило записки. Тефтерът набъбнал, решило пилето, че повтаряемостта е научен факт и решило да изчака само още един ден, да затвърди опитите и да изведе новия закон, който може би щял да му донесе нобеловата пилешка награда.
На другия ден огромната сянка се приближила както обикновено, протегнала ръка към пилето, повдигнала го и му откъснала главата...


Нека науката ми даде доказателства, че изследваните и открити от нея закони са вечни, а не съществуващи за един малкъ отрязък от време примерно няколко трилиона години и малък отрязък пространство-примерно 2-3 вселени. И ще повярвам в тях.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Мъртви ми били определенията?

Хайде тогава аз да те попитам:
- що е живот?
- що е любов?
- що е красота?

не ми казвай че не знаеш, или не можеш да ги определиш, щото били неопределими...


"За ентропията не съм съвсем съгласна. Склонна съм да смятам, че неживата материя създава ентропията, а живата-обратно от ентропията прави подреденост.
Ако гледаш само как се изпарява водата, естествено е да решиш, че след еди си колко години на земята няма да остане грам вода, защото всичката ще се изпари."

Не си права, ама хич. Живата материя може да намалява ентропията само локално, за сметка на нейното глобално увеличение.

Няма как да съществува жива природа, ако нямаме енергията от излъчването на слънцето, която се получава именно от преминаване на подреденост към неподреденост. При това с невероятно по-големи темпове, отколкото живата материя успява да върне процеса. За да стоплиш една чаша вода, ти изгаряш примерно половин килограм въглища (при това невъзвратимо), докато за тяхното образуване е била нужна слънчевата енергия за цяло поколение дървета. Всеки опит на човек да въведе някакъв порядък е свързан с многократно по-голям хаос, който той създава. Общият баланс е винаги в полза на хаоса. Иначе щяхме да се греем на вечен двигател :)


"И не ми задавай въпросът защо трябва да има логика. Аз ти казах, че нещата са по природа алогични, а науката пробва да ги прави логични и даже когато успее да стъкми някаква логика, то тя е пригодена и няма много общо с истинското състояние. "

Нещата може и да са алогични (и така си е), но връзките между тях не са. Самата логика е изградена въз основа на анализ на връзките, така че не може те да са нелогични :) А науката се опитва да разкрие връзките между нещата.

Примерно, на твоят въпрос:
"Къде е логиката в това да се родиш, да прекараш живота си в страдания и да умреш? "
може да се отговори: логика колкото искаш. Най-простата логика: със самият акт на горното, ти изразяваш съществуване. Всъщност, може би ти бъркаш в случая "логика" със "смисъл"? Разбира се, в горното, независимо че има логика, няма някакъв изначален смисъл. Двете не трябва да се бъркат. И науката не извлича скритият смисъл на нещата :)

"Нека науката ми даде доказателства, че изследваните и открити от нея закони са вечни, а не съществуващи за един малкъ отрязък от време примерно няколко трилиона години и малък отрязък пространство-примерно 2-3 вселени. И ще повярвам в тях."

Това не е предмет на науката. Тя установява, че нещо е така сега, и евентуално в някакъв ограничен временен интервал. Ти може ли да покажеш нещо, което да съществува в такъв отрязък? Много се съмнявам. И преди да ми кажеш "бог", докажи че него въобще го има сега.

Много сте готини доставихте ми голямо удоволствие.Като гледам отстрани Вие сте създадени един за друг/ин Кали и ян Гери/вземете се ще бъдете щастливи.Сега някой въпроси и към двамата1.Гери-Светлината какво е вълна или частица/нали помниш един въпрос, сега, една истина/,,Може ли да се определи в конкретен отрязък от време къде се намира електрона в ел. облак.
2.Кали /първо мерси за за парадоксалната магия/-ако има по подходящи за нашия живот тук други методи различни от научните защо за диалог ползваш комп а не телепатия.всеки с достатични пари вече може да излети в космоса но твоят метод с тези пари не може да бъде усвоен/вупреки че някои могат/ Искам да кажа че и двамата сте напълно прави/за Кали науката е прекрасна тя възпитава вкуса към търсене на истината,нужната дисциплина на сизнанието и вяратав утвърдени критерии без които няма духовен напредък камо ли просветление било то постепено или внезапно, за Гери твоита истина е конкретна но тя е частен случай или подсистема на тези на Кали, а що се отнася до красотата важен е фактът че вобще нещо с неясни функции може да е толкова важно.Всъщност истина-гери,красота-кали са синономи.Още веднаж благодаря Ви

Гери, имам човек, де се интересува от Gale Encyclopedia of Alternative Medicine", 4 тома в PDF, общо около 100 МБ.
Давай координати за него.
Впрочем човеко е биофизик....както виждаш, не сички науковъди са с капаци.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

- що е живот?
- що е любов?
- що е красота?

Бог бе.

А за живата и неживата материя ми позволи да не се навия съвсем пък хептен...едната зависи от другата и обратно. Ама науката още не и стигнала дотам.

Едната прави ентропията, другата я връща ентропията наобратно. А ти разсъждаваш съвсем плоско така по научному някак ....ми то не е необходимо всичко да е навсякъде, за да действа навсякъде...квантова физика не си ли учил?!

Самата логика е изградена въз основа на анализ на връзките, така че не може те да са нелогични :)

Грешна корелация.
Самата логика е изградена въз основа на анализ на връзките....така че не може логиката да е неалитична. Другояче казано - логиката е изградена върху логичността на връзките, която логичност е част от цялото на връзките. Не пренасяй частта към цялото, защото това е неправомерно обобщение.
Или като за науковъди по-простичко множеството на връзките е съвкупност от множеството на логичните и множеството на алогичните връзки. Науката борави с множеството на логичните връзки и произволно пренася свойствата на логичните връзки върху свойствата на всички връзки, а което не и влезе в схемата, диагностицира като "това пак ония лудите мистици..."


И науката не извлича скритият смисъл на нещата :)
Е кой тогава го извлича?

Тя установява, че нещо е така сега, и евентуално в някакъв ограничен временен интервал.
След това изречение всеки уважаващ себе си спорящ науковъд би следвало да се предаде.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Аз говоря на езика на Гери (логиката) що он не говори други езици (телепатията)

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Здравей!

Да ти отговоря на моята част от въпросите:

"1.Гери-Светлината какво е вълна или частица/нали помниш един въпрос, сега, една истина/"

Неправилно поставен въпрос. Светлината не е нито вълна, нито частица. В различни ситуации тя се проявява със свойства на вълна или частица, но не е нито едно от тях. Тя е нещо, за което нямаме исторически изработено понятие, затова го наричаме вълна-частица.

Въпросът е сходен до: топчето пластилин зелено ли е или е меко?

Именно тук се вижда че логиката: "ако е вълна, не е частица, и обратно" не работи, защото е изградена на наблюдения в ежедневния живот (макронивото). В микронивото тя трябва да претърпи корекция в посока, че нещо може да е и вълна и частица. Което разправях на Кайли, че логиката не е нещо свръхестествено, а обобщение на опита.

"Може ли да се определи в конкретен отрязък от време къде се намира електрона в ел. облак. "

Не може. Тук също представата че тяло в определен момент трябва да има определено положение, идва от макронаблюдение (нормалната практика), и съответната логика, изградена върху него, не работи в микросвета. Явно там понятията момент и положение са по-различни.

"- що е живот?
- що е любов?
- що е красота?

Бог бе. "

Аха. Любовта е Бог, а Бог е любов. Прекрасно определение :))
Но живота не прилича на Бог. Нито е изначален, нито е безсмъртен, напротив - това е най-смъртоносната игра, след нея оцелели няма :)


"А за живата и неживата материя ми позволи да не се навия съвсем пък хептен...едната зависи от другата и обратно. Ама науката още не и стигнала дотам."

Че казал ли съм че не зависят? Зависят, и още как!
Интересно ми е все пак, какво влагаш в понятието "жив", освен да ми го обясняваш чрез примери като: живото теле е живо, а мъртвото - не е :))

"Едната прави ентропията, другата я връща ентропията наобратно."

