Предразсъдък

Az sum ZA opredeleno

Дори имането на деца не е основание да живеете заедно.
Стига да си налиния, когато твоята функция в партньорството трябва да се изпълнява. Т.е. Жената и се говори...търси партнера....жената има проблем с който не може да се справи ...търси партнера....и т.н

Ако можеш да се отзоваваш навреме и на място - живей където си искаш.

По моите разбирания, това горното е най-голямата глупост, която съм чела от много време насам. Особено това Дори имането на деца не е основание да живеете заедно Някак никак не си представям да тръгна да раждам дете от някой, дето по дифолт няма да живее с мен. Мерси, това е за по-свободомислещи от мен. Ай сиктир, аман от свобода и свещеното право на избор. Ако не можеш да си седнеш на задника и да гледаш децата, които си създал заедно с жената с която си ги създал, по-добре не ги създавай изобщо. Вселената няма да загуби особено, ако уникалните ти гени останат невъзпроизведени. Всичко това, когато изначално е ясно, че аз ще дундуркам по нощите, а осеменителя ще спинка кротко "някъде си". и Не ми говори за мобилност, за отзоваване, за "винаги на разположение". Моя син докато не е при мен, никак не ми е толкова понятно кво се случва с него, ако и да съм готова да литна на момента, ако нещо не дай Боже се случи.
При подобно на описаното от теб, ми не търся партнера, да ти кажа. Търся си приятелите. Това не е партньорство по моите представи, такова каквото искам да го имам аз. Това е гаджелък, секселък, аху-иху, но не и партньорство.

Отговарям на всички точки и ще отговоря, че най- добре е да жевеете отделно! Така ще съхраните тръпката си и отношенията повече време! Самият въпрос означава колебание, т.е. неготовност за съжителство. Смятам, че тези неща стават постепенно и ако го искате, то ще се случи само!

Точно така.

Ако не си готов да стигнеш докрай с патрньора си, тогава няма смисъл да се заблуждаваш, че значите нещо един за друг.

Ако и двамата не са готови да си заложат главите за връзката си, това е само периодично начесване на половите им органи, колкото за идеята да не си гледат самички нощем порно и да не се самозадоволяват, а да се задоволяват взаимно. Но нищо повече от взаимното самозадоволяване.


И аз не бих ценила връзка, в която мъжът не е готов да стигне докрай с мен за всичко. Как ще си имаме доверие, ако другия казва, еми не те обичам и желая чак пък толкова, че да се оженя за теб и да си имаме наши деца, а искам само от време на време, като ми кефне, да си те чукам, а ти да си на разположение, ама иначе много те обичам.

Извинявай.....че таковата ....разбираш ли ...
Я помисли пак дали да ми формулираш мнението като глупост - само защото не съвпада с твоето.

...и дали факта, че си гледаш сама детето не е в резултат, че си родила на някой дет по "дефолт" е щял да живее с теб...ама кво е станало след това ....

Честно казано това наистина ми харесва. Мисля , че когато животът минава покрай нас трябва да почустваме , че живеем , а не да си създаваме въпроси без ясни отговори.....

Мисля , че този отговор е най- истинският . Поздравления !!!!

Не отговарям точно на критериите, защото искам да имам деца, но не бих сключила брак. Поне не с подпис . Нямам нищо против да не съжителствам с партньора си, струва ми се, че така рутината няма да убие всички чувства и положителни емоции. Нямам нищо против и да съжителствам, но като се замисля, май по-добри прогнози има връзка, в която ще живеем отделно. Зависи.

Оставям нещата да се случват, без да ги насилвам... ако стане - стане; ако не ми е писано да срещна някого - да се трепя ли? Наслаждавам се на моментите и действам според обстоятелствата и собствените си чувства. Не се страхувам от съжителство, така се оказа, имах такъв опит, но не се получи.
От друга страна подозрително много си харесвам начина на живот, който водя в момента - дори факта, че мога да тръгна нанякъде и да стигна на съвсем различно място. Или да планирам да ида на пет места и да се прибера вкъщи - да си легна на дивана и да пийвам сангрия с много лед... във висока чаша. И просто да си мълча и да се наслаждавам на тишината.
Май все повече клоня към варианта на Катрин Хепбърн... "мъж, който да ти е добър приятел, да живее наблизо и да идва често"
Ама пък в крайна сметка - наистина - каквото стане!

