Знаеш ли, аз подобен проблем - когато бях нервна или не се чувствах идеално, търсех помощ от хладилника. Шоколадът беше единственото нещо, което ме правеше щастлива. И тук се появяваше затворения цикъл - комплексирах се, че съм дебела и избивах комплекса си чрез ядене. Да не споменавам, разбира се, всичките проблеми, които ми се трупаха от работа, училище, "приятели" и т.н. И винаги се чудех как да ги разреша, откъде да започна, къде точно да скъсам цикъла. По едно време си мислех, че ако отслабна ще ми се повиши самочувствието и ще се чувствам по-комфортно. Проблемът беше, че обективните източници на тормоз нямаше как да премахна - нито учението, нито хората наоколо. Психолозите ми даваха съвети от сорта на - намери си приятели, не работи толкова и т.н., но всичко това беше просто лесно за казване. Т.е. с цялата тирада, която изписах, искам да кажа, че самото оправяне на психическото състояние е проблемът и ключа към всичко хубаво и откъде ще подхванеш решаването му е сложен въпрос.

Какво направих аз в крайна сметка - разбрах, че заобикалящата ме реалност няма как да променя. Не можех да търся решението в запознанство с нови хора, нови приятели, нови занимания... А и не можех ей така да щракна с пръсти и да си внуша, че всичко ми е наред. И тогава реших, че трябва да започна именно от свалянето на килограми, т.е. в обртния на твоя ред. Започнах с глад, добавих малко спорт и .... ами не свалих килограми (както можеш д а се убедиш от оплакванията ми из клуба - аз съм "Тиква"), ОБАЧЕ се чувствам добре. Допускам, че е заради спорта, и заради това, че успявам да се ограничавам в яденето и да контролирам себе си. Сега остава само да продължавам и да се надявам, че все някога ще видя един различен човек в огледалото. Засега промяната е само вътрешна.:)

Та, с две думи - спорта му е майката, поне при мен.:)

Редактирано от fenixx на 20.05.05 08:48.

През най-бурните си периоди на пубертетски възход се бях вманиачила на тема Монтен, френски философ, от томовите на който запомних едно нещо :"Чавек не страда от самите неща, а от представите си за тях".Значи обективната реалност никой не може да промени, но начина по който я приема може да промени.Проблема на всички онези лапащи здраво поради невазможността да променят обективната реалност идва от начина по който я приемат.Обекновено дебелите жени решават, че само ако отслабнат, ще им се решат доста проблеми от женско естество.Смея обаче да твърдя, че трябва да се почувстваш комфортно за да отслабнеш, а не да отслабнеш първо и после да се почувстваш конфортно.Защото ако откриеш, че трупането на килограми идва от дисконфорт, откъде според вас трябва да се започне ?
Храната е най-лесната потребност заместител към който жената прибягва.Рядко ще видите мъж да се тъпче със сладолед пред телевизора.Така, че жените се вълнуват доста повече от наднорменото тегло по принцип.
В тая посока на мислене, стигнах до извода , че докато отрицателните емоции ме контролират, а не аз контролирам тях, ще продължавам да изпразвам хладилника ... ако съм потисната от факта, че нямам пари да си платя парното, детето ми е болно, всеки момент ще ме съкратят от работа , мъжът ми мърмори в съседната стая----до тук все обективна реалност и положенията са две:или да се дрогирам със шоколад или да се опитам да установя контрол върху отрицателните си емоции защото решение няма ы ако успеете да обуздаете емоцияты и да я сложите под контрол а не да се оставите тя да ви контролира ето ви първата крачка

А СПОРТА ТЕ КАРА ДА СЕ ЧУВСТВАШ ДОБРЕ ЗАЩОТО Е ДОБЪР НАЧИН ЗА ИЗБИВАНЕ НА СТРЕСА ЗА ТОВА СПОР ПО ВЪПРОСА НЯМА АЗ СЪМ ТВЪРДО ЗА

