Пророчества свързани с Египет / Наука / Хуманитарни науки / Египтология

Извинявай, не съм искал да обидя някой, най-малко тебе. Понякога ме обзема едно съмнение, че писането ми е безсмисленно. Започнах темата по този начин, защото наистина така мисля. Днес, а така е било всякога в историята на България, всички чакат някой да дойде и да им оправи живота. И винаги го чакат да дойде някъде отвън. Така поканиха Фердинанд преди повече от сто години, а само преди четири години пък докараха внук му Симеон да ги дооправи. Мисля, че той се справи успешно.
Месианизмът не е характерен толкова за еврейския народ, колкото за българския. На евреите не им пука много за Христос, защото те си имат една планета, наречена Земя и не биха я заменили и с най-прекрасното Царство Божие.
По това съм различен от вас, че аз не очаквам Месия, а си го родих и отгледах. Сега той е винаги с мен, дори в момента ми помага да пиша.
През последните няколко години на книжния пазар излязоха много книги с пророчества. Имам ги почти всичките и предполагам, че и много от вас са ги чели. Затова няма да ги повтарям и аз в клуба, а ще се постарая да пиша за пророчества, малко известни на широката публика.
Ще разгледам пророчествата на Нострадамус (тълкувани от мене), "Книгата на Закона" на Алистър Кроули, и Тод (Стоян Диловски).
Ще започна с Тод, защото това пак съм аз, но в предишния си живот.
Първата драма "Изис и Озирис"завършва така:

"(Чува се далечна, заглъхваща песен от Арфа. Изис затваря леко очите на Озирис, който заспива. Изис го целува. Полумрак, цветна завеса закрива Изис и Озирис.
Настъпва непрогледна нощ. В далечния мрак се явява Звезда на Изток и засиява толкова силно, че всички народи я виждат.
Нова картина: земно поле, тълпа различни хора - бедни, богати, голи, окъсани, разкошно облечени, мизерни - гледат новата Звезда на Изток.)

ГЛАСОВЕ ОТ НАРОДА
Нещо лошо ще стане, това е знамение!
Каква яркост, каква светлина!
Някой велик цар е умрял!

СТАРИЯТ МАГ
Не, нов Спасител се роди!

(Бедните, голите и смирените се възрадват, а черна сянка минава по лицата на богати, управляващи и силни. Едните тръгват да Му се поклонят, другите се разотиват със злоба в каляските.)

Един нов живот ще се разнесе по земята, това е Звездата на Изток - Братството и Любовта, която дойдоха! И който и се поклони, той ще бъде спасен, Тежко, тежко на заблудените!
А там Звездата свети над всички с любов и мир, Чуйте:
с
ЛЮБОВ
и
МИР!..."

Ей, и аз имам една дъщеричка, която се казва Любомира

Третата Драма на Тод се казва "Звездата на Изток" или ОРОС И УРАНИЯ.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
УРАНИЯ - ВЕЧНАТА ЖЕНА
НОВОТО СЛЪНЦЕ НА ХОРИЗОНТА

