Знаете ли какво е Мистично Преживяване?
Едно такова е, при което усещаш и разбираш, че все пак има мигове, когато душата е в пъти по-важна от тялото. Едно такова, когато някак не ти пука колко е студено, колко си гладен, колко пари имаш в джоба.
Но - когато се случи на два пъти в рамките на един-единствен ден - тогава много по-ясно и безпрекословно усещаш Звездите със себе си.
Когато всички съмнения са много далеч от теб...
Когато попиваш с цялата си кожа Вселената...
Когато като гръм те пронизва чувството, че ти си частичка от Цялото - и това Цяло не би било такова без теб...
Когато осъзнаеш, че имаш две ръце...
Когато си спомниш, че с тези ръце можеш да прегръщаш...
Когато, прегръщайки някого, всъщност прегръщаш всички...
Когато казваш "Обичам" с ясното съзнание, че обичаш...
Когато всяка твоя дума е семенцето, намерило своята почва...
Когато лампите пречат да видиш другата светлина...
Когато те прегръщат, но заедно с теб прегръщат Звездите...
Когато споделената енергия е като кълбо прежда, с която да си играе една Котка...
Когато идеята на егрегора вече не ти е непонятна...
Когато някой те обича...
Когато лявата ръка трябва да се изравни със дясната...
Когато сърцето и умът встъпят в единодушие...
Когато ти си онзи пра-далечен Съвършен човек...
Когато в една чаша с вино можеш да видиш Кръвта и Живота...
Когато всичката Истина за нещата се е побрала в извивката на едни кадифени Котешки ушички...


... тогава разбираш смисъла на "проклятието" да си жив - и да дишаш, за да се пропиеш с магията на Мига.
А Звездите... Угасете всички лампи - и ще ги видите...

17.12.2003г.


с искрена Обич към Жените и Котките,
аз

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...

...тъкмо се канех да кажа същото...
Но търсех думите...
Ти ги намери по-бързо...
Вместо мен...

Благодаря ти...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ееех! :)))

Колко прекрасно ме изпревари, Джем! Не съм спала цяла нощ. Искаше ми се да споделя с цялата вселена разтърсването, което може да получи душата от една среща; да разкаже за магията, която се случва, когато миналото ни насочи по своите неведоми пътища към онази стая със свещите, настоящето те накара да си спомниш, а бъдещето оправдае всичко, което е било.

Много още ще ви кажа, но сега преди да замълча...: "Обичам ви!"

De profundis clamavi ad Te, Domine!

За DeProfundis, Beatrice, Котката Марта и geminiled…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, smaragd, и ти беше с нас. Усети ли?

De profundis clamavi ad Te, Domine!

Сутринта пиех кафе без захар. И Животът беше хубав.
Изплъзват ми се думите.
Но преливам от усещания. Усещания, с които знам, че не съм сама. Екзалтация. Сила. Щастие. Благодарност. Нежност.
Усещане, че някак се пропуках. Че изчезна страхът. И съмнението. И едно истерично "ИСКАМ" /нещо си/ беше заместено от едно широко, светло, необятно "ДА, приемам". Някак си тупнах на мястото. Туп. Сякаш през цялото време си се лутал из периферията и внезапно нещо те бутва и ти правиш туп! - право в центъра. После разбираш, че нищо вече няма да е същото. Че си се преобърнала.
Когато се намериш. Точно, когато си престанала да се търрсиш.
Когато козирожката ти луна свали гарда, прибере за малко кучето, свали моста над крепостния ров и каже кротко "Моля, влезте"... Не се притеснявайте, че е разхвърляно малко, че съм леко пийнала, че съм леко тъжна. Това не е толкова важно сега. Тук е топло. Има кекс и музика.
Когато се намериш. Но всъщност извън себе си. Всъщност си някак разпиляна. Като течен живак. Всъщност първо някой е вдигнал щорите, а после ти си видяла, че навън грее слънце. И че няма нищо по-лесно от това да отвориш врата и да застанеш под него. То ще те стопли и ще те освети. Ще ти покаже прашните ъгли. Ще ти се поиска да ги пометеш.
Когато тъмното обуславя светлото. А Животът е люлка.
Когато всъщност не си направила нищо. Но то се е случило. Защото си била по правилното време на правилното място с правилните хора.
Когато "аз" е направило място на "ние".
Когато знаеш, че каквото и да се случи, ти вече си прекрачила един праг и няма да се обърнеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

вече заслужава признанието на един удовлетворен читател...
Мойа в проблясък е нещо много ценно да се види:-)

Catch me...

