Преди две седмици и мен ме поканиха да присъствам на една среща, среща, която ще ми бъде изключително полезна, защото на нея ще ме запознаят с хора, които ще ми помогнат бързо да осъществя целите си. По думите на моя „поканващ”, това са хора бизнесмени с от малък до много едър бизнес. Хора, които знаят как да постигат успех в живота и са отворени да помагат и на други амбициозни и нахъсани личности да успеят. На тази среща ще си говорим за бизнес, за твоите цели и за това как най-бързо да ги постигнеш.
Почти дословно, това бяха думите на мой много добър приятел. Той също бил поканен преди време на такава среща и от тогава живота му се променил към много по-добър. Попитах го, с какво конкретно се е подобрило битието му, и отговора беше, че сега познава много хора, които по всяко време са готови да му окажат помощ от всякакво естество, с които съвсем като с равни може да се съветва по различни въпроси и да получи компетентен отговор. И от това живота му е станал по лесен, помогнало му е да поспечели доста пари с които да развива свой бизнес. Аз не знаех този човек да е открил собствена фирма и да развива някаква дейност, но ми стана интересно, помислих си, че моя приятел все пак е решил да навлезе в частния бизнес и да работи за себе си, за което го похвалих. Тук той се разпали и започна да ми обяснява, как нямало да постигне всичко това ако не било запознанството му с тези, с които искал и мен да запознае защото много държал на мен и искал да работи с мен. Попитах го с какъв предмет на дейност му е фирмата, и как вижда съвместната ни работа, с какво аз на него респ. той на мен ще бъде полезен. Отговори ми, че все още събира екип от хора със свързани интереси, с които да разкрият печеливш бизнес. ОК, макар и странно, но ОК, ама до тук не схванах какво ще правите/правим? Ела на тази среща и ще поговорим точно по тези въпроси, всичко ще ти бъде изяснено и ще можеш да питаш за всичко, което те интересува. След още няколко опита да разбера нещо повече за какво иде реч, неизменно ми беше отговаряно в този стил, че само на срещата ще получа всички отговори.
Добре викам си, явно моя човек се прави на много потаен, има съдружници и вероятно не иска без тях да обсъжда бизнеса си. Ама чак пък толкова да не може да загатне какво прави и за какво съм му аз... Но нейсе, съгласих се да се видим с когото трябва без никакви ангажименти от моя страна докато не разбера за какво става дума. Попита ме дали мога да бъда на негово разположение събота или неделя, за целия ден, даже и вечерта, защото искал да идем после да се почерпим (независимо от резултата от срещата) в някое готино заведение. Разбрахме се за съботния ден, няма да поемам други ангажименти и че щял да ми се обади в колко часа и къде да се видим. Сега трябвало да уведоми колегите си, извади мобилния си телефон и се обади на някого, обяснявайки, че е с мен, и че имам желание да ме запознаят с нещата. След минута ме попита дали можем да се видим с един много важен човек, който евентуално в бъдеще би ми бил полезен, и точно сега имал възможност да се срещне с нас. Казах му, че няма проблеми. Уговори среща за след час в някакво кафе в центъра и потвърди, че ще бъдем там. След тел. разговор започна да ми хвали този, с когото ще се виждаме, изкара го едва ли не собственик на корпорация от калибъра на Microsoft. Вече беше ми дотегнало от недомлъвки и потайности, което му и казах, и добавих, че ако и другия тип ме третира като малоумник и нищо съществено не каже, по добре да не се срещаме. Леко помръкнал, ми повтори, че този човек е много важен за него, и не искал да се компрометира ако не идем.
Вече бях започнал да си изграждам някаква защитна бариера към цялата ситуация, нещо цялото „информационно затъмнение” ме караше да се чувствам не комфортно и подозрително.
След час се преместихме в другото кафе и зачакахме важната особа, която пристигна с около 40 мин. закъснение. Моя приятел през цялото време ми подхвърляше колко бил ангажиран този човек и колко хора зависели от него, с цел май да оправдае закъснението. Направи ми впечатление, че на моя приятел не му се обадиха да му кажат, че ще закъснеят, че нещо се е случило, което ме и учуди. Тоя boss дето ми го величаеха, май не го е еня, че го чака някой и че е поел ангажимент.

