Оптимист разказва за Щатите, аз допълвам в същия тон за Великобритания. Общинският данък (Council Tax), който се плаща от всички жители, без значение дали са собственици или наематели, е месечен налог, който се дължи на общината и няма мърдане от него. Този данък се движи в рамките от 600 до малко над 1200 лири годишно в зависимост от общината, където се живее и типа къща. Естествено, големите имения с градини се облагат с още по-висок данък. Събирането на този данък е абсолютно стриктно - забавяне на вноската с два месеца води до писмено предупреждение за плащането на всичко дължимо до момента в 7-дневен срок, като неиздължаването води до незабавна изискуемост на всички вноски до края на финансовата година и те се събират по съдебен ред, т.е. незабавно. Естествено, към сумата се добавят и няколкостотин лири съдебна такса, затова че е ангажирана и правораздавателната машина. Този данък е основната причина хората да са много предпазливи колко жилища имат и дали доходите от тях могат да покрият общинския им данък. Затова англичаните се удивляват, че доста българи имат и по една резервна къща извън населеното място, където живеят и си позволяват лукса да прекарват само броени дни в годината в нея. Безспорно и на тях им се иска, но малко са тези, които биха могли да си го позволят. А иначе за естеството на данъка: никой не се оплаква, никое правителство не мисли да го намалява. Всички си дават сметка, че с този данък се поддържа инфраструктурата на населеното място, където живеят - пътища, улици, пътни знаци, улично осветление, та дори и такъв на пръв поглед излишен лукс, но естетически важен и много ценен: редовното стрижене на тревата и подрязване на храсти и живи плетове. В крайна сметка, по-добре е да плащаш данък и да имаш хубава гледка от прозореца си, вместо да не плащаш и домът ти да е заобиколен от спечена пръст, осеяна с изхвърлени боклуци.