Знаете ли по какво се различавам от вас? По това, че хубавото и интересното в живота сам си го правя, а не чакам някой друг да ми го направи. Ето и сега отново пускам компютъра и отварям на клуб египтология. Знам, че няма да намеря нищо интересно там, но въпреки това се надявам като всеки нормален човек да намеря някой луд като мен. С тази тема няма да ви провокирам с нови знания. Ще си пишем на тема пророчества свързани с Египет. Аз зная много такива, мисля, че вече не се съмнявате в това, но ще оставя вие да започнете първи. Темата е ясна - пророчества за днешното време, свързани с Египет.

Време е да споделиш някое от тях. Започнал си много интересна тема.

Не ми допада тонът на встъплението, но на един Орос, предполагам, всичко му е простено.

Трябваше да дадеш мостра с някое от твоите пророчества, защото не съм сигурен дали туй, което ще напиша, се вписва в условието на задачата. Както и да е, почвам с опипване на почвата:

Разрушаването на Сфинкса ще доведе до края на света.

Уцелил ли съм правилната нота или друг тип пророчества имаш предвид?

[А][Б][О][Р][И][Г][Е][Н]

Редактирано от Nimbus-TF на 22.03.05 20:14.

Извинявай, не съм искал да обидя някой, най-малко тебе. Понякога ме обзема едно съмнение, че писането ми е безсмисленно. Започнах темата по този начин, защото наистина така мисля. Днес, а така е било всякога в историята на България, всички чакат някой да дойде и да им оправи живота. И винаги го чакат да дойде някъде отвън. Така поканиха Фердинанд преди повече от сто години, а само преди четири години пък докараха внук му Симеон да ги дооправи. Мисля, че той се справи успешно.
Месианизмът не е характерен толкова за еврейския народ, колкото за българския. На евреите не им пука много за Христос, защото те си имат една планета, наречена Земя и не биха я заменили и с най-прекрасното Царство Божие.
По това съм различен от вас, че аз не очаквам Месия, а си го родих и отгледах. Сега той е винаги с мен, дори в момента ми помага да пиша.
През последните няколко години на книжния пазар излязоха много книги с пророчества. Имам ги почти всичките и предполагам, че и много от вас са ги чели. Затова няма да ги повтарям и аз в клуба, а ще се постарая да пиша за пророчества, малко известни на широката публика.
Ще разгледам пророчествата на Нострадамус (тълкувани от мене), "Книгата на Закона" на Алистър Кроули, и Тод (Стоян Диловски).
Ще започна с Тод, защото това пак съм аз, но в предишния си живот.
Първата драма "Изис и Озирис"завършва така:

"(Чува се далечна, заглъхваща песен от Арфа. Изис затваря леко очите на Озирис, който заспива. Изис го целува. Полумрак, цветна завеса закрива Изис и Озирис.
Настъпва непрогледна нощ. В далечния мрак се явява Звезда на Изток и засиява толкова силно, че всички народи я виждат.
Нова картина: земно поле, тълпа различни хора - бедни, богати, голи, окъсани, разкошно облечени, мизерни - гледат новата Звезда на Изток.)

ГЛАСОВЕ ОТ НАРОДА
Нещо лошо ще стане, това е знамение!
Каква яркост, каква светлина!
Някой велик цар е умрял!

СТАРИЯТ МАГ
Не, нов Спасител се роди!

(Бедните, голите и смирените се възрадват, а черна сянка минава по лицата на богати, управляващи и силни. Едните тръгват да Му се поклонят, другите се разотиват със злоба в каляските.)

Един нов живот ще се разнесе по земята, това е Звездата на Изток - Братството и Любовта, която дойдоха! И който и се поклони, той ще бъде спасен, Тежко, тежко на заблудените!
А там Звездата свети над всички с любов и мир, Чуйте:
с
ЛЮБОВ
и
МИР!..."

Ей, и аз имам една дъщеричка, която се казва Любомира

Третата Драма на Тод се казва "Звездата на Изток" или ОРОС И УРАНИЯ.


ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
УРАНИЯ - ВЕЧНАТА ЖЕНА
НОВОТО СЛЪНЦЕ НА ХОРИЗОНТА

Картината има изглед на Оазис всред пустиня. Виждат се краищата на този Оазис като цветен букет, спуснат от ясно синьото небе и оставен всред една огнена поляна, краищата на която се губят в кълба от вечно играещи въздушни вълни, образувани от пустинния пек като огромни маси от мисли, които се сливат, гонени от тайна тъга по нещо непознато. Пустинята е поляна, която мисли, защото не притежава нищо и само от време на време в центъра на сърцето и се появява удар на радост и надежда и избликва извор, който охладява най-запалената точка от нейната снага, и там цветя поникват, и треви покриват тази блажена скрита точка на блаженството, която първа затрептява със сладост на творба. Оазис е това от надежда и сладост на прегръдка, която пустинята създава всред безкрайните нощи на нейния копнеж:. Гори я отгоре нещо силно със своите желания и я изгаря до унищожение, изпива великата влага на живота и сухо, пак сухо остава там, снагата и е увяхнала, няма свежест... и в тази тъга на силно отчаяние тя зап-лаква: „Господи, нима няма някога за мен да дойде хладина свежиста!...". Този вик събужда заспалата точка на онзи огън, който твори и ето, една ранна сутрин, слънцето когато я покрива пак с горещи ръце и я обгръща, една уста свежа и прохладна се отваря и иска да го целуне, и вижда слънцето, че това е по-сладко и красиво, и се спира там, и заговорва, за пръв път слово се чува: обичам те! Оазисът е първото слънчево слово върху снагата на пустинята, когато тя в силната тъга на горещия пек си отваря устата и го целува. Остров на почивка става този Оазис, не само за зверове и месо-яди, не само за алчности и човекояди, но и на красиви сладкопойни птичета, а там, в по-висшия му ефир, става леговище за чисти Ангели небесни, които слизат да оросяват крилцата си със земни наслади и ги отнасят на небесата като цветя, и казват: „Ето що направи днес Тя за него, Урания - Царица на Слънцето, която като се изви най-напред мъгляво, обхвана безкрайните поляни на живота и със своето въртеж-но движение си направи целувка и я остави точно в центъра на поляната, и ето, тази точка прогледна и стана око, тази поляна прослуша и стана ухо...". Така се роди сладката цветна поляна на Оазиса всред пустинята и там сега под най-розовото дърво седи Слънчевият Син, когото Урания спусна една ранна утрин по един лъч. Роза беше най-напред, но като повяха зефи-рите и отвориха листата на коронката на розата, излезе този велик Син на Лазура и с неговото появяване там, на Изток светна звезда и всеки я видя, но никой не знаеше защо и от какво се появи тази светла петозарна сила от светлина и огън.
ОРОС
Само треви и цветя са под мен, а там, далече безкрайно пространство по хоризонтите, отгоре звездно небе и едно слънце, което ми говори. Тук всичко мълчи. И птиците говорят, но за себе си със звездите и цветята шептят, но за сърцата си с тревите, и тревите шумят, но за устните си с ручеите, те са сестри на изворчета-та, без тях не могат. И сутрин изгрява това слънце и излиза из безкрайната нощ на моята душа, и тъкмо когато си отворя очите, то тайнствено и бързо отлита на хоризонта и засиява там, отделя се от мен и ми говори, с лъчи ме целува. Тогава става другар на моите тъги и другарка на моите мечти - това, което през нощите на моя сън е вътре в мен, защо призори става на Изток слънце? Раздвоява се моята същина и тогава, когато е в мен, аз усещам само спокойния сън на блаженството и сънувам уста, сладка уста, която ме целува, и образ сънувам, който се впуска да ме прегърне с някаква жар, но тъкмо в този момент, когато и аз се впускам да го прегърна, събуждам се и всичко това, което до този момент бе вътре в мен, виждам го отишло там на хоризонта като слънце, тук долу се е пръснало като цветя, по дърветата като сладки и красиви птичета, а още по-далече трептящи звезди... И обгръща ме пелената на огнената обвивка, въздух само, въздух дишам, а защо там той е светлина, отражения от огнени облаци и образи от живот. Очите са гърди, които дишат, но на по-далеко разстояние гърдите като поискаха да погълнат целия мир, не можаха със своето ограничение и създадоха погледа, и той се дигна на безкрайни разстояния, и поглъща безконечността. И очите като видяха, че безкрайността е много непроницаема, поискаха да погълнат всичко и създадоха сърцето, тази същина велика, която във всяка точка е едно и също, и така навсякъде е, когато то бие, а никъде не е, когато бие само за себе си. Аз те обичам вън от мен, о, слънце, защото си спомням, че тази нощ беше в моите обятия и всяка нощ си на моето легло, и всяка вечер на твоите устни аз заспивам, и когато се унеса в твоите обятия, виждам образи на красота и любов. Тела твориш в нощта на моя живот, затова те обичам, защото денем в ранно утро Ти ги изтегляш из сънливото тяло на моята същина и ги пръскаш по всемира, и те всички простират сега към мене ръце и викат: познаваш ли ни? Да, познавам ви, мили създания на слънчевите лъчи, та нали аз ви родих тази нощ, но вие това не знаете - родих ви с Нея - Слънцето, което беше като цветна Невеста на леглото ми тази нощ, и всички вие се заченахте като образи и витаехте като светли живинки около нашите прегръдки, и тъкмо когато се събудих, вие тайнствено се уловихте с корени за земята, разделихте се от мен. О, това делене, това делене! Всяка сутрин по една сълзаима на очите ми и тя е за вас, знаете ли, за Тебе, о, слънце на Красотата, което сега светиш далече там на хоризонта, а нощес беше в мен, и всяка нощ така - това ли е животът, това ли е великата му цел, и така до безконечност! Там се спускат вихри, винтообразни бури, така ли влизате в сърцето ми, в съня на моята почивка, о, нощи! Тогава, когато искам Едно да стана и се свивам в точка на безкрайност, вие отваряте безбрежен мир и ми шепнете: пространство е това, което ни роди... И тогава, когато искам един удар да стана от миг, и този удар да слее всички сладости на любовния трепет, тогава вие идвате като хиляди сладки трепети и ми шепнете: вечност ни създаде. А мен кой тогава - мен, който побира всичко и всичко изхвърля навън като излъчване, мен - център и безконечие, миг и вечност?
ХРОНОС
Тази, Която те обича.
ОРОС
Откъде знаеше, о, татко мой, какво мислех сега или говорех силно, та ме чу?
ХРОНОС
О, младенецо, от новата пустиня на живота. Не съм аз твой татко, нито Психея е твоя майка, нито Венера твоя сестра - до сега така ти говорехме, ти беше малък и не можеше да те отгледаме другояче, но сега, като си вече голям, когато твоите сънища захванаха да събуждат безконечието на живота, аз мога вече да говоря. В тебе сърцето почна да бие с удара на любовта и първото, което трябва да ти се каже, о, ново-родений, то е кой е предметът на твоята любов - това е най-първият дълг на всяка мъдрост, която слиза от горе, защото образите, които твори Тя, са хиляди изрази на нейните мисли и те са, които те обкръжават, и ти можеш да обикнеш до живот някои от тези образи на красоти, а това ще е нещастие за теб, а помрачение за Нея.
ОРОС
Коя е тази Нея, до сега не си ми говорил за такова нещо.
ХРОНОС
Да, ти можеш да обикнеш един от Нейните образи така еднакво, както една роза, както и една земна девица, и в тяхното лице да съсредоточиш истинската божествена любов, а това е илюзия, ето защо аз почвам от тук да правя моите разкрития.
ОРОС
Помня, помня, преди няколко месеца, когато дойдоха гости от другия край - един мъж, жена и една мома, аз за пръв път видях такова същество с лице на земна роза и беше ме срам да ти кажа, но усетих нещо, коетомного прилича на чувството, когато мириша някое ароматно цвете.
ХРОНОС
Любов е първото събуждане на младежа, защото в живота всичко почва с любов, от любов и в любов и това е, което ражда цветните сънища и мечти, това е, което чувства, мисли, ум, тяло, душа - то е, което твори без-конечността, защото любовта е ненаситно висше желание, то е, което твори вечността, защото любовта иска непрекъснато блаженство. Но знаеш ли що е любов? Това ако знаеш, всичко ще знаеш, защото само в тази дума се центрира животът на безкрайното - тя е Една Същина, която е дихание, сила, ум и знание, но е нищо тогава, когато не се разбере или криво се съзнае. Тя е силата, която възвишава и силата, която тласка в калта - ето защо, Оросе, ти трябва да знаеш кого да обичаш.
ОРОС
Кого? Не ли това, което е най-хубавото, което е най-приятното и което всякога търсих?