Ако не се радвате на нещо, спрете да го правите!

че този подход на яснота в очакванията не е печеливша стратегия
Естествено, предполагам, че не е единствената причина да стоя сама, но определено не се харесва фактът, че нещата за себе си съм ги сякаш предрешила - и то е така наистина. Досега, за 20 години, нищо не ме е накарало да преосмисля позицията си по въпроса, нито дори, макар и за миг, да се заколебая.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ами да, пак ще го формулирам като глупост. Както е пълна глупост и простотия това което ми се случва на мен, както и всяко самозаблуждение на всеки дигнал си парцалите от капризи, и изобщо цялата помия "аз нали съм на разположение, значи всичко е наред".
Не ми се говори днес. Някак си боя преди да се счупи стомната не ми допада като философия. За мен описаното е теб е липса на отговорност и зрялост. Лично мнение!

Аз май отговарям на определенията.
И си мисля, че едно заедно - отделно съжителство е идеалния вариянт.
В смисъл на непълното пренасяне.
За брак много се съмнявам, че един ден ще се навия. Не че имам нещо против брака, напротив, но .............. след първия път винаги ще имам едно на ум и едва ли ще се реша на такова обвързване.
Може би един ден съжителство, но трябва и двете страни да изпитват еднаква нужда от него.
Иначе си представям идеалната връзка с мъж като мен, с толкова ангажименти колкото имам и аз, за да не се чувства пренебрегнат поради вечната ми липса на време. При това положение и динамика на нещата съжителство е немислимо. Но един ден когато детето порастне и ангажиментите ми малко понамалеят - в смисъл писане на домашни, изпращане на училище, ходене по лекари и всякакви други ежедневни нужди, които при едно дете не са малко- тогава може да имам време и за себе си и за едно такова съжителство. Е разбира се ако отсрещната страна би желала да се включи в тези мои ангажименти и би желала да посвети част от времето си на мен и на семейството ми то тогава нещата са различни.
Ох, еднозначен отговор май няма. Ето защо човек никога не бива да казва "никога"








Човекът е безкрайност в граници от смъртно тяло

Ти продължаваш да се нахвърляш и да се опитваш да ми обясняваш кой е глупав, незрял и безотговорен. По мое лично мнение на теб май отговорностите ти идват в повече и това не ти понася. Затова другите, които са готови да си теглят хомота сами и си поемат отговорност за действията ти се струват глупави.

Въпрос на личен избор е. Когато искаш да си изкажеш мнението по дадена тема - подхода - ти си глупава - аз съм умна да е най-зрелият начин.

Помисли пак. Някои от нас просто са приели факта, че в този живот трябва сами да се оправят и не винят никого за това.

п.п. "Раждам на някого" не е точната терминология ...
Деца не се раждат на някого и заради някого.
Раждането на деца е еволюционна, природна изява на инстинкта за оцеляване. Това, че според теб липсата на един член от стадото е страхотен проблем - въпрос на възприятия и адаптация.

Както аз виждам нещата, ти просто никога не си срещнала човек, за когото да изкопаеш земята.


Всеки друг ти е нужен само колкото да го държиш на каишка наблизо, но не съвсем вживота ти, на удобно разстояние, колкото да подръпваш, когато ти се доебе, а после да си я караш както ти харесва сама.

Това си е на практика сексуална консумация, но не и емоционална, не и партньорска, не и пълноценна и цялостна връзка. Смяташ, че си открила топлата вода, защото си въобразяваш, че един мъж заради малко секс може да бъде контролиран изцяло и ще е съгласен, докато не му теглиш шута?


