Е, аз преди качвах в края на семестъра точно от преяждане в следствие на нерви. Но сега не мога да се оплача от нерви (все още) и даже ям много малко. Вече си мисля, че нещата с качването и свалянето на тлъстини са много по-сложни, отколкото си мислим, и че всъщност въпросът въобще не е изучен в дълбочина (иначе всички да бяхме станали слаби и нямаше да е пълно с всякакви спекулации и крайни мнения). Явно не е само в калориен дисбаланс, спорт и т.н., кой знае каква точно комбинация от храна и спорт би подействала.
Пък и храната тук е просто ужасна. Интересното е, че като се прибера в България ям на корем какво ли не и не напълнявам, а даже отслабвам след сесиийното напълняване. Случвало ми се е да отслабна под 65 кг (но не особено видимо) 2 пъти - и двата пъти ги свързвам с появата на специален човек, и двата пъти просто губех апетит и не ядях почти нищо в течение на 3-4 седмици. После, разбира се, семестърът ме подхващаше, а и човекът преставаше да ме обсебва и съответно прояждах и напълнявах отново. А сега, гладувах 2 седмици и не свалих почти нищо... Което ме навежда на мисълта, че отслабването зависи от психическото състояние, и то много по-сложно от простото "да се чувстваш добре". Да не говорим пък, че има хора, които отслабват като изпаднат в депресия... Тъй че нищо чудно и от стрес да се пълнее, и от радост и от не знам си какво...

При мен проблема със сладките неща беше също в огромни размери.Не знам дали ще повярвате, но след рожденните дни вкъщи съм изяждала кажи ричи цяла торта.Лично аз стигнах до заключението, че при мен сладкото беше до голяма степен в мисълта ми .Аз не можех да подмина една хубаво наредена сладкарска витрина без да я уважа подобава.
Много е важно човек да направи рязкото разграничение между умствения и физическият глад.Аз съм сигурна, че ако наоколо ти се завърти нещо сладко, което обичаш, то не ти излиза от акъла докато не му видиш сметката.Пак повтарям ние не страдаме от самите неща , а от представите си за тях.
Аз престанах да се тъпча със сладко , когато загубих умственият си навик да мисля за сладките неща .След това загубих и физическият или по-скоро физиологичният такъв.Сега незнам дали точно с воля го постигнах или с хитрост.
Направих пълна дисекция на апетита си към сладките неща. Когато с години си свикнал да се тъпчеш по този начин и не можеш да спреш, значи първото нещо на което трябва да се научиш, е не да не ядеш сладко, а да спреш, когато си поискаш да ядеш любимите си сладки неща.И това трябва да става постепенно.Ако сладкото ти доставя безгранично удоволствие, измисли начин как от удоволствие да го превърнеш в усилие, което не харесваш.Това е по-важното, отколкото до се откажеш за два месеца от сладки работи, да аплодираш волята си и на третия месец да изгубиш контрол при първият рожден ден на който попаднеш.
Какви са малките ти цели , които водят до голямата ти цел относно сладките неща:
1.Не ги избягвай умишлено, защото те все повече ще заемат съзнанието ти и ще доведат до загуба на контрол от твоя страна ,чувство на провал , и констатация от рода на : Е, не мога без сладко.
2.Ако ти е паднала кръвната захар вследствие на гладуване и малко сладко, което ще хапнеш, бавно обаче, ще възтанови чисто физиологичния баланс.
ако обаче, продължаваш да ядеш сладко само защото ти се овкусявя все повече и повече, този ангросизъм вече идва от мисълта.Той не е физиология .
Открий границата.Повтарям това е много по важно, отколкото да проявиш завидно твърдата воля, да не ядеш сладко.Защото ако си пребориш тези навици, в бъдеще те няма да те занимават повече и няма да ти е нужно да се съобразяваш, избягваш сладките неща, просто защото в съзнанието си няма да им отделяш толкова значение.
Бих перефразирала:Ние ядеме толкова сладки неща, колкото време им отделяме в мисълта си.
Ония любимите сладкиши на партитата в работата ти, заемат толкова част от съзнанието ти ,колкото ти самият им отделяш. Можеш ли в тези моменти да разграничиш дали наистина си гладен или просто не можеш да не излапаш това , което виждаш около себе си .Само защото , то е там .
Аз съм убедена, че и дори когато се чувстваш сит , ти не спираш да ядеш.Не спираш, защото в мисълта ти има безкрайни многоточия ..........