ХРОНОС

Именно това не - това е илюзията. Един е предметът на любовта за всеки, най-красивият, не по видение, а този, който създава красотата. Не картината трябва да обикваш, а твореца на картината, не това, което виждаш създадено, трябва да залюбваш, а неговия създател. А това ще разбереш само тогава, когато знаеш, че всичко това, което е създадено, е за теб.
ОРОС От кого?
ХРОНОС
От това, което те обича вечно - само тебе завсякога и вечно.
ОРОС Нима има нещо, което ме обича, без да зная аз?
ХРОНОС
Да, и това нещо ти трябва да го обичаш истински и вечно, защото то е истинската любов, това, което ражда любовта.
ОРОС
А кое е то?
ХРОНОС
Урания - Вечната Жена.
ОРОС
Като сестра ми Венера ли е красива и като майка ми Психея ли е любяща?
ХРОНОС
И като едната, и като другата - но това, което виждаш в тяхното лице, то е само като аромата на розата, а Тя е самата роза. И ти я обичаш вече, чух те какво говориш, а това са първите зари на младеж, който е залюбил.
ОРОС
Коя е Тя тогава, къде е?
ХРОНОС
Засега можеш да Я видиш само в лицето на слънцето.
ОРОС (Зачервява се смутен).
Да, татко, сънувах... но това беше нещо от хиляди цветя, целувки, образи, ефири, видения, трепети...
ХРОНОС
Не аз съм твой баща, нито Психея е твоята майка, ние само бяхме изпратени тук да отхраним теб, Дете, изхвърлено от земния живот, жертва на човешките заблуди, ти беше оставено тук в Оазиса от невидяна ръка, която искаше да те погуби - Дете на цар паднал, ти си наследник на голям престол, но противникът му негов брат, за да се възцари той и наследниците му, те открадна и те изпрати тук, зверове да те разкъсат, но ти беше избрано Дете и затова изпратиха нас да те охраняваме, ти беше Божествена усмивка, затова ни заповядаха да те възродим.
ОРОС
А кой направи всичко това?
ХРОНОС
Тя - Урания, Царица на Слънцето, Вечната Жена. Тя е твоя Другарка във Вечността, ти, който си Вечност.
ОРОС
Кой ме създаде тогава?
ХРОНОС
Ти си Дете на Безкрайното Пространство, което се оживи в образа на Изис и на Безконечното Време, което се изрази в образа на Озирис.
ОРОС
Где са сега моите Татко и Мама?
ХРОНОС
Всякога до теб, в теб и с теб. Ето, виждаш ли това безкрайно Пространство, което не е празно - то те ражда непрекъснато, усещаш ли миговете, които нареждат чувствата, мислите ти и картините - това е безкрайното Време, което се саморажда зад всичко, що виждаш - То е твоят Татко, а Пространството -необятността на твоята Мама.
(Орос гледа всичко това загадъчно и смутено.)
ОРОС
Не мога да ги видя, само слънцето е, което най-силно усещам.
ХРОНОС
Защото то е тялото и изразът на тази, която те обича - твоята Другарка, неразделната частица, другият ти принцип, защото, когато ви създадоха Озирис и Изис, вие бяхте заедно там в един зародиш, но зародиш неразвит - Яйце, наречено Всемирно Яйце. Тласъкът на Една Целувка направи да се оживи това Яйце и тогава просветна на хоризонта едно ново слънце, седмошар-но, от седем цвята в хармоничен проблясък, това бе изблик на любовта, която искаше да прояви тържеството, силата и могъществото на Бог, като идея на ми-ровете. Нов Бог се роди!
Така се възраждат Боговете и Всемирът, и Бог - в лицето на такива слънца, като Вас с Урания. Отдавна беше то, в един момент на Велико Слияние, когато се създаде вашето слънце и след него Изис-Озирис, вашите родители, се сляха с Всевишний и станаха Без-конечност и Вечност, а като проява на това тържество беше новото седмошарно слънце на хоризонта.
ОРОС
Защо само аз съм слязъл тук, а Урания е останала там?
ХРОНОС
Тя е Вечната Жена, Принципът на Майка-Любов, а ти си Вечният Мъж, Принцип на Тяло-Могъщество и Тя трябваше да изпълни своята роля като майка, и в същия момент на сътворението ви Тя те обгърна като светлина, разширяваше се по принципа на любовта и
така стана слънце, обгръща те с лъчи отвсякъде, и ти си в Нейните Обятия сега, но в онзи лъч, който още не се усеща. Тя те въздига и храни като дете малко и когато твоят принцип стане Божествен, тогава Тя, по силата на безкрайната неизменна и вечна любов, ще се преобразява постепенно от майка на другарка, защото там, в Единната любов, няма дележ на тези две усещания. А ти почна вече да усещаш това, ти, който беше несъзнателно дете досега, Тя те въздигаше и галеше като майка, но сега, когато вече се съзна и усещаш принципа си, Тя ти става другарка - а това са цветята, най-първите поздрави на новата любов на Всемира, което е другарство и хармония. Ето предмета на твоята истинска любов и сега, като знаеш това, не гледай на външното освен като на форми временни от Един Стремеж, който е все от Един Ум - Тя.
ОРОС
Защо тогава такова голямо множество - и все Оро-совци като мене?
ХРОНОС
Знаех, че ще попиташ така. Сега ти е тъмно, но после ще ти се уясни, като я видиш - като видиш Едното, тогава множеството няма да ти се види разделено, а частици от Едно Тяло, от една хармония звукове, защото самият Всемирен Бог не е нищо друго, освен хармония от хиляди и милионни хармонии в Една - по тяло, а по Духовна Същина - самочувствието е Едно. По Духовна Същина ти ще си всякога до Нея и проявеното от вас слънце до вас, ваши Син-Дъщеря, и по тела, трепет, проява и блаженство - безкрайно множество от частици, защото всеки създаден зародиш става вече факт, реалност и той става част от Цялото, и като се прилепя към Висшето Тяло, като слънце в многото слънца се въздига по дух до Божество, а това ще ти стане ясно, като разбереш, че всички форми и тела се захвърлят и като се обличат във все по-обширни и безконечни, и най-сетне ще се облече в онова Тяло, което е Едно - неизменяемото, безкрайното, вечното.
ОРОС
Всичко това, което ми обади, като че съм го знаел някога, драги татко, позволи ми да ви наричам все така, макар че сега зная кои са моите истински и вечни родители.
ХРОНОС
Това можеш да казваш, но знаеш ли, че ние ще те оставим сам, нас ни викат от там, от където сме дошли, и ти, който се събуди вече, можеш сам да продължаваш живота си. Сам по отношение на нас, но ти не си сам, твоят истински Татко и Мама са с теб и твоята истинска сестра и другарка - Урания, е над теб.
ОРОС
Какво казваш! Да ме оставите сам, ах, много ще ми е мъчно, възможно ли е това!
(Разплаква се, идват Психея и Венера, привлечени от риданията на Орос.)
ПСИХЕЯ
Защо, мое дете, ела, защо плачеш? (Целува го.)
ВЕНЕРА
Другарче мое, защо тази тъга?
(Улавя го за ръцете и го милва, в което време Хронос си
отива.)
ОРОС
Още съм малък, майко, за да ме оставяте сам в живота, той е много далеч от мен, чужд ми е, аз, който съм отраснал само в милувки и в целувки между това чисто небе, цветя и зефири. Като ме оставите, аз сам тук не мога да живея и ще трябва да отида в живота зад пустинята... Ах, този живот, още сега предчувствам неговите болки, грубостта му, ударите му, борбите му!
ПСИХЕЯ
Той е и много груб, но и много е мил, дете мое, ти не го познаваш, но там хиляди сърца като твоето бият и все бият така жално, и търсят нещо нежно да ги погали, нещо светло да ги огрее - тъма е животът в ниска та борба, но за този, който е просветен, тя не е тъмнина.
ВЕНЕРА
Братко, това е слабост от твоя страна да мислиш така. Ние бяхме в този живот и от него дойдохме тук, а до сега не те заведохме само затова, защото ти си избрано дете на тази, за която нашият татко ти е обадил.

ПСИХЕЯ
И тази твоя Другарка, и онези твои Татко и Мама ще ти дадат такива сили и могъщества там в живота, щото ти няма да слезеш като една потъмняла звезда, а като слънце, което ще огрява всеки, защото ти няма да живееш за себе си, а за другите. Само който живее за себе си, само той страда, защото иска вечно да има, а притежанието няма граници, защото началото е алчност, а краят - ненаситност. Но този, който не търси временното, а отиде там, осенен с любовта на Вечното, той не е сам. Ти отиваш при твоите хиляди майки, които желаят истински синове.
ВЕНЕРА
И сестри, които търсят свежи, чисти и красиви братя. Сестри и жени, които търсят любящи другари и истински помощници в живота. Да, драги Оросе, животът е тъмнина там, не за това, че слънцето не е пак така топло и лъчисто, не за това, че зефирът не е пак така приятен и свеж, но защото хората, като не знаят от где идват, що са и за какво, се блъскат в тъма и в тази олелия и хаос ще видиш отдалече как хубавата картина на живота се губи, чистият въздух се задушава.
ПСИХЕЯ
И само ридания и сълзи се чуват там, където не знаят истинската хармония на живота. О, тя е проста, много е лесна за разбиране, здравият ум я предусеща, умът на естествената наклонност, но усложненията я замъгляват, тези, които излизат от лъжливата свобода на раздроблението: за себе, само за свое право, удоволствие и живот.
ОРОС
Защо да не отидем заедно, защо вие да не бъдете от дясната ни и от лявата ни страна, а татко Хронос насреща?
ПСИХЕЯ
Ти не си сам, Оросе, ти си дошъл тук заради другиго, и как ще добиеш сила и могъщество? Само когато се научиш сам да си помагаш, тогава ще станеш всемогъщ, тогава, когато не гледаш само една майка и една сестра, ще възлюбиш всички жени като една майка и една сестра.
ВЕНЕРА
Всички сме равни тук в живота, нима мислиш, че само аз съм добра и хубава, о, не, там ще намериш хиляди като мене, и от всяка ще научиш все нещо ново - но никога това, което ти трябва да им отнесеш!
ПСИХЕЯ
Защото това, което ще им отнесеш, никой го няма. То е, което не съществува там, а то е само свежестта на живота, то е, което ще ги спаси от нещастия, борби и мизерия.
ХРОНОС (Който идва.)
И ще им даде вечен живот, защото те умират в тъма та, както се и раждат, а това не е безконечно, има сро кове и като не се събуди преди срока, остава с милио ни години назад. А знаеш ли що има още там в живота, Оросе, ти не си малък вече, на тридесет години, но си много невинен, затова си като дете. Там има царе, общества, държави, глави на партии - раздробления хиляди и хиляди, които имаха за цел да направят човешкия ум борещ се, силен и смел, но нисшата природа, възползвана от това, взема връх и сега изражда ума в тиранство, а слабите същества прави роби на спекулата и политическите борби. Краят на тази епоха се свърши и сега човечеството, като се раздроби, трябва да се съзнае като едно цяло и ще изчезнат тогава всички заблуди от свободата на личността, която стана егоистична. Това е сила от набрана енергия и мисли, които не лесно могат да се разрушат, за това нещо се иска здрава и силна душа, здрав и силен ум, чист и свят дух, който да слезе между тях и с огъня на словото, с хармонията на звуковете, с блясъка на любовта да разруши от стотици години набрани мъгли и облаци, които мрачат хубавото небе. Ти нищо не знаеш още, но там стават ужасни дела - всичко е обърнато в обратна посока от еволюцията, като вземеш от политиката на обществените дейци и свършиш със спекулата на свободния борец. И държава, и учреждения, и черкви, всичко биде погълнато от егоизма и мрака, и сега това човечество там представлява една безконечна тъмна яма, в която падат всеки ден нещастните същества, погълнати от алчност, страсти, амбиции, лъжливи идеали...
ПСИХЕЯ
А скромните, добри жени още плачат и ридаят, но кой чува плачовете им, дали техните непослушни синове, които разрушиха и вяра, и черква, и Бог. И те плачат и умират, а неверните със злокобен смях ги изпращат към вечното жилище с изрази: ето живота-гроб!
ВЕНЕРА
Загубва се животът ежечасно, защото изчезна стремежът към хубавото.
ПСИХЕЯ
Към вечното.
ВЕНЕРА
Изчезва животът ежедневно, защото и песента на по ета пее за вино и трапези, за салони, пирове и оргии
ПСИХЕЯ
А черковните салони отричат всяко знание за Божеството и казват: грях е, недостойно е, мълчете! Каква заблуда! Да мислиш, че не знаеш, като сам ти си.
ХРОНОС
Знание и нищо друго, що е човек, не е ли душа от знание? А що е Бог, не е ли същина от разум, знание и любов? Могъществото е знание, а силата е сравнение между злото и доброто и как ще знаеш, ако не изучаваш що е Божество, за да изучиш себе си, трябва да знаеш що е Бог, а да знаеш що е Бог, трябва да знаеш ти що си и за какво си. Религията се е опростила до безинтересност, само с обреди, на които като никой не знае значението, губят своята сила и предназначение, а това, че някои се придържат само в простата буква на библията, не дава друг да знае, че зад нея е символът, а зад символа е знанието и истината. Така се задържа народът в невежество, което роди безверие, отричане във възможно знание и се създаде епохата на падането, както сега там. А всичко това е нищо в сравнение с истината, която трябва да проблесне - че човек е скрито Божество, че една негова същина стои там, где като златна огнена връзка с Всевишния Творец и тя е, която чрез любовен екстаз го въздига все по-високо нагоре. Нито е грешно, нито е престъпно да изучаваш Бога, защото това е равносилно да изучаваш себе си, а най-голямото престъпление против Бог и себе си е незнанието и невежеството. Бог е мъдрост, знание и Любов и когато само с мъдрост не можеш да го познаеш, трябва да се хвърлиш в обятията на неговата безкрайна любов, където можеш вечно да се къпеш в светлините му, с дейност, която е, повдигане, а дейността иска знание и мъдрост, но знание за вечното, истинното, не само знание за инттереса са на тялото и всекидневния живот. Нищо не знае този, който е изучил и най-висшата тематика, ако не знае преди всичко, малко поне, що е понятието нула, едно, две... Висш математик – Маг е този, който познава живите слова, защото в Божеството няма нищо неживо, всяко нещо е образ и форма в проявата си и така, щото всичкото се стопява в безбрежието, както всички числа, като се търсят едно подир друго, сливат се в Едното, а то - в точката, а точката - в безконечността.
ОРОС
Зная, мой хранителю, цветята ми говореха на мен тук, ароматите ми шепнеха, че всичко лети към нещо, а сега зная вече, че то е множеството към Едното, Едното е тази, която предчувствувам, но на която не смея да изрека името.