....следва продължение...

УРА, появи се накрая!
Човека, който влезе наистина беше много стилно облечен, със скъп костюм, пасваща на облеклото вратовръзка, чанта с лаптоп, избръснат и с безупречна прическа и всички атрибути на преуспяващ бизнесмен. С 24 каратова усмивка се здрависа с мен, след като моя приятел ни представи един на друг. Седнахме и boss-а започна да ми задава почти същите въпроси, които бяхме обсъдили с приятеля ми- с какво се занимавам, как се виждам след няколко години, какви цели имам поставени, задоволява ли ме положението ми, какво е финансовото ми състояние, искам ли да печеля допълнително и да правя това, което ми доставя удоволствие. Позачудих се на глас защо ме разпитват така подробно, все едно кандидатствам за кредит пред банка, и с каква цел им трябва тази информация. Тук boss-а леко промени тона, че за да придобие представа за мен (а започна с думите, че моя човек много им е говорил за мен, и без да ме познават са ме харесали) и да прецени дали съм сериозен човек, трябва да знае някои неща. Попитах го, дали той без да знае къде и за какво дава толкова персонална информация ще е спокоен и предразположен да споделя тези неща. Контрира ме с въпрос, дали имам доверие на моя приятел. Казах му, че се познаваме много добре с него, и имам доверие в човека, но не познавам вас и все още не ми е ясно защо трябва да ви дам исканата информация. С иронична усмивка ми отговори, че между моя приятел и него има 100% доверие, и щом аз вярвам на моя приятел (за кратко МП), би трябвало да не ме притеснява, че и той (за кратко ЛБ=лъскав бизнесмен) ще знае тези неща. Попита ме, дали изглежда като човек, който би злоупотребил с доверието-моето и на МП - и дали външния му вид ме кара да се съмнявам в думите му. Отговорих му, че външния му вид в момента ми говори само че има костюм за 500-1000 лева и лаптоп, неща, които имам и аз. И може моите костюми да са за по 200-300 лева, но компютъра ми е 3 пъти по скъп от неговия. Попитах го, какво му говори това за мен? След още 10 минути празнословие ЛБ се обърна към МП и му каза, че много ще се радва да ги посетя в събота, че ще имам много бърз успех с тяхна помощ, и уж между другото попита дали съм информиран за таксата за резервация. Сконфузено, МП му каза, че не е имал възможност да ми каже. Тогава ЛБ ми каза, че за да придам сериозност на намерението си и ангажимента за присъствие трябва да платя 60 лева. Попитах какво си купувам с тези пари, за какво ги давам... Ами в събота на срещата ще бъдат няколко много важни хора, с малко свободно време, и това ще е моя ангажимент аз да бъда в уговореното време на съответното място. Тук не се сдържах да му намекна за неговото закъснение (попитах колко ще ми отбият от 60-те лева за 40 минути чакане), и забелязах, как МП застана на нокти...Както и да е, дадох парите на МП и попитах за касова бележка, фактура, изобщо нещо срещу тези пари. Пак ми разтегнаха локумите за доверието, но вече ми беше писнало тотално, и без задръжки им заявих, че ако ще си говорим за доверие, да ми върнат парите, аз ще си ги нося в джоба на срещата и ще ги платя при влизане. Доверие, нали така? И опа, май нещо излезе извън схемата... Както и да е, тръгнахме си, аз -минус 60 лева и нищо срещу тях, а ЛБ и МП с усмивки на лица.
През двата дни до събота МП всеки ден ме „проверяваше” по телефона дали не съм размислил и дали все още съм сериозен за срещата.