Ама толкова си права!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

anedi
Първо да ти кажа, че се гордея с теб за смелостта да разголиш душата си пред толкова широка виртуална публика!
Второ, издай книга, не се шегувам! Всичко което си писала, много от нас го знаят и се чувстват така все едно че те са го писали, просто някой друг си е направил труда да го каже на глас. Проблемът наистина е дълбоко в нас, не само на мен мие писнало до болка да гледам по ТВ плоските кореми на красиви жени които се надпреварват да ми пробутат я хапчета за отслабване, я пеперудки, които се залепят на дупето и ми гарантират че за нула бройки ще стана като манекенка без грам целулит, или цял вагон с уреди кой от кой по-надеждни или кремове за перфектна кожа демонстрирани от девойки с прасковена кожа, красиви като богини. Резултатът - чувствам се грозна и дебела като самолет, с моите 66кг. Резултатът- ходя да бутам количката с бебето из най-забутаните алеи в парка. Ако някой ми каже колко съм хубава, се ядосвам защото съм сигурна че се бъзикат с мен - нима не е очевидно че съм напълняла доста след раждането. А проблемът очевидно е само в главата ми.
КОГАТО, а не АКО издадеш книга, мисля че е добра идея да има една глава с всички въпроси, които ние, хората от плът и кръв задаваме тук и конкретните ти отговори.

Яна 21.09.2003

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не бях се зачела в тази тема до сега и видях колко много съм пропуснала!

Всичко, което си написала е абсолютно вярно. Истинското отслабване идва тогава, когато наистина го осъзнаеш като потребност, като мотивация, като философия, ако искаш.....

Аз съм от жените с доста кг. в повече , при моите 156 см и 85 кг- това е повече от видно!

Причините за напълняването са доста...и аз си ги знам. Две деца, работа...противозачатъчни таблетки, коита ме "бухнаха " като великденски козунак ....дълго време се чувствах добре с допълнителните си килца, но сега вече не е така, просто идва момента и казваш :"Ето , сега съм готова !"
Имам чувството, че когато си взел такова решение дълбоко в себе си, нещата са по- лесно постижими. За мен е ясно, че няма да стана отново 52 кг,както бях преди първата си бременност, но едни 60 кг. /за дълго време/ ще ми бъдат ок...
Не съм жена с проблеми- имам съпруг, който ме харесва и такава, каквато съм, имам работа, която обичам, приятели, колеги , прекрасни деца, любими занимания....Всичко това ме накара да се почувствам сигурна , че ще успея . Ако наистина постигна поне 1/3 от поставените си цели ще бъда доволна и ще го споделя с всички вас. А на теб, Анеди безкрайно благодаря за допълнителния заряд, който ми даде и потвърди , това, което ми се мотаеше в главата вече няколко месеца.

Прекрасна идея е това с книгата.... И на мен ми мина за секунда през мислите. Анеди давай, зад теб сме!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз и в клуба на мамите го предложих за книгата. Тъкмо и тези дето нямат интернет ще понаучат това онова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

tyj kato spomena protivozachatychni- dejstvitelno li se pylnee ot tiah i tochno kak- apetita li ti se povishava, voda li se zadyrza, shto li...? i koga nastypva tozi "efekt"?
az pija protivozachatychni /mikrogynon/ ot njakolko mesetza i vse oshte ne moga da pretzenia imat li vlijanie vyrhu tegloto mi, no mislia,che apetita mi se povishi leko...
molja te, spodeli nabliudeniata si i syshto ako si namerila razreshenie na problema;)

Значи, то си е до организъм, на мен явно не ми действат добре.Уж ми ги изписа доктор, уж бяха много хубави швейцарски, пък...ето на. Аз съм ги пила само 2 седмици, но в организма ми явно настъпиха хормонални катаклизми...Спрях ги веднага, щом усетих, че нещо не е наред. може и да си въобразявам, че напълняването е от тях, но е факт, че качих доста килца след като ги спрях....Това не може да бъде валидно за всеки, естествено!
А за апетита- не, не ми се повиши, но аз си обяснявам напълняването с някакъв хормонален дисбаланс, който те са ми причинили.

I az namiram idejata za kniga, napisana ot anedi za strahotna! I tyj kato sym j „pochitatelka“ i v Germania, ako naistina ima interes, bih mogla da ja preveda i predloza i tuk!