ВЕНЕРА
Не се зачервявай, драги братко, ти сега имаш вече разтворени криле и знаеш що е красота, хубост и хармония.
ПСИХЕЯ
Знаеш вече що е любов и когато животът ти ще разт вори обятия да погълне твоите векове, ти ще знаеш где да търсиш истинската любов, от която земната тук е частица.
ХРОНОС
Но частица, която може върху крилете на истинската огнена птица на любовта да се издигне. О, колко ще любят своите Другарки тези твои братя, които знаят вече, че всичко това е трепет и изблик на Всемирната Любов. Да обичаш Вечното не значи да напускаш земното, или да го изолираш, а значи да го възвишиш, да прибавиш в букета на живота онази роза, която ще облагоухае целия твой букет. Как може да обича този, който не знае що е любов?
ПСИХЕЯ
И състрадание.
ВЕНЕРА
И красота.
ХРОНОС
Любовта не е нещо външно да притежаваш, а е вътрешен огън, който, като го запалиш, да се разширява до безконечност и неговите светлини да правят само песните на живота. Коя любов земна е вечна, ако не се обича в името или тъждествеността на Вечното. А това е, което не знаят синовете на земята, тези, там зад пустинята, където се раждат и умират и пак се раждат, и пак умират.
ПСИХЕЯ
Оросе, не забравяй тези нещастни и бедни твои братя и ти, който всичко знаеш и ще знаеш все повече, като го черпиш от безкрайния извор на мъдростта и любовта, която знаеш вече где е, трябва да отидеш там и да им покажеш само пътищата на истината, любовта и красотата.
ВЕНЕРА
Научи поетите как да хармонират своите песни. Кажи им, че по-сладка хармония няма от небесната красота.

ПСИХЕЯ
И по-сладка песен от висшата любов, която пее с думи и звукове. О, ти, Сине на Божеството, песента скоро ще да запее в теб и тогава, когато нейните мелодии те упоят, ти ще видиш море в душата си и океан в сърцето си, тогава седни на твоя светещ кораб и тръгни натам, за онзи бряг на живота.
ХРОНОС
Където хиляди ръце се простират в празното пространство, защото не виждат нищо в него, празна е мисълта им, където хиляди погледи се отправят към висинето и знаят, че нищо няма да слезе от там, защото животът е само долу, където са те.
ОРОС
А защо е всичко това, нали всички хора са по едно подобие направени?
ХРОНОС
Още когато се отделя частицата от Божеството, тя е самостоятелна, свободна и нейната свобода е безконечна, и понеже тя слиза, едно стъпало вече по-долу проявена, тя се откъсва от абсолютната хармония и от тогава още се почва борба на два стремежа - единият на свободната частица, която пада надолу към грубите, но силни усещания, а другият стремеж на любовта към висшето щастие. Самостоятелността на падналата частица отива до там, че забравя произхождението си, съзнава се като единна и самостоятелна в долния набег и отрича нагорното съществувание. Така се създадоха противни същества и прояви на Всевишното и почнаха борба против Него.
ОРОС
Против своя Създател!

ХРОНОС
Това е характерната същина на нисшия ум, с който живее телесната природа, и тази същина си образува царство, и цар си избра, и го въплъти в огромната маса от мисъл форма, която се оживи, взе образ на нещо изродено и стана противният факт в Божественото царство, и, разбира се, това не може да бъде абсолютна сила, тя бива победена, но там, където мине, прави разрушения, нещастия и злини.

ОРОС
Коя е тази сила?
ХРОНОС
Това е, което сега на земния шар е взело най-силно изражение, което завладя всички умове и сърца, което стигна до най-високата си точка на живота, като всяко нещо в живота, което ще изчезва след това. То е същото това, на което всички сили се покланят и го смятат за истински живот и блаженство - онази заблуда, онази огромна маса от черен облак, която застрашава унищожението на човечеството.
ПСИХЕЯ
Хроносе, защо така силно се вълнуваш, ти никога не си говорил така с жестове и някакво възмущение. Като че нещо скрито знаеш, което и ние не знаем.
ХРОНОС
Нима не знаеш, Психея, какво стана със Земята! Че тя е сега едно черно покривало, един траур за светещите Синове на Лазура - там се чува непрекъснато тъжен звън на истината, която умира; там се бият погребални камбани на красотата, която изчезва, и на любовта, която се заравя в пръстта.
ВЕНЕРА
Защо, какво е станало?

ХРОНОС
Там слезе Антихрист!
ВЕНЕРА И ПСИХЕЯ(потреперват)
Кога това и какво ще стане?
ХРОНОС
Той е цар сега на земния шар, онзи противник, онази силна мисъл форма на надолните течения, която се оформи в живота и тръгна да мами хората и да ги настройва против истината и доброто. Тази хитра и изкусителна сила, която е есенцията на лъжата и измамата и която е способна да вземе най-съблазнителни форми на истина, красота и любов и така увлича душата, щото тази не забелязва как бива увлечена и погубена.
ОРОС
За пръв път чувам това име

ХРОНОС
И когато ти си се родил, Оросе, и твоята звезда е светнала на хоризонта, гой - Антихристът, изкусният ясновидец на това поле, всичко разбрал, потреперал е от злоба и яд, защото твоето раждане е неговото умиране. Озлоби се той на живота, като разбра, че Великата Творба роди тази всемогъща същина, която ще го разруши и тогава още взе решение да употреби всички свои сили и способности, да удовлетвори поне своята злоба, ако не да победи. И слезе на Земята, и обсеби всички умове, завладя всички отрасли на човешкото развитие - грабна науката, изкуствата, поезията, религията, почерни живота. И сега, ако отидете там, ще видите, че няма нищо, което да не е под неговата власт и сила. Всичко управлява Антихристът и седи бляскаво на своя трон, всеки ден се увеличават пълчищата му и го уверяват, че ще победи. Той не вижда по-далече от планетата или се прави, че не вижда, а не знае ли той, че именно празното междуп-ланетно пространство роди Орос - противник на този страшен Антихрист.
Да, драги мои съжители, няма нищо на онази поляна на живота, която сега е там, да не е обхванато от Антихриста. Той е на царски трон, който управлява народите, той е в кабинета на политическия водител, който от мъдър водач на народа, направи го тиранин и амбициозен гонител на подобните си. Началото на Антихриста е разделение и той направи от политиката партии, като раздроби едно и също общество на много противни лагери да се борят, защото борба е животът на Антихриста. Той постави личното право за идеал и интереса за закон, защото омраза е неговата същина, а омразата се ражда от егоизма. Той влезе във всеки човек поотделно и го откъсна от цялото, и той е, който му каза: „Вън от тебе нищо няма, убивай!" Антихристът е сега в кабинетите на науката, която унищожи съществуването на духа и прогласи за Бог някаква жива материя със сляпо инертно движение от случайни срещи на частици-атоми, с това създаде материалистичния егоизъм и всички следствия от тази напаст. Той цари и в изкуствата, като им хвърли мрежа, че най-хубавото нещо е във видимия свят - в илюзията! Помислете! А не знаят бедните живописци и скулптори, че зад тази природна проява има идеални образи, които чрез невидими строители се мъчат да реализират и въплътят своята красота, но те не виждат - интуицията им биде заблудена и ясновидството - почернено. В поезията влезе, в литературата, в драматичното изкуство и сега там всяка драма е оргия от тържества на онези ниски човешки сили, които възбуждат най-ниската човешка и животинска природа. Висшият идеал на поетите за безсмъртната красота и любов изчезна и всеки сега възпява своята любима, която на улицата е срещнал, и възпява й, знаете ли що?...
ВЕНЕРА