Сега ще кажа точно както жената от съседната маса във филма "When Harry met Sally": "Искам точно това, което сте сервирали на госпожата на съседната маса!"

Май невероятно нептунясване-купонясване съм изпуснала! Не знам какво сте се поили и какво сте смъркали, но дайте малко насам!



Шега настрана - радвам се, че сте си прекарали толкова хубаво!

Горяха ми вчера ушите - горяха, но по-скоро ще е от 5 часа мобилен телефон - облъчих се в абсолютно нездравословен размер!

Какво да се прави? Марс влезе в овен и трябваше да посрещнем новия сезон на борба и препотентност /което ми напомни, че бях обещала да дам банкет по този повод!/

Признайте си сега какво толкова сте ме одумвали?

Ти беше с нас... не само на думи... в най-сюблимният момент беше сред нас...
Водка и Тирамису му е майката!


This is why the lady is a PUNK!

... го вдигнахме достойно
Ах, как е хубаво, когато всичко си е на мястото. Марс особено

This is why the lady is a PUNK!

Джем, оставяш ме безмълвна!
Няма какво повече да се каже....не би могло!
С този постинг ти направи подарък на всички ни!
ОБИЧАМЕ ТЕ!
Сребърните нишки свързват не само физическите и астралните тела, това са тънки жички, по които тече един особен ток....ток, който захранва сърцата и дава енергията на живота...
Само дето ние обикновено не осъзнаваме това, защото сме научени да се страхуваме. Боим се, че този ток може да ни убие...плаши ни голямата верига, това, че няма начало, че няма край, това че трябва да загубиш себе си, за да засвети Голямото Светило....а всъщност точно тази негова светлина прокужда мрака в душите на всеки един от нас....тази светлина ни показва единствения път, който си заслужава да бъде извървян, показва и това, което стои в края на пътя.......и ти в един момент разбираш, че не можеш да изгориш, каквото и да минава през теб ще те направи само по-мощен.....ти си мост, връзка, от която живителна енергия протича към останалите....един и същи ток тече през всички и ни свързва в едно цяло. Това е нещо, което трябва да бъде изживяно.....за да дойдат отговорите на най-изковните въпроси за нашето съществувание и много тайни на битието да спрат да бъдат вече тайни...

tutto che ti serve e l'amore

Добър вечер... Позволявам си да хвърлям едно око...
Беатриче, не ти ли се струва, че тези жички си имат съвсем други имена в света, който не е на небето и звездната карта?
Мога да ти напиша няколко варианта, но се опасявам, че ще прозвучат доста скандално, неоправдано даже, а на моменти дори леко, а и не само, цинично.
Въпросът ми е учтив.

Acropolis adieu

Прекрасно.
А сега си представи всички наистина мистични преживявания да можеха да се раздават и просто изниква друг въпрос - Защо ти е да е... майката на всички читатели?!
Майтапя се. Говориш май за любов, но ти бяга думичката. И удивителната. То, понякога и от думи няма нужда...)
Губи се всякаква мистичност. Сериозна тема, ако се прескочи тона ми, апропо. И ако се преглътна.

Acropolis adieu

... прости ми тона, но какво те подтикна да напишеш това тук?
И защо смяташ, че на някой нещо му бяга?
И защо не се преглътна, апропо? Важи и за другия постинг.

This is why the lady is a PUNK!

п.п. Извинявам се, че реагирам първосигнално като бебето на зодиака и всъщност изобщо не искам да се пререкавам, но ме споходни неприятното чувство, че ме изрита в слънчевия сплит. Усетих го като грубо нахлуване. Може и да не съм разбрала...

