Светът е оцелял защото се е смял. / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Не мога да се сдържа да не разкажа все пак една история. Значи, празнуваме три приятелки рожден ден в ресторант. И на трите ни последният спомен е как молим сервитьорката да ни щракне с фотоапарат. От там нататък - мрак. На сутринта започваме панически да си звъним една на друга. Оказва се че:
1. Аз съм се прибрала, облечена в палтото на едната приятелка. На въпроса на мъжа ми защо излизам с вълнено, а се прибирам с кожено палто, съм рекла: "Подари ми го таксиметровият шофьор".
2. Приятелката, прибрала се с моето палто пък, се добрала до входа си, но в началото на стълбите установила, че краката не я държат. Започнала лека-полека, пуфтейки и на четири крака да се катери до четвъртия етаж. Минавайки третия обаче, любопитна съседка подала глава от вратата. "Добър вечер" - поздравила я любезно тя и си продължила пълзенето. На всичкото отгоре се оказала без ключове, защото била взела чантата на другата ни събутилничка.
3. Третата шматка с чуждата чанта, напазарувала от чуждото портмоне, купила кило месо, ориз и хляб и се прибрала като примерна съпруга.... в дома на бившия си мъж, с който са разведени от пет години.
На другия ден трите, без да сме се уговаряли, се засякохме по обяд в същата кръчма. Всяка от нас беше отишла да провери дали въобще сме си платили сметката. Платили я бяхме. Голям резил!