...има още...

Дойде събота!
Аз все още не знаех КЪДЕ ще е срещата, все не било уточнено, не се знаело къде ще бъде наета зала, ако присъствали най-най-важните ЛБ, което било 90% сигурно...абе мътна работа. Вече си мислех, че цялото упражнение е било за да им платя 60 лева, и накрая ще се окаже нещо като среща на „Хербалайф”. В 11 часа на обяд МП ми се обади, че ме чака пред входа, да слагам костюма и да слизам. Тръгнахме, и по пътя той ми каза, че отиваме в парк-хотел „Москва”, там ще е срещата. Ще има много хора, които искали да се запознаят с мен, в залата ще има музика и пр. Все още ми се струваше, че 60 лева като резервация за място като парк-хотела бяха доста, ама вече ги бях прежалил.
12:10- влязохме в хотела. На втория етаж беше гъмжило от хора, мъже и жени, почти всички облечени делово, обособени на групички и говорейки си нещо. МП ме представи на ЛБД1 (Лъскава Бизнес Дама), която ми беше представена по същия начин както ЛБ от кафето. И отново усмивка, колко се радвали да ме видят, как щели да си говорят за моето бъдеще и моя успех. Следва представяне на ЛБД2- най-важната от всичко под слънцето както ми я презентираха. Госпожицата беше много отворена, много жизнерадостна и щастлива от факта, че ме вижда, и ни покани да заповядаме в залата.
12:50- зала с редици столове и пътека между тях. Силна техно музика, усмихнати мъже и жени в стилни костюми ни разпределяха кой къде да седна.
13:02- музиката се засили и по пътеката като под казармен строй се изнизаха същите мъже и жени, и по сигнал заеха местата си в края на редовете. Приветствахме със ставане на крака, ръкопляскане и силна музика лекторката- наистина много привлекателна червенокоса дама. Започна самата лекция. Започнаха да чертаят една таблица със суми на проектора, да коментират с „примери от живота” и как ако следвам този модел за има-няма година аз ще съм „заработил” солидна пачка пари. На стола при сядането имаше бял лист и МП настойчиво ме караше да си записвам всичко което се каже и видя в залата. Още на 10-15 минута разбрах къде съм и за какво иде реч. Не виждах смисъл да копирам презентацията върху листа си, и въпреки 3-4 подканяния на МП само зяпах и чаках да свърши. Най-после след около час и нещо свърши. Обявиха пауза и стотината души от залата се натрупаха по бара и коридорите на хотела. МП ме дръпна настрани и ме попита дали ми харесва възможността да „заработвам” подобни суми. Казах му, че не бих имал нищо против да печеля по толкова и в сбит текст му казах какво съм схванал от модела, какво очакват от мен и пр. Попитах го дали съм разбрал правилно и това ли е било намерението му като ме доведе тук. Отговори ми (явно предварително заучена фраза), че само говедата се водят на водопой примерно, аз съм тук по негова покана и той ми дава шанс в живота. Изтъкна ми, че всичките солидни мъже и жени наоколо благодарение на този модел водят един чудесен начин на живот, имат финансови ресурси да го водят, разкрили са собствен бизнес и печелят ли печелят. И как сега съм имал шанса да бъда и аз един от тях, как птичето каца веднъж на рамото и пр. и пр.
Викам му, дай да се разберем, наясно съм с къде съм и за какво! Това е нещо старо като света. Да, знам, че може и се изкарват пари от това, знам също, че за да печеля (опа, заработвам) и аз, трябва сигурно да „внеса” някаква такса. Попитах го колко е таксата. Отговориха ми с въпрос- ти колко би инвестирал за да почнеш да печелиш такива пари. Сметнах набързо сумата от раздаваните разпределения (разпределение=сумата, която получаваш като поканиш нов партньор), и я умножих по 2, казах му резултата. Е, на втора част ще разбереш колко е сумата, сега питай каквото и колкото искаш. Казах му, че едва ли има нужда да гледам втора част, а и вече на излизане от първа съм подписал декларация за конфиденциалност. В този момент се приближи ЛБД2 (тази, дето е след Господ) и излъчвайки енергия ме заразпитва с картечен словоред отново същите въпроси. Отговорих и по същия начин като на МП. Тука последва серия риторични въпроси- и какво, на теб не ти ли трябват пари, бизнес контакти, познанства с хора от разнородни бизнеси на територията на цялата страна и възможностите които тези контакти разкриват. Отговорих, че на момента не виждам пряко как бих могъл да ги оползотворя, и че имам чувството, че това, което се презентира в залата далеч не е същността на нещата. ЛБД2 отговори, че ако искам да разбера останалото трябва да вляза на втората част от представянето и после пак ще говорим.
...има още...