Редактирано от Koтkaтa Mapтa на 19.12.03 09:04.

Не мога да се стърпя да не те попитам - какво правиш всъщност и защо го правиш?

Ще ти спестя коментарите си и описанията на усещанията, които ме заляха и от двата ти постинга, защото изцяло съвпадат с казаното вече от Котката Марта.

п.с. Въпросът ми също е учтив, макар и не без известно усилие..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хич не бях далеч от мисълта, че мога да прочета и такова мнение в резултат на моето. Всъщност, друго звучи почти на ръба на абсурда.

Acropolis adieu

Питам, споделям впечатления. За повече информация виж отговора ми към Марта.
Няма вече, край. )

Acropolis adieu

Няма да дискутирам.
Но логичното ми мислене се пита, щом предполагаш каква реакция ще провокираш у някого, нарочно ли го правиш? Какво ли ти дава...? Какво те води...?
Защото не видях добронамерен въпрос и не че сме някаква секта, но някак грубо наруши рамките на нещо, за което не можеш да съдиш поради неприсъствие.
Защо вземаш отношение точно тук и точно сега? И куп други такива неща, които чисто и просто не разбирам... което ме кара да си защитавам чувството.

... което е тъпо, защото чувството ми не можеш да вземеш или нараниш по някакъв начин... и би следвало да съм "над нещата"...

This is why the lady is a PUNK!

Добре, ще ти отговоря, за да се убедиш, че сама знаеш отговорите.
Сега сериозно. Наистина смятам, че мистичните изжививяния не могат да се предават, защото им се отнема. Ако всички мистични преживявания бяха достъпни... Само си представи.
За останалото. Реших да провокирам, наистина. Получих очаквана реакция. Защото и беше нарочно, де. Просто шега с малко по-груб или остър или както искаш го наречи тон. Също чувство..., импулс.
По отношение на защо точно тук и сега знаеш отговора... Безсмислено е да ти го казвам, но щом държиш - свободен форум..., нали?
Но повече няма да пиша такива неща, както вече казах. Тоест, е по-добре да няма допълнителни въпроси, защото ще взема да се навия и кофти много. Пък аз влязох само, за да провокирам, лекичко.
Извинете, не е било от лошо чувство. Наречете го дяволък. Или нещо подобно или както си щете, всъщност. Няма да тормозя присъстващите с лошости.


Acropolis adieu

Редактирано от yф на 19.12.03 10:44.

Останалото няма да коментирам.
Относно мистичните преживявания ми се иска да кажа единствено, че Джем не се опита да го предаде някому, а само да "рекапитулира" нещо, за което може да бъде сигурна, че ще бъде разбрана от когото трябва. Направи го тук, защото всички присъствали участват в този клуб и вечерта имаше силен астрологически нюанс.
Аз направих същото, между другото.
Така е като сме словесни създания.
Толкова.

А, по въпроса за свободните форуми... да, форумите са свободни, защото се разчита на вътрешното чувство за мярка на пишещите.
Не мога да твърдя, че и на мен понякога то не ми убягва. Но поне се старая.

This is why the lady is a PUNK!

Прочетох отговора ти към Марта.
Втрещена съм, признавам.
Нямам какво друго да ти кажа, освен едно:
Майната ти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не коментирам автора на темата... и защо, мотив, усещане, думоподреждане, внушение и прочие, и прочие.
Говоря за мистичните преживявания без да ги центрирам върху някого. Добре, Марта, вече сериозно, а ако искаш можем да се преместим в друга тема, за да дискутираме по въпроса без аналогии, които могат да минат в графата "лични". Нима смяташ, че такива изживявания могат да се продават, примерно? Да си ги купиш? Смяташ ли също, че могат да се предадат. А да ти се отнемат? А някой друг да ти ги внуши? Да те погълне чуждо усещане "мистично" без при този превод на наистина такова изживяване, ако го има, то да не се опорочи? Да са комерсиализира като бъде облечено в комерс, шир-потреба форма? Нима това е възможно? Нима вярваш, че съществуват нишки, които свързват теб с небето, теб с друг човек и тези нишки няма да се скъсат, ако ги вкараш в коловоза на общото, ако ги направиш под някаква форма обществено достояние?
Това е въпросът. Не виждам друг клуб, където да го задам, наистина.
А по отношение на останалото - натюрел. Не се оправдавам... Просто стил, подход, дяволък. Светоусещане. И думи. Правиш същото, което аз направих тази нощ, но с други думи. И това беше очаквано. Но да се върнем на мистицизма, ако искаш?

