Предразсъдък

Технически погледнато, на човек съжителство не му трябва. Или искаш или не.

Но нашите мнения нямат значение. Важно е какво ти искаш или очакваш от тая връзка и какво жената, която имаш предвид. Защо не я питаш? Ще бъде справедливо и честно и за двамата да си изясните какви очаквания имате за в бъдеще, особено ако подозираш, че имате разминавания.

въпрос, с който вероятно всички се сблъскваме в един или друг момент. Затова го правя публично - надявам се да ни е от полза.

Иначе - за личните ми отношения - малко не ми се иска да ги дискутирам тук, но - питал съм - разбира се. Все пак мисля, че реалните отношения никога не могат да бъдат толкова теоретично чисти и прости.

Предполагам, че оставам сама, тъй като най-сигурният начин нещо да не стане е да ме принудят да действам против волята си. Тоест и в двата случая ще остана сама, но във втория с излишно разместване на хора и предмети в пространството.
А ултиматумите имат обратен ефект - не ги оценявам като поведение.
Пояснявам - винаги ясно си заявявам намеренията и то навреме. Резултат - стоя си сама

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

ще отговориш така. Не очаквах, че ще посочиш точно това като причина да стоиш сама. Както и да е - благодаря за отговора.

При отчитане на всичките условия, аз Да, бих искала да имам ново семейство. Защото така разбирам любовта - тя е най-пълноценна в семейство. Обаче! Обаче, съвсем друг е въпросът дали ще се реша на такава идея и стъпка! Защото Решението да правиш семейство не опира само да личното ми желание и мечти за това. Опира и до преценка на реално очакването, при намесата на и на други фактори - мнението (и желаниета) на децата ми, мнението и желанията на любимия ми, евентуални опасения от проблеми при по-нататъчно сближаване от положението ни в момента (Става дума за споделяне на житейското ежедневие, проблеми с намаляване на лично пространство и т.н.)

Не е въпросът дали двамата ще се женят или просто съжителстват, дали ще се водят или ще се карат, или какъвто и да било друг вариант на интимност.
Въпросът е дали двамата виждат еднакво нещата по основните пунктове на "бъденето заедно" и дали си дават възможност за избор по тези пунктове, без да го възприемат като компромис.

Ами то може и на 50 да стана и пак да не съм го вкарал изцяло, може би Джони Лидера

Това силно зависи и от двамата партньори

всеки миг всичко започва и свършва

по това, което си написала.
Аз по-скоро се интересувах от личните предпочитания на дамите тук - съвместен живот (и ако да - в брак или не) или - партньортство без съвместен живот?
И причини за избора

Не отговарям на всички критерии, но се включвам смело

Това, което си описал не е само предразсъдък ...ами и резултат от "Парен каша духа" Нещо като подсъзнателен страх.

Партньорски сорт взаимоотношения са възможни в дългосрочен план- дори, когато не живеете заедно. Дори имането на деца не е основание да живеете заедно.
Стига да си налиния, когато твоята функция в партньорството трябва да се изпълнява. Т.е. Жената и се говори...търси партнера....жената има проблем с който не може да се справи ...търси партнера....и т.н

Ако можеш да се отзоваваш навреме и на място - живей където си искаш. Дали си подписал официално брак или не ....не е гаранция за това колко ще си ефективен в представянето си

Смятай, че въпросите, които съм задал към Анбра се отнасят и за теб

предразсъдъка ми не е точно страх от нов провал, а е по отношение на очакванията на партньора.
Да разбирам ли, че се присъединяваш, към мнението на Рен и Анбра? Теоретично - защото - нали каза, че не отговаряш на всички критерии?

Винаги съм била в известен смисъл консервативна и съм предпочитала брака като вид съюз между хора, които желаят да остареят заедно, да създадат евентуално потомство и прочие. Сега вече не знам. Напълно ми е възможно да си представя, че ако преживееш тежък развод да речем, много по- трудно би се решил на подобна стъпка отново или поне не докато раните от прежни разочарования, стрес, обида и т.н. не заздравеят напълно. Но и това е индивидуално.
Приемам и двете форми на съжителство според конкретните прдпочитания на участниците. Аз обаче винаги съм смятала, че да пожелаеш да имаш брак с някого, освен всичко друго, е и проява на висша форма на доверие. Така че не знам, двуомя се и ми е трудно да отговоря твърдо.
Но ако обичам един мъж и имам доверие в него и ако той предпочита да живеем без брак, особено ако вече съм преминала част от пътя преди него, надали ще стоя твърдо на принципите си ( ако те са свързани с предпочитанията ми към брачната институция или пък в обратния случай). Какво да се прави, трудно устоявам на чувствата си...

Принципно - да - присъединявам се. Страх ме е Вече свикнах да живея сама и да не разчитам на партньор. Определено ми липсват много неща от съвместното съжителство, но тяхната липса по-лесно се приглушава от страха наново да повярвам на някого и да се окаже, че съм сбъркала

Хубаво е да можеш да разчиташ на друг човек, но определено е лошо, когато разбереш, че това е било плод на твоята фантазия и си си съжителствал сам...нищо, че обществото и църквата са си "мислели" друго

... изкуших се да отговоря по принцип. Не че отговарям напълно на изброените от теб критерии.

всъщност отговора ти е точен.

Най-добре е съжителство без деца, НО при и след заявено желание от мъжа за брак и деца. Степента на готовност за обвързване от страна на мъжа е мерило за неговата любов, силата на чувствата и степента му на инвестираност във връзката. Фактът, че дава на жената възможност да избере, без да се чувства жертва, означава много. Има ли го това заявено желание и готовност за максимален ангажимент, оттам нататък вече е все едно как ще се оформи съвместното съществуване.

Ами то може и на 50 да стана и пак да не съм го вкарал изцяло, може би Джони Лидера

Не знаех, че играта е "познай верния отговор". Някакви бонуси има ли?

без да споря по нея - не мислиш ли, че по този начин се отнема правото на мъжа да изяви желание за формата на връзката? Защото - ако от него се очаква да покаже готовност за максимално обвързване - от една страна - после би било много странно да поиска нещо друго, а от друга - ще уплаши жените, които не желаят такова обвързване на този етап (а такива има).
Защото - дори и жената да избере друга форма на съжителство - няма ли да си мисли, че мъжа е неудовлетворен?

Впрочем - тази тема не е за правата на мъжете. Все пак ти не би ли се притеснила ако някой ти предложи брак, а ти му откажеш, но се съгласиш да продължите да сте гаджета???

имах предвид "откровен и добре изложен", а не "верен"

Ти май не четеш. Казах, че най-добрият вариант е двамата да виждат еднакво по ключовите въпроси от връзката. Ангажираността на мъжа и склонността му да даде право на избор на жената да не се възприема като компромис, а да е вътрешно убеждение и ЖЕЛАНИЕ. Това е реципрочно. Щом мисълта за прекаленото обвързване и многото прибързаност не е чужда на един от двамата, значи не е налице пълна отдаденост във връзката. Не казвам, че това би било лоша връзка, но не е висшата форма на любов и преданост.
По последното изречение - не, не бих се притеснила. Ще съм ориентирана, че човекът до мен освен на думи и на ласки, е склонен да ми покаже, че ме обича и на дела.
И пак казвам - важно е не толкова довеждането до край на този вариант с обвързването, колкото фактът, че има намерение за обвързване. Това значи, че каквото и да се случи, ние пак сме заедно, и то без някой да приема, че "плаща цена".

Ами то може и на 50 да стана и пак да не съм го вкарал изцяло, може би Джони Лидера