ВТОРА ЧАСТ
Още към 2 часа седене в задушната зала, рисуване на схеми, примери от живота...Научихме че за да станем част от това общество има една мъъничка подробност в размер на няколко хиляди лева. И с тая сума до живот сме си купили правото и привилегията да къртим пари!
Дойде един момент, когато бяхме поканени да подпишем ако желаем заявление за партньорство в обществото. Подпис, пауза!
В антракта МП пак ме дръпна настрани и пак ме пита как се виждам и дали ще работя с тях. Как ако реша да бачкам пред мен се отварят огромни възможности, много пари и факта, че всичките тези успели хора ще ме подкрепят в моята дейност. Отговорих му, че всичките тези хора могат единствено и само да ме подкрепят в дейността по набиране на нови членове на обществото, като подкрепата им ще е нищо повече от съвет как да замажа очите на новите. Дръпнах му една много кратка лекция, че очакванията ми са били други, че не е било необходимо да ме държи в неведение до момента, и че не искам да вземам решение на момента.
Това е начина, ми казва, за да се докажеш че си решен да работиш, и че си сериозен в намеренията си трябва да вземеш решение СЕГА и след малко да го кажеш на персоналния разговор с ЛБД2, която ще реши дали те иска в екипа си или не. Предложи ми да почнем да мислим план как ще събера парите нужни за встъпителна вноска в обществото. Вече бях решил за себе си, но пък след като толкова много ме бяха разигравали и правили на идиот, викам си я и аз малко да се позабавлявам. МП почна да ми разяснява, как тоя бизнес бил за приятели, как 99% от хората тук са нямали парите ама са се справили, намерили са ги за вноската и сега берат плодовете на труда си. Попита ме дали и колко пари смятам, че мога да събера тази вечер обикаляйки приятелите и познатите си и просейки кинти на заем. Караше ме да си ги пиша на един лист и да ги сортирам по надеждност, как тоя списък после щял да ми бъде отправната точка кого да поканя и пр. Отказах се да пиша, споменах някаква сума, която мисля че бих могъл да събера (много недостатъчна), и докато се баламосвахме взаимно ни извикаха на разговор с ЛБД2. Пак същите усмивки, и въпроси дали мога да се справя със сумата. Заявих, че нямам толкова пари в наличност. Ами обсъдете с МП какво можете да направите по въпроса, и до 0:00 часа трябва да донесете парите и ставате пълноправен член. Отговорих, че е абсурд за 6 часа да намеря толкова пари, при това в събота вечер. Ами тогава искам да видя какво можете да направите до 0:00, и ще решим после дали сте човек на място и ще измислим начин, как да направим нещата. Даде на МП някакви документи и ни отпрати. МП пак започна проповедта, че трябва да си назнача срещи с мои познати от които да взема на заем, да правим плана за това и пр. Помолих го да ме закара до вкъщи, и да ме остави, а аз ще се постарая да събера максимума за тази вечер. Не, не става така, аз трябва да съм плътно до теб за да ти помагам докато събираш парите, това е част от моите задължения. Освен това на всеки час трябва да се обаждаме на ЛБД2 за да я държим в течение как сме с парите. Казах му, че това няма да стане, че е пълна тъпотия да си мисли, че ще го мъкна с мен по къщите на хората (напълно непознати за него) и на всичкото от горе в негово присъствие ще искам пари. Обещах му, че ще му се обаждам за всеки събран лев, но сега да ме остави в къщи или приключваме цялата одисея. Явно съм бил достатъчно непоколебим в интонацията си, защото по пътя до дома, само веднъж ме кара да размисля и да направим нещата по правилния, т.е. неговия начин. Отрязах го наново.
...има още...