Acropolis adieu

Да ти кажа не съжалявам, че не бях с една идея по-остра.

Acropolis adieu

Разбира се от само себе си, че не смятам нищо подобно, есДевствено. Но само това мога да кажа по общата тематика - че не, не мисля така. Даже на собствен гръб съм го изпитала и съм си платила достатъчно високата цена, за да съм разбрала.

Но оттам нататък влизаме в коловоза на личното, защото се презюмира, че нещо си е станало по този начин "обществено достояние", а пък аз просто не съм съгласна тази презумпция.

Предлагам да спрем дотук, за да не докараме Огледална до психически срив довечера...

This is why the lady is a PUNK!

Или да отложим психическия срив до довечера?
Ок, спирам. Не не знам дали ще бъда там, всъщност. По други, сериозни и извинителни причини. Както и да е.
И аз не смятам иначе. По други причини. Аре, изнасям този ник оттук.

Acropolis adieu

Нямаш шанс да бъдеш център тук. Нито акцент. Не разбираш тези хора.
Приказвай си, не пречиш.
Но не се надявай да изчукаш която и да е от тях. Просто не ставаш.

Хахаха!
Добре.

Acropolis adieu

Съжалявам, че не успях да вляза по-рано и да ти отговоря. Може би пък довечера ще има дискусия с теб, ако сметнеш, че си заслужава.
Признавам, че понякога малко се поувличам с алегориите - слабост, какво да се прави...но в случая действах смело, защото каквито и думи да бях употребила, хората, които исках да ги прочетат, щяха да усетят чувствата ми, а това е важното - дори и без да имаше думи изобщо...дори да бях оставила само точки и празни редове....
Жичките Някои жички си имат технически наименования и много строго научно предназначение (и все пак дори и те в този момент ни свързват - как щяхме да си пишем сега без тях?), други жички омотават хората от главата до петите, държат ги здраво цял живот, трети жички пускат ток само за секунди и предизвикват шоков удар в мозъка ни, има и такива жички, за които някои само си мечтаят и никога не срещат.....жички, жички, жички, къде ли не, за какво ли не И знаеш ли още колко жички ще бъдат те първа открити, за добро или зло?
Не искам да те засегна, защото ти по неведоми причини вече си се засегнала. Понякога се чудя защо хората, които най-ревностно защитават публичното пространство, свободната дума и мисъл, понякога така болезнено приемат по-личните неща? Или може би смяташ, че в личните изживявания няма свобода? Покупко-продажба на мистицизъм? Твоите алегории май са по-силни от моите...апропо - не се притеснявай от скандални и цинични приказки, те пък изобщо не са лични.....изобщо защо личното така те притеснява?
Смяташ, че това толкова съкровено усещане, за което говорим тук, ще се омърси, превръщайки се в общественото достояние? Или не му вярваш, защото някой грабва думите и му придава плът и форма? За съжаление когато разстоянията между нас са големи, понякога жичките от клавиатурките ни са доста нужни...., но не всеки вижда това, което те генерират
Не съм чела още репликите ти към Марта...но май не съм изпуснала много.....
И последно по ред, но не по важност...ние също обичаме да провокираме. От този постинг и от това, за което всички ние говорим тук, по-голямо предизвикателство едва ли има. Но само някои ще го усетят. Всъщност, тези, които трябва! Поздрав към всички тях, пращам им много, много обич!!!!!!!!!!!!!

tutto che ti serve e l'amore

Мдам.. ето откъде идва бъркотията!
Ама аз не раздавам мистични преживявания - споделям ги само.
И с огромно удоволствие разбрах, че тези, които съм искала да ме разберат, са ме разбрали.

