Не искам да сънувам вече, а преди се молех за това. Знаеш ли защо?..защото...
Сънувах, че търся..търсех нещо и не можех да го намеря, обикалях и поглеждах навсякъде, оглеждах всички ъгълчета и..нищо. Нямаше го. Но не помня какво търсех, май не бях наясно и докато го търсех...но бях сигурна, че ще го позная, като го видя. Имах усещане за формата, за излъчването, бях сигурна, че ще го позная...
А на следващия ден не можах да намеря нея...
Сънувах, че вървя, трудно ми беше, не знаех накъде вървя. Имаше някакъв път или пътечка, отивах някъде, почти бях сигурна, че знам къде отивам, май стигнах донякъде дори. А след това се оказа, че съм забравила нещо и трябваше да се върна. Но бях спокойна, нали вече бях минала по пътя, пътеката беше ясна и всичко щеше да е лесно. Тогава започнах да се връщам..изведнъж всичко около мен се промени, нещо ставаше, погледнах назад..пътят изчезваше, земята изчезваше и оставаше пропаст и тази пропаст приближаваше към мен, единствения начин да се спася беше да продължавам да се връщам назад, но аз не исках, стоях там...а всичко около мен изчезваше...
А на следващия ден разбрах, че не мога да се върна при нея...
Сънувах любовта. Живееше с мен. Усмихваше ми се..а един ден разбрах, че била мръсница и си играела с хората. Тя не успя да понесе, че съм я разкрила и се самоуби...
А на следващия ден тя започна да убива любовта ни...
Днес сутринта сънувах нещо съвсем прозаично..сънувах, че имам писмо от нея..събудих се в 5.00 от звука, който чух насън...(същия звук, който ни подсказва, че.."message from..."). Успях да зърна част от него..в което ми казваше, че трябва да се разделим...
Има още 6 часа от този ден...чакам писмо...

Или пък просто трябва....
да забравя хлипането
и да започна отначало