Картината има изглед на Оазис всред пустиня. Виждат се краищата на този Оазис като цветен букет, спуснат от ясно синьото небе и оставен всред една огнена поляна, краищата на която се губят в кълба от вечно играещи въздушни вълни, образувани от пустинния пек като огромни маси от мисли, които се сливат, гонени от тайна тъга по нещо непознато. Пустинята е поляна, която мисли, защото не притежава нищо и само от време на време в центъра на сърцето и се появява удар на радост и надежда и избликва извор, който охладява най-запалената точка от нейната снага, и там цветя поникват, и треви покриват тази блажена скрита точка на блаженството, която първа затрептява със сладост на творба. Оазис е това от надежда и сладост на прегръдка, която пустинята създава всред безкрайните нощи на нейния копнеж:. Гори я отгоре нещо силно със своите желания и я изгаря до унищожение, изпива великата влага на живота и сухо, пак сухо остава там, снагата и е увяхнала, няма свежест... и в тази тъга на силно отчаяние тя зап-лаква: „Господи, нима няма някога за мен да дойде хладина свежиста!...". Този вик събужда заспалата точка на онзи огън, който твори и ето, една ранна сутрин, слънцето когато я покрива пак с горещи ръце и я обгръща, една уста свежа и прохладна се отваря и иска да го целуне, и вижда слънцето, че това е по-сладко и красиво, и се спира там, и заговорва, за пръв път слово се чува: обичам те! Оазисът е първото слънчево слово върху снагата на пустинята, когато тя в силната тъга на горещия пек си отваря устата и го целува. Остров на почивка става този Оазис, не само за зверове и месо-яди, не само за алчности и човекояди, но и на красиви сладкопойни птичета, а там, в по-висшия му ефир, става леговище за чисти Ангели небесни, които слизат да оросяват крилцата си със земни наслади и ги отнасят на небесата като цветя, и казват: „Ето що направи днес Тя за него, Урания - Царица на Слънцето, която като се изви най-напред мъгляво, обхвана безкрайните поляни на живота и със своето въртеж-но движение си направи целувка и я остави точно в центъра на поляната, и ето, тази точка прогледна и стана око, тази поляна прослуша и стана ухо...". Така се роди сладката цветна поляна на Оазиса всред пустинята и там сега под най-розовото дърво седи Слънчевият Син, когото Урания спусна една ранна утрин по един лъч. Роза беше най-напред, но като повяха зефи-рите и отвориха листата на коронката на розата, излезе този велик Син на Лазура и с неговото появяване там, на Изток светна звезда и всеки я видя, но никой не знаеше защо и от какво се появи тази светла петозарна сила от светлина и огън.
ОРОС
Само треви и цветя са под мен, а там, далече безкрайно пространство по хоризонтите, отгоре звездно небе и едно слънце, което ми говори. Тук всичко мълчи. И птиците говорят, но за себе си със звездите и цветята шептят, но за сърцата си с тревите, и тревите шумят, но за устните си с ручеите, те са сестри на изворчета-та, без тях не могат. И сутрин изгрява това слънце и излиза из безкрайната нощ на моята душа, и тъкмо когато си отворя очите, то тайнствено и бързо отлита на хоризонта и засиява там, отделя се от мен и ми говори, с лъчи ме целува. Тогава става другар на моите тъги и другарка на моите мечти - това, което през нощите на моя сън е вътре в мен, защо призори става на Изток слънце? Раздвоява се моята същина и тогава, когато е в мен, аз усещам само спокойния сън на блаженството и сънувам уста, сладка уста, която ме целува, и образ сънувам, който се впуска да ме прегърне с някаква жар, но тъкмо в този момент, когато и аз се впускам да го прегърна, събуждам се и всичко това, което до този момент бе вътре в мен, виждам го отишло там на хоризонта като слънце, тук долу се е пръснало като цветя, по дърветата като сладки и красиви птичета, а още по-далече трептящи звезди... И обгръща ме пелената на огнената обвивка, въздух само, въздух дишам, а защо там той е светлина, отражения от огнени облаци и образи от живот. Очите са гърди, които дишат, но на по-далеко разстояние гърдите като поискаха да погълнат целия мир, не можаха със своето ограничение и създадоха погледа, и той се дигна на безкрайни разстояния, и поглъща безконечността. И очите като видяха, че безкрайността е много непроницаема, поискаха да погълнат всичко и създадоха сърцето, тази същина велика, която във всяка точка е едно и също, и така навсякъде е, когато то бие, а никъде не е, когато бие само за себе си. Аз те обичам вън от мен, о, слънце, защото си спомням, че тази нощ беше в моите обятия и всяка нощ си на моето легло, и всяка вечер на твоите устни аз заспивам, и когато се унеса в твоите обятия, виждам образи на красота и любов. Тела твориш в нощта на моя живот, затова те обичам, защото денем в ранно утро Ти ги изтегляш из сънливото тяло на моята същина и ги пръскаш по всемира, и те всички простират сега към мене ръце и викат: познаваш ли ни? Да, познавам ви, мили създания на слънчевите лъчи, та нали аз ви родих тази нощ, но вие това не знаете - родих ви с Нея - Слънцето, което беше като цветна Невеста на леглото ми тази нощ, и всички вие се заченахте като образи и витаехте като светли живинки около нашите прегръдки, и тъкмо когато се събудих, вие тайнствено се уловихте с корени за земята, разделихте се от мен. О, това делене, това делене! Всяка сутрин по една сълзаима на очите ми и тя е за вас, знаете ли, за Тебе, о, слънце на Красотата, което сега светиш далече там на хоризонта, а нощес беше в мен, и всяка нощ така - това ли е животът, това ли е великата му цел, и така до безконечност! Там се спускат вихри, винтообразни бури, така ли влизате в сърцето ми, в съня на моята почивка, о, нощи! Тогава, когато искам Едно да стана и се свивам в точка на безкрайност, вие отваряте безбрежен мир и ми шепнете: пространство е това, което ни роди... И тогава, когато искам един удар да стана от миг, и този удар да слее всички сладости на любовния трепет, тогава вие идвате като хиляди сладки трепети и ми шепнете: вечност ни създаде. А мен кой тогава - мен, който побира всичко и всичко изхвърля навън като излъчване, мен - център и безконечие, миг и вечност?
ХРОНОС
Тази, Която те обича.
ОРОС
Откъде знаеше, о, татко мой, какво мислех сега или говорех силно, та ме чу?
ХРОНОС
О, младенецо, от новата пустиня на живота. Не съм аз твой татко, нито Психея е твоя майка, нито Венера твоя сестра - до сега така ти говорехме, ти беше малък и не можеше да те отгледаме другояче, но сега, като си вече голям, когато твоите сънища захванаха да събуждат безконечието на живота, аз мога вече да говоря. В тебе сърцето почна да бие с удара на любовта и първото, което трябва да ти се каже, о, ново-родений, то е кой е предметът на твоята любов - това е най-първият дълг на всяка мъдрост, която слиза от горе, защото образите, които твори Тя, са хиляди изрази на нейните мисли и те са, които те обкръжават, и ти можеш да обикнеш до живот някои от тези образи на красоти, а това ще е нещастие за теб, а помрачение за Нея.
ОРОС
Коя е тази Нея, до сега не си ми говорил за такова нещо.
ХРОНОС
Да, ти можеш да обикнеш един от Нейните образи така еднакво, както една роза, както и една земна девица, и в тяхното лице да съсредоточиш истинската божествена любов, а това е илюзия, ето защо аз почвам от тук да правя моите разкрития.
ОРОС
Помня, помня, преди няколко месеца, когато дойдоха гости от другия край - един мъж, жена и една мома, аз за пръв път видях такова същество с лице на земна роза и беше ме срам да ти кажа, но усетих нещо, коетомного прилича на чувството, когато мириша някое ароматно цвете.
ХРОНОС
Любов е първото събуждане на младежа, защото в живота всичко почва с любов, от любов и в любов и това е, което ражда цветните сънища и мечти, това е, което чувства, мисли, ум, тяло, душа - то е, което твори без-конечността, защото любовта е ненаситно висше желание, то е, което твори вечността, защото любовта иска непрекъснато блаженство. Но знаеш ли що е любов? Това ако знаеш, всичко ще знаеш, защото само в тази дума се центрира животът на безкрайното - тя е Една Същина, която е дихание, сила, ум и знание, но е нищо тогава, когато не се разбере или криво се съзнае. Тя е силата, която възвишава и силата, която тласка в калта - ето защо, Оросе, ти трябва да знаеш кого да обичаш.
ОРОС
Кого? Не ли това, което е най-хубавото, което е най-приятното и което всякога търсих?

