Ти беше с нас... не само на думи... в най-сюблимният момент беше сред нас...
Водка и Тирамису му е майката!


This is why the lady is a PUNK!

... го вдигнахме достойно
Ах, как е хубаво, когато всичко си е на мястото. Марс особено

This is why the lady is a PUNK!

Джем, оставяш ме безмълвна!
Няма какво повече да се каже....не би могло!
С този постинг ти направи подарък на всички ни!
ОБИЧАМЕ ТЕ!
Сребърните нишки свързват не само физическите и астралните тела, това са тънки жички, по които тече един особен ток....ток, който захранва сърцата и дава енергията на живота...
Само дето ние обикновено не осъзнаваме това, защото сме научени да се страхуваме. Боим се, че този ток може да ни убие...плаши ни голямата верига, това, че няма начало, че няма край, това че трябва да загубиш себе си, за да засвети Голямото Светило....а всъщност точно тази негова светлина прокужда мрака в душите на всеки един от нас....тази светлина ни показва единствения път, който си заслужава да бъде извървян, показва и това, което стои в края на пътя.......и ти в един момент разбираш, че не можеш да изгориш, каквото и да минава през теб ще те направи само по-мощен.....ти си мост, връзка, от която живителна енергия протича към останалите....един и същи ток тече през всички и ни свързва в едно цяло. Това е нещо, което трябва да бъде изживяно.....за да дойдат отговорите на най-изковните въпроси за нашето съществувание и много тайни на битието да спрат да бъдат вече тайни...

tutto che ti serve e l'amore

Добър вечер... Позволявам си да хвърлям едно око...
Беатриче, не ти ли се струва, че тези жички си имат съвсем други имена в света, който не е на небето и звездната карта?
Мога да ти напиша няколко варианта, но се опасявам, че ще прозвучат доста скандално, неоправдано даже, а на моменти дори леко, а и не само, цинично.
Въпросът ми е учтив.

Acropolis adieu

Прекрасно.
А сега си представи всички наистина мистични преживявания да можеха да се раздават и просто изниква друг въпрос - Защо ти е да е... майката на всички читатели?!
Майтапя се. Говориш май за любов, но ти бяга думичката. И удивителната. То, понякога и от думи няма нужда...)
Губи се всякаква мистичност. Сериозна тема, ако се прескочи тона ми, апропо. И ако се преглътна.

Acropolis adieu

... прости ми тона, но какво те подтикна да напишеш това тук?
И защо смяташ, че на някой нещо му бяга?
И защо не се преглътна, апропо? Важи и за другия постинг.

This is why the lady is a PUNK!

п.п. Извинявам се, че реагирам първосигнално като бебето на зодиака и всъщност изобщо не искам да се пререкавам, но ме споходни неприятното чувство, че ме изрита в слънчевия сплит. Усетих го като грубо нахлуване. Може и да не съм разбрала...

Редактирано от Koтkaтa Mapтa на 19.12.03 09:04.

Не мога да се стърпя да не те попитам - какво правиш всъщност и защо го правиш?

Ще ти спестя коментарите си и описанията на усещанията, които ме заляха и от двата ти постинга, защото изцяло съвпадат с казаното вече от Котката Марта.

п.с. Въпросът ми също е учтив, макар и не без известно усилие..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хич не бях далеч от мисълта, че мога да прочета и такова мнение в резултат на моето. Всъщност, друго звучи почти на ръба на абсурда.

Acropolis adieu

Питам, споделям впечатления. За повече информация виж отговора ми към Марта.
Няма вече, край. )

Acropolis adieu

Няма да дискутирам.
Но логичното ми мислене се пита, щом предполагаш каква реакция ще провокираш у някого, нарочно ли го правиш? Какво ли ти дава...? Какво те води...?
Защото не видях добронамерен въпрос и не че сме някаква секта, но някак грубо наруши рамките на нещо, за което не можеш да съдиш поради неприсъствие.
Защо вземаш отношение точно тук и точно сега? И куп други такива неща, които чисто и просто не разбирам... което ме кара да си защитавам чувството.

... което е тъпо, защото чувството ми не можеш да вземеш или нараниш по някакъв начин... и би следвало да съм "над нещата"...

This is why the lady is a PUNK!