Ах, какви тъжни работи ни обаждаш, Хроносе. Като че гледан животът така отдалече, прилича на един въплътен ад.
ХРОНОС
И е. Ад е сега животът. Антихристът влезе в черквите и ги раздели на хиляди парчета, и знаете ли колко изкусно?
Нали всяка дума е израз на идея, а всяка идея е нещо безконечно, защото същината й е Божествена и като така, тя се разбира от всекиго дотолкова, доколкото разбиращият е съвършен. И когато тези представители на религията взеха да тълкуват писанията и думите на мъдреците, всеки разбираше думите, както той си знае, а Антихристът намери удобния момент и внуши на всекиго гордата идея: ти си прав. От тук - хиляди разделения. А истината е една, там, където има спор, няма истина, защото истината е преживяване на Божествено самочувствие и съзнание в Цялото, а не е нито дума, ни мисъл, ни въображение, тя видно не съществува в ума, тя в него изчезва, защото е в духа, но Антихристът тури мрежа между ума и духа и така усили единия за сметка на другия. Да, мои съжи-тели, Антихристът така завладя и Божия земен дом, и сега той е тържище, което с пари се откупва - една молитва дотолкова е дълга, доколкото златото е тежко, едно четене дотолкова се издига, доколкото е платено, и то как се четат скритите изрази на мистерията? - Само формално и затова тяхната сила не излиза по-далече от черковните врата. Увито е в булото на Антихриста всичко и сега тези огнища не са Божествена мъдрост, защото не се дава никакво право на разсъждения и знание и като са взели право на сила, обърнаха се в политически и социални общества, които заповядват и не дават право на свободно изричане на истината - така е навсякъде, където всеки дом стана тържище за лична облага. А така не се развива Духът, Божеството в човека не се развива от мрежи и заб-
луждения, а от знание, и то знание за всичко в пълната му цялост, защото Антихристът е безкрайна същина и неговата природа трябва да бъде разбрана навсякъде, та от всякъде да бъде изгонен.
ПСИХЕЯ
Ах, какви тъжни работи разказваш за живота!
ХРОНОС
И не е само това, а знаете ли? - Всяка набрана зла и лоша сила става маса, която, като се трупа, после се оживява и тръгва да търси място за изхарчване и както облаците правят буря от неизхарчена електрическа енергия, така и чувствата, и мислите на набраните тълпи. Това лъжливо учение и тези заблуди се набраха и изразиха в една ужасна буря от борба, която сега там вилнее. Бой и сражения е сега земното кълбо и това всичко е дело на Антихриста - тя се почна между държавите, а сега се въплъти между общества верски, изроди се в разни партийни убеждения. Там сега има демократизъм, материализъм, либерализъм, социализъм, републиканизъм, болшевизъм, - всичко е дело на Антихриста. А във всяка държава, и още партии, носещи името на шефовете си, който за всяка друга партия от същия народ е тиран и усмъртител - всичко това е дело на Антихриста, на заблудата, която докара нисшия ум, на който по внушение на Антихриста се даде първенство, даде му се глас на абсолютизъм и се забули истинската божествена природа на човека.
Ето в каква страна и живот ще слезеш, драги Сине, ето, нима не предчувстваш твоето предназначение. Твоята звезда, която блести, нима не ти нашепва вече, че всичкият този хаос иска сила и мощ, за да се възроди. Божество иска - сила могъща и благословена, която за царете цар да бъде, за науката - наука, за философите - философ да бъде, за поетите - поет. Всичко да може и знае и един негов замах да бъде сила, която да руши тронове от измами и заблуди ковани, да руши и училищни скамейки от гордост и самомнение тъкани, да руши картините на разврата и песните на страстите, и театрите на оргиите, да унищожава партиите на интересите и тираните на народите, да хвърля покривало върху софистическите речи на ораторите. Когато всички тези изроди, като са стъпили на ниското стъпало, виждат само бойно поле, а там истинските лазури на истината. Любовта и светостта е далеч, изчезнала е в тях, угасена от злото, от ниските стремежи на ниската природа, удавена в алчност и интереси, в желания и тиранство, в гордост и самолюбие...
За да бъде унищожен този демон на злото, този Антихрист, трябва да слезе сила Божествена, същество, осенено от висшата любов и могъщество, което всичко да може да знае и с висшия поглед на своето състрадание да възвърне тихия и слънчев дух на човешката Божествена същина. Само Божество може да спаси падналото човечество и там смирените, като повди-
гат поглед, виждат някакви зари, а там любящите, като отправят своите въздишки към лазура, виждат звездата вече огреяла на хоризонта и вдигат ръце тези любящи сърца, и молят се тези красиви и чисти лица... Оросе, викат теб! Ти си избраний, ти ще си спасителят на бъдещото човечество - Месия, сега за тази епоха това си ти, о, красиво и чисто дете на пустинята! Ти, хранено тук от чистите зефири на Оазиса, въздигано от неговите песни на чистите горски дъбрави и люля-но от лъчите на красотата на Венера, и милвано от нежните и хубави ръце на състраданието и любовта на Психея, ти, дивно дете на въздушния лазур, който някога се сви в трепети и те спусна тука на Земята. О, колко е възвишено това, което те роди! Да бих могъл да го изразя, нима би се появило ново слънце на хоризонта - слънцата се раждат от такава сила и целувки на сърца във възторг от любов, която е непозната, защото е безконечна, която е безконечна, защото е всео-бемна.

ОРОС
Твоите открития съвсем смутиха моите мисли и чувства - една чиста и цветна любов ме милваше досега из тези красиви поляни на усамотението, но ти тури една стрела в сърцето и аз усетих болка. И сега всичко това хубавото тук, спокойното и възвишеното, като че изчезна. Викове, ридания, вопли пълнят моя дух и нещо ме влече натам, за където досега ми говори.

ХРОНОС
Това са световните твои братя, с които си свързан със златната нишка на творбата на вселената тук. В един момент всяка творба става, тя е число на израза и всяко число излиза от Единния Извор, може ли тогава да няма връзка между тях и теб, о, избраний! Но ти си тук на по-висшето стъпало, развитието така върви -по числа...
ПСИХЕЯ
И какво сега мислиш, Оросе?
ОРОС
Да отида там.
ВЕНЕРА
Ах, каква сладка дума! Виж, майко, и ти, татко, как звездата засия още по-силно там.
ХРОНОС
И тя ще стане слънце, когато той за пръв път напусне Оазиса всред пустинята.
ПСИХЕЯ
Драги ми Оросе, ще се върнеш ли после, след като изпълниш своята мисия, пак тук?
ОРОС
Мога ли да не се върна в моя земен дом, тук, където за пръв път познах красотата на цветята, където за пръв път се докосна ароматът на любовта до моите устни и чух сладките песни на вечната надежда на не-разделността от тази, която обичам, където за пръв път се появи сънят на реалността и ми каза: сън съм, направи ме реалност, о, сладко дете на блаженството, аз имам обятия, ръце. Ах, колко е сладък моят Оазис, той се оживи в сърцето ми, аз ще нося спомените в мен.
ХРОНОС
И тогава, когато ще се върнеш, той ще бъде небе, пустинята и Оазиса ще се слеят и ще родят безконечност, и тази безконечност ще бъде твоето тържество, тогава, когато пустинята стане животът, който ти ще отнесеш там - новия живот на Божествената Любов на Двойката. Виждате ли там, зад онази канара, където досега не ви позволявах да ходите - там се ходи само един път в живота и сега е уреченият час в среднощ, когато се дели нощта от деня още в пелените на сладката прегръдка, още в сладкия сън на целувката, когато нощта иска да си отиде уморена от силните и горещи обятия на деня, а той не я пуска, ненаситен от нежната гръд на нейната топлина - в този час, когато нощта го целува, а той шепти: „Вечно, вечно си моя, о, нежност на моята противна сладина!"... Тогава, в този час, когато целувката говори, а всичко мълчи, защото се раждат Божествата... Нима не знаете, че Те -Боговете се раждат само в един час от денонощието и то е моментът на раздялата, когато нощта иска да се изскубне из обятията на деня, и той не я пуска, и пра-
вят условие на връзка и хармония, и когато всичко това се запечати от последното излияние, тогава, когато той - денят, в огъня на обятията на нейната нежност - нощта, шепне: да, иди, но пак ела! - „Да, ще дойда", му шепне в захлас тя, и тогава, когато се прегърнат за раздяла, се раждат Божествата. Ето защо те имат две природи и всичко по тях: тъжна и благословена - тъжната от раздялата, а благословената - от надеждата на неразделността, защото тя - нощта, обеща, че пак ще дойде. В този час на блаженството, в този момент елате, съжители мои драги, на забранената скала, там ще ви покажа нещо невиждано досега, елате!
(Всички отиват към една издигната скала, обкръжена от дървета, цветя и ароматни треви. Една ручейка заобикаля скалата и се скрива някъде в едно невиждано кътче, и се загубва там. Това е явно, че има нещо там, където отива ручейката и никога не се връща, но то е скрито, обиколено е с непроходими дървета, растителност и пълзящи животни, пазители на този загадъчен кът от Оазиса.)
ОРОС
Много от отдавна съм се запитвал, що е това, но всякога ми казваха: „Мълчи, за това не се говори!" Колко съм щастлив, гдето днес, след като узнах всичко за живота, ще видя и това невиждано място.
ХРОНОС
Мълчете всички, нека настъпи абсолютна тишина, защото часът наближава - този час, който ражда Богове, който дели нощта от деня, обятията от целувката, нежността от блаженството..., защото Боговете трябва да имат две природи: състрадание от тъга и любов за блаженство. Първото е животът, който ви описах, а второто е това, вижте, гледайте съзерцателно и нито дума, нито възклицание, ни страх... Ето, часът настъпва, когато Двата Принципа се делят с целувка, защото целувката е дробежът на битието..., настъпва моментът, когато Богинята напуска Бога, тя отива, прави кръг на раждане - живота на проявата, и се връща за ново зачатие.
ВЕНЕРА
Непорочно.
ПСИХЕЯ
И свято.
ХРОНОС
Мълчетe!
(В това време настъпва абсолютна тишина за миг, звездите престават своя блясък и настъпва мрак непроницаем, съществуванието се губи и всичко старо до този момент като че изчезва в някоя бездна и когато Духът се събуди от този захлас, вижда нов свят, ново Лете, нова Звезда - ново слънце. Отваря се една картина очарователна и неописуема: Стените на оградата от цветя и дървета изгарят в огън, и като че се стопяват в светлина, която открива скрито ложе на ПОТАЙНОТО. От всички небеса се спуснаха лъчи в едно място, което мигновено се отвори и се показа неописуемата фигура на Красотата. Един светещ Ангел отиде при тази Богиня на слънцето и рече:)
АНГЕЛЪТ
Що иска Вашето Благоволение?
УРАНИЯ
Плода на Любовта!
(Ангелът отиде при Орос, и го отнесе на своите светещи криле при Нея, полупрегърнат и осенен от неговите криле.)
УРАНИЯ
Ела, мили мой, и виж от где е твоето произхождение -Слънце от Красота и блясък от Любов. Аз съм твоя Вечна Другарка и Мама ме изпрати да ти обадя, тази, която те люлееше до сега на своите ефирни ръце - Аз съм твоята Вечна Жена и когато се върнеш от това поле в онова, гдето ще живеем непрекъснато и вечно, ще бъдем неделими по висше благоволение на нашия Татко, който ме направи Светлина. Аз съм Слънцето, това, което непрестанно те обича, защото няма от това слънце по-блестящо - това, което знаеш до сега, е отражение в безкрайното езеро на битието на блажен-ствата, в което се топят Божествата. Върви и не забравяй никога твоята Урания, Вечната Жена, която ще е светлина на всички твои мракове.
(След тези знаменити думи Ангелът пак върна Орос на височината, но там нямаше вече Хронос, Психея и Венера, отново изчезнали безследно. Той се обърна наново към мястото на Урания, но и това видение бе потъмняло. Настъпва абсолютна тъмнина, в която се прозира внезапно светване на една Звезда на Изток. Един лъч от нея като че осеняваше Орос и той се обърна и я видя в тъмнината - само тя беше тук, само тя и той.)
ОРОС
И ти ли, и ти ли някога ще ме оставиш?
(Звездата засвети още по-силно.)
И тогава, когато животът пресуши всичките сладости на моето усамотение, и съдбата захване да нарежда своите минали задължения, все там ли ще си или ще изчезнеш в това печално съществувание?
(Звездата се увеличава и става като слънце.)
Уранио, Уранио, ти си? Нима не разбра, че те обикнах? Обичам те, обичам те! Нима не виждаш, че изчезна и мъдростта, и красотата, и светлината пред новия блясък, и сега сме само Ти и аз. Обичам те само Тебе, Ти си моето всичко и животът, и смъртта, и безсмъртието, и вечното, и безконечното. Колко те обичам в мрака, о, Звездица на моя живот, Ти, която ме роди мен, Дете ново на Оазиса, вечния Орос на цветни животи, едно цвете, на което е един живот от миналите съществувания, И сега, в тъмната нощ на моя ден, в часа на Богоражданията, Ти се роди в мен, Ти, която си Слънце зад слънцето, което ме милва и дава вечния живот. Обичам те, Уранио, Теб аз, новороде-ний в Твоите обятия, които Ти така тайнствено преобрази от Майчини към Другарски на Двойка неразделна. Ти си, Ти сега в сърцето и душата ми, и всяка целувка е твоя, и всеки поглед е допиране, и всяко шеп-тене и нежност е сладина твоя, и всяка блага дума Твое състрадание е. Обичам те, обичам те!...
(Звездата засвети като слънце от седем разноцветни цвята. Настъпва ден от силен блясък. Орос пада на колене.)
О, ден на моята вечност, приеми моята целувка на любов, преданост, смирение и неразделност! О, слънце на моите мечти, сладост на моето сърце..., трепет на Нея - Урания - моята Вечна Жена! Тя грее там, това слънце Тя е - моята звезда: Звездата на Изток!
Орос става и слънцето се намалява пак до звезда трептяща, настъпва полумрак, после мрак, после абсолютна тъмнина, картината изчезва."