ПСИХЕЯ
И по-сладка песен от висшата любов, която пее с думи и звукове. О, ти, Сине на Божеството, песента скоро ще да запее в теб и тогава, когато нейните мелодии те упоят, ти ще видиш море в душата си и океан в сърцето си, тогава седни на твоя светещ кораб и тръгни натам, за онзи бряг на живота.
ХРОНОС
Където хиляди ръце се простират в празното пространство, защото не виждат нищо в него, празна е мисълта им, където хиляди погледи се отправят към висинето и знаят, че нищо няма да слезе от там, защото животът е само долу, където са те.
ОРОС
А защо е всичко това, нали всички хора са по едно подобие направени?
ХРОНОС
Още когато се отделя частицата от Божеството, тя е самостоятелна, свободна и нейната свобода е безконечна, и понеже тя слиза, едно стъпало вече по-долу проявена, тя се откъсва от абсолютната хармония и от тогава още се почва борба на два стремежа - единият на свободната частица, която пада надолу към грубите, но силни усещания, а другият стремеж на любовта към висшето щастие. Самостоятелността на падналата частица отива до там, че забравя произхождението си, съзнава се като единна и самостоятелна в долния набег и отрича нагорното съществувание. Така се създадоха противни същества и прояви на Всевишното и почнаха борба против Него.
ОРОС
Против своя Създател!

