Абе...
Който бил, бил. Който разбрал, разбрал. Който помни - помни.
Важи и за снощи... Ти си знаеш. Искрено.

Днес съм на вълна...

This is why the lady is a PUNK!

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Джем, снощи си свърших думите.

This is why the lady is a PUNK!

а ако ми обясниш и как стигна до тези изводи - цена няма да имаш!!!

Пак добре, че не съм в онази си темерутска фаза, при която на първа среща хората решават, че направо ги мразя...

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Obi4ta se pokazva. Ne si cheshai sebelyubieto-protivopokazno e. Tova se otnasya za vsi4ki.

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Da vi imam nomerata

хората може би е лесно да бъдат убедени в какво ли не...
Но убеждението е нещо доста по-различно от вярата, според мен.
По-повърхностно... т.е., дори и да се промени в някакъв момент и под някакво влияние убеждението, вярата под него не се променя току-тъй.

Искам да кажа, че възможно е хората да са лесно раними. Но самото преживяване не може да бъде наранено. Особено когато е малко по-голямо от отделния човек... че и от всички хора, взети заедно.
Говоря за конкретното преживяване и за конкретните хора, преживели го.

:))) Поздрави на шляпата ти! :)))

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Уау!...?!?

Да ти изпратя малко от моите?!?
/кажи НЕ!... /

Обич - получена!
Обич - изпратена!

"чешане на себелюбие"?!?

Тези, които искам да ме разберат - ще ме разберат... това на мен ми е достатъчно.

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Перифраза за оня лаф на ХТИ-то навремето "Ти така си гледаш или учиш в ХТИ" , т.е.в нашия случай:
"Ти така си гледаш или си Джеминилед?"
Бе...като заразмахва ножа по едно време, се уплаших. То в ръцете на Близнак и най-обикновения предмет се превръща в оръжие...

/учтив интерес: как се чувства днес Котка и вещаят ли й звездите участия в
кулинарни оргии?/

Catch me...

Мдам... така си гледам...

Но явно си пропуснала обяснението ми, че е по-страшно да се размахва вилицата... хъм... когато я размахвам аз, де...

/любезен отговор: Котка не се интересува от звезди, а от пълната си купичка с манджа.../

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Есета за вярата и убеждението?
Не, не ми се пишееее... Най-сладкото на вярата е съмнението и страхът. Усъмниш ли се... вярата е строшена. Защитаваш ли вярата - страх те е. А всичко това идва от човека, не от небето.
А назад във времето не можеш да присъстваш. Присъства това, което е останало. И присъства сега. А ако не вярваш в миналото, случилото се. Ако се усъмниш? Какво е останало в теб? Искаш още? Страхуваш се? Останал си ти, не е останало миналато. Страхуваш се, за да го загубиш. Да не загубиш себе си, такава, каквато си била, а и искаш това минало още, искаш в твоето сега, в твоето бъдеще. И това е твоят страх. Страхът на всички хора. Да не загубят... А миналото го няма, нито усещането. Във всеки един миг, в мига, в който четеш тази дума, и тази дума... е вече друго.
И съмненията, и вярата, и желанието и прочие там... си вървят или с пажовете или с войската.
Acropolis adieu

Редактирано от yф на 20.12.03 18:22.