Това е за сега. Така се е родил Орос, когато Звездата на Изток се е появила. Спомняте ли си кога планетата Марс беше най-близко до Земята. Тя изгряваше на Изток... Звездата на Орос, Арес, Марс. Казват, че била планетата на войната. Някой, някога беше казал:
"Аз не мир ви нося, а меч!"
Какво ли ще донесе Орос на света?

Ти ме уби, определено не съм уцелил правилната нота.

В отговор на:

---

Какво ли ще донесе Орос на света?

---

Знаеш ли, че от момента когато спреш да чакаш и започнеш да действаш, ще се превърнеш и ти в Орос. Така само ще се оправи света. Когато станем много Ороси ще можем да победим Антихриста. Ролята на Орос е да събуди и останалите заспали свои братя. Накрая ще станем една непобедима, огромна армия от Ороси. Светлината не идва отвън. Всеки я носи в себе си и само трябва някой да я запали. Знаеш ли какво носи Урания на света. Един огромен пожар, от който горите стават пламъци, реките - огнени течения, моретата - жар, а камъните - лава, и всичко това потича и изгаря всичко. Само Оросите с радост ще посрещнат пожара, защото иде от Нея. Светлината не се бои от Огъня. Те са едно.

ТЪРЖЕСТВОТО НА ОРОС
Картината е същата и става на същото място, където слезе Антихрист на земния бряг. Той свършва своето деяние тъкмо в точката, откъдето е дошъл и почнал, защото всичко върви по кръга на възвръщането -илюзия е всичко и когато се появи първият отвор на живота и човекът нахлуе съзнателно, вижда мир безконечен, обхожда го и се вижда след време, че се е върнал пак на същото място. Та това ли бе безконеч-ността, пита се сам, каква измама! Да, и ноктите на Антихриста са измама, заблуда, и той обиколи царствата, и сега тържествува, но какво ли ще бъде положението му, като види, че точката на неговото тържество е също и тази на падението. На брега на морето се виждат построени палати и салони за тържества от най-нечувани разкоши, забелязва се особено движение като на празненство. В най-разкошна сграда-салон седи Антихристът, облечен в царска униформа от най-фантастичен вид, където личат всички образи на проклятия и разрушения се месят с тези на изобре-
тения и привлекателност за окото. До Антихриста седят неговите другари, също тържествуващи.
АНТИХРИСТ
На върха е нашата слава и ако има най-много, на когото да благодаря за моето тържество, то е на вас, мои неразделни другари - вие изпълнявахте най-бляскаво вашите дела и сега, ето, в краката ми е целият човешки живот с всичките негови отрасли: политика, религия, наука, философия, изкуство, литература, търговия, стопанство, земеделие - няма нищо, което да не е облечено в моята одежда. Днес всичко ми се покланя и величае моята сила и могъщество: и царе, и философи, и писатели, и партийни водители - тези мои мили чеда на раздора, на които ще дам най-почетното място в обратното ми царство, това подморското, в което ги прибирам всички след смъртта. Същите чинове им давам и звания, каквито тук - ето моята силна аргументация, че и там ще им запазя висшето положение, та да се нарадва всеки на живота. А какво прави моят противник на духа? - Вечно вика: най-нап-ред нощ, а после светлина. О, славни сте, синове човешки, че избрахте моята истина, право е, пълен е животът с противоречия и борби, войни, убийства и ще видите до разкош и богатства - мизерия и бедност. Но така е. Бедни са кои, кои са мизерни? - Слабите. Тези, които не възприеха учението ми, не взеха ножа на убийството и борбата. Вие заслужавате и по-голя-
мо наказание от това, о, вие, които сте изменници на природата, която плаче под краката ви, вие, летящи по пространството, защо ходите по земята? Вървете си там по небето, по усамотението, пустинята. Там е чисто за святите ви души, какво правите вие в моя ад, души духовни? Не е земята за вас, вървете си тогава, кой ви спира!
ВЕЛЗЕВУЛ
Ще ми простиш едно само, което сгреших в моята дейност - че доведох тука онази жена бард. Ах, какви противни работи ми направи тя и знаеш ли, голям кръжок около нея, всеки ден печели приятели.
АНТИХРИСТ
Ах, приятелю, няма живот без неприятности, най-пос-ле такава е нашата природа - борба. Ти не си виновен за това, но онзи, моят противник - Христос, който от безсилие и звездата си скри, откакто аз слязох на земния бряг. Нали щеше да слезе по мен, къде е! Ха-ха-ха!... Оздравих царството, моята сила е вече непобедима, слизането и на Висши Бог не би разтурило това гнездо, което по съвета на моя баща, изпълних. Нали знаете, аз имам баща там, който ме създава. Но се крие в тъмнините, по бездните от Вашия Бог, който създава мълнии, когато го види. Ето защо, той създаде мен и каза: ти върви по земите, изразен в лицемерие, няма да те познаят, че си мое чедо. Оттогава облякох всички одежди на истината, която само по име нося, но делата и същината ми е винаги противобожествена.

САТАН
И аз съм много виновен, че не можах да спра дейността на монахинята. Тя успя да запази учението по манастирите.
ДЕМОН
И аз не можах да спра проповедите на онзи международен учен, дипломат, той после се превърна във философ, мъдрец, деятел и от град на град речи държи, и все против нас говори, ама в единия град добре му скроих капан - направих така, че всички се явиха против него - и духовници, и политици, и учени. Тогава той се загуби за известно време из пустинята, но сега, казват, пак е дошъл, но речите му са в тесни кръгове на верующи - знаете ли? На двадесет милиона народ по две хиляди души, ха-ха-ха!... И той мисли, че ще победи!
АНТИХРИСТ
Ние няма защо да се боим от това малцинство и дълго още така ще царуваме на земния шар, но...
ВЕЛЗЕВУЛ
Какво?

САТАН
Как каза?
ДЕМОН Не чух!
АНТИХРИСТ
Оставете това, няма защо да потъмняваме този светъл празник с такива мисли. Днес си отпразнуваме стогодишнината от царуването и по стар обичай тези велики празници трябва да стават на мястото, където за пръв път ми е стъпил кракът на земята. И сега ще видят тези места какво съм бил тогава и какво - сега. Каква голяма разлика! Какво величие сега, пред каква малота тогава! Какви мерки взехте да бъде празникът най-велик от досегашните?
ВЕЛЗЕВУЛ
Аз поканих всички първенци от нашите съмишленици и те са вече тук и скоро ще дойдат.
САТАН
Също и моите духовни санове са тук. И знаеш ли, всичките дойдоха. Не бях видял такава вярност, преданост и постоянство.
ДЕМОН
Верни са твоите, Сатан, но пък моите показаха такава дейност в политиката и социалните въпроси, че ако
взема да ви разказвам, ще се отвори устата ви и никога няма да се затвори. Най-напред им дадох идеята за революции - такава дума нямаше по-рано. Това са народни изблици на злоба, яд, набирана и изливана изведнъж. После ги научих да правят партии и знаеш ли, партии по пет от партия, ха, ха, ха!... Каква мила борба!
АНТИХРИСТ
Браво, браво, Демон!
ДЕМОН
После дадох идея за анархизъм, либерализъм, социализъм, болшевизъм, консерватизъм, земеделизъм... а пък последният, който излиза от стъпалата на вола, знаеш ли, днес цар ще става! Ха-ха-ха!...
АНТИХРИСТ
Браво, браво, Демон! После?
ДЕМОН
Една шепа хора, най-ниското дъно на живота, направиха да разиграят цял един стоманен народ - ала все интереса слагах за начало, нали знаете, много ми помогнаха за това дипломатите от другите държави, защото всички се радваха като виждаха събарянето на силния северен колос. И сега там цели струи кръв се лее като море. И жени, и деца, и всичко беше изпокла-но, ха-ха-ха!...

АНТИХРИСТ
Браво, Демон, браво!
ВЕЛЗЕВУЛ
Ами моите славни чеда: философи, артисти, певци, писачи, драскачи, псувачи - гледай пресата, това, което се нарича, ха-ха-ха!... Романисти, театралите, ха-ха-ха!... Кафе, концерти, театри, кина!
АНТИХРИСТ
Браво, Велзевул, браво!
САТАН
А моите? Достигнаха до царски санове и колкото повече си вдигаха сановете, толкова повече убиваха Христа в себе си и те сега го поменават, но не знаят що значи.
АНТИХРИСТ
Стига, стига! Ха-ха-ха!... Ако го разказваме, край няма. И бебето, когато се роди, е все мое, защото с малките си ръчички бие майка си и я дере по гърдите... кои са бащата и майка му? И старецът, кога умира, въздъхне и рече: "Ах, какво разбрах, малко си поживях, да бях знаел, че така значи ще умра, бих му казал на живота..." И там, и там са мои всички. Движи се земната планета и един път разсърдена от това мое величие, се завъртя така, щото хвърли сянка зад гърба си, остави едното си лице вечно към слънцето, а другото в сянка и със сила някаква отхвърля моите чеда все в сянката, но ще си отмъстя и за това. Ах, непобедим картоиграч! Сега вървете, драги другари, и наредете празненството. Нека стане нещо нечуто досега в този тържествен празник на моето стогодишно тържество.
(Велзевул, Сатан и Демон излизат. Антихристът остава сам.)
Вино ми дайте, вино да се напия, но не вино от вода, а вино от кръв. О, кръв, кръв, кръв!... Въздух ми дайте да се надишам, но не въздух от цветя, а от тела умрели, които са яли живо месо, заклано, убито... И то пищи и реве животното, и тогава, когато реве, дайте ми го! О, месо ми дайте! Топли лъчи, но не слънчеви, а топлина от гръд женска, дайте ми жени, жени, жени!... Тези изчадия на горния свят, тези, които винаги са били мои противници, сега са под палтото ми, успях да ги туря под моя крак и сега няма жени, а ехидни! Ха-ха-ха!... Кръв, жени, тела, меса, умрели, миязми ми дайте! И знайте, изчадия земни, че ако се науча за слизането някога на вашия любовник Христос, моят вечен противник, какво ще направя: Ще повдигна всичко, що е в мое владение, и така ще направя, че целият ваш род човешки да се самоунищожи. Ето целта ми: да те унищожа, човешки роде, и тогава, когато ти затрепериш и издъхваш, аз да изляза из тялото ти и душата ти да занеса в моето царство, което аз тогава ще построя. Ще му извадя само Божествения Дух, този
размътващ моята яснота. Ако не беше той, всичко щеше да върви като часовник: тик-так!... Аз съм тик, а Велзевул - так, Сатан - тик, а Демон - так... Ето, не е ли умно - това е умът, ето гения му... а защо е по-нататък животът... Какво да направя, всичко ми е в ръцете. Я чакай да седна и аз веднъж да помисля.
(Сяда и мисли, взема една поза страшна и демонска, и мисли за бъдещата съдба на човешкия род...)
Най-после светна ми! Тържествувай, о, природо на из-вержението! Ти, която земетръса правиш, а бягаш от него. Аз ли бягам? - А, не, Антихристът се издимява, ха-ха-ха!... Кой друг се смее на собствената си природа, ако не Демон, Сатан, Велзевул! Измислих връх на моето изобретение: всесветска война - всесветско изтребление! Кръв, кръв да пия, дайте ми вино!... Ей, вино!... Жени, жени да дойдат, ей!...
(При този силен вик влиза един служител на Антихриста.)
Жени, чу ли, и вино от амброзия, червена кръв от алчност и страсти, и желания, и болки, и жар от сладости, и раняване от целувки. Певици ми дай, ей сега. Не знаеш ли природата ми - в минутата, кога нещо поискам, да дойде: музика, жени, танци. Хайде, върви, чу ли! Бързо!

В отговор на:

---

Ролята на Орос е да събуди и останалите заспали свои братя.

