Разговорите не вървят.Снощи се прибра и исках да поговорим относно това,че последните две вечери почти не е спал.Това стана след като в неделя ходихме при друг психиятър и започнахме лечението.Дозите за тези два дена бяха 3-0-3,но не спеше.Той отказа разговор като каза,че тази вечер е спокоен и ще спи а пък и психиятъра каза да увеличим Ривотрила от 1 1/2 на 2.Наистина спа 10 часа.Всеки ден говоря с психиятъра и днес му обясних случая относно това спане и че е много съмнително.Остана да видим след няколко дни когато ще намалим дозата.Интересно е ,че когато бяхме заедно при лекаря последния каза в момента да не притесняваме сина ни с разговори.Много интересно,но това е вече пети психиятър при който започваме лечение.И всички са препоръчани като добри.Вече се надявам на чюдо...

Ако не се е друсал ще си наруши съня,поне такъв беше случея при нас.Ривотрила не ми е познат като лекарство и не мога да кажа нищо,но явно действа-казвате че е спал.Трудно се ститга в тази ситуация до разговор,трябва да изберете момент да е относително в добро състояние.Първо си говорете за други неща и ако е благоразположен започнете и такъв разговор.Ако директно му кажете че е за наркотиците едва ли ще се ентусиазира да говори по скоро ще се подготви вътрешно да се противопоставя или ще се затвори.Всеки психиатър иначе си има свой подход.Въпроса е сина ви като ходи дали се отпуска да говори с него ,дали поне малко се вслушва в доктора.Не се отчайвайте,много е трудно но продължавайте.Опитайте и в подходящ момент да провокирате в него някакво старо негово силно желание за нещо-нещо да прави,когато има някакво любимо занимание има вероятност да си отклонява вниманието макар че при тази мисъл за наркотици ......трудно.
Стискам палци дано потръгнат нещата поне малко от малко.
/Иначе на ул.Искър в" столичен център " беше д-р Първулова/
Дори чудеса стават,а тук дано е само с търпение и дано по скоро наистина да пожелае да спре.

Ривотрилът (генерично име клоназепам) е от групата на бензодиазепините. Най-често се използва като част от антиконвулсивна терапия и при панически разстройства. Най-общо казано тези му свойства го правят подходящ за купиране на абстиненция.

В джобчето ми дрънкат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

майка, виж това:

"столичния център на ул.Искър"
Това беше мястото,което и аз исках да ти препоръчам. Отидете там. Всичко,което е казало момичето е точно така. Поговорете с тях. Много са добри и подхождат индивидуално към всеки. Сигурна съм,че и синът ти ще ги хареса. Наркоманите сме доста вироглави,но това е сигурно и защото трудно се доверяваме на лекари. На мен те ми помогнаха най-много,а и бяха първите хора,за които реших,че могат да ми кажат нещо,което аз не знам. Особено при положение,че бях минала през няколко псевдо-лекари,съвсем бях загубила доверие в лекарска помощ. Те ми го върнаха.
И при вас е горе-долу така.Отидете там. Посъветвайте се. Но това е ГЛАВНО работа на детето ти,а не твоя. Той трябва заедно с техните напътствия да избере как да се лекува. Ако не иска да отиде дори за една консултация,няма смисъл.
Айде успех. Дано се навие,пък ще видим какво ще излезе. Мисля,че детето има нужда да си повярва,че трябва и може да спре. Има един момент,в който е възможно чисто от отчаяние да не иска да спира,просто защото не му се вярва,че ще успее и че ще се чуства добре след това.
Ако не,оставете го да завърши училище както си знае,но после вече да посвети малко повече време усилия на това да се лекува.