Съжалявам, че съм посегнала на майките на останалите читатели. Но съм сигурна, че и сред тях има такива, които са ме разбрали. Въпреки, че не са присъствали на изживяването, за което става дума. Предполагам, усетили са го някак и през разстоянията...

И не говоря точно за любов... хъм... а за нещо много подобно, но - ЛЮБОВ! Може би най-бялата енергия, която - когато премине през теб - ти отваря всички сетива за смисъла на "Бог е Любов" и "Обичай ближния като самия себе си"... Тъ, за тази ЛЮБОВ говоря. За това чувство, когато се разпадаш на атомчета и се събираш отново - но по-добър и някак пречистен.

Не се преглъщай - с това няма да помогнеш на никого. А и темата е повече от сериозна, вярно е.

Поздрав! :)))

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...

позволете на хората пък да ни позавиждат мъничко!

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...

а защо изобщо тук е нужен център?
И какво лошо, дори при липса на център, да има ясно поставен акцент?
И къде пише кой кого да се надява да изчука /защо ли си мисля, че автотенекеджиите трябва да са в друг клуб.../?

Тук всеки влиза със себе си... и по определени теми в определени моменти всеки се превръща в акцент... а после някой го сменя. Динамика... хехех...

Последен въпрос: ако не си говорим - тогава как ще се разберем?!?

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...

си Вдъхновителка!

Чета те за жичките... и наистина минава ток през мен.
Което ме наведе на една такава хрумка: Точно на Нова година Уран влиза в Рибите. Електричество и вода - уау!
Дали пък това, което усетихме всички онази вечер, не е само намек какво ни предстои?!?

Всъщност, този въпрос е към всички, но ти ми го подсказа. Затова го адресирам към теб.

Обич - получена!
Обич - изпратена!!!

Благодаря...

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...

...знае ли човек какво го чака....
Особено с приятели като вас...

А за Уран - много на място напомняш, че той наистина точно тогава влиза в Риби...

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и е най-добре да не знаем, че да ни е изненада като дойде. Иначе ще е баси и скуката!

Да, Уран се гмурва в океана Рибешки. И не знам защо, ама виждам, че нещо ще засвети в тази връзка... Май интересна година ни очаква!

П.П.: Специален поздрав за всички с новата ми сигнатура!

Обич - получена!
Обич - изпратена!

страхотна е новата ти сигнатура - както и новата ти титла.

Поздрав приет.

Поздрав изпратен:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Я каква си интересна била :))))))))))))))
Жалко, че не ме хареса.
Никак.

Catch me...

)
Хората вече са убедени, че това не е било мистично преживяване след като е толкова лесно ранимо. Но, както и да е. Днес съм на вълна "пери ни на шляпа")

Acropolis adieu

Какви лични неща? И какво засягане?
Няма такива неща тук.

Acropolis adieu

Абе...
Който бил, бил. Който разбрал, разбрал. Който помни - помни.
Важи и за снощи... Ти си знаеш. Искрено.

Днес съм на вълна...

This is why the lady is a PUNK!

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Джем, снощи си свърших думите.

This is why the lady is a PUNK!

а ако ми обясниш и как стигна до тези изводи - цена няма да имаш!!!

Пак добре, че не съм в онази си темерутска фаза, при която на първа среща хората решават, че направо ги мразя...

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Obi4ta se pokazva. Ne si cheshai sebelyubieto-protivopokazno e. Tova se otnasya za vsi4ki.

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Da vi imam nomerata

хората може би е лесно да бъдат убедени в какво ли не...
Но убеждението е нещо доста по-различно от вярата, според мен.
По-повърхностно... т.е., дори и да се промени в някакъв момент и под някакво влияние убеждението, вярата под него не се променя току-тъй.

Искам да кажа, че възможно е хората да са лесно раними. Но самото преживяване не може да бъде наранено. Особено когато е малко по-голямо от отделния човек... че и от всички хора, взети заедно.
Говоря за конкретното преживяване и за конкретните хора, преживели го.