---

Редактирано от Nimbus-TF на 24.03.05 19:32.

(Служителят излиза и след малко почва музиката да свири балета на Антихриста от ноти на страсти и низки желания, движения и телесни възбуди... почват да идват жени, най-феерично облечени, и играят пред него по негов знак разни танци: най-напред балет, после валс, после танго, чардаш, ръченица... и всичко по негов знак се сменя и прави една съблазнителна фан-тастичност, после по негова заповед всички жени го обикалят и се допират до него, и топ в средата им тържествува. В тази поза остава тази гледка, в което време влизат всички пратеници от царството му.) Нека дойдат всички и тогава да видят завета ми! (Влизат партиите на Демон, на Велзевул и Сатан и се нареждат в полукръг и сред тях Антихрист заема място като цар на престола и, както е обичаят, почва с реч.)
Мои братя по тяло, корем и глава, чуйте как славно говори Антихрист, много от вас само са чули за мен, но не са ме видели. Но аз, понеже ги обичам, както водата, която пия, то изпратих на всички страни мои сърдечни сили и могъщества като реки, които напоиха неоплодената ви земя и ето, вече сто години как дишате моя въздух, пиете моята вода и ядете моето семе... Добро ли е, доволни ли сте?
(Всички викат: Да живей! Ура!)
На старците дадох момичета, на бабите - момчета. На младите дадох свобода и като им отворих очите, те летят сега като гълъби по градини и полета, и гукат все за любов, и пеят, и славословят петте си органа на чувствата, и всички инструменти на изкуството и младостта. Нахраних всички гладни; на политиканите дадох поле на дейност, общества, партии, борби; на литераторите - истории дълги за ръце, крака, лица, вежди, устенца, носенца, косички. И на живописците ре-
кох, защо ще си блъскате главата в невидимото. Рисувайте това, което виждате, а те - хитрите мои деца, и зад пердетата видяха... На мъжете дадох хубави жени, които други да ги притежават, а те само да ги хранят. На жените дадох милионери, с които да правят търговски сделки и спекула и като видят, че с малко пари не се прави работа, научих ги да сечат банкноти и сега жените се пазарят на банкноти - хиляди за една... Доволни ли сте? (Всички викат: Да живей! Ура!)
На децата отворих училища и всичко им рекох да учат, само едно да изхвърлят - моя противник: Христа и Бога, и послушаха верните чеда на бъднината. Отворих много черкви и оголих стените от ликовете, които напомняха за противника ми. Научих служителите на черквите да не пеят без нищо, не е право, какво ще ядат, за идея не се пее и те имат нужда от всичко. Позволих им пет пъти по пет да се женят..., доволни ли сте, старци?
(Всички викат: Ура! Да живее нашият цар!)
Отворих театри и оживих движението, като им дадох истински глед на природата. И сега театърът е животът и вътре има това, което е и отвън: целувки, обятия, прегръдки. Нека всеки сега погледне живота що е и каже има ли нещо, което да липсва. И ред има, закони създадох, така изкусни, щото виновният е прав, а правият е виновен, и като следствие и двамата - прави. Има ли по-умно от това, създадох защитници на законите и така ги тълкуват, щото на бялото - черно викат, а на черното - червено. Може ли другояче? Ще си изповадят очите хората, ако не ги залъгваш. А най-голямата моя заслуга за днес е и вярвам, че ще ме поздравите, гдето създадох всесветска война, която ще се изроди в социална, после в партийна, догде, догде влезе в семейното огнище. Целта ми е ясна, аз съм искрен: да се очистят поне една трета от човечеството за удоволствие на другите и знаете ли колко изкусно, на всекиго рекох така: слез ти, да се кача аз!... И сега всички повтарят тази фраза на равноправие: слез ти, да се кача аз... и все така. Ама къде да се качи, никой не знае. Само аз зная - там на моя трон, кога умре, ще ги направя всички царе. Ето, лошо ли е? (Всички викат: Добре е! Ура!)
И сега който не се ползва от моите блага, проклет да е. Проклети да са убийците, които оправдах, узурпаторите, които въздигнах и направих санове високи. Побойниците, които направих милионери и всички оратори и престъпници - санове и управници. Проклети да сте всички, ако не използувате това положение. Много направих за вас, само животът не ви осигурих и спокойствието. Защото всичко се мени, не може другояче. Днес си министър, но защо утре да не бъдеш съборен! Това е безпокойствие, но и аз нима съм спокоен някога, аз - царят ви. Нали, чеда мои, кажете! (Всички викат: Доволни сме, да живее! Ура!)
Сега нека почнат тържествата и танците.
(Всички сядат на специалните за това приготвени маси, музиката засвири и тържеството взема оживен вид. Почва ядене, пиене, веселба, след туй речи, в които всеки разказва това, което е направил.) Кажи, славни водителю на партиите, нещо за своето дело.
ПОЛИТИЧЕСКИ ВОДАЧ
Позволи ми, славни царю на земния мир, да мога да ти изкажа нашите благодарности за всички ясноти, които ни даде. Днес аз съм на власт и на мен предстои тази чест да бъда на твоята разкошна трапеза. Ето моето дело, което, ако не заслужава похвала, то и укор няма да получа. Първото, което направих, като поех властта, беше, че унищожих всички закони от предшествениците, отнех имотите на богатите за държавна собственост и краката направих глава... и много, и много, все от този род.
(Всички викат: "Браво, браво!")
МИНИСТЪР
Народът, това са моите партизани. Друго всичко, което не е в моя списък, са роби на моите славни легиони. Но това не е нищо, унищожих всички клонове обществена дейност и развитие отделно от държавата унищожих, нея направих: търговец, фабрикант, банка, а народът само - орачи и копачи. Затворих едни училища, които говореха за Христа. Както виждате, речта ми е боса, всичко ми е повърхностно и поря отгоре само нещата, като ралото, което защитавам. Чакай, щях да забравя. (Удря се по главата.) Дружби направих и всичко, що не е вътре, няма право да работи друго. Данъци наложих така: ако търговецът печели сто лева, взех му хиляда лева данък, ха-ха-ха!... (Смее се сам.)

АНТИХРИСТ
Браво, браво, мое чисто дело, така, така!
МИНИСТЪР
И друго, който има повече пари, по член еди-кой си, му ги вземаме и хоп - в джоба... на държавата, само че тя не ги вижда, защото улиците са кални, пътищата лоши... И най-високо мое дело е това, гдето ще направя гражданите селяни, а селяните - граждани. По много изкусен път, като обера богатството на едните, давам го на другите. Върха правя дъно, а дъното връх. Сатан, надминах ли те?
(Всички викат: "Браво, браво!")
ДУХОВЕН НАЧАЛНИК
Мислих, мислих и рекох, как да извадя моите от заблуждение. Реших: четения на писания без коментари, шептение без чувство и произнасяне без мисли... Който знае тайните на обредите ще види, че по-голямо дело от туй не може да се направи.

(Всички викат: "Браво, браво!")
ПРОПОВЕДНИК
Като взех Библията в ръце, рекох: Ето спасението, истината и животът. Чети и спасен си, за рая си. А какво се разбира под думата Соломон, никой не знае...
(Всички се смеят и викат: "Браво, браво!")
ПРОФЕСОР
Всичко вън от Душата и понятието за някакъв Бог е истината - ето, това са всичките мои лекции, които написах още преди двадесет и пет години. Все едни и същи са, защото оттогава нови открития няма. Има, но те са все за вдигане във въздуха здания, убиване на хора..., пък аз съм моралист и закрепих обществото върху новата ми книга: "Новите основи на морала", свобода, равенство и братство - борба за истината, дорде борецът стане милионер. После горе...
(Всички викат: "Браво, браво!")

ЧИНОВНИК
Когато обеднях между другите, мислих три дни и три нощи, три часа и три минути и за три мига реших: понеже без пари нищо не става и аз догде не прекарам през сто лева всяко решение, не го давам... Скромен съм, ама така съм възпитан, на малко.

(Всички викат: "Бис, бис!")
Срам ме е да ви кажа друго! Взех да работя само по два часа на ден, не ми е навикнал мозъкът, защото от ралото ме направиха чиновник.
(Всички викат: "Бис, бис!")
Сега увеличих от сто лева на хиляда, защото простичък съм, ама имам нужда от хубави жени...
(Всички викат: "Браво, браво!")
ОПЕРЕН ПЕВЕЦ
Пея, пея пред моята Ева, нали аз съм Адам и трябва да представим как тя го е измамила да яде от забранения плод. Защо това, което става зад перде, да не стане пред перде... Е, какво, съблякох я... и така публично... а музиката свири ли, свири; публиката бие ли си ръцете, бие, а тя вика отвътре: ах, ох, их, умирам от сладост... и публиката бие ли си ръцете, бие - на животни животинското се нрави. Ето моето!
(Всички викат: "Браво, браво!")
ОПЕРНА ПЕВИЦА
Театърът - животът... животът - театърът... театърът - животът... животът - театърът.
("Браво, браво!" - викат всички.)

КОМПОЗИТОР
Като свалих музиката от небето, така я разбърках с виното и жените, че и дяволът не може я отличи... Земно, небесно, висше... Хаос, бъркотия.
(Всички викат: "Браво, браво!")
АКТЬОР
Аз останах малко назад, но ще се оправя - намерих му цаката само в това, колкото повече целуваш парата си, толкова повече публиката си бие ръцете и аз карай, карай!...
(Всички викат: "Браво, браво!")
СЕЛСКИ СЪДИЯ
Законите ги прилагам според партията, която е на власт - е плюс, а другите - минус. Така!
(Всички викат: "Браво, браво!")

ДЕПУТАТ
Вчера какъвто закон създам, днес му издавам противен и така до безкрай - единият отменя другия и в края няма закон. Ето закона! (Сочи си главата.) Наш ли си, не си ли наш - вън! И като викна на другите: вие сте свине, говеда, коне, магарета... ето залата, където коват закони, Демоне!

(Всички викат: "Браво, браво!")
АДВОКАТ
На бялото викам синьо, а на червеното - мораво. Понеже всеки закон има допълнения, то с тях така обърквам съдията, че забравя първия закон и така все печеля. Само когато загубя викам: няма ли справедливост бе, хора!
ПРОКУРОР
Аз винаги обвинявам, никога не оправдавам.
ВОЕНАЧАЛНИК
И тогава, когато ме оскърбят в присъствието на любовницата, вадя сабя и бия наред - чест на мундира е. Не може иначе!... Онзи ден тъкмо когато с чаша бира в ръка бях, ме оскърбиха в едно подземие, което наричат вертеп, че имало все голи жени. Направих такъв скандал с един мужик - земеделец... кой е той и кой -аз? Те искат и над нас да се издигнат, ама ще видим, скоро ще има клане - това е занаятът ми, така бихме по-рано всички минали гадове.
ТЪРГОВЕЦ
Ако купя нещо за един лев, искам сто - животът е скъп, освен това и много губя - кой ще поддържа жената на комшията и децата на чиновника ми... Скромно дюкянче държа, ама пет ги имам, пет!

ДОМАКИНЯ
В осем часа излизам на първа среща, в девет отивам на втора, в единайсет на пета, между дванайсет и два мъжът ми е вкъщи, в два часа и пет минути излизам на шеста среща, защото той излиза в два, в пет на девета плюс десета. Най-много до единайсет срещи на ден... иначе не може, животът е скъп, деца реват за хляб, мъж с малка заплата.
ВИСША ДАМА
Между девет и дванайсет часа приемам в моя салон, от два до четири в салона на новия си метр, от четири до шест у стария си метр - идва автомобилът в градината и ме взема. Къде беше, пита ме моят, гологлавият. Къде, в градината, питай шофьора.
(Всички викат: "Браво, браво!")
СТАР ЕРГЕН
Защо ще се женя? Аз живея за народа и за жените му, и за децата си, защото не знам вече кои са мои и кои -не. Досега съм имал навсякъде успехи. Животът е такъв. Защо да се женя, отгде да зная, че и моята няма да намери един ерген като мен? Сега всички са мои, всички.
(Всички викат: "Браво, бис!")
За една услуга едно вземам!...
("Браво, бис!" - пак викат.)
Чиновник съм и назначавам, защото съм силен на де-
ня, за едно назначение пет вземам!... Таксата сега е такава!
(Всички викат: "Браво, браво!")

