Виждала съм, разбира се. Някога се опитвах да я стигна, да я докосна, да я догоня... Тогава не се страхувах, мечтаех... тогава бях здраво стъпила на земята и едновременно с това - изпълнена с мечти... Бях просто дете...
И дойде денят, в който мечтата ми се сбъдна:-) Дъгата бе точно над нашия блок и аз скачах неуморно, за да я взема... Вече бях изтощена, когато чух... гръм... Видях светкавица... И тя ми помогна (странно е - никога не знаеш кое зло ще ти помогне). Тя разсече дъгата... като меч... на парченца... И едно малко парче падна точно в ръцете ми. Имах я. Вече я имах! Най-накрая имах къс от дъгата! Особено се чувстваш, когато виждаш мечтата в ръцете си... Гледаш я... и не знаеш... Тя бе толкова красива, цветна, ясна... и топла... Толкова топла, че изгори пръстите ми. Мисля, че тогава пораснах... И я запазих... Прибрах я в едно малко сандъче, за да я помня... Ала защо ми бе това парченце, като вече имах белези по пръстите си... Сега те са гладки... като полирани - нито разбират, нито усещат всички щрихи по рисунките... Твърде бързо се плъзгат по тях, защото няма какво да ги спре... А понякога много искам да спра... и тогава вадя парченцето от сандъчето, за да видя отново цветовете и така да ги почувствам пак... Ала знаеш ли... времето... дъгата - парченцето дъга прилича на обгорял лист хартия - с ръждиво и тук там черно... А по изгорялото всички цветове се разливат и стават толкова неясни... и мътни... Но ти не искаше мътно, прости ми...
Искаш златно - от слънцето - изгорели остатъци от сбъднати мечти! Можеш ли да докоснеш една мечта два пъти...?
Синьото - като океана - можеш да го докоснеш, само ако се потопиш цялата....
Зеленото - надеждата, че ще го преплуваш, че ще се къпеш във водите му... и ще оцелееш....
Ръждивото - има го... има го само, ако оцелееш... ако не се удавиш... в океана
Обаче аз не го обичам ръждивото... Може би защото твърде дълго гледам някогашното си парченце дъга... или може би защото просто не умея да плувам... да се отпусна по вълните му... да му се доверя...

Не! Не съм виждала скоро дъга!
Или може би я видях... но в сандъчето вече няма място за нищо!
Излъгах те... Има...
Има ала аз не искам да я затворя там...