Пак се връщам на обективната реалност, която ние не можем да променим, от която произтичат проблемите ни , които ние не можем да решим, откъдето идва желанието ни да се ДРОГИРАМЕ с храна.Ето го извора на отрицателните ви емоции.При Tikwa , разпознаването на източника е направено,открила е за себе си, че избивайки стреса чрез спорт я кара да се чувства добре, и от там идва доброто и настроение.Ще ви опиша следната асоциация: Човек го боли кръста да речем, чуди се какво облекчение да намери, какво да пие, накъде да се обърне и най накрая напипва нещо, да речем поза в която да лежи и му става много по леко. След това споделя на комшийката, че като легне на една страна така му минава болката и му е толкова добре, че това май му е майката да се лежи на тая една страна . Да обаче причината дето поражда болката все още си я има някъде там, нито е открита нито е премахната, въпреки частичното намерено облекчение.Не, че лижането на тя една страна е грешно или не помага, пак постижение отколкото да лежиш по гръб и да те боли зверски.
Трябва да си изработите собствен технологичен наръчник за справяне с отричателните емоции, понеже проблема си остава в това как човек :
1. приема заобикалящата го действителност
2. как се справя с отрицателният аспект на тази действителност.
Затова си е истинско изкуство да можещ да държиш под контрол емоцията си когато си осъзнал, че тя води до лоши неща за теб.Също така първопричините за стреса най-лесно се откриват, на дали добре разпознаваме собствените си симптоми от този стрес . Да работа, проблеми, безпаричие все причини за стрес. Това е общата картина и в този общ план знаем, че се храним прекомерно поради стреса в който се намираме. Ами то е същото и с пушенето-пуша повече, че имам неприятности . Пушенето е вредно, трябва да го спра, щото ще умра от рак на белите дробове .Ми то с яденето е същото, ако не спра да ям ще надебелея и ще умра от инфаркт.Като отидите на доктор, той ве направи канстатацийте, дето и вие си ги знаете, ама чисто тихнически ни ви казва как да се справите с тях, понежи тези техники са строго индивидуални към тях ми е насочено цялото внимание, и за тях ще говоря по нататък.....

Anedi, с интерес прочетох всичко, което си написала и тъй като дълго време съм се занимавал с диети, здравословно хранене, изчела съм много книги от този род, съм напълно съгласна с теб, че за да отслабне човек му е необходимо психически конфорт. Но за едно до сега не си писала, че даже и в психически конфорт, даже и всичко друго да ти е наред - материално, семейно, служебно и т.н., ако не се въведат основни ограничения в храната, човек просто ще си остане дебел. А тези ограничения са написани във всички видове диети - къде по-драстично, къде по-меко и те са: ряско намаляване на въглехидратите от вида на тестени и сладки храни и на захарите. Когато човек рязко намали тези храни, а даже първоначално ги изключи - резултатът идва повече или по-малко. Носи права, че това трябва да стане начин на хранене въобще, защото човек се затормозява от непрекъснатото пресмятане на това какво и колко е изял. пиша това от собствен опит, защото в продължение на години този начин на хренене е бил мой стил и се чувствах добре. За съжаление в последните години преживяж много стресове, ядях без да усещам какво и колко и резултата е налице - за около 1-2 години напълнях повече от 10 кг и сега се блъскам да ги сваля. Твоите постинги ми дадоха кураж, че съм в правилната посока. Желая ти успех.

Спор не може и да има, че ограничаването на храната е от изключително важно значение, когато всичко друго ти е наред, когато си успял да излезнеш наясно с причините за своето напълняване. Моите постинги са все още за първият етап, а режима на хранене, като видове храни , калории е вторият етап. Все още разсъждавам на тема първо ниво, защото много дебелите хора обикновено преяждат, без да могат да направят разграничение от физическият глад, навика да се тъпчеш и емоционалното си състояние.Тези хора обикновено смятат, че за да оправят всичко останало в живота си , е необходимо първо да отслабнат и след това да си оправят душевното състояние ..пример : Ако сваля 10 килограма или ако бях свалила 10-те килограма , мъжът ми нямаше да си хване любовница. Понеже съм дебела, затова нямам приятели ...Колко по-щастлива бих била, ако нямах дебел задник и голям корем.Ако една жена успее да излезне наясно със себе си , не само относно храненето , но и относно другите аспекти за своята женственост, защото женствеността, пълноценността на една жена не се измерва само в килограми .Смятам, че добрата мотивация идва тогава, когато си наясно с дъбрата и лошата страна на своя характер, с добрата и лошата страна на своя живот, с добрата и лоша страна на отношенията ти с приятели, интимни партньори, ако щете работодатели....Килограми -диети-храна и глад - са един затворен кръг , в който много жени се въртят и не знаят откъде и как да започнат.Затова аз предлагам да се започне първо от живота който живеете.