Редактирано от 1O29 на 16.02.04 03:03.

...последна част...
Прибрах се у дома (около 20:00), МП се запиля нанякъде. Изкъпах се, филтрирах входящите обаждания от МП на телефона ми, хапнах и си пуснах един филм да гледам. Като стана 23:10 му звъннах (през това време той ме е търсил цели 25 пъти). Казах му, че съм събрал ЦЯЛЯТА сума без 200 евро, и да мине да ме вземе. След половин час закова пред нас, слизам, а той грейнал от кеф ме пита пак колко пари нося. Уверих го, че нося всичките без 200 евро и съм готов да се виждаме с ЛБД2. Ама викам преди това искам да идем до Младост (аз живея в Обеля), да видя на още едно място. Носим се с пълна газ към Младост, накарах го да спре пред някакъв блок, влязох във входа, изпуших една цигара и се връщам при него. Е, сега викам съм само без 50 евро, давай да отиваме при ЛБД2. Той и се обади по телефона, докладва напредъка и тръгнахме към някакъв ресторант. Отидохме в някаква сносна кръчма, и след малко при нас идва ЛБД2. Много усмихната, много доволна за моя устрем и пр. Давай да оправяме документите, а останалите 50 евро аз ще ти ги заема сега, а ти до утре ще ми ги върнеш. Я викам да видя документите. Чета аз някакъв договор между мене и МП, някаква декларация...Гледат ме очаквателно, и аз викам, може ли преди да пристъпим по същество да хапна нещо, че не съм ял цял ден. МП щедро заявява, поръчвай каквото искаш, нали ти бях обещал да почерпя. Поръчах си от менюто, хапвам и си пийвам. ЛБД2 се извини, че е много заета, изпрати при нас ЛБД3 (беше готина в интерес на истината) която да ми брои хапките. МП и ЛБД3 не спряха да ме хвалят колко разумен избор съм направил, как всички врати пред мен са отворени... Приключих с вечерята и пак вземам документите. Питам ги, дали ако реша да не участвам ще ми върнат парите. Ами виж, или участваш или не, решавай сега, защото връщане няма. Питам ЛБД3 с какво се занимава извън организацията. Тя почва да се хвали какъв бизнес имала, 2-3 магазина, ама понеже по-голямо удоволствие за нея било работата в тази организация, все по-малко време имала да се занимава със магазините, но пък приходите и я държали мотивирана. Още куп бла-бла-бла, всички били така, всички много се кефели, и аз само след няколко дена ще изпитвам същите чувства на удоволствие. Попитах я какво мисли за това гаджето/съпруга и. Ами аз в момента тъкмо приключих една връзка с неподходящ човек и нямам гадже. Но тези, които са женени или с жена до тях, задължително било да въведат и мадамата в бизнеса (с една вноска-двама души). Периодично при нас посядаше по някой ЛБ или ЛБД, всички много успели, сочеха ми за пример напълно непознати за мене хора като пример за успех.
Доволно хапнал, казах на МП и ЛБД3, че в крайна сметка съм решил да не участвам в схемата и че не ми харесва цялата идея на техния бизнес.
И З Н Е Н А Д А! И З Н Е Н А Д А! И З Н Е Н А Д А!
МП и съдружници един през друг започват да ме разубеждават че съм се объркал, пак почват да ми разясняват генезиса и идеите на бизнеса. Изтърпях ги 5 мин и заявих, че не нося никакви пари, изобщо не съм обикалял да търся назаем, защото още в хотела съм взел решение да не участвам а от тогава до сега просто съм се забавлявал за тяхна сметка. Все едно ги полях с вряла вода!
Някой явно извика ЛБД2 (важната шефка), тя пристигна и ме пита дали се шегувам или се подигравам с тях. Дадох и възможност да си избере един от двата варианта, който по и допада. В този момент ако с поглед можеше да се разкъсва човек, МП щеше да се е разлетял на атоми от погледа на ЛБД2. Попитах я дали и тя се забавлява колкото мене, още повече, че този бизнес бил голям кеф както ми разясняваха.
Явно не можейки да повярват какво се е случило току що, но запазвайки самообладание ЛБД2 ме попита дискретно дали няма да размисля в последния момент. Тя явно се беше притеснила от хората по околните маси, където се брояха пари, смятаха се евра и левове, подписваха се документи, абе бизнес та пушек се вдига. Аз обаче нямах такива притеснения и без да съм крещял, но достатъчно високо и отчетливо с 3 изречения обобщих какво мисля за цялата фиеста, за бизнеса им и за методите им.
Определено станах център на внимание. ЛБД2 нареди на МП да напуснем, имайки предвид и него и мене. МП стана, тръгна да оправя сметката, и ме загледа очаквателно. Казах му, че ще си тръгна, когато аз реша, защото само говедата ги водят и прибират от водопой и на паша.
За останалите 5 мин докато аз се кефех, в цялото заведение настъпи гробна тишина, от време на време нервен шепот между сътрапезниците по масите.
Излязохме от кръчмата и МП започна да ме укорява, колко съм го злепоставил, как той бил разчитал на мен, смятал ме за сериозен, как аз съм си провалил живота. Попитах го дали ако му дам 400 евро ще му променя ракурса спрямо мене.

