|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
Тема
|
Концерт за лява ръка, струни и звезди...
|
|
Автор |
geminiled (примирих се..) |
Публикувано | 18.12.03 00:26 |
|
Знаете ли какво е Мистично Преживяване?
Едно такова е, при което усещаш и разбираш, че все пак има мигове, когато душата е в пъти по-важна от тялото. Едно такова, когато някак не ти пука колко е студено, колко си гладен, колко пари имаш в джоба.
Но - когато се случи на два пъти в рамките на един-единствен ден - тогава много по-ясно и безпрекословно усещаш Звездите със себе си.
Когато всички съмнения са много далеч от теб...
Когато попиваш с цялата си кожа Вселената...
Когато като гръм те пронизва чувството, че ти си частичка от Цялото - и това Цяло не би било такова без теб...
Когато осъзнаеш, че имаш две ръце...
Когато си спомниш, че с тези ръце можеш да прегръщаш...
Когато, прегръщайки някого, всъщност прегръщаш всички...
Когато казваш "Обичам" с ясното съзнание, че обичаш...
Когато всяка твоя дума е семенцето, намерило своята почва...
Когато лампите пречат да видиш другата светлина...
Когато те прегръщат, но заедно с теб прегръщат Звездите...
Когато споделената енергия е като кълбо прежда, с която да си играе една Котка...
Когато идеята на егрегора вече не ти е непонятна...
Когато някой те обича...
Когато лявата ръка трябва да се изравни със дясната...
Когато сърцето и умът встъпят в единодушие...
Когато ти си онзи пра-далечен Съвършен човек...
Когато в една чаша с вино можеш да видиш Кръвта и Живота...
Когато всичката Истина за нещата се е побрала в извивката на едни кадифени Котешки ушички...
... тогава разбираш смисъла на "проклятието" да си жив - и да дишаш, за да се пропиеш с магията на Мига.
А Звездите... Угасете всички лампи - и ще ги видите...
17.12.2003г.
с искрена Обич към Жените и Котките,
аз
Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...
| |
|
...тъкмо се канех да кажа същото...
Но търсех думите...
Ти ги намери по-бързо...
Вместо мен...
Благодаря ти...
| |
Тема
|
Re: Концерт за лява ръка, струни и звезди...
[re: geminiled]
|
|
Автор |
Phryne (непозната) |
Публикувано | 18.12.03 03:55 |
|
Ееех! :)))
| |
|
Колко прекрасно ме изпревари, Джем! Не съм спала цяла нощ. Искаше ми се да споделя с цялата вселена разтърсването, което може да получи душата от една среща; да разкаже за магията, която се случва, когато миналото ни насочи по своите неведоми пътища към онази стая със свещите, настоящето те накара да си спомниш, а бъдещето оправдае всичко, което е било.
Много още ще ви кажа, но сега преди да замълча...: "Обичам ви!"
De profundis clamavi ad Te, Domine!
| |
|
За DeProfundis, Beatrice, Котката Марта и geminiled…
Благодаря ви….
…и специално за smaragd - и за всички, които не присъстваха физически, но които също бяха с нас…защото онези сребърни нишки на душите им са оплетени в кълбото на нашите….
Знаете ли…днес светът е някак…друг….
| |
|
Да, smaragd, и ти беше с нас. Усети ли?
De profundis clamavi ad Te, Domine!
| |
|
Сутринта пиех кафе без захар. И Животът беше хубав.
Изплъзват ми се думите.
Но преливам от усещания. Усещания, с които знам, че не съм сама. Екзалтация. Сила. Щастие. Благодарност. Нежност.
Усещане, че някак се пропуках. Че изчезна страхът. И съмнението. И едно истерично "ИСКАМ" /нещо си/ беше заместено от едно широко, светло, необятно "ДА, приемам". Някак си тупнах на мястото. Туп. Сякаш през цялото време си се лутал из периферията и внезапно нещо те бутва и ти правиш туп! - право в центъра. После разбираш, че нищо вече няма да е същото. Че си се преобърнала.
Когато се намериш. Точно, когато си престанала да се търрсиш.
Когато козирожката ти луна свали гарда, прибере за малко кучето, свали моста над крепостния ров и каже кротко "Моля, влезте"... Не се притеснявайте, че е разхвърляно малко, че съм леко пийнала, че съм леко тъжна. Това не е толкова важно сега. Тук е топло. Има кекс и музика.
Когато се намериш. Но всъщност извън себе си. Всъщност си някак разпиляна. Като течен живак. Всъщност първо някой е вдигнал щорите, а после ти си видяла, че навън грее слънце. И че няма нищо по-лесно от това да отвориш врата и да застанеш под него. То ще те стопли и ще те освети. Ще ти покаже прашните ъгли. Ще ти се поиска да ги пометеш.
Когато тъмното обуславя светлото. А Животът е люлка.
Когато всъщност не си направила нищо. Но то се е случило. Защото си била по правилното време на правилното място с правилните хора.
Когато "аз" е направило място на "ние".
Когато знаеш, че каквото и да се случи, ти вече си прекрачила един праг и няма да се обърнеш.
This is why the lady is a PUNK!
| |
|
вече заслужава признанието на един удовлетворен читател...
Мойа в проблясък е нещо много ценно да се види:-)
Catch me...
| |
|
Сега ще кажа точно както жената от съседната маса във филма "When Harry met Sally": "Искам точно това, което сте сервирали на госпожата на съседната маса!"
Май невероятно нептунясване-купонясване съм изпуснала! Не знам какво сте се поили и какво сте смъркали, но дайте малко насам!
Шега настрана - радвам се, че сте си прекарали толкова хубаво!
| |
|
Горяха ми вчера ушите - горяха, но по-скоро ще е от 5 часа мобилен телефон - облъчих се в абсолютно нездравословен размер!
Какво да се прави? Марс влезе в овен и трябваше да посрещнем новия сезон на борба и препотентност /което ми напомни, че бях обещала да дам банкет по този повод!/
Признайте си сега какво толкова сте ме одумвали?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
|
|