Втори етап - ограничаване, подменяне на храни, повече движение , подмяна на стари хранителни навици с нови, подържане на мотивация . Вижте всяка една диета, независимо каква е тя ви подлага на изпитание колко контрол може да упражните върху себе си.аз ви предлагам да започнете :с колко и , до каква степен упражнявате контрол върху :настроения, чувства, емоции, трудности, проблеми....

Тъй кото пощата ми е препълнена, току що по погрешка изтрих адреса на едно момиче, което ми бе писало -Весела 19 години и половина нека ми пусне нов майл...Съжалявам Весела

Тия дни се канех да ви обърна внимение на трите основни симптома на стрес при жената, които всяка една от вас меже да разпознае във себе си :


Когато жената загуби равновесие преминава през три характерни етапа: притеснение, свръхреактивност, изтощение.В състояние на стрес, жената губи способносттао да степенува по значимост различните видове натиск, под чието въздействие се намира. Всичко и изглежда еднакво важно-от закъснялото плащане на тока и парното отопление, до праха под леглото,и поливането на цветята. Жената се чувства притеснена сякаш трябва да се справи с планини от работа и не може да си позволи и минута почивка, докато не я свърши. Тя пренебрегва собствените си нужди и желания заради потребностите на своя партньор и близките си. Възможно е да се подчини напълно на техните потребности.
така тя върви към втората фаза на стреса-прекалената реактивност. Натрупаното в нея емоционално напрежение я кара да реагира с прекалена възбудимост на всяка ситуация и да обърква причината със следствието.
основният показател на третата фаза е когато жената се почувства изчерпана и изтощена. До този момент тя е изглеждала стегната, борбена и мобилизирана и изведнъж у нея настъпва срив.Тя е отпаднала, нещастна и крайно раздразнителна. Изтощението е е неизбежно следствие от липсата на равновесие.

ето ви и трите етапа на женска неуравновесеност:
"Първи етап-потиснати и с изострен апетит жени-най-често срещана реакция на жената с потисната женственост е прекомерното хранене. То е леснодостъпният заместител на любовта. Чрез храната тя често потиска чувството на несигурност.Тази склоност се нарича потребност -заместител.В този случай потребността и от любов е заменена с нуждата да се храни.Докато любовните и желания не са утолени, тя винаги ще бъде гладна.Чрез яденето тя временно притапява копнежа по женското си "аз "и се успокоява"

ПАНАЦЕЯТА - според американският психолог Джон Грей:
" Спокойствието, комфортът, простотата, сигурността, радостта, развлеченията, насладата и красотата подхранват женствеността. Не диетите...НАЙ-ДОБРИЯТ НАЧИН ЖЕНАТА ДА СЕ ИЗБАВИ ОТ НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО Е ДА СЪЗДАВА ПЪЛНОЦЕННИ ВРЪЗКИ И ДА ВОДИ ПО-МАЛКО НАПРЕГНАТ ЖИВОТ"

ВТОРИ ЕТАП-ЖЕНИТЕ РАБОТОХОЛИЧКИ-най-често заради негативни преживявания в детството, отхвърлят женствеността си като проява на слабост-нежелана и неприятна.Такиво жени трудно си представят, че могат да бъдат обичани, защото са нежни и женствени.Те правят всичко възможно да прикрият своите женски чувства и потребности.
Трети етап-жената, която изисква от мъжа си повече да споделя-реакция на жените, които усещат емоционална дисхармония, е да искат мъжът им да споделя повече с тях по типично женски начин.

На всички жени с наднормено тегло препоръчвам да прочетат книгата на Джон Грей "Марс и Венера се обичат"

Тъй като получих много е-мейли от жени, продължавам по темата, която сама започнах, защото е видно,че всички, които до този момент ми писаха трупат килограми поради причини, различни от физиологичен глад, но престрастили се към храната и диетите почти в еднаква степен, въртят се в кръга на преяждането и глада, губят контрол, самобичуват се и опитват пак.
Ще отговарям на всички, които ми пишат, само дето ми отнема време и ще става по-бавно.
За всички онези , които не свалят достатъчно, макар и да са гладували дълго време , да са спортували, да са опитвали всички трикове дето са чели и чули:
-не си поставяйте големи цели.осмислете голямата цел и я разделете на по-малки цели, които да гоните една по една.
-не мислете, че трябва да свалите 10 кг., а мислете как да свалите едно кило
-преборете се с чурството за вина, всеки път когато се наядете и се опитайте да не се мразите.Когато мразите някого, никога не мислите да му направите добро, нали
-абстрахирайте се от рекламите, обещанията, резултатите на другите в отслабването-те винаги ви казват колко много другите могат, а вие не можете.
Наясно сте, че това е бизнес. Занимавам се с храни и сам стигнала до заключението, че хранителната индустрия е голямата сестра на отслабващата индустрия.Така, че не им вярвайте.Да стовариш отговорността за отслабването си на едно лекарство е метод обречен на провал.Само вие може да се справите с този проблем-на части , по малко, стъпна по стъпка и без паника, самобичуване, вина, гняв, отчаяние...

