ХРОНОС

Именно това не - това е илюзията. Един е предметът на любовта за всеки, най-красивият, не по видение, а този, който създава красотата. Не картината трябва да обикваш, а твореца на картината, не това, което виждаш създадено, трябва да залюбваш, а неговия създател. А това ще разбереш само тогава, когато знаеш, че всичко това, което е създадено, е за теб.
ОРОС От кого?
ХРОНОС
От това, което те обича вечно - само тебе завсякога и вечно.
ОРОС Нима има нещо, което ме обича, без да зная аз?
ХРОНОС
Да, и това нещо ти трябва да го обичаш истински и вечно, защото то е истинската любов, това, което ражда любовта.
ОРОС
А кое е то?
ХРОНОС
Урания - Вечната Жена.
ОРОС
Като сестра ми Венера ли е красива и като майка ми Психея ли е любяща?
ХРОНОС
И като едната, и като другата - но това, което виждаш в тяхното лице, то е само като аромата на розата, а Тя е самата роза. И ти я обичаш вече, чух те какво говориш, а това са първите зари на младеж, който е залюбил.
ОРОС
Коя е Тя тогава, къде е?
ХРОНОС
Засега можеш да Я видиш само в лицето на слънцето.
ОРОС (Зачервява се смутен).
Да, татко, сънувах... но това беше нещо от хиляди цветя, целувки, образи, ефири, видения, трепети...
ХРОНОС
Не аз съм твой баща, нито Психея е твоята майка, ние само бяхме изпратени тук да отхраним теб, Дете, изхвърлено от земния живот, жертва на човешките заблуди, ти беше оставено тук в Оазиса от невидяна ръка, която искаше да те погуби - Дете на цар паднал, ти си наследник на голям престол, но противникът му негов брат, за да се възцари той и наследниците му, те открадна и те изпрати тук, зверове да те разкъсат, но ти беше избрано Дете и затова изпратиха нас да те охраняваме, ти беше Божествена усмивка, затова ни заповядаха да те възродим.
ОРОС
А кой направи всичко това?
ХРОНОС
Тя - Урания, Царица на Слънцето, Вечната Жена. Тя е твоя Другарка във Вечността, ти, който си Вечност.
ОРОС
Кой ме създаде тогава?
ХРОНОС
Ти си Дете на Безкрайното Пространство, което се оживи в образа на Изис и на Безконечното Време, което се изрази в образа на Озирис.
ОРОС
Где са сега моите Татко и Мама?
ХРОНОС
Всякога до теб, в теб и с теб. Ето, виждаш ли това безкрайно Пространство, което не е празно - то те ражда непрекъснато, усещаш ли миговете, които нареждат чувствата, мислите ти и картините - това е безкрайното Време, което се саморажда зад всичко, що виждаш - То е твоят Татко, а Пространството -необятността на твоята Мама.
(Орос гледа всичко това загадъчно и смутено.)
ОРОС
Не мога да ги видя, само слънцето е, което най-силно усещам.
ХРОНОС
Защото то е тялото и изразът на тази, която те обича - твоята Другарка, неразделната частица, другият ти принцип, защото, когато ви създадоха Озирис и Изис, вие бяхте заедно там в един зародиш, но зародиш неразвит - Яйце, наречено Всемирно Яйце. Тласъкът на Една Целувка направи да се оживи това Яйце и тогава просветна на хоризонта едно ново слънце, седмошар-но, от седем цвята в хармоничен проблясък, това бе изблик на любовта, която искаше да прояви тържеството, силата и могъществото на Бог, като идея на ми-ровете. Нов Бог се роди!
Така се възраждат Боговете и Всемирът, и Бог - в лицето на такива слънца, като Вас с Урания. Отдавна беше то, в един момент на Велико Слияние, когато се създаде вашето слънце и след него Изис-Озирис, вашите родители, се сляха с Всевишний и станаха Без-конечност и Вечност, а като проява на това тържество беше новото седмошарно слънце на хоризонта.
ОРОС
Защо само аз съм слязъл тук, а Урания е останала там?
