Мен не ме развеселява. Аз го намирам за нещо, което ми се е случвало на мен и съм била в безпомощно състояние. Объркано, мислейки че съм добре, че съм весела, че ми е хубаво, че всички ме харесват, че света е мой, че се забавлявам. Така се събуждах на места, където незнаех какви са. Така след такава вечер се срамувах от приятелите си, като ме гледаха странно. Извинявах се на някои от тях, които в такова състояние бях наранила. На мен изобщо не ми е смешно. И съм благодарна, че не трябва да съм в такова състояние.

Винаги ми е правило впечатление, че дори и анонимен клуба повечето потребители пишат само тук или по- точно пишат с различен ник в другите клубове. Като, че ли са две различни личности.
Едното се дължи на общественото мнение, но другото е собствено усещане за второ качество човек в който като, че ли алкохолика и човека са две различни личности.
Алкохолиците които аз познавам като цяло не се различават от другите хора като цяло. Съществените различия идват много на късен период от време когато твърде малко може да се направи освен изолацията.
Миналата седмица почина един колега от рак. Съпругата му почина преди 1.5 година от алкохолизъм. Казват, че мозъкът й е бил изцяло разложен. Жените издържат много по- трудно на въздействието на алкохола. Странно е различното отношение при двата случая.
Вчера в един съседен клуб прочетох мнение, че алкохолик значи обида.

Аз обаче съм на мнение, че не можеш ли да се приемеш, срамуваш ли се от своите постъпки, ако алкохолът ти действа като призрак, не можеш ли да изживееш проблема и най- важното не можеш ли да оставиш миналото да си отиде, то нямаш бъдеще.
При случай, че не можеш да се надсмееш над себе си и своите недостатъци и дори пороци, то рано или късно те ще станат твой господар. Никога няма да отблъснеш и отношението на другите защото самия ти се считаш за по- долен от тях. Така цял живот ще се въртиш в омагьосан кръг който все повече ще се стеснява додето те смаже.

И аз бях доста време така, всяко нещо го приемах през себе си и исках да го оправя. Някой ми казва че не може еди как си, аз му обяснявам какъв му е проблема с най добри намерения. Чудех се защо хората ме избягват или ги е страх от мен или се изпотяват в мое присъствие.
Стана много интересно че сега не го правя. И се разбирам по добре с хората, чувам какво ми гвоорят без да "го поправям", без да ги "утешавам", без да им "обяснявам" защо аджеба са така и веднага да се оправят, щото иначе... Спрях да го правя с работа по Програмата. Щото аз си го правях ей така с най добр намерения...ама то било инче. Но не знаех и не го разбирах, а и да разбирах не можех да го видя....
Хубав ден на всички тук.

Нормално е човек да се чувства така.

Ненормално е човек и след много години да се чувства по същия начин и да не може да го преодолее.

За чувствата и вижданията на околните е друг въпрос. Тяхното отношение е обяснимо по време на пиенето. След време когато алкохолика се възстановява или се е възстановил се превръща в нещо друго твърде отдалечено от първично неприемане. Това вече е злоба съчетана със завист или съответен удар към другия по съвсем други причини.

Иванчо към баща си:
- Тате, имаме задача от училище да опишем неудачна шега.
- Неудачна шега, сине е, когато майка ти ме лъже, че взима противозачатъчни, а се раждаш ти.
Майката:
- Глупости! Неудачна шега е, когато баща ти ме убеждава, че е шеф на голяма компания, а се оказва, че компанията е пиянска!

За съжаление не мога да разбера нищо от отговора ти алоне. Хубав ден и до скоро.

Приветствам идеята ти, Алоне! Разбира се, че трябва и да се пошегуваме. Стига с тия погребални физионимии и самовнушения колко сме болни. Не сме болни. Болни сме като пием. Колкото и да си напъвам въображението не мога да се определя като "болен човек", както и да се старая. Иначе, признавам, е много изгодно да си болен - всички се въртят около теб, стъпват на пръсти, жалят те, внимават нещо да не те разстроят (понеже пак ще се пропиеш!), ти си изключителен, специален, много, много болен.... Хайде, моля ви се, от едно блато жаби сме, знам я тази фина манипулация...
Някой тук рече, че му е болезнен отрицателния опит. Всеки опит е положителен - алкохолните ни преживелици също. Не знам за вас, но аз си извлякох немалко уроци от това премеждие. И отдавна се шегувам на тема пиянство. Но няма да развалям гробовната атмосфера с някой разказ, понеже ще ме линчувате!

Редактирано от memi2011 на 10.02.14 15:15.

Виц от фейса.Смях До Скъсване.

"Снощи излязох с приятелки. Казах на мъжа ми, че ще се прибера точно в 12.00. Но беше много забавно с питиета, танци, още питиета. Забравих за часа. Оказа се че се прибрах в 3.00 сутринта напълно пияна. На влизане вкъщи часовникът с кукувицата изкука 3 пъти. Като си дадох сметка, че мъжът ми ще се събуди от кукането, изкуках с всички сили още девет пъти. Останах толкова доволна и горда от гениалната си идея! Заспах спокойно, мислейки колко интелигентна и умна съм. На сутринта мъжът ми ме попита в колко съм се прибрала и аз му казах в 12.00, както бях обещала. Помислих си "спасена съм", след което той каза:
? Между другото трябва да сменим часовника с кукувицата.
- Така ли - казах аз трепереща...- и защо?
? Ами снощи не знам защо изкука три пъти и извика "ебаси майката" и изкука още четири пъти, повърна в коридора, изкука още три пъти, спука се от смях и пак изкука, излезе тичайки, настъпи котката и счупи масата в салона, легна до мен изкука още един път, пръдна и заспа."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ALONE911 на 10.02.14 16:20.