ХРОНОС
Това е характерната същина на нисшия ум, с който живее телесната природа, и тази същина си образува царство, и цар си избра, и го въплъти в огромната маса от мисъл форма, която се оживи, взе образ на нещо изродено и стана противният факт в Божественото царство, и, разбира се, това не може да бъде абсолютна сила, тя бива победена, но там, където мине, прави разрушения, нещастия и злини.

ОРОС
Коя е тази сила?
ХРОНОС
Това е, което сега на земния шар е взело най-силно изражение, което завладя всички умове и сърца, което стигна до най-високата си точка на живота, като всяко нещо в живота, което ще изчезва след това. То е същото това, на което всички сили се покланят и го смятат за истински живот и блаженство - онази заблуда, онази огромна маса от черен облак, която застрашава унищожението на човечеството.
ПСИХЕЯ
Хроносе, защо така силно се вълнуваш, ти никога не си говорил така с жестове и някакво възмущение. Като че нещо скрито знаеш, което и ние не знаем.
ХРОНОС
Нима не знаеш, Психея, какво стана със Земята! Че тя е сега едно черно покривало, един траур за светещите Синове на Лазура - там се чува непрекъснато тъжен звън на истината, която умира; там се бият погребални камбани на красотата, която изчезва, и на любовта, която се заравя в пръстта.
ВЕНЕРА
Защо, какво е станало?

ХРОНОС
Там слезе Антихрист!
ВЕНЕРА И ПСИХЕЯ(потреперват)
Кога това и какво ще стане?
ХРОНОС
Той е цар сега на земния шар, онзи противник, онази силна мисъл форма на надолните течения, която се оформи в живота и тръгна да мами хората и да ги настройва против истината и доброто. Тази хитра и изкусителна сила, която е есенцията на лъжата и измамата и която е способна да вземе най-съблазнителни форми на истина, красота и любов и така увлича душата, щото тази не забелязва как бива увлечена и погубена.
ОРОС
За пръв път чувам това име