Да де, ама там е работата че другата не успява да върне всичко... Прост пример: изстискай пастата за зъби от тубичката, и глей после колко енергия и нерви ще отиде за да я напъхаш обратно :)


"множеството на връзките е съвкупност от множеството на логичните и множеството на алогичните връзки. "

Бих приел, ако ми дадеш пример за алогична връзка.


"И науката не извлича скритият смисъл на нещата :)
Е кой тогава го извлича? "

Никой, щото няма скрит смисъл :)


"Тя установява, че нещо е така сега, и евентуално в някакъв ограничен временен интервал.
След това изречение всеки уважаващ себе си спорящ науковъд би следвало да се предаде."

Кайли, всичко на което се основава науката, са факти, които се потвърждават СЕГА. Останалото, теории и т.н. са предположения, които се приемат за много вероятни, тъй като обясняват тези факти. Но екстраполацията им за бъдеще време си е риск. Тези теории могат да се използуват за да се увеличи вероятността за изградено предположение да се окаже вярно.

Знам, че сега ще кажеш: защо са ми тези теории, като дават само предположения. Ами ето ти пример: прекрачваш през балкона на десетия етаж, и имаш избор: или да разчиташ на прозрение, че няма да паднеш, или да оцениш вероятността на предположението че ще паднеш срещу противното предположение :))

За енциклопедията - утре ще я сложа някъде, и ще ти кажа в бележка.

Човеко ти говори за това, че днешните научни представи утре се оказват малко така наивни и чак тъпички.
И аз същото ти говорех навремето, ма не помниш.
Още е недорасла науката за бога, като дете в първи клас е, което пита що са му алгоритмите, като му стига и таблицата за умножение за сметане.
Та така и науката-що и е бог, като и стига....

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Определението е аксиома, не по-лоша от ваште.
Бог е любов и това е опитност, изведена от 2хилядигодишна практика, ако и на тая практика науката плюе, значи плюе срещу вятъра.

Животът е изначален и безсмъртен, отделните му представители не са. Но ние говорим за живота-той е намерил начин да не прекъсва.

Жив примерно значи притежаващ специфична енергия, наречена жизнена сила.
Или примерно способен да се самовъзпроизвежда.

Не съм убедена, че живота не успява да върне ентропията наобратно във вселенски мащаб и туй то.
Лошата новина за теб е, че и ти научному не си убеден...иначе на вяра може.
Пак дойдохме до вярата значи...

За алогична връзка веднагически. Юнг го е извел като синхроничност, бабите му викат знаци.
когато две и повече събития нямат директна причинно-следствена връзка едно с друго, но носят смислово значение едно за друго.
Примерно-станеш накриво сутринта и на обед получиш заповед за уволнение.
Науката му вика случайности май.

Скрит смисъл има, ама него го виждат само ония, които могат да постигнат скритото. Останалите викат, че нема.

Бъдеще, минало...даже знам, че физиците са успели там при някакви си техни игрички с квантите да пратят една частица в бъдещето и друга в миналото.
Ония, де познават скрития смисъл, де го нема според теб , казват, че няма време и времето не тече от минало към бъдеще само.
Казват, че всичко се случва тук и сега в един безкраент момент от сега-то.

И все пак науката с определена доза вероятност можела да прогнозира какво щяло да се случи утре на база екстраполация на миналото.
Че каква и е тогава разликата между предположението и озарението?
И доказаното предположение се доказва само и единствено в момента на случването, като и озарението. :-))

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"Човеко ти говори за това, че днешните научни представи утре се оказват малко така наивни и чак тъпички."

Научните представи се градят на фактите. Няма начин да се съобразяваш с факти, които не са настъпили. Аз вече те питах, ти като тръгваш на работа съобразяваш ли се с ненастъпилия факт, че може да срещнеш Малечко-Палечко или Баба Яга и цялата измислена пасмина с тях? Или грубо загърбваш тяхното възможно съществуване и постъпваш както науката? :))
Демек, караш с предположението (падон, прозрението!), че тях просто ги няма.

"Още е недорасла науката за бога, като дете в първи клас е, което пита що са му алгоритмите, като му стига и таблицата за умножение за сметане.
Та така и науката-що и е бог, като и стига...."

Е, сега говориш като че ли с наука ставаш и лягаш. Хем, доколкото се разговорихме, за науката от вестници четеш, хем бога само си мислиш че го усещаш, хем пък ги и сравняваш. Това не го разбирам...

Аз бих казал обратното: Бог е остартял за науката, нефела вече, едно време вятъра е движел, дърветата е клатил, гръмотевиците е произвеждал, сега е вдигнал ръце от тая дейност :)

"Бог е любов и това е опитност, изведена от 2хилядигодишна практика, ако и на тая практика науката плюе, значи плюе срещу вятъра."

Така да бъде. Хайде, да видим дали любовта отговаря на другите качества на Бог. Да вземем изначалността. Има ли любов преди да е имало субекти на любовта? Не е ли това нещо като налъм без каишка и дървена част? Къде освен в одушевеният (и даже разумен) свят има любов?

По-нататък: сътворението.
Да вземем и всемогъществото. Може ли любовта да направи от солта захар? От нищо нещо? За простота, да се ограничим в неодушевения свят... :))

Не виждам да става за аксиома. Нито едно от предложенията не е очевидно доказуемо, че и въобще не е доказуемо.

Със същия успех можеш да приемеш произволно друго твърдение, даже алогично, например: бог не е бог. Достатъчно загадъчно, с много скрит смисъл и условно тълкуване, обтекаемо, изразява скритата двойственост на нещата :))


"Жив примерно значи притежаващ специфична енергия, наречена жизнена сила.
Или примерно способен да се самовъзпроизвежда. "

Нещо не разбирам. Способността да се възпроизвежда основава ли се на специфичната енергия? Или специфичната енергия се появява в резултат на самовъзпроизвеждането? Защото, доколкото зная, самовъзпроизвеждане няма ако не се консумира обикновена, съвсем не специфична енергия, или директно слънчева, или чрез хранене.

Вирусите се самовъзпроизвеждат, но не се считат за живи.

"Не съм убедена, че живота не успява да върне ентропията наобратно във вселенски мащаб и туй то.
Лошата новина за теб е, че и ти научному не си убеден...иначе на вяра може. "

Ех, ако можеше, сега нямаше да се плашим с парников ефект и други катаклизми. Само за 50 години сме изгорили въглища, образувани в продължение на милиони години. Едно семейство за един обяд изяжда заек, за чието създаване и изхранване се е влагала енергия в продължение на години.За една зима в печката изгаряш две средни дървета, които са растяли и поглъщали въгледвуокис десетки години (и се отделя обратно за един сезон).

Всеки процес, ако се задълбаеш в енергийния му баланс, ще видиш че полезната енергия е по-малко от вложената. Какво значи да не съм убеден?

"За алогична връзка веднагически. Юнг го е извел като синхроничност, бабите му викат знаци.
когато две и повече събития нямат директна причинно-следствена връзка едно с друго, но носят смислово значение едно за друго.
Примерно-станеш накриво сутринта и на обед получиш заповед за уволнение.
Науката му вика случайности май."

Е, случайностите не са съвсем сходни с алогизмите. Това че две събития нямат логическа връзка помежду си, не ги прави нелогични :))

Алогично е това, което противоречи на логиката. Не виждам това че ставаш накриво да противоречи на това, че те уволняват. напротив, даже се долавя някаква връзка (демек логика :)).

"Бъдеще, минало...даже знам, че физиците са успели там при някакви си техни игрички с квантите да пратят една частица в бъдещето и друга в миналото. "

А знаеш ли?

"Казват, че всичко се случва тук и сега в един безкраент момент от сега-то. "

А какво е момент, ако няма бъдеще и минало? Като определение, разбира се.
Как се определя промяна? Или според тези, дето така казват, промяна няма? Що ми се струва че ние трупаме постинги, демек променяме нещо?


"Че каква и е тогава разликата между предположението и озарението?
И доказаното предположение се доказва само и единствено в момента на случването, като и озарението. :-))"

Ха така, върнахме се. Ами аз точно това твърдях от маса постинги насам: че между предположението и озарението разлика няма! Че озарението е само сбъднало се предположение. Че както и да го наречеш, преди да бъде реализирано (разбирай проверено, доказано :), то си е само предположение, същността му не се променя от наименованието.

