много встрани от темата...
Тези дни се натъкнах из Мрежата на един разказ, от който нищо не разбрах, но пък много неща усетих. Тъ, в него има нещо, което силно ме впечатли:
...за пръв път в живота си разбрах какво означава да виждаш двойно. Явно през тази година "двойно" щеше да стане съпътстваща дума в живота ми. Като че ли си вечно пиян. Винаги имаш избор от двойно и винаги си част от двойно...
Аз, като един доста типичен Близнак, никога не съм била в нещо различно от "двойно". Във всякакъв смисъл. И предполагам, затова изпадам в потрес, когато се озова в нещо "единично" - ясно, недвусмислено и наистина едно...
Тъ, някак ми хрумна, че точно тебе искам да питам: това случвало ли ти се е?

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Да, много пъти. И знаеш ли какво още... Случвало ми се е да бъда чужда на себе си. И знаеш ли как... Като стана "своя" на друг. Това не е роля. Понякога се случва, че вербализираш или вършиш или си в ролята на чуждо съмнение, ти го материализираш. И ти ли си? Не си ли... Сякаш попадаш на точното място, но не заради себе си, а заради друг. Нещо като подарък за Коледа. Нещо като чужда кожа. Ирационално. За да разбереш там, покрай него, че едно нещо си е струвало. То може да е един миг, дума, поглед, жест и с тях заедно или поотделно всички книги, знания, цялата вяра в старото ти аз, цялото ти оперение изчезва. И разбираш, че няма нищо по-важно от това. И че знанието е вятър. Рутината също. И нито една книга, подготовка, интелект не стигат, за да обяснят нещо толкова просто. И се чудиш кога можеш да застанеш пред себе си със същите въпроси и дали другият, който ще бъде твоето себе, който ще го открадне за някакъв миг, няма да те отвлече със себе си. И тук вече идва страхът. И става нещо трето. А животът е по-дълбок от всяка друга принадена стойност.

Acropolis adieu

Но благодаря.
Все пак намерих малко думи да кажа нещо друго.

Искам да благодаря на уф. изпитвам силното желание да я реабилитирам, но и себе си. В собствените си очи.
Снощи на чаша бира /или повече чаши/ в един не толкова лек, колкото интензивен разговор, просто исках да разбера какво се случи тук между нас.
Бях ранена, не сърдита. Обичам да разбирам хората, обичам да давам на тях и себе си шанс да станем по-широки.
Напоследък научих чрез много от вас важни неща за себе си. Вчера се учих чрез уф.
Уф ни постави на проверка. Джем, Беатриче и ДеПрофундис удържаха на проверката. Аз не удържах. Оказа се, че вярата в мен е малка, щом нещо подобно може толкова лесно да я разклати. "Видях" го още в началото, но истински го разбрах чак по-късно.
Доколко сме способни да приемем другия... ако наистина сме преживели това... което сме... Доколко сме способни да понесем съмнението му... или ще видим отразено само собственото си съмнение... и страх...
Благодаря на уф за една безкрайно гола, искрена и някак нежна вечер.
Извинявам се за тези, които може да усетят "признанието ми" като предателство... към себе си или клубната политика... Това е все пак моята истина.

А мистичното преживяване... там ще ми помогне сетивната памет...



This is why the lady is a PUNK!

БАЛАДА ЗА РАЗДЯЛАТА С ДЕТЕТО В НАС

Ти, която толкова дълго вървеше до мен
и ме караше да виждам в кошарите замъци
и когато загубя войните си, да не съм натъжен
и да се смея, когато режат сърцата ми,
ти си измислица, ти си шут, ти си малко дете,
колко пъти ще искам да залича следите ти,
колко пъти ще искам сам да преплувам реките,
но никога няма да забравя за теб.

Дълъг е пътят, който води пред нас
през законите на затъпелите касти,
но аз ще превърна своята болка във смях
и ще поплачем от толкова щастие.
И милиони години ще питаме моста кои сме все пак
и защо е толкова трудно да гледам навътре
и напук на себе си ще преминем на другия бряг,
а напук на всички ще се завърнем.