:))) Поздрави на шляпата ти! :)))

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Уау!...?!?

Да ти изпратя малко от моите?!?
/кажи НЕ!... /

Обич - получена!
Обич - изпратена!

"чешане на себелюбие"?!?

Тези, които искам да ме разберат - ще ме разберат... това на мен ми е достатъчно.

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Перифраза за оня лаф на ХТИ-то навремето "Ти така си гледаш или учиш в ХТИ" , т.е.в нашия случай:
"Ти така си гледаш или си Джеминилед?"
Бе...като заразмахва ножа по едно време, се уплаших. То в ръцете на Близнак и най-обикновения предмет се превръща в оръжие...

/учтив интерес: как се чувства днес Котка и вещаят ли й звездите участия в
кулинарни оргии?/

Catch me...

Мдам... така си гледам...

Но явно си пропуснала обяснението ми, че е по-страшно да се размахва вилицата... хъм... когато я размахвам аз, де...

/любезен отговор: Котка не се интересува от звезди, а от пълната си купичка с манджа.../

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Есета за вярата и убеждението?
Не, не ми се пишееее... Най-сладкото на вярата е съмнението и страхът. Усъмниш ли се... вярата е строшена. Защитаваш ли вярата - страх те е. А всичко това идва от човека, не от небето.
А назад във времето не можеш да присъстваш. Присъства това, което е останало. И присъства сега. А ако не вярваш в миналото, случилото се. Ако се усъмниш? Какво е останало в теб? Искаш още? Страхуваш се? Останал си ти, не е останало миналато. Страхуваш се, за да го загубиш. Да не загубиш себе си, такава, каквато си била, а и искаш това минало още, искаш в твоето сега, в твоето бъдеще. И това е твоят страх. Страхът на всички хора. Да не загубят... А миналото го няма, нито усещането. Във всеки един миг, в мига, в който четеш тази дума, и тази дума... е вече друго.
И съмненията, и вярата, и желанието и прочие там... си вървят или с пажовете или с войската.
Acropolis adieu

Редактирано от yф на 20.12.03 18:22.

много встрани от темата...
Тези дни се натъкнах из Мрежата на един разказ, от който нищо не разбрах, но пък много неща усетих. Тъ, в него има нещо, което силно ме впечатли:
...за пръв път в живота си разбрах какво означава да виждаш двойно. Явно през тази година "двойно" щеше да стане съпътстваща дума в живота ми. Като че ли си вечно пиян. Винаги имаш избор от двойно и винаги си част от двойно...
Аз, като един доста типичен Близнак, никога не съм била в нещо различно от "двойно". Във всякакъв смисъл. И предполагам, затова изпадам в потрес, когато се озова в нещо "единично" - ясно, недвусмислено и наистина едно...
Тъ, някак ми хрумна, че точно тебе искам да питам: това случвало ли ти се е?

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Да, много пъти. И знаеш ли какво още... Случвало ми се е да бъда чужда на себе си. И знаеш ли как... Като стана "своя" на друг. Това не е роля. Понякога се случва, че вербализираш или вършиш или си в ролята на чуждо съмнение, ти го материализираш. И ти ли си? Не си ли... Сякаш попадаш на точното място, но не заради себе си, а заради друг. Нещо като подарък за Коледа. Нещо като чужда кожа. Ирационално. За да разбереш там, покрай него, че едно нещо си е струвало. То може да е един миг, дума, поглед, жест и с тях заедно или поотделно всички книги, знания, цялата вяра в старото ти аз, цялото ти оперение изчезва. И разбираш, че няма нищо по-важно от това. И че знанието е вятър. Рутината също. И нито една книга, подготовка, интелект не стигат, за да обяснят нещо толкова просто. И се чудиш кога можеш да застанеш пред себе си със същите въпроси и дали другият, който ще бъде твоето себе, който ще го открадне за някакъв миг, няма да те отвлече със себе си. И тук вече идва страхът. И става нещо трето. А животът е по-дълбок от всяка друга принадена стойност.

