Знаеш ли Ира, ако кажеш къде ти се намира магазина, никога няма да стъпя там. Дори започвам да се чудя дали да пазарувам от тук нататък(естествено ще ми се наложи за съжаление). Не знаех, че продавачките ми правят такъв психо портрет след като вляза в магазина и от сега ще се чувствам наистина притеснен, че докато разглеждам ще ме класифицират в някакви си групи. При това не забелязах да принадлежа към нито една от тях. Извинявям се на всички продавачи в клуба, но когато си търся яке, обувки и други неща, които трябва да нося две, три години нито мога да ги купя от първия магазин, нито да ги взема без да ги пробвам. А сега, тъй като така и така двете групи сме започнали да се оплакваме едни от други, искам да кажа, че нося 46ти номер обувки и съм страшно затруднен при намирането на такива. Срещат се в един от десет магазина и обикновено са най-дървените модели. Та се обръщам специялно към собствениците с препоръката да изкарат поне един кратък курс по икономира и да се запознаят с понятия като маркетингово проучване. В случая става въпрос за маркетингово проучване по демографски признак. С всяко поколение хората стават все по-високи и следователно с по-големи крака(може и да е от Чернобил:-) Разбрах, че не ти харесват клиентите, които сравняват магазинчето ти с германските стандарти. Е, аз не съм го правил никога по такъв просташки начин, но мисля, че тук и сега мога да си го позволя(след като ме нарекоха какво ли не при горните публикации в качеството ми на клиент). Та като бях в Германия там явно бяха направили хората маркетингово проучване и навсякъде имаше 46ти и по-големи номера. Е, върнах се с три чифта обувки, но беше ли нужно да храня немците, вместо да си оставя парите тук? Нужно или не, вие некадърните "продавач-предприемачи" ме принудихте. Сега мога да кажа само едно: СЛАВА НА ТЕБ, ЛЮБО ГАНЕВ! П.П. Сетих се за един виц очаквайте го в следващия ми постинг.