Мисля,че психологическите причини наистина са важни,но всеки малко или много си ги знае.Така че давай,споделяй какви мерки взе,за да почнеш да отслабваш?

Аз не съм нито психолог, нито диетолог, нито лекар,но от години работя в хранителната индустрия за коята знам достатаъчно.За съжаление повечето храни у нас се произвеждат с отвратително качество, нямат нищо общо с това, което е написано на етикета, диетичните хлябаве са със спорно съдържание на съставки, калории, ръженият хляб, на повечето производители е боядисано второкачествено брашно, да не говорим за шунките, саламите, месните продукти.И това е тема, която може да бъде дискутирана някой ден по обстойно защото е много важен фактор .
Например бялото пилешко месо-всички знаем, че е нискокалорично, но видяли ли сте как се хранят пилетата в птицекланница Костинброд. Ако за 3-4 месеца ги хранят със свинска мас и антибиотици, какъв ли ще бъде калорийният състав на бялото им месо.

Moonly, ако си сигурна, че напълняването ти не идва от емоцонален дисбаланс, значи имаш да се справиш с генната си обремененост, и по точен режим на хранене, по-голяма спортна активност.Ако си хванеш калорийте , дневно, колко са и са били в продължение на години,можеш да ги ревизираш, като ги намляваш плавно с дните, седмиците, докъто организма ти, простичко казано свикне да ги изгаря.Ако нямаш проблема с трупането, от емоционално и безразборно хранене, ако искаш ми пиши на anedi@mail.bg ще ти дам информация за храни,които ще търсиш на пазара, защото често във вестници и списания се побликува химичният и калорийният им състав, но тези таблици са свалени от интернет, обикновено американски сайтове , и не отговаря на същият такъв за храни произвеждани у нас. Лабораторните изследвания за химичният състав на храните е скъпа работа и много производители работят със стандарти отпреди години : пример -хляб, агнешко месо, телешко месо, за мляното месо да не говорим, сладки и вафли да не говорим, .
За нашите меса например, в никакъв случей не трябва да се съди по таблици от американската ветеринарна асоциация, но много често се побликуват техни данни, за наши месни производст.Същото се отнася и до тестените храни.

Значи началото вече го поразнищихме.При мен емоционални състояния и хранене бяха много тясно свързани , затова първата ми цел, не бе да отслабна , а да открия как мога да спра да прияждам. Това разбира се не стана за един ден.Трябваше да променя изцяло навиците си на хранене и затова ми трябваха книги, сайтове, ходих и по пластични хирурзи, диетолозите не им обръщах много внимание, както и на лекарите, защото те въртяха , сучеха и все се стигаше да ми продадат нещо , а от предишният си опит, вече знаех, че не помага.Четях статий на специалисти, но мотивацията ми дойде от хора, пак по интернет, които бяха постигнали резултати и ,с които си говорех по кюто, повечето американки , борили се с години да отслабнат и натрупали толкова много опит, че един перфектен диетолог, пасти ядеше пред тях, дори и само поради факта, че никога не е тежал 150 кг..Те бяха живата материя, бяха експериментирали, но по важното бе, че се чувстваха точно като мен.Покрай тях се освободих от срама, че съм някаква голяма нередност и, че само аз мога да съм такава свиня. За пръв път открих, колко много други жени се чувстват точно като мен.От тези разговори започна да ми просветва, че мотивацията трябва да се превърне в навик, че мотивацията трябва да стане закон, мотивацията, ще бъде основата на всички по-нататъшни промени.Отне също много време.Отне много търпение. Не че не ми се искаше след два месеца да влезна в дънки и да се кача на високи токове, без да ги чупя.Трябваше да се преборя с нетърпението,и най-вече с разочарованието, че ако искам да съм слаба, ще трябва да се лиша от шоколада за цял живот.Това ме правеше невероятно тъжна, защото този шоколад си беше щастие все пак, , беше си удовлетворение, беше кеф т. е. имаше смисъл в него .....но както вече споменах, човек не страда от самите неща, а от представите си за тях, трябваше да сменя представата си шоколад-щастие.И се получи нещо като при Вапцаров-с шоколада влезнахме в разпра. Тогава тежах 144кг, бях в разпра с шоколада - трябвашеда излезна победител.това беше първата от хилядите малки цели, реших, че като я постигна, тогава ще продължа по натам. Беше простичко.Само дето отне страшно много време.