ХРОНОС
И когато ти си се родил, Оросе, и твоята звезда е светнала на хоризонта, гой - Антихристът, изкусният ясновидец на това поле, всичко разбрал, потреперал е от злоба и яд, защото твоето раждане е неговото умиране. Озлоби се той на живота, като разбра, че Великата Творба роди тази всемогъща същина, която ще го разруши и тогава още взе решение да употреби всички свои сили и способности, да удовлетвори поне своята злоба, ако не да победи. И слезе на Земята, и обсеби всички умове, завладя всички отрасли на човешкото развитие - грабна науката, изкуствата, поезията, религията, почерни живота. И сега, ако отидете там, ще видите, че няма нищо, което да не е под неговата власт и сила. Всичко управлява Антихристът и седи бляскаво на своя трон, всеки ден се увеличават пълчищата му и го уверяват, че ще победи. Той не вижда по-далече от планетата или се прави, че не вижда, а не знае ли той, че именно празното междуп-ланетно пространство роди Орос - противник на този страшен Антихрист.
Да, драги мои съжители, няма нищо на онази поляна на живота, която сега е там, да не е обхванато от Антихриста. Той е на царски трон, който управлява народите, той е в кабинета на политическия водител, който от мъдър водач на народа, направи го тиранин и амбициозен гонител на подобните си. Началото на Антихриста е разделение и той направи от политиката партии, като раздроби едно и също общество на много противни лагери да се борят, защото борба е животът на Антихриста. Той постави личното право за идеал и интереса за закон, защото омраза е неговата същина, а омразата се ражда от егоизма. Той влезе във всеки човек поотделно и го откъсна от цялото, и той е, който му каза: „Вън от тебе нищо няма, убивай!" Антихристът е сега в кабинетите на науката, която унищожи съществуването на духа и прогласи за Бог някаква жива материя със сляпо инертно движение от случайни срещи на частици-атоми, с това създаде материалистичния егоизъм и всички следствия от тази напаст. Той цари и в изкуствата, като им хвърли мрежа, че най-хубавото нещо е във видимия свят - в илюзията! Помислете! А не знаят бедните живописци и скулптори, че зад тази природна проява има идеални образи, които чрез невидими строители се мъчат да реализират и въплътят своята красота, но те не виждат - интуицията им биде заблудена и ясновидството - почернено. В поезията влезе, в литературата, в драматичното изкуство и сега там всяка драма е оргия от тържества на онези ниски човешки сили, които възбуждат най-ниската човешка и животинска природа. Висшият идеал на поетите за безсмъртната красота и любов изчезна и всеки сега възпява своята любима, която на улицата е срещнал, и възпява й, знаете ли що?...
ВЕНЕРА