Ако все още не си разбрал Мой Приятелю, аз направих това, което вие прокламирахте- ВЗЕХ САМОСТОЯТЕЛНО РЕШЕНИЕ. НАПРАВИХ ИЗБОР! Но явно когато избора ми не съвпада с вашия, според вашите критерии това е грешно решение. И пак се започна старата песен за моето бъдеще, за живота ми и пр.
Попитах дали ще ме закара до дома ми или да си хвана такси.
Е, закара ме, разделихме с не особено добри чувства и така приключи за мен срещата ми с обществото на избраните.

Редактирано от 1O29 на 16.02.04 03:06.

Надявам се не става въпрос за мен-та аз се регнах преди години.
Очакваме включване

Много яко си се избазикал. Дано повече хора правят като теб.

Lele, 1029 mai pishe v njakakav SVETLOSIN stil....... dali ne e edin i sushti chovek???? Abe mai koito znae za kakvo stava vupros, toi se seshta, HAHAHAHAHA!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

хехеееееее 1029, изкефи ме. Все едно говориш за нашето семейно посещение в така нареченото "бизнес" общество. Нещата при нас се развиха по същия начин. Разликата беше, че моите "приятели" изблъскаха и стотици километри до парк-хотела и обратно, за да ни направят и нас преуспяващи. Но ние така и си останахме тъпо семейство, разчитащо само на себе си и на честно спечелените пари. А съпруга ми и до сега се шегува с мен:"Ами ще си ходиш с маратонките на работа, като не искаше да станеш фараонка".:)))) Ами какво да се прави? Кацна птичкта на рамото ни, но ние я изпуснахме. И както е казал някой, "бедни и щастливи", защото нямаме "печалбите" на членовете от "Проксима", но имаме приятели, които щяхме да изгубим, ако бяхме решили да ходим с костюми и да се наричаме фараони!

Поздравявам те. Никога не бих се хванал на тяхната въдица. Най- често измамените са жените. Затова пак те поздравявам