ФИЛОСОФ
А аз ревностен и скромен борец на умственото поле, открих: няма душа, Бог, ангели, херувими. Атомът е случайна прашинка и след като комбинира тяло, пръска се и това е вечна игра на природата; после и това оставих, и като видях, че животът си е живот, махнах с ръка и извиках: О, заблудени, нима не виждате, че всичко е лъжа, истина няма, знание няма - нищо няма, освен живот. Ето го този, както си го наредиш, така...
(Всички викат: "Браво, браво!")
ЛИТЕРАТОР
Дебела е човешката природа и за да я разбутам, такива сензации измислих, че взеха да се пръскат сърцата на мъжете, а гърдите на жените да се отварят, да им влезе хладина. Рекох: Човек, уста си - яж! Устни си -целувай! Ръце си - стискай! Крака си - ритай! Зъби си - хапи!... Добре ли е?
ЖИВОПИСЕЦ
(Показва една гола жена във всичките й точни описания и до нея един мъж: гол и се гледат.)
Ето моето дело.

(Всички викат: "Браво, браво!")
АНТИХРИСТ
От вашия досегашен рапорт разбирам, че много добре върви делото ми и ако така върви противникът и с най-силни коне да ме гони, няма да ме стигне. Но не само това, сигурно вие сте направили много повече, но срам ви е да кажете, па и време няма. Сега, мили чеда на мрачната светлина и на светлата мрачина, благодаря ви, дано след сто години се издигнете така, че да превземете и моя престол, та да си отида тогава, спокойно да ви чакам в преизподнята. Както виждате, аз съм едничкият благодетел, който си отстъпва престола на всеки заслужил. Кажете, не съм ли най-великият играч в този живот, който е игра!
(Всички викат: "Ура! Да живее!")
Сега ще ви устроя такова празненство, което никога не сте видели.
(Подава знак с ръка, след който се донасят питиета и музиката почва да свири. Сред оргията, която е в началото си, се запява в едно кътче от залата песента на Антихриста, след нея почват танци, балети и оргията стига до върха на своето търснсество. След свършването на тази песен се почват магични танци, които омайват всички присъстващи и се почва онази интимност между човешките възбудни чувства на най-низшата природа, която в такива моменти не знае що прави. В този разгар на човешкото паднало достойнство, в този шум, блясък и разкош, се явява дотогава мълчащ човек, който става и със силен глас говори.)
РОЗЕЛИ (преоблечена в дрехи на бард) О, славни жители на великия Антихрист, и аз съм възхитена от вашата победа и успехи, за вас не остава вече друго освен животът, театърът, улицата, учреждението, земята. Вашата продуктивност е голяма и разкошите - нечувани, и вашето нареждане е тъкмо по принципа на по-силния, грубия и хитрия; най-напред ми се видя неестествено, но като поживях, навикнах и видях, че е хубаво и от тогава почнах да пея за нашата история, тя е много интересна, но дълга. Позволете ми да ви попея и в това време нека чашите леят по-буйно виното, и дано вашите викове заглушат това, което говори историята, защото е много тъжна в миналото, но не зная дали и за бъдещето ще е по-честита. Ето песента ми.
(Почва да пее с лира като на пир и от време на време бива прекъсвана с викове и наздравици.)
Моята песен е безкрайна, о, славни съотечественици, и вие, всички жители на земния шар. Тя говори за вашето велико минало там във вековете, когато вие пак така събрани, както в този век, създадохте потопа на Атлантида с вашия живот, разврат, безумие, борба, убийства и беззакония. И тогава също така истината беше изчезнала пред вашия ум и вашата гордост отвори война против справедливия народ. Но тогава този народ имаше царство, а сега той е пръснат на частици между вас и задушен като малки цветя между тръни и бурени.
Вие сте същите атландци, които, наказани от Всевишния, се спуснахте и прераждахте на груби, и там, където слизаше вашият черен крак, винаги свършваше с борба и унищожение на една цивилизация. Погледнете историята, където има падения на империи или прогрес, вие сте все това, вашето изчадие проклето, вашата наказана природа. От сто години се въплъща-вате в големи групи на земята и създадохте този век на черния материализъм, и все сте вие - и в революции, и борби, и във всичко, що отрича единната истина, красота и любов. И винаги се намесваше небето, за да отличи това петно от чистите лазури. Изпращаше вода, огън... И сега ви прати огън, войни, мор, суша, глад, болести, но вие не се събудихте - ето защо е близък вашият последен час. Вашите домове ще бъдат разрушени и вашите имения - разпилени, а вашите души погубени, но не с вода, огън, сеч... а с вълните на един нов океан, който се спуска веч от изток. Това е новата светлина на Орос, който иде - със светлина ще удави черните ви души, това го прави не заради вас, недостойни, а заради своите малобройни избраници, а вие сами ще се загубите в тъмата на своя собствен позор и ужас на гонения, убийства и грабежи. Събуди се, народе, нима не виждаш още в какви люлки те люлеят тези, които водят твоята управа? Не прозираш ли техния личен и егоистичен стремеж и че под булото на патриотизъм те станаха царе на капитали и в разкош те живеят, и в подвижни хареми и танци ус-лаждат своите нощи на разврат и оргии - своето пиршество. Една тяхна жена сега носи десет къщи на пръстите си. Тези, които се отнемат от народа с пот на чело, спечелени през цял един живот. Събудете се, огнени коли летят по булевардите и носят разкоша на техния разврат. Атланд тържествува, той ви измами, че е ваш баща и спасител, о, вий, заблудени селения! Събуди се, народе, кажете, имало ли е някога такъв разкош, такава печална мизерия, когато се държат най-блестящи речи за право, истина, народност, равенство, братство? Какво противоречие на ума и заблуждението, люлян от сладките блянове на някакво бъдеще, които изчезват под краката ви... и ще се пробудите, но късно ще бъде... Събуди се, събуди се, народе! (Явява се смущение сред пируващите, които повече пияни недочуват всичко, но бдящите антихристи чуват и стават да искат отмъщение на този смел изобличител.)
Аз няма да избягам, не ме е вече страх от вас, от вашите черни похвати, които убиват тялото ми. Не ме е страх, защото новата светлина свети в мен. Отнемете ми всичко, що е на земята. Но нищо не можете да ми вземете от това, което сега в душата ми се крие. Аз ще ви кажа само едно, че часът ви е дошъл. Нима не виждате зарите, които ще ви унищожат, там, по просторите взеха да слизат един по един светещите Сино-
ве на Лазура, които никога не се борят. Но когато се явят мълнии и бури покриват атландските страни. Там се проповядва вече истината, която иде. Те са предвестниците на вашата смърт и аз съм една от тях -ето ме!
(Разгръща си мантото и всички виждат Розели, прочутата певица, скитница с лира, която бяха изгонили в пустините. Всички викат по нея, искат да я разкъсат, тази, която е опетнила техния весел пир, но в това време влиза служител и настава суматоха.)
СЛУЖИТЕЛ НА АНТИХРИСТ
Господарю, обадиха ми бързо да ти кажа, че на срещуположния земен бряг е слязъл преди няколко дена сияен човек със звезда на главата си. Върви, казват, към нашия бряг, и целият народ с него, факли и свещи, пеят: Осанна, Осанна, Осанна... А след него нов цар на бял кон вървял и подчинявал вече всички, но не с бой и меч, а с някакви оръжия от цветя и легиони с пеещи лири. Който чувал техния глас, ставал веднага техен... Ах, колко се уплаших като казаха, че търсел теб този цар и идвал към нас. (Служителят излиза.)
РОЗЕЛИ
Вие сте същите, които обичате в контрасти да живеете, които станахте царе на капиталите и големите владения, на собствеността. Създадохте мизерията, за да гледате до дрипите златни разкоши, да удовлетворявате гордостта и животинските инстинкти на славос-ловие и господство. Вие сте същите, които днес под булото на патриотизми: шефства, учености, гениал-ности, социални таланти и дипломатически способности ограждат се с палати върху телата на хиляди смазани, слаби, изнурени и смирени. Ах, виждате ли, вашата рода от къде иде - от преизподнята сте Ангели паднали. Още оттам влачите черната си нишка, когато небесният гняв над вас ви хвърли в преизподнята, а после по милост ви даде тела, които вие сега разширявате в егоизъм, смрад и унижение. Същите сте, които се грабите един друг и тъпчите пак слабия, бедния и голия. Вие сте навсякъде, вий, изроди небесни! Погледнете историята си, която трепери пред вашите крака, които газят кръв и развалини и върху тях градите телата си - вашата паднала природа, бич на човечеството, петно за белината, мъгла в лазура, който идва. И сега ще бъдете потопени, но в СВЕТЛИНА!... и ще си отидете пак там, откъдето сте - в мрака! (Розели в суматохата избягва.)
АНТИХРИСТ
Изпратете бързо хора да видят и проверят всичко това. Ако наистина е слязъл, то е, за да го победя вед-нъж-завинаги. Сега, когато е всичко в ръцете ми - и политика, и наука, и литература, и религия, и всичко. Всемирът се брои мой, Антихристът не се бои от звезди, слезли на земята, всяка звезда слезе ли на земята диша моята атмосфера, ни ма не слизаха с десетки такива, но що са направили досега? Не бойте се! И тази звезда ще се потопи в моето море и ще си отиде там, да си грее по нейните висши простори... (Връща се служителят и съобщава, че звездният човек е близо вече в нашия край: "Видя ми се заря като изгрев.")
Върви си, о, ти, който се боиш. Въображението ти създава образи. Защо не виждаме ние заря? Върви, не потъмнявай със суеверия нашия пир. (Пирът почва наново и като по едно безсъзнателно предчувствие се усилва все повече, в което време се втурва тълпа от антихристи в залата, уплашена и бягаща. Пирът се смущава. Всички викат: "Идва, идва! Ето зарята му, ето светлината му, бягайте!" Накъде? -Отпред е Той, а отзад - море, бездънна провала, която дави, бездна, която погубва, неизвестност, която плаши и хвърля в ужас престъпната душа. Антихрист е малко смутен, но вика.)
Не бойте се, кураж! Ще се бием, бъдете готови, на оръжие, ако наистина е Той.

