ПСИХЕЯ
И тази твоя Другарка, и онези твои Татко и Мама ще ти дадат такива сили и могъщества там в живота, щото ти няма да слезеш като една потъмняла звезда, а като слънце, което ще огрява всеки, защото ти няма да живееш за себе си, а за другите. Само който живее за себе си, само той страда, защото иска вечно да има, а притежанието няма граници, защото началото е алчност, а краят - ненаситност. Но този, който не търси временното, а отиде там, осенен с любовта на Вечното, той не е сам. Ти отиваш при твоите хиляди майки, които желаят истински синове.
ВЕНЕРА
И сестри, които търсят свежи, чисти и красиви братя. Сестри и жени, които търсят любящи другари и истински помощници в живота. Да, драги Оросе, животът е тъмнина там, не за това, че слънцето не е пак така топло и лъчисто, не за това, че зефирът не е пак така приятен и свеж, но защото хората, като не знаят от где идват, що са и за какво, се блъскат в тъма и в тази олелия и хаос ще видиш отдалече как хубавата картина на живота се губи, чистият въздух се задушава.
ПСИХЕЯ
И само ридания и сълзи се чуват там, където не знаят истинската хармония на живота. О, тя е проста, много е лесна за разбиране, здравият ум я предусеща, умът на естествената наклонност, но усложненията я замъгляват, тези, които излизат от лъжливата свобода на раздроблението: за себе, само за свое право, удоволствие и живот.
ОРОС
Защо да не отидем заедно, защо вие да не бъдете от дясната ни и от лявата ни страна, а татко Хронос насреща?
ПСИХЕЯ
Ти не си сам, Оросе, ти си дошъл тук заради другиго, и как ще добиеш сила и могъщество? Само когато се научиш сам да си помагаш, тогава ще станеш всемогъщ, тогава, когато не гледаш само една майка и една сестра, ще възлюбиш всички жени като една майка и една сестра.
ВЕНЕРА
Всички сме равни тук в живота, нима мислиш, че само аз съм добра и хубава, о, не, там ще намериш хиляди като мене, и от всяка ще научиш все нещо ново - но никога това, което ти трябва да им отнесеш!
ПСИХЕЯ
Защото това, което ще им отнесеш, никой го няма. То е, което не съществува там, а то е само свежестта на живота, то е, което ще ги спаси от нещастия, борби и мизерия.
ХРОНОС (Който идва.)
И ще им даде вечен живот, защото те умират в тъма та, както се и раждат, а това не е безконечно, има сро кове и като не се събуди преди срока, остава с милио ни години назад. А знаеш ли що има още там в живота, Оросе, ти не си малък вече, на тридесет години, но си много невинен, затова си като дете. Там има царе, общества, държави, глави на партии - раздробления хиляди и хиляди, които имаха за цел да направят човешкия ум борещ се, силен и смел, но нисшата природа, възползвана от това, взема връх и сега изражда ума в тиранство, а слабите същества прави роби на спекулата и политическите борби. Краят на тази епоха се свърши и сега човечеството, като се раздроби, трябва да се съзнае като едно цяло и ще изчезнат тогава всички заблуди от свободата на личността, която стана егоистична. Това е сила от набрана енергия и мисли, които не лесно могат да се разрушат, за това нещо се иска здрава и силна душа, здрав и силен ум, чист и свят дух, който да слезе между тях и с огъня на словото, с хармонията на звуковете, с блясъка на любовта да разруши от стотици години набрани мъгли и облаци, които мрачат хубавото небе. Ти нищо не знаеш още, но там стават ужасни дела - всичко е обърнато в обратна посока от еволюцията, като вземеш от политиката на обществените дейци и свършиш със спекулата на свободния борец. И държава, и учреждения, и черкви, всичко биде погълнато от егоизма и мрака, и сега това човечество там представлява една безконечна тъмна яма, в която падат всеки ден нещастните същества, погълнати от алчност, страсти, амбиции, лъжливи идеали...
ПСИХЕЯ
А скромните, добри жени още плачат и ридаят, но кой чува плачовете им, дали техните непослушни синове, които разрушиха и вяра, и черква, и Бог. И те плачат и умират, а неверните със злокобен смях ги изпращат към вечното жилище с изрази: ето живота-гроб!
ВЕНЕРА
Загубва се животът ежечасно, защото изчезна стремежът към хубавото.