Acropolis adieu

Но благодаря.
Все пак намерих малко думи да кажа нещо друго.

Искам да благодаря на уф. изпитвам силното желание да я реабилитирам, но и себе си. В собствените си очи.
Снощи на чаша бира /или повече чаши/ в един не толкова лек, колкото интензивен разговор, просто исках да разбера какво се случи тук между нас.
Бях ранена, не сърдита. Обичам да разбирам хората, обичам да давам на тях и себе си шанс да станем по-широки.
Напоследък научих чрез много от вас важни неща за себе си. Вчера се учих чрез уф.
Уф ни постави на проверка. Джем, Беатриче и ДеПрофундис удържаха на проверката. Аз не удържах. Оказа се, че вярата в мен е малка, щом нещо подобно може толкова лесно да я разклати. "Видях" го още в началото, но истински го разбрах чак по-късно.
Доколко сме способни да приемем другия... ако наистина сме преживели това... което сме... Доколко сме способни да понесем съмнението му... или ще видим отразено само собственото си съмнение... и страх...
Благодаря на уф за една безкрайно гола, искрена и някак нежна вечер.
Извинявам се за тези, които може да усетят "признанието ми" като предателство... към себе си или клубната политика... Това е все пак моята истина.

А мистичното преживяване... там ще ми помогне сетивната памет...



This is why the lady is a PUNK!

БАЛАДА ЗА РАЗДЯЛАТА С ДЕТЕТО В НАС

Ти, която толкова дълго вървеше до мен
и ме караше да виждам в кошарите замъци
и когато загубя войните си, да не съм натъжен
и да се смея, когато режат сърцата ми,
ти си измислица, ти си шут, ти си малко дете,
колко пъти ще искам да залича следите ти,
колко пъти ще искам сам да преплувам реките,
но никога няма да забравя за теб.

Дълъг е пътят, който води пред нас
през законите на затъпелите касти,
но аз ще превърна своята болка във смях
и ще поплачем от толкова щастие.
И милиони години ще питаме моста кои сме все пак
и защо е толкова трудно да гледам навътре
и напук на себе си ще преминем на другия бряг,
а напук на всички ще се завърнем.

Ще се разделим накрая на най- дългия ден,
ще поговорим, ще пожелаем нещо всеки на себе си
и ти ще се върнеш във утрото, когато светът е зелен,
а аз тихичко ще остарея,
но без значение дали си във въздуха или на земята,
ние с теб ще се срещнем пак някой ден,
защото в този парад на самотата
ние сме братя и ти никога няма да забравиш за мен.


Христо Караславов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Rama на 21.12.03 01:42.

СВОБОДА

За нея всичко е любов –
движение по края на вените,
сезон на мъглите й,
приют за неверници, взрени в очите й.
“Малка мръсница!” те казват и лягат в тъгата си.

За нея всичко е любов –
стълби и знаци, показващи никъде,
птици от вчера,
останки от мигове,
които се смеят с очи на престъпници,
разплащащи последните дългове.

Ще се намразим, ако бъдем близки с теб,
ще се обичаме – далечни мелници,
но аз си взех от твоя празник в шепите
в този град от понеделници.

За нея всичко е любов –
сиво небе, мъртви приятели, заровени в мислите,
деца и гадатели, неказващи нищо,
и тези деятели на свойте малки, загубени каузи.

За нея всичко е любов,
но кой ще разкаже - смехът на очите ни
в есента на тъгата,
смъртта на причините за всеки порядък
и тези безсмислени, но толкова нужни бунтове.

Ще се намразим, ако бъдем близки с теб,
ще се обичаме далечни, вещице,
но аз си взех от твоя празник в шепите
в този град от понеделници.


Христо Караславов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм. Аз по-скоро се материализирам като парадоксален вестител на "другата" гледна точка, което не е съвсем съмнение.
И, когато попадам на точното място, то е винаги заради себе си. Предполагам, обикновен егоизъм...