Неска нема те просветлявам, що е петък 13.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

А какво знаение има, че е 13 по десетичната система?

1101 по двоичната
111 по троичната
31 по четвъртичната,
23 по петичната
21 по шестичната
16 по седмичната
15 по осмичната
14 по деветичната

Скива ли сега, че колкото повече знаеш, толкова по нищо не знаеш?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Бог е остарял за науката....направо култово изказване.

И изпускаш много важен момент. Науката не разглежда само факти, които още не са настъпили. Тя не разглежда също така и факти, които си настъпват, ама тя и хабер си нема за тех.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Къде освен в одушевеният (и даже разумен) свят има любов?

ъъъ, освен да пробваш да изместиш спора накъмто е ли одушевено и даже разумно същество бог или е не е...

Изобщо почна да задаваш въпроси, на които отговор ще ти даде ДАО и херметизмът. За мен е важното, че почна да ги задаваш, това значи, че почна да отлепяш най-накрая.

ДАО казва, че изречената истина не е истина
Можеш ли да обясниш защо?

Вирусите се самовъзпроизвеждат, но не се считат за живи.
Ми убу, това ме порази, ма не ме покори.
Това, че некой или набор от хора не счита или счита нещо, на мен лично ми е през...


Това че две събития нямат логическа връзка помежду си, не ги прави нелогични :))

Ма драги, не се отплесвай, говорехме не за алогични събития, а за алогични връзки. Много елементарно пробваш да ме подхлъзнеш.

А за озарението и предположението-нищо не си разбрал изобщо и се връщаме на изходна позиция верно.
Прозрението е резултат на мигновено познание, сякаш дошло от нищото.
Предположението е резултат на мозъчна логическа дейност.
Озарението по карикатурите се изобразява с човек, на кой му свети круша над тиквата.
А предположението си е мравешки постоянен труд и копане по въпроса.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"ДАО казва, че изречената истина не е истина
Можеш ли да обясниш защо? "

А защо питаш мене, а не ДАО? :)

"Къде освен в одушевеният (и даже разумен) свят има любов?"

Ами определи що е "любов" и сама ще видиш отговора. А дали бог е разумен, не е. Нали според теб бог е любов, а любовта не е разумна :))

"Ма драги, не се отплесвай, говорехме не за алогични събития, а за алогични връзки. Много елементарно пробваш да ме подхлъзнеш. "

Няма връзки между други неща, освен събития. Ти в случая бъркаш логичност със смисъл. Това че връзката е безсмислена още не значи че е алогична. В падането на телата няма смисъл, но има логика, нали :)


"Прозрението е резултат на мигновено познание, сякаш дошло от нищото.
Предположението е резултат на мозъчна логическа дейност.
Озарението по карикатурите се изобразява с човек, на кой му свети круша над тиквата.
А предположението си е мравешки постоянен труд и копане по въпроса."

Е, сега, ти не си разбрала. За да направиш предположение, изобщо не ти трябва някакъв труд - напротив, точно както по карикатурите, веднага може да направиш колкото искаш и колкото си иска противоречиви или не предположения. Може и да не ги правиш съзнателно, то подсъзнанието непрекъснато си меле нещо. Не че не може да ги правиш и с мравешки труд. Напротив, след мравешки труд по даден въпрос, когато накрая ти проблесне периодичната система например, това също е едно добро предположение :)

Какво значи че си няма хабер от фактите?

Че не знае изобщо за тях, или че не може да обясни фактите?
Нали целта на обяснението е от много възможности да се определи една, най-вероятната за обяснението. При липса на информация това само врачките го могат, ма и те обикновено си противоречат :))

То ако за всеки фокус викаме науката за обяснение...

Предполагам, че вярваш, че Астор нистина си реже главата преди всяко представление?

Дай дефиниция за логиката.

А щом предположението не се дължи на труд, а на внезапност, тогаз за чий учите толкоз години да трошите народни пари бе?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Добре де.
да се спрем на следната обща теза-науката умре да обяснява, а аз гледам да използвам явленията.
Така че обяснявайте си се.

Разликата между мен и теб е, че ти се чудиш как да обясниш живота, а аз просто го живея.

Да разбереш нещо е различно от това да му намериш причините.
Ти дириш причините и се заблуждаваш, че с това разбираш явлението.
Само че това не е разбиране, а проследяване на причинно следствени връзки.

Ако внезапно примерно разбереш, че си се влюбил, е различно от това да проследиш събитията в посока прямовремева, за да стигнеш до извода, че е вероятно да си се влюбил.

И ако сега кажеш, че никога не си разбирал внезапно, че си влюбен, а си го извеждал логически, значи не споря с теб, а с компутъра ти.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"Дай дефиниция за логиката. "

Нема проблеми. Например, правилата, на които се подчиняват отношенията между обектите (приблизително :).

Ти не ме четеш изобщо. Не може да делиш предположенията от просветлението по критерии "внезапност на появяване". Ако се замислиш, ти дори не мислиш линейно. Никога не тръгваш от А, минаваш задължително през Б, после през Г за да достигнеш до Я в мисленето. Напротив, клъвнеш тук, там, останалото минава през подсъзнанието, и хоп - родила се свързана мисъл. В нашия случай - предположение (или ако щеш просветление). Често работата за неговото достигане е неосъзната, понякога част от нея се осъзнава в последствие, индиректно.

То ако ставаше внезапно без някаква основа и подготовка, ехеее...

"Добре де.
да се спрем на следната обща теза-науката умре да обяснява, а аз гледам да използвам явленията.
Така че обяснявайте си се. "

Е, тука вече си е до нагласа. Ако човек живее само за да ползува, берекет версин, както се казва :)

Но ако се интересува как работи светът, ще прояви някаква доза любопитство, и ще търси обяснения.


"Ако внезапно примерно разбереш, че си се влюбил, е различно от това да проследиш събитията в посока прямовремева, за да стигнеш до извода, че е вероятно да си се влюбил. "

Тука слагаш каруцата пред коня. Въпросът тука не е да обясниш как си се влюбил, за да решиш дали си се влюбил (), а да разбереш що е то да си влюбен, по какво се отличава от другите състояния, временно ли е и доколко, от какво зависи проължителността на това състояние... Толкова неща има, които не са причинно-следствени връзки. Но това при положение че се интересуваш, ако не се интересуваш, е неспасяемо положението. :)

"Дай дефиниция за логиката. "

Нема проблеми. Например, правилата, на които се подчиняват отношенията между обектите (приблизително :).

Начи любовта нема правила или нема отношения?

То ако ставаше внезапно без някаква основа и подготовка, ехеее...

Става.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

За да разбереш как работи светът, трябва да го почувстваш.
Значи разбирането е различно от изследването.
В Библията пише той позна жена си, после им се родиха синове, първият син позна жена си и т.н.....
Това познаване в никакъв случай не е научно изследване.
Обаче в никакъв случай не е и голо е.ане.
За какво познание иде реч?

Да познаеш любовта е различно от това да я изследваш?
Ако не си съгласен с мен, начи никога не си се влюбвал.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

...спасибо за Трансерфинг, и одно из моих «спасиб» – благодарность за то, что идеи Трансерфинга позволили встать и распрямиться во весь рост Прагматику, всегда жившему и живущему во мне. Я еще до чтения Ваших книг интуитивно ощущал, что все должно работать гораздо проще, чем это предписывается окостеневшей структурой Академии наук и прочих отстойников истин в последней инстанции. Например, если, допустим, повторение какой-нибудь ерунды вроде детской считалки вылечивает последнюю стадию рака, мне совершенно наплевать, как к этому отнесутся разные академики, членкоры, лауреаты Нобелевской и иных премий. Главное, ЭТО работает! Теперь я и вовсе готов отказаться от «красивой теории» в пользу работающей практики.