Ще се разделим накрая на най- дългия ден,
ще поговорим, ще пожелаем нещо всеки на себе си
и ти ще се върнеш във утрото, когато светът е зелен,
а аз тихичко ще остарея,
но без значение дали си във въздуха или на земята,
ние с теб ще се срещнем пак някой ден,
защото в този парад на самотата
ние сме братя и ти никога няма да забравиш за мен.


Христо Караславов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Rama на 21.12.03 01:42.

СВОБОДА

За нея всичко е любов –
движение по края на вените,
сезон на мъглите й,
приют за неверници, взрени в очите й.
“Малка мръсница!” те казват и лягат в тъгата си.

За нея всичко е любов –
стълби и знаци, показващи никъде,
птици от вчера,
останки от мигове,
които се смеят с очи на престъпници,
разплащащи последните дългове.

Ще се намразим, ако бъдем близки с теб,
ще се обичаме – далечни мелници,
но аз си взех от твоя празник в шепите
в този град от понеделници.

За нея всичко е любов –
сиво небе, мъртви приятели, заровени в мислите,
деца и гадатели, неказващи нищо,
и тези деятели на свойте малки, загубени каузи.

За нея всичко е любов,
но кой ще разкаже - смехът на очите ни
в есента на тъгата,
смъртта на причините за всеки порядък
и тези безсмислени, но толкова нужни бунтове.

Ще се намразим, ако бъдем близки с теб,
ще се обичаме далечни, вещице,
но аз си взех от твоя празник в шепите
в този град от понеделници.


Христо Караславов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм. Аз по-скоро се материализирам като парадоксален вестител на "другата" гледна точка, което не е съвсем съмнение.
И, когато попадам на точното място, то е винаги заради себе си. Предполагам, обикновен егоизъм...

Моето просветление винаги е свързано с това, че някой ме отвлича със себе си. Или поне един от Близнаците ми. Някак, свикнала съм, че след всяка среща вече съм някоя друга. Просто пускам нещата да минават през мен - и да ме променят. За да не се променя ни на йота.
Струва ми се, че всяко вкопчване - дори и в себе си - ни затваря към Живота. Да се губиш, да се намираш отново и да се чудиш дали все още си ти, но и същевременно да го знаеш... за мен това е великата игра. "Двойно"-то. Или тройното, или колкавото е там..

Обаче - единичното?!? Ето, това страшно ме обърква...

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Не подценявай вярата, която носиш у себе си - развивай я.
А едва ли можеш да развиеш каквото и да е, ако периодично не го подлагаш на проверка. Мъдрите хора казват, че с тренировки всичко се постига!
Тъ, може би Уф е отличен "треньор", който прекрасно подсказва върху какво ни е необходимо да поработим. И то за всеки е нещо различно, негово си. Искам да кажа, сравнявай се само със себе си...

Да не прозвучи гръмко, но аз имам сериозен проблем с толерантността... И съм на мнение, че подобни "сблъсъци" ми действат силно положително откъм тренировка. От тази гледна точка - аз също съм благодарна на Уф за урока...
И... дали не е най-добре на следващата си среща да я поканим и нея?
Колкото и революционно да прозвучи???

Мдам... сетивната памет е и проклятие, и благословия едновременно... :)))
Аз "зациклих" на едно уникално - и сетивно! - за мен парче: A Gusta - Safri Duo... Съвсем скоро го чух за първи път - но толкова "памет" ми върна, че... Откачане! Ама пълно!!!
И най-странното е, че май ми е фаворит за Овена... хъм...

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Това ми напомня за
"Хайде, хапчета чудесни - никога да не порЕсна!"

Можеш ли да се върнеш някъде, откъдето никога не си си тръгвал?

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Благодаря, че е за мен...

Обич - получена!
Обич - предадена!

Товоята рошла...

This is why the lady is a PUNK!

***
И нощем,
отворила прозореца,
вампири бели и самотни
при себе си събирам,
за да им дам вода.

Мила Срафимова

Редактирано от Koтkaтa Mapтa на 21.12.03 09:02.

Да постигнем момента, в който ние ще сме във вярата, а не обратното...

This is why the lady is a PUNK!