Ах, какви тъжни работи ни обаждаш, Хроносе. Като че гледан животът така отдалече, прилича на един въплътен ад.
ХРОНОС
И е. Ад е сега животът. Антихристът влезе в черквите и ги раздели на хиляди парчета, и знаете ли колко изкусно?
Нали всяка дума е израз на идея, а всяка идея е нещо безконечно, защото същината й е Божествена и като така, тя се разбира от всекиго дотолкова, доколкото разбиращият е съвършен. И когато тези представители на религията взеха да тълкуват писанията и думите на мъдреците, всеки разбираше думите, както той си знае, а Антихристът намери удобния момент и внуши на всекиго гордата идея: ти си прав. От тук - хиляди разделения. А истината е една, там, където има спор, няма истина, защото истината е преживяване на Божествено самочувствие и съзнание в Цялото, а не е нито дума, ни мисъл, ни въображение, тя видно не съществува в ума, тя в него изчезва, защото е в духа, но Антихристът тури мрежа между ума и духа и така усили единия за сметка на другия. Да, мои съжи-тели, Антихристът така завладя и Божия земен дом, и сега той е тържище, което с пари се откупва - една молитва дотолкова е дълга, доколкото златото е тежко, едно четене дотолкова се издига, доколкото е платено, и то как се четат скритите изрази на мистерията? - Само формално и затова тяхната сила не излиза по-далече от черковните врата. Увито е в булото на Антихриста всичко и сега тези огнища не са Божествена мъдрост, защото не се дава никакво право на разсъждения и знание и като са взели право на сила, обърнаха се в политически и социални общества, които заповядват и не дават право на свободно изричане на истината - така е навсякъде, където всеки дом стана тържище за лична облага. А така не се развива Духът, Божеството в човека не се развива от мрежи и заб-
луждения, а от знание, и то знание за всичко в пълната му цялост, защото Антихристът е безкрайна същина и неговата природа трябва да бъде разбрана навсякъде, та от всякъде да бъде изгонен.
ПСИХЕЯ
Ах, какви тъжни работи разказваш за живота!
ХРОНОС
И не е само това, а знаете ли? - Всяка набрана зла и лоша сила става маса, която, като се трупа, после се оживява и тръгва да търси място за изхарчване и както облаците правят буря от неизхарчена електрическа енергия, така и чувствата, и мислите на набраните тълпи. Това лъжливо учение и тези заблуди се набраха и изразиха в една ужасна буря от борба, която сега там вилнее. Бой и сражения е сега земното кълбо и това всичко е дело на Антихриста - тя се почна между държавите, а сега се въплъти между общества верски, изроди се в разни партийни убеждения. Там сега има демократизъм, материализъм, либерализъм, социализъм, републиканизъм, болшевизъм, - всичко е дело на Антихриста. А във всяка държава, и още партии, носещи името на шефовете си, който за всяка друга партия от същия народ е тиран и усмъртител - всичко това е дело на Антихриста, на заблудата, която докара нисшия ум, на който по внушение на Антихриста се даде първенство, даде му се глас на абсолютизъм и се забули истинската божествена природа на човека.
Ето в каква страна и живот ще слезеш, драги Сине, ето, нима не предчувстваш твоето предназначение. Твоята звезда, която блести, нима не ти нашепва вече, че всичкият този хаос иска сила и мощ, за да се възроди. Божество иска - сила могъща и благословена, която за царете цар да бъде, за науката - наука, за философите - философ да бъде, за поетите - поет. Всичко да може и знае и един негов замах да бъде сила, която да руши тронове от измами и заблуди ковани, да руши и училищни скамейки от гордост и самомнение тъкани, да руши картините на разврата и песните на страстите, и театрите на оргиите, да унищожава партиите на интересите и тираните на народите, да хвърля покривало върху софистическите речи на ораторите. Когато всички тези изроди, като са стъпили на ниското стъпало, виждат само бойно поле, а там истинските лазури на истината. Любовта и светостта е далеч, изчезнала е в тях, угасена от злото, от ниските стремежи на ниската природа, удавена в алчност и интереси, в желания и тиранство, в гордост и самолюбие...
За да бъде унищожен този демон на злото, този Антихрист, трябва да слезе сила Божествена, същество, осенено от висшата любов и могъщество, което всичко да може да знае и с висшия поглед на своето състрадание да възвърне тихия и слънчев дух на човешката Божествена същина. Само Божество може да спаси падналото човечество и там смирените, като повди-
гат поглед, виждат някакви зари, а там любящите, като отправят своите въздишки към лазура, виждат звездата вече огреяла на хоризонта и вдигат ръце тези любящи сърца, и молят се тези красиви и чисти лица... Оросе, викат теб! Ти си избраний, ти ще си спасителят на бъдещото човечество - Месия, сега за тази епоха това си ти, о, красиво и чисто дете на пустинята! Ти, хранено тук от чистите зефири на Оазиса, въздигано от неговите песни на чистите горски дъбрави и люля-но от лъчите на красотата на Венера, и милвано от нежните и хубави ръце на състраданието и любовта на Психея, ти, дивно дете на въздушния лазур, който някога се сви в трепети и те спусна тука на Земята. О, колко е възвишено това, което те роди! Да бих могъл да го изразя, нима би се появило ново слънце на хоризонта - слънцата се раждат от такава сила и целувки на сърца във възторг от любов, която е непозната, защото е безконечна, която е безконечна, защото е всео-бемна.