Итак, если мир вокруг нас (и в космических далях тоже) – суть пространство вариантов, в котором есть все, нужна ли вообще человечеству философия? Нужно ли тратить годы на постижение тех или иных систем, претендующих на универсальное описание мира, если гораздо проще выбрать вариант по душе (или лучше по согласию души с разумом) и реализовывать его с помощью внешнего намерения и координации? Понимаю, ревнители философии меня бы сейчас начали клевать, но я не пойду в зал их суда. Я просто спрашиваю себя: годы, потраченные на попытки понять абстракции Канта, Гегеля, Платона (не говоря уже о лабиринтах марксизма-ленинизма), сделали меня хоть чуточку счастливее? Все эти «Познай истину, и истина сделает тебя свободным» – после них у меня появилось ощущение свободы? И ответ будет прост: НЕТ. А кормить маятники интеллигентности, образованности и прочие паразитные структуры я больше не хочу.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"За да разбереш как работи светът, трябва да го почувстваш.
Значи разбирането е различно от изследването. "

Какво си научила за света САМО с чувства?
Като си сложиш ръката върху гореща печка, разбираш ли как работи тя? От къде и по какъв начин се отделя енергията в нея? И не задълбаваш там с чувствата, че може да останеш без ръка :))

Ако седнеш да медитираш пред компютъра, ще ли разбереш как той е устроен и работи? Ще, ама друг път. Шаолинските монаси да са създали компютрите преди 800 години тогава :))

Ако седиш и гледаш телевизия, ще разбереш ли как толкова народ се е напъхал в такава малка кутия?

Гери, имам два цитата, които специално за теб свих току що от Кастанеда.
"....... --Но, Дон Хуан, няма друг начин, как иначе ще знам колко прави например две и две?
-- Ти и сега не го знаеш. Ти използваш процес......."
Това ако го разбереш, значи си разбрал всичко.
Науката използва процес, чистото директно знание се постига и това е озарението, за което говоря.

и още оттам

"Старый нагваль рассказал дон Хуану о том, что односторонний
мост от безмолвного знания к рассудку был назван "озабоченностью".
Этому послужила та озабоченность, которую
настоящие люди безмолвного знания имели об источнике того,
что они знали. Другой односторонний мост, от рассудка к безмолвному
знанию, был назван "чистым пониманием". Это признание
людей рассудка о том, что рассудок - это только один
остров в бесконечном море островов."

Болдването също е нещо, което опитвам от години да ти обясня безуспешно.
Разсъдъкът е само един от безкрайно многото острови в морето, разсъдъкът е създал науката, за разсъдъка науката е светая светих, на тоя остров тя се почита като върховен бог.
Ама само на тоя остров, а всички острови са равнопоставени.
Ако отплуваш от острова си малце, можеш и да го разбереш...а можеш за знанието да използваш и процес.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ако озарението можеше да даде нещо по-ценно от целенасоченото, да го нарека, конвенционално изучаване, последното просто никой нямаше да го използува. Вече говорехме, всяко "озарение" за което се сетиш (в науката, че там примерите са ми по-лесни) е предхождано от яко копане в съответната област, и да се нарече "озарение" в смисъла, който ти влагаш, ще е обида за озарените. :)

Хайде, ето ти един пример, с който ще ми покажеш че наистина озарението помага. Как изглежда фигурата малък икосикосидодекахедрон? :)) Сигурно съзерцанието ще свърши работа, без гугъла и проучването на въпроса.

Няма как от бодването да разбереш причината и бодящия, без да се огледаш и да осмислиш връзките. Разбира се, който не може да "усети" причината, винаги си намира извинение - бог е искал така, нещо да му каже, да му обърне внимание :))

Гери, имаше един магьоснически лаф, не го помня точно, но смисълът му е приблизително следният-
Естествено, че с магия можеш от разстояние да накараш чайника да кипне, без да е на котлона, обаче това е толкова непродуктивно, при положение, че можеш просто да го сложиш на котлона и да включиш последния.

С други думи-за всяко нещо си има инструмент и път на най-малкия разход на енергия за осъществяването му.
Та тезата ти за озаренията и дедукциите е несъстоятелна.
Както вече сто пъти писах-вселената е безкрайно море с острови в него-логиката, конвенционалното изучаване и т.н. са един от тези острови.
Ти произволно се самозаблуждаваш с идеята, че ако отверката можеше да забие пирон в стената, чукът просто нямаше да съществува.
Да, от това следва, че отверката не забива пирони в стена, обаче има друго предназначение и на теб то няма да ти стане известно, до момента, м който науката не открие винта.

А има как да усетиш, т.е. да знаеш колко е 2 и 2, без да използваш процес.
Но ти никога няма да го разбереш как става...освен ако не спреш да отричаш и не започнеш да приемаш.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ми тогава напълно ми се изяснява защо е толкова продуктивен пътят на достигане до открития чрез мислене и разум, а не чрез съзерцание.

Искам да кажа, както е според теб:

С други думи-за всяко нещо си има инструмент и път на най-малкия разход на енергия за осъществяването му. "

Ама естествено, Гери!
Никога не съм твърдяла обратното.
От самото начало твърдя, че науката има своето място в човешките постижения.
...като един остров сред множество острови в безбрежното море...

Аз не подценявам науката, проблемът е, че ти я надценяваш.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Как да я надценявам?

За да я надценявам, трябва да има какво да подценявам, а то само на думи има.

И врачките отварят телефонния указател, ако трябва да се обадят на Бърза помощ примерно :)

Редактирано от geri® на 06.06.05 14:51.

Не е така. Наистина добрите врачки знаят наизуст телефоните на полиция, пожарна и бърза помощ, за да могат да впечетляват съседите, ако се случи бедствие. Съседите обикновенно наистина остават изумени, не толкова заради запомнянето на трицифреното число, колкото поради извикването на всевъзможни "закрилящи" сили които да подскажат трицифрената комбинация на врачката.

Truth is as variable as all of the beings who seek it.

Добре, за успокоение на егото ти, да кажа тогава-науката в днешно време е върха на сладоледа, само защото хората още не са открили, че след всеки връх има друг, по-висок връх...и да отчетеш, че другият, по-висок връх няма да има нищо общо с науката.
Така да се каже-сик транзит глория мунди.

Днес на върха-утре в калта....

Ако беше изучавал Айнщайн, щеше да го знаеш впрочем...всичко е относително...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"Добре, за успокоение на егото ти, да кажа тогава-науката в днешно време е върха на сладоледа, само защото хората още не са открили, че след всеки връх има друг, по-висок връх...и да отчетеш, че другият, по-висок връх няма да има нищо общо с науката. "

Чакай малко, науката като такава се развива активно от има нема 500 години.

Другите върхове се опитват да се издигнат от хиляди. Ако те така лесно решаваха проблемите, които възникват с познанието, що така са се забатачили?

Човек винаги избира по-лесния път за да достигне до някаква цел. Явно "просветлението" не работи както е било замислено :))

Сега таман се разходих по едни ливадки-отрупани пищно с хартийки, найлончета, мърсотийки...и между тях земята бе все пак успяла да роди цветчета-жълти, сини, розовички, зелена тревица...чудя и се на силата, с която успява да цъфти при толкова много мърсотия върху себе си...това благодарение на науката.
Кел файда от науката, като почнаха бури, урагани, киселинни дъждове, озонови дупки и плрочие.
Кажи ми за какво е тази наука, която в името на краткосрочното благо унищожава необпатимо земята?

С какво се гордее всъщност науката? ЮЧе разглези човека и го направи консуматор и че унищожи земята?
И това е повод за гордост?

Нещо извънредно извратено има във всичко това.