една американка ме научи как постепенно да се откажа от шоколада .
копувах си шоколад и го разделях на 10 парчета, молех някой от близките ми да скрие парчетата из цялата къща. Не си забранявах да ям шоколад но се понапънах да изхабя енергия докато го намеря, едно по едно и когато го изяждах ми оставаше успокоението, че поне съм се движела докъто съм го търсела.трябваше да се справям и с чувството за вина, което изпитвах всеки път когато прекалявах с яденето, трябваше да престана да се мразя, че се тъпча.Нямах големи цели относно килограмите си,не отслабвах, не бях на диета имах малката на глед, но огромна по значение цел.Шоколада трябваше да падне пръв.Тъй като не понасях мисълта да нямам шоколад в къщи , сега го имах, но на десет места.Така пък се убедих, че май повече не обичам да се движа, отколкото обичам шоколад.Изкочи нова дилема. Борбата продължаваше , отнемаше време.отначало провалите бяха повече, постепенно това упражнение взе да ми поомръзва. Почнахме да се объркваме има ли скрит шоколад , няма ли .аз продължавах да си търся, понякой път не откривах всичките парчета, беше забавно, беше глупаво, но налице бяха следните факти : изгубих навика сама да си копувам щоколад,кефа директната консумаця набързо налапан в моята уста се поразми, отнемаше време и сили да го търся, т.е. шоколада изгуби ефекта си от предишното удобство.Сега трябваше да полагам усилия за да го имам.Като, че ли започна да ме затормозява.Американката каза, че следващият етап е да го намирам, две парчета да изяждам, а третото да хвърлям през прозореца, докъто стигна до положение да намирам парчета и да хвърлям през прозореца. Видя ми се пълно безмислие, още повече, че харчех пари за нещо, което хвърлях през прозореца.Разговорите с нея бяхя приятни, имах подкрепата на човек свалил близо 70 кг. и това ми помагаше.Тя е била зависима от храната и не ме поучаваше колко вреден е шоколада, колко силна воля трябва да проявя, колко желязна да съм, не ме укоряваше, не ме критикуваше , а ме учеше как да надхитрям навиците си, как да ги излъжа, бих казала, че и беше забавно.

Леко полеко шоколада загуби предишният си смисъл, бях се занимавала достатъчно дълго с него, не ми правеше предишното впечатление, когато някой друг го ядеше.Сега не съм си го забранила, но тъй като се храня и дъвча вече по бавно, понякой път хапвам, но не губя контрол в количествата, които изяждам.

ако ви е интересно ще разказвам и за сругите храни, които съм преборила, как заменях един навик с друг, как престанах да се тъпча, как пусках в действие мисълта всеки момент, когато предусещах, че ще огладнея.
Ше говоря и за чисто физиологичната страна на отслабването, за калорий, за храни с ниско съдържание на калорийй, но навиците са преди това.

анеди, просто исках да ти благодаря за това, че споделяш опита си с нас и времето, което отделяш, за да споделиш тази ценна информация за нас! с голям интерес следя темата ти и очаквам с нетърпение всяко следващо споделяне от твоя страна!
желая ти все така успех и всичко най-добро!

Редактирано от fenixx на 20.05.05 08:53.

Разбира се,че ми е интересно,следя с интерес всичките ти постинги!За шоколада ясно,честно казано за мен не е проблем да се откажа от някакъв вид храна,повече от две години не хапвах пържени картофи,например.Преяждането е основния ми проблем,когато нещо ми е вкусно,не мога да хапна едно парченце и да приключа,както се казва без едно мога,но с едно не!
Така че ще ти бъда благодарна ако споделиш опита който си натрупала относно различните видове храни,калории и т.н

Упражняването на контрол е от съществено значение, когато искаш да се справиш с преяждането.Лично аз не можех да контролирам своите свински преяждания, едно поради емоции, второ поради несигурност, притеснения.При мен не веше само яденето.Ето как губенето на контрол в други ситуаций, водеше до губене на същия контрол в храненето.За себе си го обясних, че е дошло от детсвото и с годините, поради увеличилия се натиск върху мен, неспособността да упражнявам контрол бе придобил огромни размери.
В работата си вечно се опитвах да контролирам нещата.Изкарвам пари, значи успявам по някакъв начин, но за какво точно говоря : когато захапех , че трябва да се справя с нещо аз прекалявах в усилията, си точно както прекалявах със яденето. Когато се вторачех в детето, че нещо не му е наред, аз прекалявах с това вторачване, точно както прекалявах с яденето пред телевизора.Когато влезнех в супермаркета, аз прекалявах с пазаруването, по същия начин както прекалявах с пиенето на кока-кола.Когато се тревожех за нещо , прекалявах в притесненията си както можех да прекаля с яденето на карловска луканка.
От записките, които си водех дълго време, открих всичките тия подробности. Като, че ли целият ми живот приличаше на натъпкването ми вечерно време.Не притежавах умението да сложа кряй навреме, не упражнявах контрол, но най-лошото бе , че се заблуждавах, как държа всичко под контрол.Оказа се , че преди да се справя с яденето , трябваше да се справя с куп други неща.Пак за шоколада: Купувах си един шоколад и го налапвах набързо. Продължавах да вървя по улицата и си купувах друг, който вече ядях по-бавно , след това продължавах с трети, защото, /като ги копувах един по един , си мислех,упражнявам "контрол",защото без него си ги купувах наведнъж/ и така докъто ми станеше тежко. Най-накрая се ненавиждах дето съм излапала тия три шоколада, но преди да ги излапам , мисълтта за тях така ми се загнездваше в съзнанието, както примерно , мисълта, че в учителката на дъщеря ми има нещо нередно, което на всяка цена трябва да открия.Прекалявах в страховете си и не можех да ги сложа под контрол, както не можех да контролирам апетита си пред порция печено агнешко.Когато се почувствах несигурно и там не можех да се овладея кога да се взема в ръце. Като се стягах за път нанякъде пълнех куфарите с излишни неща, по начина по който на първата бензиностанция спирах, копувах бонбони, семки, книжки за детето,кока- коли -все излишни неща с които се тъпчех.