Моето просветление винаги е свързано с това, че някой ме отвлича със себе си. Или поне един от Близнаците ми. Някак, свикнала съм, че след всяка среща вече съм някоя друга. Просто пускам нещата да минават през мен - и да ме променят. За да не се променя ни на йота.
Струва ми се, че всяко вкопчване - дори и в себе си - ни затваря към Живота. Да се губиш, да се намираш отново и да се чудиш дали все още си ти, но и същевременно да го знаеш... за мен това е великата игра. "Двойно"-то. Или тройното, или колкавото е там..

Обаче - единичното?!? Ето, това страшно ме обърква...

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Не подценявай вярата, която носиш у себе си - развивай я.
А едва ли можеш да развиеш каквото и да е, ако периодично не го подлагаш на проверка. Мъдрите хора казват, че с тренировки всичко се постига!
Тъ, може би Уф е отличен "треньор", който прекрасно подсказва върху какво ни е необходимо да поработим. И то за всеки е нещо различно, негово си. Искам да кажа, сравнявай се само със себе си...

Да не прозвучи гръмко, но аз имам сериозен проблем с толерантността... И съм на мнение, че подобни "сблъсъци" ми действат силно положително откъм тренировка. От тази гледна точка - аз също съм благодарна на Уф за урока...
И... дали не е най-добре на следващата си среща да я поканим и нея?
Колкото и революционно да прозвучи???

Мдам... сетивната памет е и проклятие, и благословия едновременно... :)))
Аз "зациклих" на едно уникално - и сетивно! - за мен парче: A Gusta - Safri Duo... Съвсем скоро го чух за първи път - но толкова "памет" ми върна, че... Откачане! Ама пълно!!!
И най-странното е, че май ми е фаворит за Овена... хъм...

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Това ми напомня за
"Хайде, хапчета чудесни - никога да не порЕсна!"

Можеш ли да се върнеш някъде, откъдето никога не си си тръгвал?

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Благодаря, че е за мен...

Обич - получена!
Обич - предадена!

Товоята рошла...

This is why the lady is a PUNK!

***
И нощем,
отворила прозореца,
вампири бели и самотни
при себе си събирам,
за да им дам вода.

Мила Срафимова

Редактирано от Koтkaтa Mapтa на 21.12.03 09:02.

Да постигнем момента, в който ние ще сме във вярата, а не обратното...

This is why the lady is a PUNK!

Извинявай, уф. Постъпвам глупаво. Съжалявам. Грешката е моя, обърках се.

Редактирано от phoenics на 21.12.03 11:32.

Права си, постъпвам глупаво, а и това е объркване. Надявам се, да ме извините.

Джем, намек е, прелюдия е, към нещо, което сигурно вече се е случило / се случва (няма земно глаголно време, което да предаде същността на безвремевата енергия), но сега ще се разгръща от тук нататък в наше измерение. Както всяко семе носи есенцията на цветето в себе си, но трябва да покълне в земна почва, за да усетят създанията аромата и красотата му, така и ние поляхме едно семенце, което ни е чакало... Може би...

De profundis clamavi ad Te, Domine!

Отначало като прочетох заглавието на постинга ти ми прозвуча - Слон в стъкларски магазин...
Обаче като видях останалото - май слоновете сме всички родени.... Ти определено да не създаваш портрет на шестата раса...

...Имало едно време в Тракия...

да си го "преведа" на някакъв по-земен език...

Като се замисля за предстоящата година, ме побиват тръпки. В съвсем буквален план на мислене, ток + вода = бум!
И вътрешната ми нагласа е, че още в разгара на Новогодишния купон това "бум!" ще се прояви по някакъв начин. Имам превдид - тъкмо в нашето измерение.
Уран е мълния - няма начин да не се види.
Рибите са вода - няма начин да не се усети.

Честно казано, аз очаквам чудеса направо...

И ще се радвам да мога да видя как семенцето покълва!

Обич - получена!
Обич - изпратена!

аз се надявам изобщо да създавам нещо...

Слонове... хъм... а понякога е достатъчно и да си обикновено магаре... хъм...

Обич - получена!
Обич - изпратена!