не я знам д-р Първулова,но д-р Райчев е супер готин тип. Млад е и си разбира от работата. Затова си мисля,че и синът ти ще го хареса.
Иначе съм сигурна,че при който и да попаднете там ще ви е от полза.Съжалявам,че по-рано не можах да ти предложа.
Не се вторачвай толкова в спането и неспането. Ако ходиш по петите му и все се чудиш защо прави така или иначе и обръщош всичко през призмата на зависимостта му,може съвсем да се затвори в себе си. Майка ми си беше внушила,че като се надрусам блъскам вратите вкъщи,а иначе - не!Представи си колко гадно. По-добре е ако и той е съгласен да прави тестове от време на време,от колкото да се съмняваш така. Това важи и за двама ви според мен..
Лекаря е бил прав донякъде.Знам,че сте крайно притеснени,но не го притискай да говори за каквото и да е.На мен ми трябваха 2 месеца,за да приема майка ми за нормално човешко същество,с което мога да разговарям.Предполагам,че при много хора е така. Не е приятно да те гледат под лупа. Опитай се да се държиш сдържано. Не мисля,че би останала в неведение,ако със детето ти става нещо значително,а за по-ежедневните му неща нека той се научи сам да си ги решава и да се справя.Затова е малко кофти,че връщате парите,които той взима. Като трябва той да ги връща ще му е доста по-сложно и може и да се позамисли.
Не знам...Много ми се ще да излезете на прав път все в един момент.Дано.Стискам ви палци и се моля да издържите.

Благодаря за "момиче" от мнението за "Искър" и "столичен център",но отдавна бях момиче просто помагах на сина си,който обичам повече от живота си и наистина там срещнах помощ и за него и за мен като майка.
По щастлив човек от мен сега няма-той е чист почти три години и никога няма да съжалявам че се отреках от всичко за себе си за да живее той и сега и той е щастлив /любов,работа,училище и много..много мечти за бъдеще/Пожелавам на всички които имат такава зависимост да се откачат-живота е такъв какъвто пожелаем да го направим,но понякога имаме нужда от помощ.

Да така е -"столичен център" е едно място в което се отнасят с разбиране ,а не искат просто да ти вземат парите както на други места,а там е и безплатно дори.Ходила съм там 2002г.,но се надявам още да е така.Много е важно да имаш доверие в лекаря,близките си и сам на себе си.
Права си иначе за отношението-не бива да те гледат под лупа ....или ако е така ти не трябва да го усещаш иначе механично се противопоставяш-нагазват в личното ти пространство.Дано ти си се отървала вече окончателно-много успех и радост в живота ти желая....и да усещаш винаги обичта на близките си.

vsi4ki sme mnogo kompetentni-mai a?Niama losho da davame saveti,no maiki te triabva da razberat,4e na sila ne mogat da napraviat nishto,4e moje bi -daje e zadaljitelno da se obarnat kam psixoterapeft i toi da dade iasna ocenka za sastoianieto na deteto im,v moia slu4ai biax me dvama,i da vzemat pravilnoto reshenie-dori i toi da u4astva v nego.A za mst ili metadon-az li4no sma protiv,az izbix na suxo,brat mi ve4e 2 godina se vla4i na metadon,i vijdam ,kolko mu e trudno i kak vse proto4va le4enieto.Ne znam,zavisi si ot 4oveka,vseki reshava sam za sebe si.Ne znam ot kade se praxnaxme tolkova straxlivi4ki i slabi,bolki v stavite-mnogo vajno,nespane-ne mi puka:)

Евала, мацка Потвърждаваш хипотезата ми, че жените сме по-якия пол. За съжаление

Метадонът е пълен булшит. Имам предвид БГ, където няма възможност за вземане на по-голяма доза наведнъж, така че да не се налага два пъти седмично да се редиш на гнуснявата опашка от себеподобни, което ако не те тика директно обратно в блатото, то те тика индиректно, като ти скапва останките от самоуважение. Не познавам човек, закачен на метадон у нас, който да се откачил. И не познавам също човек, съхранен като личност, който да е доволен от метадоновото си закачане. Доволните са тези, които вече са дефектирали (говоря в медицинския смисъл, не като обида - хора с вече налична деградация на личността).

Интересно ми е нещо, ако не искаш да ми отговориш, ще те разбера:

Откога си чиста и чувстваш ли се напълно окей, или още има чувство на някаква празнота?

В джобчето ми дрънкат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо не вярваш,че някой може да се откачи?А метадон е кофти решение,но е някава възможност....макар и не от добрите.Най добрата възможност според мен е-силна воля,голяма подкрепа и на първо място желание от човека всичко е преодолимо,макар и много трудно