Предразсъдък

Да нямаш ревнива дъщеря?

Просто ти попита кое аз виждам като най-добър вариант...

Смятам, че за стабилността на една връзка е много по-важно дали мъжът се чувства ангажиран... аз поне не се сещам за някакво друго обективно мерило, измислено досега.
И говорех за по принцип готовност, а не веднага да изуеш чехлите и да тичаш до гражданското, а после да накупиш ританки и биберони.

И аз ти се кефя от време на време в старите теми, от златния период на този форум.

смисъл "Който пие безплатно мляко, не се главоболи да си купува крава!" Разбираш подтекста. Не мисля, че дистанционна връзка е нещо нормално, когато двама души се обичат. Това е за 17 годишните - цуни - гуни и после всеки - в къщи. Двама големи, зрели, обичащи се хора би било редно да живеят заедно. И , аз съм за церемонията. Предразсъдъците са нещо твърде утежняващо мислите. Но пък, всеки интелигентен човек мисли повечко

след една церемония, просто няма да държиш на следващата - ще си се изживяла като булка и център на събитието /кой знае защо младоженецът не се котира особено в тоя момент/.
За 17 годишните - те именно биха предпочели да са нон стоп заедно, защото имат все още /макар и обидно малко/ непознати неща да изживяват - и много по-лесно ще осъществят това съжителство тъй като вятър ги вее на бял кон... няма да си задават никакви въпроси, няма да се колебаят, няма да знаят какво ги чака - просто липса на житейски опит, но затова пък -доверие и доверчивост на корем. Както и здравословна доза непукизъм.
Зрелите хора, според мен, точно си дават сметка за какво става дума при едно съжителство - знаят и малкото камъче, и голямата скала... И ако не са с намерение да създават потомство, за което заедно да поемат грижите, то не се среща често силно желание да споделят общ покрив. Не ми се ще да си мисля за други егоистични интереси от страна на единия партньор, защото ми става противно. Искам да кажа, че относителната едновременност на нуждите и желанията на двамата е определяща в случая, по мое мнение. Всеки носи своето минало и то е във връзките с много други хора, определени от различни обстоятелства - то ни е докарало до това, което сме и не може да бъде изтрито и игнорирано. Много трудно е да инфилтрираш своето обременено от годините битие в също толкова обремененото битие на другия и да напаснеш всичко по поносим и за двамата начин. По-безболезнено и за двамата е да имат въздух в собственото си пространство и свобода на реакция - това са фактори съвсем не за пренебрегване в една връзка. И както каза някой по-горе - каквото има да стане, то си става...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Емоционалната наситеност на връзката ми.

Колкото по-влюбена - толкова по-искаща съвместно съжителство, брак, деца.

И обратното..:)

Аз пък съм максималистка-ако с един човек не мога да имам нещо повече от физическа връзка, ако ми липсва духовната връзка, ако не споделя с него битието си, от хубавото до лошото в него, ако няма да заспивам заедно с него и няма да се събуждаме заедно, ако няма да делим и дребните радости, вечерята си , салатката и виното, ако няма да имам с кого да си приказвам всяка вечер, а пак ще трябва да си говоря и да живея сама, за какво ми е тази тъй наречена дистанционна връзка- за единия гол секс ?

" Двама големи, зрели, обичащи се хора би било редно да живеят заедно."

Не, не съм съгласна:)

Излиза, че за теб духовната връзка се изразява в живеенето заедно ли?

Може да не живеете заедно, но да сте всеки ден заедно, емоционално, душевно и физически.. Може да живеете заедно и да сте далеееееееече един от друг, духовно, емоционално и всякак...

толкова много зависи от обстоятелствата, че просто няма два еднакви случая, от които да хванеш някаква закономерност...

Кога... в най-лекия случай, когато дъщерята се премести да живее при гаджето си и си умира от желание да търка неговите тенджери... когато синът доведе девойка в къщи, тя си донесе и козметиката и чанта дрехи за смяна и започне сама да си пуска пералнята... Когато отидат в друг град да учат или започнат да изкарват достатъчно пари...
И когато големите деца имат къде другаде да отидат и нямат нищо против или сами го желаят .

(Но във всички случай на 21-23 годишни "деца" е добра идея да им се обясни, че е много добре да помислят за бъдещето си от сега и да започнат със събирането на пари за жилище / плащане на ипотека и т.н... ако вече не са се сетили сами. Не да се опитват да търпят партньорите на родителите си и не да се цупят, че някой не им играе по гайдата.)

"Да вървиш означава да очакваш и да възпитаваш у себе си търпение."

А как ще представиш на 21г си син новият тати?

по който 21 годишния ми син ми представя новото си гадже.

Хайде де... смешно е да мислиш, че голям мъж има нужда от нов "тати". На 21 младежите нямат нужда от нови родители, относително самостоятелни са и честно казано повече се интересуват от приятелите си, а не от интимните истории на родителите си. Вълнува ги, ако по някакъв начин това им бърка в джоба... и то ако така са ги свикнали.

(абе не знам - от 18 годишна не живея с родителите си и на 21 бях омъжена с бебе. Струва ми се нормално децата да се отделят от родителите си... хайде не когато започнат интимен живот, че почват от доста рано, но поне като завършат училище и работят или учат, а семейството може да си позволи да поеме част от издръжката им. Дундуркането на децата докато се пенсионират нищо добро не е донесло нито на тях, нито на родителите им.)

"Да вървиш означава да очакваш и да възпитаваш у себе си търпение."

