Предразсъдък

Мъчи ме напоследък един предсразсъдък*, та ще помоля женската част да ми помогне да го изчистя. И така:
- Вие сте жена, която по някаква причина е решила, че няма да има нови деца (възраст, имате си деца или просто нежелание)
- Имате добра професия, която ви гарантира сравнително добър стандарт.
- Имате си интереси и задължения (уви!), които ви запълват свободното време.
- Имате си и любов, с който сте в хармонични отношения - в смисъл - нямате противоречия, секса е добър, той е верен, вие сте вярна, чувствате се добре.

Та - понеже със сигурност тук има дами, които отговарят на горното описание - въпроса ми е - мислите ли, че искате (не питам дали трябва, а дали искате) да създадете ново семейство. Не говоря за просто за встъпване в брак, но и това е интересен въпрос - със или без брак?
Ако - да - кога? Веднага? След като децата ви идат в университета? След като се оженят?
Мислите ли, че са възможни дълготрайни партньорски отношения без живот на семейни начала?
Е, за предразсъдъка ми сами се сетихте.

______________________________
* от Уикипедия: Предразсъдъкът е необоснована предубеденост, негативна нагласа на човека спрямо нещо. Той е прибързано създадено и често неаргументирано мнение

Тези " дълготрайни партньорски отношения без живот на семейни начала" са възможни,но аз лично/отговарям на описанието ти/ не съм им привърженик,ама хич.Ако имам като партнъор човек,който да обичам и да ми допада бих предпочела нещо по-сериозно като връзка.Ама да ти кажа от тези предрасъдици,дето ги описваш и дето ги имате вие мъжете ще да си остана с дълготрайните взаимоотношения.И то....в добрия случай.
Е ,това е положението!

Защо не си привърженик? Какво е "по-сериозно". Брак? Съвместно съжителство?
Какви са предимствата, които виждаш в по-сериозното?

Има ли значение?

зная, че не бих искала нито семейство, нито съжителство на този етап.
Може би някога в бъдещето /надявам се да е по-далечно/, когато премина /ако съм жива/ в друга възраст- а именно, когато някому би се наложила реална подкрепа, или помощ, а отношенията са се запазили на нужната приятелска висота.
Убедена съм, че отношения, при които липсва постоянно съжителство под каквато и да било форма са по-успешни и дълготрайни. Там липсва досада, рутина, навик, напрежение, императивни изисквания породени от различния стереотип на партньорите - все неща, с които е по-скоро рисковано да се бориш и да отстояваш правотата си.
Една емоционална близост и съпричастност биха улеснили подобно съжителство, мисля си, на базата на загрижеността за другия и липсата на собствени ангажименти по отношение на деца /вече поели по пътя си/ и работа - все някога идва краят и личностното изчерпване. А и мъдростта на годините не е за пренебрегване. Засега тези предпоставки не са налице поне при мен.
П.С. Редакцията се наложи поради това, че Дир-ът ме изхвърли без време...


Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ако отговарях на описанието /за съжаление за мен са верни само първите три точки/, щях да се раздвоявам между желанието този път да се получи и страха от нов провал. Ама си го признавам, защото сме във форума. Иначе вероятно щях да защитавам идеята за връзка без брак. Дори не и съжителство, вече и от това се плаша. Може свещи и шампанско преди и след "11-те" минути /ако са повече от 11, още по-добре/ и после всеки да си знае къщата.
Нали разбираш вече, защо не ми се получават последните две характеристики
Абе, страх ме е!

Не отговарям по две от точките на горното описание, но според мен:
1) категорично съм против брака като семейна институция - за мен е ограничаване, следователно нарушаване, на основни човешки права и свободи; съжителство - може
2) "кога" - веднага след като си открил твоя човек. Децата са по природа егоисити и много бързо умеят да извеждат полза за себе си от всяка ситуация. Ако са големи и предстои да отидат в университет или да създадат свое семейство - още по-добре - ще имате повече време един за друг;
3)дълготрайни партньорски взаимоотношения - не знам

Нещо не разбирам как дефинираш "да създадеш семейство," но може и без брак. Имаш предвид просто съжителство или създаване на деца с такава жена?

Зависи от индивида и каква им е нагласата! Имам познати, които не се замислят да се омъжат 2-3 пъти. Има и хора, които са решили, че не искат да споделят ежедневния бит с друг човек и им е по-удобно и лесно да са сами, особено ако дълго са живели сами. Възрастта и професията нямат голямо значение според мене.

Един пример: Жена, която уважавам като професионалист и е доста известна в средата си, се омъжи за втори път на 44 години и роди близначета. (Имаше вече сравнително самостоятелно дете, но още не в университет.)

Съжалявам, че не мога да ти дам отговор който обобщава.

по точка 3) и мен ме е страх като Ren

Защото искам,като съм работила 12 часа да се прибера С някого,или ПРИ някого.Да,имам дете.Много я обичам,обожавам я,но...не е същото.Защото,макар че имам солидна професия и повече от прилични доходи съвсем не се смятам за силна жена,която виждаш ли може всичко САМА. Ама съвсем не мога и не искам да мога всичко.Искам да заспивам и да се събуждам ДО някого,когото обичам.И...който ме обича,разбира се.Е това е "по-сериозно".

за лично мнение. Т.е. - какво би направила ти, ако отговаряш на горните условия. Как би мислила?

Под "да създадеш семейство" имах предвид съвместно съжителство. Децата не са задължителни, щом и двамата имат и не искат нови. А брака е просто юридическа норма в случая.

за теб имам друг казус тогава:
Ами ако партньора ти иска? И ако това му е абсолютно, задължително и много важно условие. С други думи - ако ти трясне ултиматума?

Оставаш сама или - правиш компромис с вижданията си?

А имаш ли претенции дали да бъде с брак или няма значение?

Ами има различни мнения, предполагам, че утре ще има и още . И всички са лични, искрени, какво не ти харесва?

уточнявам просто и отговарям на въпроса, който ми беше зададен.

Не държа непременно на брака.Формата на съжителство се решава от 2-мата

Има голямо значение. Според мене, бракът никога не е "просто юридическа норма." Няма нищо просто в брака.

Не знам дали точно попадам в категорията, която си описал, но ще ти отговоря за съжителството: ЗАВИСИ!! А той ще сготви ли за мене докато аз работя понякога до 9 вечерта? Ще иска ли да слуша Моцарт с мене? Да танцува на Франк Синатра? Ще стане ли сутрин да направи кафе? Ще се сети ли сам да сложи прането, да измива редовно душа след себе си? Ще яде ли тофу само защото съм изгубила 2 часа да го приготвя?

за другото не ти трябва съжителство (технически погледнато). Но така го разбирам - всъщност искаш съжителство, ако той прави всички тези неща?
Обаче сега съм любопитен - ти приготвяш тофу? Или някакво ястие с тофу?