Аз не приемам подобна позиция. Поемам риска да съм заедно с някой от-до, и искам същото от него. Утре може да легна болна или саката, а може и той. Може да му се счупи патката, а може аз да ме оперират и да ми опразнят вътрешностите. Никой не си знае бъдещето. Искам този човек да е с мен така, както аз ще бъда с него.


Всичко или нищо, и както някой по-горе каза, това са моите възгледи и досега нито за миг не съм забелязала да съм се променила или да съм съжалявала за възгледите и поведението си, нищо че са ми чупили главата неведнъж.


Искам един мъж изцяло само за мен. Целият. Както аз бих му се посветила изцяло. Никакви шикалки, никакви лъжи, никакво иди ми-доди ми. Целият само за мен, или го третирам като роб и низкостоящ, като патка с ташаци на разположение, но нищо повече от това.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Семейство за мен не се обвързва задължително с брак. Защото за мен семейството си е семейство с подпис или не. Ако любовта ми е наистина хармонична, то бих искала да живея до него, да се събуждам и да заспивам до него и т.н. дори и да се караме с него... Условието е да съм сигурна в това или с други думи да не ме е страх от себе си. Да, трудно е да се решиш да приемеш и представиш на децата нов човек като част от семейството, дори и те да знаят, че имаш връзка с него.

Грешно ги виждаш нещата. Прочети по-горе.Имала съм брак. Пиша, че ме е страх да имам втори. Явно - някога, с някой сме били достатъчно близо един до друг. Това, че повече не искам да допускам друг човек толкова близо - не означава, че използвам хората.Просто се пазя

На практика ти също говориш за упражняване на нещо като пълен контрол.
Мисля че един мъж би се чувствал обсебен, ако не е роб от един момент нататък...

Хехе, хайде и аз в стил един клубар, посочи ми моля линк, където съм използвала израза "раждам НА някого". Щото аз много внимателно употребих друг предлог, сякаш.

Виждам, че нещо гледаме от различен ъгъл на нещата. Няма лошо. Това, което аз не одобрявам, разбирам и оправдавам е поведението "аз нали мога да мина когато ме повикат" и с това да си оправдаваш безотговорното отсъствие от живота на детето ти. И не, не разбирам как наличието на деца не е никакъв проблем, да си живееш отделно от другия им родител. Или правилно е да кажа партнер?
Не ми вменявай подходи и квалификации, ако обичаш. За теб нищо не съм казала, само за изказването ти. За мен има мъничка разлика, не знам за теб.
Да, отговорностите ми идват малко в повече, това не съм го крила никога. И да, представи си, въпреки това се справям с тях. И си тегля моя хомот. Не съм седнала да рева на улицата, не съм се наредила на опашка пред социални грижи, не съм се увесила на врата на първия мъж. И кво? Нямаме пишки, дай да си мерим хомотите ли?

Не, няма да си променя мнението, че едно дете има нужда от двама родители, че когато правиш деца, редно е да мислиш и с горната си глава малко. /Не държа да ти споделям ситуацията която наблюдавам отстрани от известно време и която ме кара да приемам малко навътре темата, нали нямаш против?/
Ако ти нямаш против да раждаш, но да посрещаш таткото като гост от време на време, аз имам. Някакъв проблем с това?
А това, че каруцата може да се обърне впоследствие, Божа работа. Аз говоря за предварителната уговорка и нагласа.

И накрая, аз много обичам да обвинявам. То и ника ми затова е такъв. Ако и да съм приела разни факти от живота си

Жива и здрава, нищо лично!

Абсилютно съм съгласна с казаното от Мама. Аз съм от групата на привържениците на стабилно обвързване, а това означава живеене заедно, делено на хубавото и по-малко хубавото, разходите и грижите за децата. Искам като съм болна, да има някой около мен да ми донесе чаша вода, не да се налага да му звъня по телефона(вторият сценарий ми е минавал през главата на практика и господина не дойде, щото незнам кво си, пък аз имах нужда от доста по-съществена помощ от чаша вода)
Тъй че - като ще е гарга, гарга да е. Това не означава, че трябва да се сключва брак.

Виждам, че днес си в кондиция :)))) Браво!!!!