Първо, в страните с развито замеделие само 3-4% от населението се занимават с фермерство и успяват да изхранят останалите хора. Останилите хора са заети главно в индустрията и услугите. Защо при нас ще трябва да е различно?

Смятате ли България за страна с развито земеделие? Ако не, как може да бъде същото като на запад? На запад, преди да развият земеделието си, ситуацията е била подобна на българската. Развитието тепърва ни предстои.

Жена ми има братовчед, който купи къща на село с един декар двор. Майка му, възрастна жена, всяка пролет отива да живее в тази къща и да обработва двора. Половината от дворното място е овощна градина, другата половина - зеленчукова. Този един декар снабдява четири, четири членни семейства с по 150 еднолитрови буркана зеленчуци, сладка и компоти. За учудване е един декар земя колко хора може да изхрани.

Виждам хора, мъчещи се да свържат двата края в София, докато биха могли спокойно да живеят там откъдето са дошли. Мисля, че с поскъпването на живота в София, те ще бъдат принудени на тази стъпка, искат не искат. Ако успеят да се задържат в София, толкова по-добре за тях.

130 лева за тон пшеница казваш не е много. Това е относителна работа. Тука вече става дума за производителност на труда. Ако тонът пшеница се добива с рало дърпано от крави и след това се коси със сърп, парите никак не са много. Даже до никъде няма да стигнат. Ако е добито от американски фермер обработващ 100,000 декара с един от големите трактори и след това мине с комбайна да го събере, може да му остане бая печалба.
Още преди три лета, на пловдивския панаир разглеждах подобен трактор. Някакви хора се пазаряха за него. Това е щял да бъде вторият им подобен трактор. Струваше $100,000 като и двата трактора щяха да бъдат използвани в едно и също стопанство в Добруджа. Ето ти окумуш хора. Събрали пари, купили един трактор и са толкова доволни от печалбата, че се пазаряха за втори.
Нашите хора на село са отруден народ. Толкова са били мачкани и лъгани, че са загубили надежда. Трудно ще бъде да ги съживи човек, но печалбата върши чудеса. Не ти трябва допинг. Знам го по себе си. Да се надяваме най-лошото да е зад гърба ни. С поглед вперен в бъдещето и с много работа, ще става все по-добре. Друг изход няма. Със здраве.