Според мен съзнанието на човека е функция не на мозъка, а на цялата Вселена.

Безспорно обаче разсъдъчното мислене е функция на мозъка ни.

Ограниченото съзнание не е съзнание; съзнанието в основата си има безкрайна природа. Съзнанието за безкрайното не е нищо друго освен съзнание за безкрайността на съзнанието.

Или: в съзнанието за безкрайното предмет на съзнанието е само безкрайността на собственото ни същество.

Това твърди заклетият материалист Лудвиг Фойербах и аз съм напълно съгласен с него.

Според Фойербах самият факт, че човек изпитва копнеж по безкрайното, може да се обясни само с това, че самата природа на съзнанието, на разума, на волята, на чувствата е безкрайна и вечна.

Да, разбира се, ние всички сме смъртни, но нашата истинска природа, нашия първичен потенциал е безкраен и вечен. И именно него всеки от нас усеща като свое истинско"аз", а не своята малка, бързопреходна смъртна личност.

А религиите според Фойербах са само първоначални и незрели опити на човечеството да обективира и визуализира своята безкрайна същност в отчуждена от самото него форма.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.