ХРОНОС
Тя е Вечната Жена, Принципът на Майка-Любов, а ти си Вечният Мъж, Принцип на Тяло-Могъщество и Тя трябваше да изпълни своята роля като майка, и в същия момент на сътворението ви Тя те обгърна като светлина, разширяваше се по принципа на любовта и
така стана слънце, обгръща те с лъчи отвсякъде, и ти си в Нейните Обятия сега, но в онзи лъч, който още не се усеща. Тя те въздига и храни като дете малко и когато твоят принцип стане Божествен, тогава Тя, по силата на безкрайната неизменна и вечна любов, ще се преобразява постепенно от майка на другарка, защото там, в Единната любов, няма дележ на тези две усещания. А ти почна вече да усещаш това, ти, който беше несъзнателно дете досега, Тя те въздигаше и галеше като майка, но сега, когато вече се съзна и усещаш принципа си, Тя ти става другарка - а това са цветята, най-първите поздрави на новата любов на Всемира, което е другарство и хармония. Ето предмета на твоята истинска любов и сега, като знаеш това, не гледай на външното освен като на форми временни от Един Стремеж, който е все от Един Ум - Тя.
ОРОС
Защо тогава такова голямо множество - и все Оро-совци като мене?
ХРОНОС
Знаех, че ще попиташ така. Сега ти е тъмно, но после ще ти се уясни, като я видиш - като видиш Едното, тогава множеството няма да ти се види разделено, а частици от Едно Тяло, от една хармония звукове, защото самият Всемирен Бог не е нищо друго, освен хармония от хиляди и милионни хармонии в Една - по тяло, а по Духовна Същина - самочувствието е Едно. По Духовна Същина ти ще си всякога до Нея и проявеното от вас слънце до вас, ваши Син-Дъщеря, и по тела, трепет, проява и блаженство - безкрайно множество от частици, защото всеки създаден зародиш става вече факт, реалност и той става част от Цялото, и като се прилепя към Висшето Тяло, като слънце в многото слънца се въздига по дух до Божество, а това ще ти стане ясно, като разбереш, че всички форми и тела се захвърлят и като се обличат във все по-обширни и безконечни, и най-сетне ще се облече в онова Тяло, което е Едно - неизменяемото, безкрайното, вечното.
ОРОС
Всичко това, което ми обади, като че съм го знаел някога, драги татко, позволи ми да ви наричам все така, макар че сега зная кои са моите истински и вечни родители.
ХРОНОС
Това можеш да казваш, но знаеш ли, че ние ще те оставим сам, нас ни викат от там, от където сме дошли, и ти, който се събуди вече, можеш сам да продължаваш живота си. Сам по отношение на нас, но ти не си сам, твоят истински Татко и Мама са с теб и твоята истинска сестра и другарка - Урания, е над теб.
ОРОС
Какво казваш! Да ме оставите сам, ах, много ще ми е мъчно, възможно ли е това!
(Разплаква се, идват Психея и Венера, привлечени от риданията на Орос.)
ПСИХЕЯ
Защо, мое дете, ела, защо плачеш? (Целува го.)
ВЕНЕРА
Другарче мое, защо тази тъга?
(Улавя го за ръцете и го милва, в което време Хронос си
отива.)
ОРОС
Още съм малък, майко, за да ме оставяте сам в живота, той е много далеч от мен, чужд ми е, аз, който съм отраснал само в милувки и в целувки между това чисто небе, цветя и зефири. Като ме оставите, аз сам тук не мога да живея и ще трябва да отида в живота зад пустинята... Ах, този живот, още сега предчувствам неговите болки, грубостта му, ударите му, борбите му!
ПСИХЕЯ
Той е и много груб, но и много е мил, дете мое, ти не го познаваш, но там хиляди сърца като твоето бият и все бият така жално, и търсят нещо нежно да ги погали, нещо светло да ги огрее - тъма е животът в ниска та борба, но за този, който е просветен, тя не е тъмнина.
ВЕНЕРА
Братко, това е слабост от твоя страна да мислиш така. Ние бяхме в този живот и от него дойдохме тук, а до сега не те заведохме само затова, защото ти си избрано дете на тази, за която нашият татко ти е обадил.