Прекалявах си редовно, накъдето и да се огледам.И като, че ли действията ми бяха едни такива бързи, хоатични по същия начин, по който лапах храната.Във всичко започвах от някакво усещане, а не от ясно съзнание и не знаех кога да спра.
Така стигнах до заключението, че трябва да се сложи някакъв ред. Продължавах да си водя записки само за да открия, че животът ми е едно голямо безразборно хранене.Че 24 часа в денонощието съм потисната, че майка ми още упражнява контрол върху мен, че бащата на дъщеря ми ме обича условно, че работя повече отколкото трябва,че виждам апокалипсис във всичко,че не мога да разграниче видовите натиск под които се намирам,че съм вечно разярена зе нещо, че хората ми пречат.
Ако обаче срешнете баба Станка комшийката, за нея моят живот си е напълно уреден. Семейството ми има бизнес, живея с дъщеря си в добре обзаведен апартамент, имам работа, имам кола , пътувам в чужбина, е вече напуснах човека с който живея-но, ако и кажа, че дебелеех от начина си на живот, тя едва ли щеше да го проумее.Че и аз близо 10 години бях наясно с живота си почти колкото нея.

Затова и си бях ПРЕКАЛЕНО дебела.Не бях пълна. Не бях с някакво наднормено тегло.Затова когато прекалявах и с диетите, пак прекалено връщах обратно килограми.Докъто не изучих и най-малките детайли от своето ежедневие, емоционално състояние, интимнато връзка в която се намирам, какво ми дава и какво ми взима работата,ревизирах отношенията си с приятели, близки и роднини.Тия пусти проблеми , все много и все накуп дето ме затрупваха, и които разграничавах, толкова колкото можех да разгранича, кога съм наистина гладна и кога ще излапам сладоледа в хладилника, само защото мисълта за него ме тормози.

Ето защо твърдя, че хората с прекалено много килограми, трябва де се опознаят до мозъка на костите, само така могат да се справят с теглото си , само така могат да се справят - когато открият източниците.

Ето на това му се казва прогрес.

Редактирано от fenixx на 20.05.05 08:54.

Анеди искам да те поздравя с постигнатите резултати!
По повод Weight Watchers. Аз се храня по тази система и успях видимо да понижа теглото си. Имам много високо мнение за програмата! Чудех се дали е популярна в БГ?

[image]http://community.webshots.com/s/image5/8/28/90/66382890qBsyUj_ph.jpg
[/image]

това , което правищ за себе си, а като го споделяш и за другите, е прекрасно.чета постингите ти с нескрито възхищение към постигнатото самообладание и подход към този толкова сложен и деликатен проблем.мисля че всеки може да намери нещо от себе си и за себе си в историята ти и така да преодолее проблеми ,които досега не е поглеждал като причина за теглото си.
поздрави и най-добри пожелания

Да поговорим за мотивацията, нещо изключително съществено, когато искаме да се оттървем от килограмите.Нека не я бъркаме със наскоро направена контстатация пред огледалото, с хрумването как от понеделник трябва да сме на диета, но днес е неделя и може да си хапнем обилно, с паниката като се видим в огледалото, с емоцията около някой мъж. Мотивацията-силна и постоянна може да се изрови и затвърди, когато сме наясно какъв начин на живот предпочитаме, с какъв потенциал разполагаме за да осъществим промените в него, кога да намерим свободно време за себе си, как да организираме несъществените на глед елементи на ежедневието си .Все си мисля, че както се справяте в другите аспекти на живота си , как подхождате към тях, така и ще подходите към отслабването.
Ако сте организиран, дисциплиниран, емоционално стабилен, търпелив-тогава мотивацията ви ще бъде отражение на това, което сте. Ако сте хаотичен, притеснителен, натоварен психически и физически опитите ви за отслабване, ще са отражение на тази ви съшност.
За да намерите добрата мотивация за себе си седнете и на един лист запишете кои са добрите и лошите ви черти в характера.
един човек , когато си наложи да гладува, го прави толкова дълго,колкото дълго може да издържи на друга напрегната ситуация преди да рухне ....и чисто физиеологично и психично.....


Свършвам засега, ще продължа малко по-късно.