(Но в това време нахлува силен лъч от светлина отвън и не след дълго се появява Орос със светеща звезда на чело, до него вървят Рели, Розели и Менес, преоблечени в цветни одежди, а там, в полето далеч се вижда легионът на Ерос, на бял кон как върви бавно по пътя на Орос. Влизат всички в залата на пира. Антихрист и неговите служители бягат в смущение на разни страни и не могат да издържат блясъка на светлинатаму. Неговият поглед ги смразява на мястото им и те със закрити лица остават полускрити в ъгъла на залата, полунаведени.)
ОРОС
Мои мили братя, сестри, майки, бащи и деца, не дойдох да разтуря вашия пир, но да го осеня с истинската светлина на разума, чувството и мисълта. До тогава, догдето не можехте без пир, добре. Но сега като пирувате, да знаете вече, защото времето е дошло, че зад този пир има друг, който е Вечният. Този е само тук и днес е, но утре не е. Вие правите това, защото не знаете, но ако знаете, няма никога да станете чеда на Антихриста. Вие не сте само това, което бегло виждате у вас, не едно сте тяло, седем тела имате и трябва да живеете с тях. Но те не са еднакви. Видимото е най-долното, второто е по-тънко, третото още по-ефирно и така седмото е Божественото тяло у вас и в него е животът, към него отива прогресът и развитието, там е любовта. А знаете ли що е любов? Любовта е същина, която се самообича и сила, която се самотвори -Едно.
Сега като знаете всичко това, ще ви кажа и друго. Всеки от вас има Божествена същина, скрита в сърцето си. Тя е нещо много красиво, висше и блестящо -любовен образ е. Тя е слияние с най-висшия образ на мечтата, която човек носи със себе си. Тя е всичко: и живот, и мъка, и чувство, и мисъл, и дейност, и сладост, и блаженство. Тази същина трябва да събудите, за да видите тази, която ви чака там горе - Висшата Дева или Другарка, Висшият образ на Висшето Божество, затова и вие сте Божества. Там ви обича един лик - Висшата Жена на Всемира, Майката, Бащата, Другарка, Другар и всичко. Тя е, която ви се усмихва чрез цветята и чрез зефирите ви говори, и чрез песните ви пее - тя е моята Урания. Вие не знаете що е Тя? Ако бихте могли да я видите, да усетите нежността на ръцете й, да почувствате диханието на устата й, да съзнаете силата на мъдростта й - всички вие, ей сега бихте станали от демони Божества. Но ще станете, ако не сега - утре. Само събудете се! Виждате ли тази лира? (Сочи Розели.) Каквото ви говори, за Нея ви пее, за Урания, Царицата на Красотата и Любовта. Това е Вечността, погледнете нагоре, нека се изпари заблудата от пировете ви и вижте Лазура, тази безконеч-ност всички ви зове, защото сте влезли в дупки. Излезте, о, къртици земни, слънце грее отвън и просторите се разстилат, и гърди, и криле розови разпухват сладко перата си, и всеки има перца - дял в това криво на Бащата, в това перо на Майката, от там, където Урания слиза като най-сладък образ, да ви издигне. Всеки има своята Урания - Жена Велика, Дух Всемирен и Любящ, който един път като целуне, дава безсмъртие, един път като помилва, дава безконечие. Искате ли да я видите, о, същества земни, искате ли да чуете Нейния глас? Той понякога през лирата минава, слиза на земята, понякога през мъдростта на све
теца или през добротата на словата на четеца - през разни уста минава Тя, през всеки, който я повика. И Тя има своите песни, хорове и инструменти и този, който чуе как те пеят за Нея, ще се издигне над стъпалото на заблудата и ще види нейното лице. Това е Тя, която е Истината само една в науките, която е Единната Мъдрост във философията, в поезията е Единната Песен - Любовта. Образ е това, лице и форма взема тогава, когато имате силата на Разума до Нея, когато сте й Жених, Тя ви става Невеста - Небесна Жена на просторите и на лазурите - целувка, цветно ложе на зефирите, които ви отнасят по неведоми мирове и ви слагат някъде в покой, мир, щастие и наслада - в мир, където всичко се знае, може и възрадва. Знание сте вие, а не тела само за движение, ядене и удоволствие. Любов сте вие, не само омраза, убийте низшите си тела заради висшите!...
(При тези думи Антихристът и другарите му се смъкват на земята.)
Но не с нож ги убивайте, а ги преобразявайте с огън, с чистота, със святост, защото от всички тела има нужда Син Божий, но от истинските им чисти атоми, първичните, и само хармония им дайте, нова песен и блаженство. Да им дадете сте слезли тук. Не за друго. Не, за да умрете като животни, не, за да ги унищожавате, ядете и да се убивате един друг. Ако знаехте вашето висше предназначение как е там на небето, нямаше сега да сте тук, но аз с любов съм дошъл и зад мен
вървят легиони от цветя, но по-силни от меч, всемогъщи, защото имат силна светлина да просветяват, а човекът е светлина, той не е мрак. Всеки от моите войници носи фар, който свети и ослепява нечистите и те сами бягат и се губят в мрачината, от където са дошли...
(При тези думи Антихрист и другарите му изчезват безследно нанякъде, но никой не обръща внимание на тях, като гледа и чува тези нови слова на светлина и радост.)
Вижте сиянието на моя блясък и звездата на моето чело, и аз бях човек някога като вас с грехове и заблуждения, но намерих пътя на светлината и любовта, и Тя слезе в мен. Дълга е моята история, от най-долния материален Зародиш, ето сега пред вас е Свръхчовек, защото тя ме обичаше, Тя е сега пред вас, Тя ви говори - Урания ви изрича тези светли слова и ви праща своите целувки чрез мен. Аз съм Розата, през която Тя ви праща аромати; небето, през което Тя прог-рява като слънце. О, колко е хубава да знаете, в мен е, виждате ли я - цветята й ме носят, зефирите й ме люлеят, светлината й ме въздига на Нейната гръд... и Тя простира сега към вас ръце, но вие не виждате това Велико Същество!...
(В това време се доближава цветният легион на Ерос с песни към мястото, където говори Орос. И песента им заглушава речта му - песента на Цветния Легион.) Чувате ли, тази песен ви зове на борба, но борба с мир и любов - борба с низшата ви природа и когато всеки я победи вътре и отвън, ще намери Царството Божие. Когато вътре намерите живота си, тогава Ура-ния ще пуска на щастливия избраник роза, поздрав на любов и ще запее нови песни душата, възторжени и сладки, и полетата ще се възрадват, защото една душа, когато се изскубва из ноктите на Антихриста, целият мир тържествува - една душа е слънце, оживена, тя става вселена, проява на нов мир, нова безконеч-ност, ново щастие, нова истина и любов. (Цветният легион приближава и взема полуокръжно положение начело с Ерос върху белия кон. Гледката е величествена. Пристигането на легиона е цяло тържество, което прави силно впечатление на всички. Разделя се на три групи, наи-напред вървят начело с Ерос конници с бели коне, обкичени с венци от цветя, с лъкове, прехвърлени през рамо като венци, на които стрелите са от рози и с които стрелят върху тълпата. Втората група се състои от младежи, на главите на които има венци и в ръцете си, вместо оръжие, държат зелени клончета във форма на копия от маслинени дървета и фарове. След тях идва трета група, която вместо щитове, носи цветни наметала и вместо копия - букети. На шапките на всички блестят пето-зарни звезди. Много от противниците като гледат тази възторжена и непобедима армия с най-огромното и непобедимо оръжие, се прехвърлят към тях и така се увеличават постепенно. Посред тях със сияеща звезда стои сияйно Орос, осанка на Божество, до него съзерцателният поглед на Менес, от дясно - Розели, във форма на ангел Херувим, като красота, слязла от небето,
и от ляво - Рели хвърля своят състрадателен и любезен поглед към всички. Гледка, която вдъхва само надежда за вечна радост и мир към едно бъдеще, което е далечно, но сигурно, а той, Ерос, изразител на висшия ум и висша дейност, с лазурен поглед гледа всички и вее сила и мощ земна, която победи своята низша природа -Висшият ум победи низшия -Антихрист.) И сега, когато истината така ярко свети във вас, има ли още някой да се съмнява, ако има то е, че го зам-режва досегашната мъгла на живота му, но там има зад вас вече нова мъдрост, моления и песни - вървете и всичко ще разберете. Аз съм дошъл сега да ви дам Единната Истина, тази утеха, която е всичко, тази светлина, която е Слънце, о, мили чеда, другари и братя, сестри, бащи и майки. Вие ще се уверите и всеки ще занесе у дома си зародиша от лика на Урания - Тя е толкова добра и сега ще удостои земния живот със своето появяване, Тя, която до сега се криеше само зад думи, символи, сказки, песни и моления. Ето Я моята Урания, вижте Я и нека Нейният лик стане ваш образ и идеал на вашето бъдеще, и цел на вашия живот, защото Тя е Истината, Красотата и Любовта!
(При тези думи едно сияние се излъчваше от тялото на Орос и се появи до него красивият, светъл и невъобразимо очарователният лик на Урания. За малко Орос като че ли се стопи в него и сияеше само яркият лик на Висшата Жена, но постепенно изпъкваше този на неговия Мъж: Вечен. И двата така се сливаха, че единият се вземаше за другия и другият за единия. Цялата атмосфера засия и небето като че се сля със земята, и всичко живо взе новия образ, и изчезна старото човечество, и всеки човек стана отделно като цвете от една градина, но цвете живо, което люби, и сладост се излъчваше от всяко сърце, защото всички бяха едно, във висшето трептение всичко е равно - там, където Урания се слива със своя Орос. Вижда се как тази неразделна, велика двойка се издига на въздуха и сред яркост се затули от очите на присъстващия народ. Сърцата бяха утихнали и когато се свърши всичко това, всеки преживяваше едно особено чувство като след сън, и минаваха картини, и се загубваха в далечни спомени: Антихрист, пир, борба, после любов, блаженство, светлина, небе.)
МЕНЕС
Сън, сън е животът, драги братя и сестри!
РЕЛИ (Сочи небето.)
Реалността е там!
РОЗЕЛИ
И красотата, и Любовта в тази Двойка Е. Вечността така шепти!
ЕРОС
Намерете я в сърцето си и вашият легион на борба ще стане като моя, и вашият Ум - като този мой бял, чист и непорочен кон!
РЕЛИ
И вашата Душа - като тази звезда, която светеше на челото на Спасителя!
МЕНЕС
Това беше Месия - Вечният Мъж!
РОЗЕЛИ
И Урания - Вечната Жена.
РЕЛИ
Звездата на Изток!
(И всички се обърнаха и видяха пак тази ярка звезда, която светеше преди слизането на Антихриста, потъмняла временно, засия пак във всичкото свое величие и блясък.)
ЕРОС {от коня)
И сега Тя пак светна и стана по-ярка, защото не свети само горе, но и тук!


РОЗЕЛИ
В нашите сърца!
РЕЛИ
И в нашите души!

МЕНЕС
Тази мила, хубава и Единна...
ЕРОС
... Звезда на Изток!...
РОЗЕЛИ
Сега с песен да си отидем, защото животът става само песен, хармония и любов!
МЕНЕС И мир!
УРАНИЯ
Сега, мили Орос, след като направи това, ти си вече само Мой и аз само Твоя - Аз, Безконечността, на Теб - Вечността.

Това е краят на драмата "Звездата на Изток" и началото на вашето събуждане. Прочетете текста няколко пъти, ако трябва и разберете истината за Орос, Антихриста и днешното време. Драмите са писани през двайсетте години на миналият век и описват, това, което се случва сега. Ето ви едно пророчество за Орос - Хор и идването му на Земята. Утре е Благовещение, или Благовец, както го знаем в България. Аз имам имен ден , а за вас този Ден да бъде Денят на вестта на Благо за идването на Орос.

." Любов сте вие, не само омраза, убийте низшите си тела заради висшите!...
(При тези думи Антихристът и другарите му се смъкват на земята.)
Но не с нож ги убивайте, а ги преобразявайте с огън, с чистота, със святост, защото от всички тела има нужда Син Божий, но от истинските им чисти атоми, първичните, и само хармония им дайте, нова песен и блаженство. Да им дадете сте слезли тук. Не за друго. Не, за да умрете като животни, не, за да ги унищожавате, ядете и да се убивате един друг. Ако знаехте вашето висше предназначение как е там на небето, нямаше сега да сте тук, но аз с любов съм дошъл и зад мен вървят легиони от цветя, но по-силни от меч, всемогъщи, защото имат силна светлина да просветяват, а човекът е светлина, той не е мрак. Всеки от моите войници носи фар, който свети и ослепява нечистите и те сами бягат и се губят в мрачината, от където са дошли..."

ЧЕСТИТА БЛАГА ВЕСТ!

ей Орос а знаеш ли пророчеството на маите за края на света свързано с Орион,пурамидите,Сириус и Плеядите?
става вупрос за цикъл от разрушителни събития ставащи през милион години
най - интересното е че следващият такъв е на 21 декимври 2012 година
успех на всички:)

znam i mnogo drugi no v momenta sam dale4e i ne moga da pi6a

oros не се ослушвай
обещал си нещо на ХОРата.
Слет такава голяма почивка на мързел си
се отдал .

Благодаря ти за напомнянето. Знаеш ли? Аз много искам да пиша, но не винаги имам възможност. Цяла лято съм обикалял Родопите за да търся доказателства и материали за моите книги. Там не съм имал Интернет. И не само това. Като виждам нивото на участниците в клубовете, понякога не искам да сядам на компютъра, или не отварям Дира. Ако пиша, то е за единиците ХОРа, които имат нужда от луди като мен. Нали виждаш какви публикации правя? Освен подигравки и диагнози нищо друго не получавам. Не ми пука за това, защото съм свикнал. Имам чуството, че в този луд, ЛУД свят, нормалните са съвсем малко. А толкова са и знаещите и отворените за знание.

Нека някой и друг ден да си "пооближа раните" и от понеделник ще продължа. Като зная, че поне един истинси Хор ме чете, за него си заслужава да продължавам.

Орос.