И ти ми говориш, че науката решава проблеми.
Не знам дали ги решава, но със сигурност знам, че ги създава...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Връзката с тънките светове

Умението да се мисли по природата си е интуитивно; движението на вниманието по менталния план на тънките светове се осъществява чрез програми на подсъзнанието. Съзнателно може да се възпита единствено дисциплината на ума, т.е. по някакъв начин да се ограничат неговите блуждания; затова служат формалните методи, в частност формалната логика. Подсъзнанието създава силни филтри, пропускащи само онази информация, която е съгласувана със съответните образи.
Всяко общуване на човек с тънките светове се състои в това-човек задава въпрос (необезателно в словесна форма) и предава управлението на подсъзнанието, което отправя вниманието към съответната област в тънките светове, получава оттам определен информационно-енергетичен квант и интерпретира получената информация на достъпен нему език; резултатът от тази интерпретация в един или друг трансформиран вид постъпва в съзнанието. Разбираемо е, че езикът, на който подсъзнанието приема информация от тънките светове, има първостепенно значение.
Първо – човек получава отговори само на ония въпроси, които задава.
Второ – в отговорите винаги има някаква допълнителна информация, несвързана непосредствено с въпроса, но явяваща се намек за по-нататъшната посока на действие.
Основната функция на съзнанието е управлението на вниманието, може даже да се каже, че това е неговата единствена функция.
На практика процесът на взаимодействие както с външния, така и с вътрешния свят, се състои от два етапа. На първия човек решава (съзнателно или несъзнателно) на какво трябва да обърне внимание и какво да погледне, да докосне, да помирише-когато става въпрос за външния свят, и за какво да помисли-при вътрешния свят.
На втория етап човек получава отговор от подсъзнанието във формата на усещане или появила се мисъл, които се регистрират от съзнанието му (но по никакъв начин не се пораждат от него).
Именно така протича, в частност, процесът на мислене: избор на въпрос (който човек задава на самия себе си, така да се каже-в пространството), следва превключване на вниманието на възприятията отвътре и мигновено откровение-отговор-възникваща сякаш отникъде мисъл. Доколкото отговорът никога не е точен, а съдържа само указание на някаква област, където би трябвало да лежи отговорът, съзнанието отчита получената информация, уточнява въпроса, получава втори отговор и т.н., докато човек не получи удовлетворяваща го информация или не се разочарова от въпросите си.
В светлината на гореказаното става ясно какви преимущества дава съзнанието. То позволява да се направи анализ на отговорите-откровения и далеч по-точно да сформулира следващия въпрос, отговорът на който е вече много по-близо до това, което интересува човека. Отсъствието на рационализации води до това, че с уточняването на въпроса се заема подсъзнанието, което работи с някой от наличните шаблони, несвързани със същността на въпроса, или по метода на случайните проби.
В действителност човек трябва да се приведе в състояние на готовност да получи отговора, предварително съсредоточавайки вниманието си на определен проблем; думите служат като спомагателно средство.
Въпреки че откровението не отговаря обикновено точно на зададения въпрос (макар и заради това, че въпросът е некоректен, а човекът не владееезика, на който може да получи адекватен отговор), той непременно съдържа някаква допълнителна информация, касаеща поставения въпрос, т.е. нещо, за което човекът не е питал, но на него му се дава така да се каже безплатна информация за допълнително размишление.
Когато той се замисли, реално се получава средното: вниманието се предава на програма на подсъзнанието, което го отправя в определено място в тънките светове и извлича оттам наличната енергетична информация (субективно това може да се преживява различно – в главата на човека се появява някаква мисъл, обхваща го някакво желание, усеща импулс и т.н.)
Съзнанието няма пряк достъп до тънките светове, то непременно трябва да се възползва от някаква програма на подсъзнаието.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"Мърсотия" е относително понятие, за човека и торта е мърсотия :)

"С какво се гордее всъщност науката? ЮЧе разглези човека и го направи консуматор и че унищожи земята?
И това е повод за гордост? "

Хехе, защо обвиняваш науката за недостатъците на човека? Напротив, точно дърпан от консуматорски чувства човек използува достиженията на науката за собствена изгода, против природата. И да не съществуваше науката, човечеството щеше веднага да я измисли, след като тя му носи изгода. Не ти е виновна науката, а тези дето я използуват.


"И ти ми говориш, че науката решава проблеми.
Не знам дали ги решава, но със сигурност знам, че ги създава..."

Науката решава проблемите, друг ги създава.

"Всяко общуване на човек с тънките светове се състои в това-човек задава въпрос (необезателно в словесна форма) и предава управлението на подсъзнанието, което отправя вниманието към съответната област в тънките светове, получава оттам определен информационно-енергетичен квант и интерпретира получената информация на достъпен нему език; резултатът от тази интерпретация в един или друг трансформиран вид постъпва в съзнанието. Разбираемо е, че езикът, на който подсъзнанието приема информация от тънките светове, има първостепенно значение. "

И на какво се основава такова предположение?

Бе ясно, ти не си атеист, ти си религиозен и верваш във висшия неопетнен и неопетним бог-науката.
Сички злини от дявола, сички убавини-от бо...науката де.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

На същото онова виждане, коуто е установило, че между две точки минава само една права линия.
И всички, които не са слепи, могат да го удостоверят.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Хе, ти изкарваш науката като самостоятелна същност, която иска да направи зло на хората :)

Вилицата може да бъде използувана и за убиване, и това не зависи нито от вилицата, нито от тоя, дето я е измислил, още по-малко от природните закони, на които се основава функционирането на вилицата

Аха, мислите според тая теория си имат самостоятелно съществуване, те не са процес а обект, нещо като рибки плуващи в тънките светове, а въпросите не са мисли, щото ние можем сами да си ги формулираме :))

"информационно-енергетичен" ми звучи като "народно-демократичен", нещо като "народно-народен" :)

Защото енергията е характеристика на движението (примерно нещо като формата за налъма), и като таква е част от информацията, да не говорим че и енергията и информацията характеризират нещо различно от тях, някаква същност.

Информацията е в тънките светове, а т.н. въпроси представляват насочване на вниманието.
Тая теория и друг път съм я срещала и съм съгласна с нея.
Най-важното на тоя свят е вниманието и всяко живо същество - от най-близките ти до последната мушица - се борят за него.
Въпросите са нещо като спомагателно средство за насочване на вниманието.
Все едно гледачка на боб-тя получава инфо от тънките светове, ма бобът и помага да се съсредоточи само. На друг пък му помага захарта, на трети хороскопите и т.н.
Въпросът е средство за концентрация на вниманието.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Виж сега, тука с информацията се изкривяват нещата, както и с енергията. Демек, под нея се подразбира нещо друго (и съвсем неясно какво), а не общоприетото определение.

Защото енергията е свойство на обект, което характеризира движението. Както лъскавината на никелираната дръжка например. Такова свойство само по себе си (самостоятелно) не може да съществува, ако не е отнесено към нещо (което е груба маериална вещ!!!).

Информацията също описва нещо, няма информация по принцип, която да не е съотнесена с нещо.

Сега, ако мислиш че информацията може да съществува самостоятелно (и да обитава някакви тънки слоеве :), хубаво е да покажеш, че това не е измислица.

Колкото за вниманието: познавам няколко човека, дето им се отвори третото око, като се съсредоточаваха да гледат свещ. Сега най-големия им проблем е, че не могат да си го затворят :))

Излиза, че ти разчиташ на общоприетото, а не на истината.
Излиза, че не си изследовател, необременен с прилепнали постулати, приети за извечни истини, а се задоволяваш да щъкаш в тесния коловоз на общоприетото...вместо да завладяваш неоткрити и неизвестни светове, не мърдаш от удобството на домашните чехли и предпочиташ да гледаш интересното по света на екрана на талавизора си.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Каили, акоти под енергия разбираш конфитюр, аз откъде да знам това като ми разправяш за енергия? Нали за това са понятията, за да се разбират хората :))

Защото енергията е свойство на обект, което характеризира движението.

Честно да ти кажа, това определение ме хвърли в туш.
Даже последният физик на края на галактиката вече знае, че енергията е първичната, а т.н. обекти са вторични, производни на енергията.
Че енергията е ПРЕДИ обекта и че горе долу светът е енергийни потоци, от които изкристализират чат пат някакви структури, които ние наричаме обекти.

Сал ти продължаваш да считаш, че без обекти няма енергия.

Пошашави ме.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Аз щото знам че именно такива някакви представи имаш, та ти дадох определението от енциклопедията и тълковния речник. :))

Явно ти нещо друго разбираш под енергия, сигурно и под информация. Та затова настоявам да се уточнява за какво се говори.

А ето, появи се и още едно определение със двояк смисъл - "що е физик" :))

Тея "физици", дето "знаят" че енергията е първичното, не са наши, някакви измислени са :))

А ти какво разбираш под НАШИ и ВАШИ физици, а?
Я провери дали вашите физици не работят още по нютоновия модел на света?