За всички онези, които смятат, че трябва да са съвършенни за да бъдат обичани:
-това е за по-младите момичета-съвършенство не се постига, като свалиш 6 килограма за десет дни-не правете самооценка за себе си през очите на мъжете, дайте им да разберат, че на вас ви се полага обич, а не че трябва да я заслужите.Положете повече грижи да обичате себе си, преди другите да ви заобичат.
-когато се видите в огледалото и не се харесате, нека първата ви мисъл бъде -защо напълнях, а не , че светкавично трябва да отслабнете.И да минете на зверска диета.При рязка промяна на калорийният прием, с който организма ви е свикнал, той се чувства уплашен като заек и се чуди какво става.Излъжете го бавно и по малко, а не го стряскайте.Станете му приятел , а не му обявявайте война, защото винаги ще я губите

За всички онези, които смятат, че мъжете им ще ги заобичат повече ако са слаби :
-запомнете, че вие се нуждаете сега в, в момента от любовта,вниманието, грижата, уважението и зачитането която ви е обещана за в бъдеще време, за да може да свалите онези десет килограма. ако ви критикуват, грам не ви помагат.ако и вие се самобичувате, обвинявате, мразите , грам не си помагате .

Анеди, всичко, което пишеш е вярно и същевременно относително приложимо. Защото ние живеем в БЪЛГАРИЯ и за съжаление стреса ни е част от живота. До тук разбрах, че човек трябва да излекува психиката си и да промени начина си на живот, за да се чувства комфортно в тялото си. Така ли е? Но все пак, мила, ако искаш да споделиш своя опит, направи го, не ни изнасяй лекции. Книжки и аз съм посъбрала доста и благодарение на тях поотслабнах.
Диети не мога да пазя, защото нямам достатъчно воля. Внимавам какво и КОЛКО ям. Ограничих хляба, тестените изделия и захарта,всякакви газирани напитки. И май се получи.

Харесва ми начинът,по който пишеш.Наистина и аз съм разбрала за себе си,че чудеса няма-такива като хапчета,препарати за сваляне на мазнини,супи без калории и т.н.Аз лично в момента уча философия,с надежда и тенденция да се прехвърля психология,някой хубав ден...и в написаното от теб,дали преписано от книжки за мен значение няма,след като самата аз не съм ги чела...виждам много смисъл.И при мен положението е сходно с това на още навярно 80% от жените с проблеми в теглото.Всички баби-дебели,майка ми също,аз от дете пухкава.Колкото до хранителни навици си спомням,че сутрин с брат ми ни будеха с мекици,пържени филии и сладко,козунаци,кифли...и всичко домашно приготвено от този сорт.За яденето в 10 часа пред телевизора е излишно да споменавам.А баба ми все ми повтаряше да ям повече,защото зимата ще ми е студено,ако нямам подкожно "кожухче"-бях зиморничава.Сега виждам това и ще го имам предвид с моите деца.Винаги съм тренирала по нещо като дете,така че общо взето нямах проблеми,но когато спрях-някъде след 8 клас....качих доста кг.След това ги свалих вече като студентка.Работех доста-работа свързана с тичане по 8 часа на ден.Може да се каже,че бях и в емоционална криза тогава.Сега след 3-4 години,когато седя по цял ден пред компютъра,животът ми е стабилен и осигурен,общо взето се притеснявам много по-рядко,сега ми е трудно да поддържам желаните размери на тялото си.Спортувам почти през ден,за да компенсирам седенето,внимавам какво ям,като напълно съм изключила хляб,ориз,картофи и всякакви захарни десерти...и въпреки всичко пак не съм доволна от състоянието на тялото си.Как да си обясня това,при положение,че не съм затормозена-психически или физически,имам хранителен режим,не съм се обездвижила.При мен зависимостта е обратна-нещастна ли съм - нямам апетит,не ям сякаш наказателно,а когато съм спокойна и щастлива-имам постоянен и трудно удържим апетит.Дилемата е ужасна!