Само на теб мислиш ти е писнало. И писнало от какво?!
Да пробвам да спя ли? Или да пробвам да спя по навик? Не, не пробвам. Аз не си правя експерименти. Спя само, когато ми се спи. Иначе не. Или когато няма какво друго да правя. Или когато искам да сънувам. То пък излезе, че непрекъснато спя. Е, ставам за малко, колкото да изпуша една цигара... Да поема дълбоко дима, да ми се замае главата... и после пак. Лягам да спя.
Аха съня ми. Измислен и още как. Нали ти казах - само това имам. Една мечта за един сън. Или може би илюзия. Цял един ден с цял един сън? Това ли ме питаш? Господи! Де да беше само един ден!
Парченца живот казваш. Добре, дай едно.. ще го запълня... ще го запълня с цигарен дим. Знаеш ли колко хубаво ще стане? Представи си само.. Един сив цигарен дим, който се извива във въздуха, към тавана, танцувайки нежно своя танц... И си пее понякога. За разлика от мен. Аз вече не пея. Ти как си с пеенето?
И май най-добре, захвърли и последното парченце мечта! За какво ти е?! По-добре изпуши една дълга цигара или една много дебела пура и се радвай на дима... и на усещането... на чувството за пълнота... на това как се
разтреперват краката ти... на аромата. Мечта - глупости! По-добре събери всичките си късчета живот! Подреди ги на масата. Нарисувай си нещо. Сега да не кажеш, че не можеш да рисуваш! Все можеш нещо. Едно сърце, или пък стол, може дори чаша, а защо не и един кръст. Ами да! Кръст. И го сложи
върху надеждите, и мечтите, и сънищата. Те... за какво са ти?