Е, извинявай де..аз без да искам, нали знаеш, човек като му писне нещо...
И аз това се питам, защо да спи, ама няма как, лягам си и заспивам, навик сигурно, ти пробвала ли си? Свикваш, то нали с всичко свиквал човек..Само вече не помня сънищата си, събуждам се и забравям, а понякога са хубави..поне така си мисля..че са били хубави...Опитвам се да си ги представя, да си ги спомня..и си ги измислям. Измислям си сънища, така ми се струва, че съм го преживяла. И твоя е хубав...красив, ама май измислен като моите...Живяла ли си цял ден с един сън? Ама то живяно ли е или сънувано...наяве...
Затова се и отказах от парченцата живот..подарени...аз подарявам..на който иска...празни парченца, можеш да ги изпълниш с каквото поискаш, можеш да си поиграеш с тях, да ги подхвърляш като разноцветни топчета или да ги захвърлиш под леглото; или пък някой ден да ги намериш в задния джоб и да им се зарадваш. само едно е нужно..да искаш да ги живееш тези парченца...аз...ги подарявам...
Парченце мечта ли?..не, благодаря, такива парченца колкото искаш...всъщност нямам вече, не ми трябват, раздадох ги и тях. Раздадох и мечтите, и надеждите. Оставих само една за мен...че някой ден ще си създам нови...