Эксперименты последних десятилетий раскрыли
динамическую сущность мира частиц. Любая частица может быть
преобразована в другую; энергия может превращаться в частицы, и
наоборот. В этом мире бессмысленны такие понятия классической
физики, как "элементарная частица", "материальная субстанция" и
"изолированный объект". Вселенная предстапляет собой подвижную
сеть неразделенно связанных энергетических процессов.

Так,
один-единственный протон, попавший в атмосферу Земли, может
породить целый каскад явлений, в ходе которых его исходная
кинетическая энергия превратится в целый ливень разнообразных
частиц...

С другой стороны, теории атомной и субатомной физики
сделали существование элементарных частиц практически
невозможным. Они выявили принципиальную взаимосвязанность
различных аспектов существования материи, обнаружив, что
энергия движения может переходить в массу, и предположив, что
частицы представляют собой скорее процессы, чем объекты. Все
эти открытия обусловили необходимость отказа от старой,
механистической концепции элементарных строительных кирпичиков,
и все же некоторые физики сохраняют верность прежним идеалам и
по сей день. Появившаяся в прошлом веке привычка объяснять
строение сложных структур посредством разбивки их на более
мелкие составные части настолько сильно укоренилась в западном
мышлении, что поиск элементарных составляющих материи
продолжается до сих пор.

Для осознания сущности нового направления необходимо
установить значение кварковой структуры в контексте теории
S-матрицы. Если в кварковой модели частицы выглядят, по сути
дела, почти так же, как бильярдные шары, содержащие внутри себя
бильярдные шары меньшего размера, теория S-матрицы,
использующая холистический и в высшей степени динамический
подход, рассматривает частицы в качестве энергетических
структур, возникающих в ходе продолжающегося вселенского
процесса и являющихся своего рода корреляциями или
взаимосвязями между различными участками неразрывной
космической сети. В таком контексте термин "квантовая
структура" используется по отношению к тем случаям, в которых
перемещения энергии и поток информации в этой сети происходят
вдоль некоторых четко определенных линий, что порождает
двоичность, связанную с адронами, и троичность, связанную с
барионами. Это обстоятельство представляет собой динамический
эквивалент заявления о том, что адроны состоят из кварков. В
теории S-матрицы нет никаких самостоятельных фундаментальных
сущностей и "строительных кирпичиков"; здесь мы имеем дело
только с потоками энергии, обнаруживающими ряд четко
определенных закономерностей.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

хехе, Кайли, наистина е весело, когато окултист се опитва да разбира физиката, без да е учул такава :))

"Так,
один-единственный протон, попавший в атмосферу Земли, может
породить целый каскад явлений, в ходе которых его исходная
кинетическая энергия превратится в целый ливень разнообразных
частиц..."

Не енергията се превръща поток от частици, а протонът притежава достатъчно енергия, за да предизвика този поток.


"С другой стороны, теории атомной и субатомной физики
сделали существование элементарных частиц практически
невозможным."

Правилно, градивната същност на материята не е частица в Нютоновия смисъл, а е нещо друго. А енергията е нейния пророк :), т.е. нейно свойство.

"обнаружив, что
энергия движения может переходить в массу, и предположив, что
частицы представляют собой скорее процессы, чем объекты. "

Не, енергията не преминава в маса. Масата е също такава характеристика на материята, както и енергията. Правилното е: промяната на енергията е свързана с промяна на маса. А дали частиците (класическите) са всъщност процеси - най-вероятно, но все пак трябва да има нещо процесиращо, и енергията е негово свойство :))


"теория S-матрицы,
использующая холистический и в высшей степени динамический
подход, рассматривает частицы в качестве энергетических
структур,"

S-матрицата е математичен модел, няма проблеми да описва разпределението на енергията при дадена структура на частиците. Но той не изключва наличието на нещо, което е процесиращото, носителя на енергоята в крайна сметка.


"В таком контексте термин "квантовая
структура" используется по отношению к тем случаям, в которых
перемещения энергии и поток информации в этой сети происходят
вдоль некоторых четко определенных линий"

Всеки физик в тази ситуация знае, че поток на енергията означава поток на носители на енергия (и информация) :))

Кайли, физиката, дори да не го казва явно (щото всички си го знаем, физиците :), ВИНАГИ под поток енергия и т.н. подразбира поток от носители на енергия. Винаги има нещо, което носи взаимодействието, и енергията (и информацията) са негови свойства. На това "нещо" му викаме материя. Дори светлината не е чиста енергия, а електромагнитно поле, което пренася енергия. И ако някой игнорира тези носители на заимодействието, не е физик :) По това ще познаеш нашите от вашите

Ми убу.
За теб масата е първична, щото така са ти рекли, за мен енергията създава масата и масата се връща обратно в енергията. Разпада.

А елементарните частици не могат да се разглеждат другояче, освен като набор от взаимоотношения между себе си и вселената.
Демек

тухличката на мирозданието е отношението , а не някакво си вещество.
Има физици, които отдавна са стигнали до това ПРОЗРЕНИЕ ма те са от нашите физици.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"За теб масата е първична, щото така са ти рекли, за мен енергията създава масата и масата се връща обратно в енергията. Разпада."

Не бе Кайли, нищо не се превръща в енергия и обратно. Масата е също такава характеристика както и енергията

Материята има различни форми: веществена и полева, и двете се превръщат една в друга, и няма първична/вторична. А енергията е ХАРАКТЕРИСТИКА на всяка от тези форми. Ти май бъркаш полевата форма на материята с енергия, а?

"А елементарните частици не могат да се разглеждат другояче, освен като набор от взаимоотношения между себе си и вселената. "

Хехе, материята е именно НОСИТЕЛЯТ на взаимоотношенията. Нали нещо все пак трябва да влиза в отношение, отношенията сами по себе си нищо не чинят. Все едно да говориш за цвят, без да има светлина и носител на тоя цвят.

Тогава следва да ми дефинираш материя.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

А, добре! Май стигна до моето убеждение, че е важно да се знае за какво се говори :))

Дефиницията на материята не е на физиката, тя е философска дефиниция. Затова отваряме съответната книжка и четем:

"Материя: философска категория за обозначаване на обективната реалност, която се дава на човека в усещанията му, която се отразява в нашите усещания и съществува независимо от тях. "

Ето и за енергията, от физиката:

"Енергията е обща мярка на различните форми на движение на материята".

Така, както няма движение без движещо се, няма и енергия без материален носител.

Сега остава да чуем и твоите определения, или ще се съгласиш с тези?

Извинявам се за намесата, но това определение за материя, което цитираш, е било критикувано от редица професионални философи като дилетантско. Тези философи с основание считат, че това определение е гносеологично, а не онтологично, каквото трябва да бъде едно пълноценно определение за материята. Цитираното определение на Ленин е прекалено опосредствано и изисква много прецизни уточнения на първо място какво е това "обективна реалност"? Например понятието "дух" също е обективна реалност, която, както изтъкваш "се дава на човека в усещанията му, която се отразява в нашите усещания и съществува независимо от тях", но от това не ми става много по-ясно каква е собствената природа на материята.

Материята, както и духът, за мене са чисти абстракции, метафизични концепти, които се отличават със своята дефиниционна невъзможност, но благодарение на тяхното постулиране постфактум са вече възможни различните физически, респ. и окултни теории.

Здравей философен ,
>>>
Извинявам се за намесата, но това определение за материя, което цитираш, е било критикувано от редица професионални философи като дилетантско.
<<<
Нима ? .. дилетантско ама на куково лято.. !!!
Материя е всичко което обективно съществува и взаимодейства..
Материята е философска категория в материалистическата философия.. схващаш ли ?.. материалистите са тия дет дефинират що е то материя и има ли почва у нас ? .. и на краставичар краставици нема да продаваме .. нал тъй ?.. нема да учим материалистите що е то материя.. Ти философема кат си фен на феноменологията що се опитваш да се вреш из материализмът ?...
>>>
Цитираното определение на Ленин е прекалено опосредствано и изисква много прецизни уточнения на първо място какво е това "обективна реалност"?
<<<
Ленин ли пак не ти аресва бе човек ? .. Ленин .. Сталин и Енвер Ходжа ...
Ми кат не ти аресва Ленин ей ти па друго :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Например понятието "дух" също е обективна реалност, която, както изтъкваш "се дава на човека в усещанията му, която се отразява в нашите усещания и съществува независимо от тях","

Да, по това определение "дух" е с материален произход.