ПСИХЕЯ
Към вечното.
ВЕНЕРА
Изчезва животът ежедневно, защото и песента на по ета пее за вино и трапези, за салони, пирове и оргии
ПСИХЕЯ
А черковните салони отричат всяко знание за Божеството и казват: грях е, недостойно е, мълчете! Каква заблуда! Да мислиш, че не знаеш, като сам ти си.
ХРОНОС
Знание и нищо друго, що е човек, не е ли душа от знание? А що е Бог, не е ли същина от разум, знание и любов? Могъществото е знание, а силата е сравнение между злото и доброто и как ще знаеш, ако не изучаваш що е Божество, за да изучиш себе си, трябва да знаеш що е Бог, а да знаеш що е Бог, трябва да знаеш ти що си и за какво си. Религията се е опростила до безинтересност, само с обреди, на които като никой не знае значението, губят своята сила и предназначение, а това, че някои се придържат само в простата буква на библията, не дава друг да знае, че зад нея е символът, а зад символа е знанието и истината. Така се задържа народът в невежество, което роди безверие, отричане във възможно знание и се създаде епохата на падането, както сега там. А всичко това е нищо в сравнение с истината, която трябва да проблесне - че човек е скрито Божество, че една негова същина стои там, где като златна огнена връзка с Всевишния Творец и тя е, която чрез любовен екстаз го въздига все по-високо нагоре. Нито е грешно, нито е престъпно да изучаваш Бога, защото това е равносилно да изучаваш себе си, а най-голямото престъпление против Бог и себе си е незнанието и невежеството. Бог е мъдрост, знание и Любов и когато само с мъдрост не можеш да го познаеш, трябва да се хвърлиш в обятията на неговата безкрайна любов, където можеш вечно да се къпеш в светлините му, с дейност, която е, повдигане, а дейността иска знание и мъдрост, но знание за вечното, истинното, не само знание за инттереса са на тялото и всекидневния живот. Нищо не знае този, който е изучил и най-висшата тематика, ако не знае преди всичко, малко поне, що е понятието нула, едно, две... Висш математик – Маг е този, който познава живите слова, защото в Божеството няма нищо неживо, всяко нещо е образ и форма в проявата си и така, щото всичкото се стопява в безбрежието, както всички числа, като се търсят едно подир друго, сливат се в Едното, а то - в точката, а точката - в безконечността.
ОРОС
Зная, мой хранителю, цветята ми говореха на мен тук, ароматите ми шепнеха, че всичко лети към нещо, а сега зная вече, че то е множеството към Едното, Едното е тази, която предчувствувам, но на която не смея да изрека името.

ВЕНЕРА
Не се зачервявай, драги братко, ти сега имаш вече разтворени криле и знаеш що е красота, хубост и хармония.
ПСИХЕЯ
Знаеш вече що е любов и когато животът ти ще разт вори обятия да погълне твоите векове, ти ще знаеш где да търсиш истинската любов, от която земната тук е частица.
ХРОНОС
Но частица, която може върху крилете на истинската огнена птица на любовта да се издигне. О, колко ще любят своите Другарки тези твои братя, които знаят вече, че всичко това е трепет и изблик на Всемирната Любов. Да обичаш Вечното не значи да напускаш земното, или да го изолираш, а значи да го възвишиш, да прибавиш в букета на живота онази роза, която ще облагоухае целия твой букет. Как може да обича този, който не знае що е любов?
ПСИХЕЯ
И състрадание.
ВЕНЕРА
И красота.
ХРОНОС
Любовта не е нещо външно да притежаваш, а е вътрешен огън, който, като го запалиш, да се разширява до безконечност и неговите светлини да правят само песните на живота. Коя любов земна е вечна, ако не се обича в името или тъждествеността на Вечното. А това е, което не знаят синовете на земята, тези, там зад пустинята, където се раждат и умират и пак се раждат, и пак умират.
ПСИХЕЯ
Оросе, не забравяй тези нещастни и бедни твои братя и ти, който всичко знаеш и ще знаеш все повече, като го черпиш от безкрайния извор на мъдростта и любовта, която знаеш вече где е, трябва да отидеш там и да им покажеш само пътищата на истината, любовта и красотата.
ВЕНЕРА
Научи поетите как да хармонират своите песни. Кажи им, че по-сладка хармония няма от небесната красота.