Новият "тати" в новата квартира на "мама" под наем, а "детето" след 21-23 година да отива да си плаща самичко ипотеката?

А мама разведена, свободна и непукистка с новия "тати"?


Ех, колко е лесен живота за някои хора...


За съжаление не обичам паразитстването под кавато и да е форма, няма значение мъж или жена, все е гадно.

Поразена съм.


Майката не се чувства за нищо длъжна. От нея никой не иска жилище. Но "детето" на 2 и няколко вече трябва да си планира ипотека и жилище. Баси двуличието и непукизма......майката не ебава, от какво да ебава "детето"?

Ми скъпа, не ти ли пука как ще учи това дете, и как ще се дипломира, ако плаща образование и ипотека в едно, а т иси развяваш гъза с новия "татко"?


Или така е по-лесно, за теб, но не за детето?


Или може и да не учи, за какво му е? нека плаща ипотека....за дастане голееееемммм и умен строителен работник с мазоли и с апартамент и изплатена ипотека?

Не, не смятам, че духовната връзка се изразява в живеенето заедно,просто
казвам, че както любимият ми герой АЛФ-ИСКАМ ВСИчКО!!!
Нашето време е пълно със заместители, можеш да намериш заместител на всичко, да се залъгваш с разни игрички, с интернет, с виртуален секс, с гадже за уикенда, но това не е истинската връзка, уви

Ако изобщо ще допусна някого в живота си отсега нататък, не виждам смисъл да е пак заместител .Ако някой иска да е с мен, нека е до мен всеки ден, напълно и изцяло, във всички аспекти на битието, без резерви от моя и от негова страна.Щом не мога да намеря подходящ човек за това, предпочитам самотата, тя също си има предимства.

тоест в един момент, ако двамата са успели нещо като имоти да спретнат - заедно или поотделно - то ще ги получи. Ако нищо не успеят - така или иначе нищо няма да има нито за тях, нито за него.

Добре е да имат нагласата да се справят сами, а каквото е дошло отгоре или в случай на нужда е добре дошло.

Предполагам повече ще ти хареса примерът на бащата, който на 45 години още живее в дома на родителите си и не си е и помислял до този момент за собствен дом, та макар и под наем. Че защо, след като никой не го гони и цял живот му е обяснявано колко трудно ще им е с жена му да се справят сами с нещо, което всички останали правят...

За съжаление от синовете на прекалено жертвоготовните майки рядко стават читави съпрузи.

И стига си мляла - знаем, че си търсиш заможен мъж, на който да раждаш деца и да поддържаш домакинството с песен, но такива са малък процент българи и обикновено си търсят млади жени с хммм... особени природни дадености. От сърце ти желая да попаднеш най-сетне на такъв и да си те вземе, че да мирясаш!

Обаче повечето, които познавам едва свързват двата края и не могат да издържат децата си до дълбока старост. А всичките ми колеги са на възраст между 21 и 28 години и работят, докато учат. Живеят под наем или изплащат ипотеки и пари от родителите си не получават, защото заплатите им са по-високи от техните. И са много готини и весели момчета и момичета... не съм забелязала да са нещастни или да се чувстват ощетени :)

Хайде, лека ти нощ :)

"Да вървиш означава да очакваш и да възпитаваш у себе си търпение."

Май никога няма да си позволя да представя на сина си нов тати, защото беше на 17г, когато завинаги го загубихме! Дори съм прекалено всеотдайна, искам да компенсирам липсата, да не причинявам излишна болка!

Много боли, да те сецнат насред устрема за готови и спечелени от друг пари, нали?


Точно затова не обичам паразити. Ти си идеалния случай, как всеки друг е отговорен и е длъжен да изплаща ипотеки, но твоите ръце ще са заети само с любовника ти, не че някой те иска за съпруга, защото е ясно какво ще спретнеш и на втори съпруг за едната квартира.

Да беше спечелила сама парите за едно жилище, ама е по-лесно да бутнеш сина си да плаща ипотека. Обаче ти не можеш. Хаха, двойни стандарти. Аз не моем, оправайте се....

Ми какво да ти кажа... не съм забелязала в сина си голям мерак да се занимава със строителство. Вярно, работи черна работа - сглобява компютри при баща си. Ако това му писне, може да работи и при мен, докато се дипломира. Бившият ми шеф също го иска на работа... трябвало му системен администратор.

Е, диплома от техникума като програмист едва ли ще му отвори огромни порти, но пък в този бранш винаги се е гледало какво можеш, а и има глад за читави кадри в момента - мисля, че спокойно може със заплатата, в която започват при нас начинаещите да плаща и скромна ипотека, и образованието си.
Не е толкова скъпо - всичките ми колеги работят и учат едновременно, а са млади хора... 2-3 курс.

Но виж определено предпочитам да си харчи парите за нещо разумно като инвестиция, отколкото да ги пилее по тъпи путки в някой бар, за бързи коли (страх ме е от катастрофи, признавам си) или просто да хваща мазоли на задника от седене на дивана пред ултраскъпия телевизор.
Ако ще и на влог в банката да ги държи и да се надява да спечели от лихва - пак е по-добре да има идея за бъдещето и някаква амбиция.

"Да вървиш означава да очакваш и да възпитаваш у себе си търпение."

но - защо наричаш новия мъж в живота си "нов тати"? Той няма да измести истинския баща от паметта на сина ти. Освен това не разбирам избора ти - ти се обричаш на самота до края на живота си или просто възнамеряваш да се криеш от децата си? Аз мисля, че и двете са далеч по-радикални, отколкото да представиш новия си партньор на децата си.