"Материята, както и духът, за мене са чисти абстракции, метафизични концепти, които се отличават със своята дефиниционна невъзможност, но благодарение на тяхното постулиране постфактум са вече възможни различните физически, респ. и окултни теории"

Това определение това и прави - то постулира.

Ми нищо нема кажа.
В моя речник
Космическият разум е създал вселената, постулирайки я.
Битието се движи от тънкото към по-грубото, докато се уплътни в материя.
Материята е енергия, сгъстила се достатъчно все едно искра в първичния бульон, която е създала напрежение, интензивност и уплътняване.

Не виждам що да вярвам на твоя речник, като имам мой.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Обективно съществува само Абсолютът. Всичко останало е илюзия или майя.

Материята е философска категория в материалистическата философия.. схващаш ли ?
ъхъ, сички схващаме...ма не боравим с материалистическата философия, на убий ни.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Секо определение постулира само една възможна гледна точка.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Хехе, искаш да кажеш, че идеалистическите философии нямат понятие за материя? не мога да повярвам :))

Значи ако се откажем от понятието за копче, копчето ще престане да съществува? :))

Кайли, ако това, дето "материалистическата философия" нарича материя, ти го наричаш с друго име, сподели, за да не се бъркаме. Според теб, твоят Абсолют е нашата материя? Ако е така, дай да превеждаме :))

Не, когато се определи даден обект като "телефон" например, твоето лично мнение и гледна точка че с него могат да се чупят орехи не може да промени определението на "чук"

Ми значи твоята енергия е форма на моята материя. Всички твои енергийни потоци са някакви материални потоци.

То не е въпрос за вяра в речника, определенията не определят същността на определяемите, а обратно: от същността на определяемото се формулира определението в речника

Искам да кажа, че аз не съм философ, а съм прагматик.
И не ми дреме колко вида философии има на тоя свят и коя философия какво постулира.

Абсолют е Космическият разум, Цялото, Битието разумно, а материята е просто едно от неговите проявления.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Не става въпрос за обекти от типа на копче и телефон.
Затова казах средните светове, в които ние пребиваваме.
Не говоря за тях, там правете науковъдите, квото само знаете.
Ама знайте, че извън средната земя задачата ви е непосилна за логическите раменца материалистични.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ако ти не се придържаш към някоя установена понятиина система, не можеш да обясниш идейте и нуждите си на другите, така че това е необходимо зло :)

Установихме, Абсолюта и Космическия разум е материята, от нея ("него") са направени нещата, битието е материално, всичко е проявление на материята. Това като превод. :)

Защо бе Кайли? След като твоят Абсолют съответства на нашето понятие за материята, какви са ни проблемите извън средните светове? Нали и там се подвизава Абсолюта (пардон, материята :)?

Ти бъркаш нас, материалистите, с твоято понятие за материя :)

Редактирано от geri® на 14.07.05 14:16.

Установих, че нищо не си установил.

Приличаш на малко пиле, което за сефте е видяло слон и установило, че майка му е огромна, с четири крака и хобот.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Абсолютът е извечният изначален Разум.
Ако за теб разум и материя е едно-бива.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ние наричаме обективно съществуващото "материя". Ти твърдиш, че Абсолюта е обективно съществуващ. Следователно твоя Абсолют съответства на нашата материя. За нас разумът е свойство на материята, не самата материя. Поне това което всички разбираме под "разум" :)) Предполагам че и ти разграничаваш разума като атрибут на абсолюта. Както движението от движещото се.

"Установих, че нищо не си установил."

По-конкретно и по същество?

Здравейте, Петков, Кайли и Гери!

Отегчително е да се спори, след като в клуб "Философия" в продължение на месеци нищихме тази тема, след като Петков и Гери са предубедени "материалисти" и след като на Кайли философията й е скучна поначало.

Материята е подклас на класа "обективна реалност". Идеята е също обективна реалност, тя също съществува "вън и независимо от конкретния човек", т.е. материално и идеално са всякога коекзистентни в рамките на световното цяло и не може да става дума за субстанциална първичност на едното спрямо другото. Материализмът, подобно на идеализма е метафизично ангажираща философска позиция, тъй като своеволно и без нужната достоверност постулира, предпоставя първичност на предмета пред идеята за предмета. Но на всеки непредубеден е ясно, че двете са неотделими в границите на чистия наглед. Кайли е права, че ако ще говорим за абсолют, абсолют е Цялото, Битието, но в никакъв случай не и Разумът или Вселенският Разум като Битие - с това вече не съм съгласен, тъй като пак изпадаме в порочния кръг на метафизиката. Цялото е всъщност чистият контур (граница) на нагледа, в който корелират материално и идеално като смислово непротиворечива картина на света (опита).
Идеалното не е "свойство на материята", тъй като "материята" е чиста абстракция, т.е. пак идеално. Обратното също е вярно: няма идея, която да не се съотнася към това, което е неин носител, а именно материален предмет/знак. Но обявяването на едното от двете за "първично" е една гола хипостаза и нищо повече.

Здравей Кайли,
>>>
Обективно съществува само Абсолютът. Всичко останало е илюзия или майя.
<<<
Е тъй де .. правилно .. Абсолтът е абсолютно съществуващото .. самодостатъчното.. съществуващото само по себе си независимо о друго.. Ние на това абсолютно нещо сме си му измислиле име .. то е материя..
>>>
Материята е философска категория в материалистическата философия.. схващаш ли ?
ъхъ, сички схващаме...ма не боравим с материалистическата философия, на убий ни.
<<<
Не .. нема никой да ви убива .. опази боже от такова нещо .. да се убие човек само щот не схваща нещо не е хубаво ..
Схващането обаче е по добро от несхващането .. Да схващащ че 2х2=4 е по-добре отколкото хал хабер да нямаш ...

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 15.07.05 12:33.

Здравей философен,
>>>
Материализмът е метафизика!
<<<
Абсолютно грешно схващане..
Метафизиката е идеализъм почиващ на схващането че светът е структура изградена въз основа на някакви първични правила съществуващи като някаква идеална същност (математическа да речем ) Според метафизиката светът е такъв какъвто го намираме в опитът си щот е трябвало да бъдат удоволетворени тези математически и предварително-логически закони (съществуващи някакси надсветово).. щот светът съществува в синхрон с някакви изначални правила(надреални правила)..
Материализмът пък почива на схващането че материята такава каквато съществува не е подчинена на тези изначални изискуемости (идеални в същноста си) а самата тя е източник на тези едеални страни .. материализмът е схващане че правилата произтичат от фактически същшествуващото .. от материята .. Да би бил светът друг според материалистите - биха били други и логиката и математиката .. Логиката и математиката според материализмът са произтичащи от материята ..
Мен ако ме питаш нито логиката произтича от материята .. нито материята е произтичаща от някаква логика .. Според мен материалното и идеалното са двете страни на една и съща монета .. те са неделими.. По- долу в постингът ти гледам че и ти пледираш за такова сващане макар и да имаме нюансирано отличие за което ще спомена след малко..
>>>
Материята е подклас на класа "обективна реалност". Идеята е също обективна реалност, тя също съществува "вън и независимо от конкретния човек", т.е. материално и идеално са всякога коекзистентни в рамките на световното цяло и не може да става дума за субстанциална първичност на едното спрямо другото.
<<<
Така е !.. материята не съществува в отделност от идеалното (което ти неправилно наричаш идея ).. Неправилно е да се нарича идея идеалното .. Идеята според мен (а и според тълковния речник също) е Представа, отразяваща действителността в съзнанието на човека и изразяваща отношението му към обкръжаващия го свят. Идеята е по скоро замисъл човешки .. намерение..
Ето как се тълкува в тълковния речник :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пeтkoв на 15.07.05 14:44.

