Съжалявам за допуснатата грешка. Надзърнах в програмата с адресите си да видя къде бъркам. Видях. Точният адрес е XXЕ60th street. Двата хикса заместват номера на кооперацията. Там все още живее едната баба и мисля че нямам право да издавам точният й адрес без да имам изричното й разрешение.
Имам снимка на ъгъла на пето авеню и 42-ра улица, която неотдавна гледах и може би затова съм се заблудил.

Посетих двете баби за първи и последен път през '76-та година. Помня че улицата им излизаше на парка, но сега като ме хвана в грешка, вече и в това не съм сигурен. Във всеки случай беше много близо до парка. В това не може да имам грешка.
От '69та до '76та година живях в Чикаго. Евентуално установих връзка с двете баби и в годината им се обаждах (телефонирах) по няколко пъти, за празниците. Един път решил да се местя от Чикаго, трябваше да отделя време да ги посетя. В началото на '76та година си бях поръчал кола, която пристигна през март месец. Ето ми още едно извинение да опъна новия автомобил на път. Някъде април или май месец им се обадих че искам да ги посетя. Посещенията там не са както се разбира посещение от редовия българин. Това значи, че съм си наел хотел наблизо до където живеят и за седмицата престой в Ню-Йорк, съм им се обадил два пъти да си уредя час да отида да ги видя. Милите и двата пъти се бяха приготвили за цялостна вечеря. Кой знае колко усилия им е коствало. С по-младата баба изобщо не се бяхме виждали. Тя, като млада жена успява да се измъкне от България с последния свободен влак, преди да се спусне ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА. Майка й, баща й и брат й остават в България за зла участ. Бащата умира по време на имотните конфискации от сърдечен удар, брат й го изпращат в Белене за сума ти години. След време младата жена успява да уреди откупването на майка си и брат си. Тихомълком ги пускат да заминат.

Прав си че нашите софиянци не знаят колко са добре. Всеки един от тях, който има апартамент, а това значи че не дължи нищо за него, притежава малко богатство, мечтано и бленувано на запад. Те дочуват че този или онзи в Америка си бил купил къща, без да си дават сметка, че тази къща я стане негова собственост някога, я не. Това което човек си купува в Америка е ПРАВОТО да живее в къща и правото да я ИЗПЛАЩА. Изплащането го връзва за двадесет до тридесет години да изплаща някъде от $800 до $2000 на месец, всеки месец, в продълнение на всичките тия години. А остана без работа за няколко месеца, а остана и без къща. В резултат страната има десетки милиони послушни работници, страхувайки се да не се провинят нещо в работата, че отиде им къщата. Нищо че са изплатили вече половината. Цената която споменах като месечна вноска е за средна ръка къща, в зависимост от щата и града в който е купена. Надявам се всички разбират, че има и много по-високи месечни вноски. По-ниски едва ли има вече.
Сега, където и да живее американеца, той ТРЯБВА да има превоз (кола). Колата за обикновения американец е като шевната машина за шивача. Софиянецът може да мине и без кола. Има градски транспорт! Колите в Америка ги дават на изплащане. Беше за три години най-много. Откакто поскъпнаха и станаха от $20,000 нагоре, взеха да ги дават на изплащане за четири и пет години. Вноските, пак зависи от цената на колата и времето за изплащане, започват от към $500 на месец и лесно прехвърлят $1000. И какво се получи? Всеки американец плаща да речем $1200 на месец за къща и още $800 за кола, та $2000. Това само за да може да преспива на сухо и да иде на работа и да се върне. Да сложим храна, бензин, ток, вода, боклуци, телефон, осигуровки, връзка с интернет, абонамент за някое и друго списание и винаги ще изкочи и още нещо. И имате драги мои софиянци, роби, роби на труда. Ето това е което имате в лицето на обикновения американец. А вие опищяхте орталъка колко сте били зле. Вие ако знаете колко сте по-добре в много отношения, не може да не ви досрамее. Най-хубавото което имате и което ви е без пари е КЛИМАТЪТ! Знаете ли само климатът колко пари ви спестява? Не може да не сте видяли по телевизията за бедствията по света причинени от времето. Горещини, студове, бури, урагани, потопи, отнесени къщи, коли, добитък. Какво знаете вие! През Филипините, където бях на работа за няколко месеца, редовно всяка година минават по 26 урагана, плюс-минус един-два. А вие тука - благ климат, плодородна земя, кеф ви планини, кеф ви море.
Абе само като си помисля, че ми идва да хвана една сопа и наред...че да ви дойде малко акъл в главите.
Шегувам се разбира се, но сопата си я заслужавате!