По
словам Гейзенберга, "то, с чем мы имеем дело при наблюдении,
это не сама природа, но природа, доступная нашему методу
задавать вопросы"

Очевидное противоречие между свойствами волн и частиц
разрешилось совершенно непредвиденным образом, поставив под
вопрос саму основу механистического мировоззрения--понятие
реальности материи. Внутри атома материя не существует в
определенных местах, а, скорее, "может существовать"; атомные
явления не происходят в определенных местах и определенным
образом наверняка, а, скорее, "могут происходить".Язык
формальной математики квантовой теории называет эти возможности вероятностями и связывает их с математическими величинами,
предстающими в форме волн. Вот почему частицы могут в то же
время быть волнами. Это не "настоящие" трехмерные волны, как,
например, волны на поверхности воды. Это "вероятностные
волны"--абстрактные математические величины со всеми
характерными свойствами волн, выражающие вероятности
существования частиц в определенных точках пространства в
определенные моменты времени. Все законы атомной физики
выражаются в терминах этих вероятностей. Мы никогда не можем с
уверенностью говорить об атомном явлении; мы можем только
сказать, насколько вероятно, что оно произойдет.

Таким образом, квантовая теория доказывает ложность
классических представлений о твердых телах и о строгом
детерминизме природных законов. На субатомном уровне вместо
твердых материальных объектов классической физики наличествуют
волноподобные вероятностные модели, которые, к тому же отражают
вероятность существования не вещей, а, скорее, взаимосвязей.
Тщательный анализ процесса наблюдения в атомной физике показал,
что субатомные частицы существуют не в виде самостоятельных
единиц, но в качестве промежуточного звена между подготовкой
эксперимента и последующими измерениями. Так, квантовая теория
свидетельствует о фундаментальной цельности мироздания,
обнаруживая, что мы не можем разложить мир на отдельные
"строительные кирпичики". Проникая в глубины вещества, мы видим
не самостоятельные компоненты, а сложную систему
взаимоотношений между различными частями единого целого. В этих
взаимоотношениях непременно фигурирует НАБЛЮДАТЕЛЬ. Человек-наблюдатель представляет собой конечное звено в цепи
процессов наблюдения, и следует воспринимать свойства любого
объекта атомной действительности, обязательно учитывая
взаимодействие последнего с наблюдателем. Это означает, что
классический идеал объективного описания природы отошел в
небытие. Имея дело с атомной действительностью, нельзя
следовать картезианскому разделению мира и личности,
наблюдателя и наблюдаемого. В атомной физике нельзя сообщить
информацию о природе таким образом, чтобы остаться при этом в
тени.

По словам Гейзенберга.

"[В современной физике] мир делится не на различные
группы объектов, а на различные группы взаимоотношений...

Единственное, что поддается выделению, -это тип
взаимоотношений, имеющих особенно важное значение для того или
иного явления... Мир, таким образом, представляется нам в виде
сложного переплетения событий, в котором различные
разновидности взаимодействий могут чередоваться друг с другом,
накладываться или сочетаться друг с другом, определяя
посредством этого текстуру целого" {34, 107}.
......................................... ...................................

Одна из наиболее очевидных параллелей с восточным
мистицизмом заключается в осознании взаимосвязанности составных
частей материи с основными явлениями, в которых они принимают
участие, и необходимости рассматривать эти составные части не
как изолированные сущности, а как неотъемлемые компоненты
единого целого. Важность понимания основополагающей "квантовой
взаимосвязанности", которой посвяшена десятая глава,
неоднократно отмечалась Нильсом Бором и Вернером Гейзенбергом
во время формулирования квантовой теории. Тем не менее, за
последние два десятилетия это понятие снова привлекло к себе
внимание ученых, осознавших, что взаимосвязанность явлений,
наполняющих Вселенную, оказалась на порядок выше
предполагавшейся. Разрабатывавшаяся в последнее время новая
концепция взаимосвязанности не только проливает свет на
сходство взглядов мистиков и физиков, но и позволяет провести
интригующие параллели с психологией Юнга и даже, что тоже не
исключается, с парапсихологией: эта концепция по-новому
опенивает роль взаимосвязанности в квантовой физике.

Аз наричам топката кръгла.
Ти твърдиш, че земята е кръгла.
Следователно земята е топка.
Може и обратното.

Разумът не е свойство на мозъка, а мозъкът е последица на разума.
Разумът е първичен, материята е вторична.

Т.е. бе наличието на разум не е възможно да е бил създаден мозъка - просто като инструмент, с който разумът си служи в определени случаи. В други случаи разумът си служи с други инструменти.
Както ти си служиш с отверката за едно, а с клещите за друго.
Ти обаче твърдиш, че отверката те е създала теб.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

16 по 16 е 16
и никога тридесет и двееее


Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Здравей Кайли ,
>>>
16 по 16 е 16
и никога тридесет и двееее
<<<
Мдаааа!!!... знай ли чиляк колко е... щот винаги е колкото си е .. па може и толкова да не е ..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

"Аз наричам топката кръгла.
Ти твърдиш, че земята е кръгла.
Следователно земята е топка.
Може и обратното. "

Не, и земята, и топката имат кълбовидна форма. Ти сега ако от твоите заключения съдиш за методите на науката, не си права. :))

"Разумът не е свойство на мозъка, а мозъкът е последица на разума.
Разумът е първичен, материята е вторична. "

Разумът е свойство, идва от разумност, Петков мисля че ти го разяснява това. Философите обикновено спорят дали съзнанието или материята са първични, за разум изобщо не става дума :)). В случая обаче, кое е първично няма значение, защото ние говорим за определението на материята. Виж колко съм ларж, допускам че съзнанието може да твори материя, което не отменя определението за материята като външна обективна реалност.

Колкото до мозъка като последица от разума - опитай се да обясниш как след отрязване на определени дялове на мозъка разумът може практически да изчезне :))

"По словам Гейзенберга, "то, с чем мы имеем дело при наблюдении,
это не сама природа, но природа, доступная нашему методу
задавать вопросы" "

А это только по словам Гейзенберга, как и сказано. По нашим словам это не так

Интерпретации, Кайли, интерпретации на фактите.

Сори, песента беше
16 И 16 е 16...и си е верно.
А отречи го.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ама Гери, твоето установяване, че
Защо бе Кайли? След като твоят Абсолют съответства на нашето понятие за материята с нищо не е по-различно от моето установяване за земята като топка.
Аз понтирам твоето мислене с топката и земята, не се прави, че и това не разбираш.

А за мозъка и разума и как може като се изрежат дялове от мозъка, разумът да изчезне-ми много е просто.
За да има нещо проявление, то това нещо освен да виси и да си клати краката в Абсолюта, трябва да има и инструменти да сведе волята си до твоята любима материя и да получи проявление.

Сега аз твърдя, че човекът има воля да си задвижва пръста на ръката. Ама ако му е скъсано сухожилието, пръста няма да може да се движи.
От това, че човек не може да си движи пръста, ти вадиш генералното заключение, че волята на човека идва от сухожилието му. Щото като се среже сухожилието, волята изчезва.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"По словам Гейзенберга, "то, с чем мы имеем дело при наблюдении,
это не сама природа, но природа, доступная нашему методу
задавать вопросы" "

А ти вместо да спориш и тропкаш с крак, да беше опитал да разбереш неговата гледна точка.

Той е казал същото, което твърди и твоята наука, само че като го твърди това, не разбира собственото си твърдение, щото за да разбереш, требе и да се замислиш.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

""По словам Гейзенберга, "то, с чем мы имеем дело при наблюдении,
это не сама природа, но природа, доступная нашему методу
задавать вопросы" "

А ти правиш ли разлика между природа и Природата? :))

А ти правиш ли разлика между природа и Природата?

Не правя, честно казано.

Ама ти правиш ли разлика между природа и достъпната ни за изследване на дадения етап природа?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

"Природа" с главно П е цялата природа, навсякъде и винаги. Достъпната ни за изследване е малка част, с малко 'п'.

"Природа" с главно П е цялата природа, навсякъде и винаги. Достъпната ни за изследване е малка част, с малко 'п'.


Ма тва като нАучен закон ли сте го извели вече?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите